Определение по адм. дело №1233/2025 на Административен съд - Пазарджик

На основание чл. 150, ал. 4 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, се извършва звукозапис на съдебното заседание.

На поименното повикване в 13:30 часа се явиха:

ЖАЛБОПОДАТЕЛ: К. А. А. – редовно призован, не се явява, не изпраща представител.

Съдът докладва, че по делото е постъпила молба с вх. № 11815/05.12.2025 г. от адв. Д. със становище по спора и направено доказателствено искане за осъждане на „Лендиво“ ООД, в качеството му на администратор на лични данни, да предаде на К. А. копие от всички документи, в които се съдържат негови лични данни от кредитното досие.

ОТВЕТНИК: „Лендиво“ ООД – редовно призовани, не се представляват.

Докладва молба вх. № 11409/24.11.2025 г. от юрк. П., с която сочат, че е представена цялата административна преписка. Сочи се, че дружеството не поддържа отделен регистър на заявленията по чл. 15. Считат, че представените документи са пълни, относими и достатъчни за доказване спазването на правата на жалбоподателя.

ПО ХОДА НА ДЕЛОТО

Съдът счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото в днешното съдебно заседание, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА

Образувано е по жалба на К. А. А., [ЕГН], от гр. Пазарджик, [улица], подадена чрез адв. Д. Д., със съдебен адрес: гр. София, [улица], партер, срещу отказ на „Лендиво“ ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Шумен, [улица], Б, представлявано от С. Н. Т., в качеството му на администратор на лични данни, да уважи правото му на достъп до чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/679 да получи копия от всички документи, в които се съдържат негови лични данни, вкл. и не само договори за кредит, общи условия, договори за поръчителство, договори за цесия, платежни нареждания за извършвани погасителни вноски и др.

С определението за насрочване на делото съдът е разпределил доказателствената тежест на страните. Задължил е ответника да представи вътрешни правила, процедура на дружеството за разглеждане на подобни заявления и да представи копие от вътрешния акт, резолюция, указание или протокол, с който е постановен отказът. Такива не са представени.

С определението съдът е приел и приложил представените с жалбата писмени доказателства и с писмения отговор такива.

По доказателствата,

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА и ПРИЛАГА по делото докладваните в днешното съдебно заседание писмени доказателства.

За съда е служебно известно, че е отправено преюдициално запитване по адм. д. № 1643/2025 г. от Административен съд – Варна до Съда на Европейския съюз, със следните въпроси:

1. Разпоредбите на чл. 8 от ХОПЕС, чл. 12, §§ 1 и 5, чл. 15, § 3 от Регламент (ЕС) 2016/679, тълкувани във връзка със съображения 58, 60 – 63 от същия регламент и с решения на Съда на ЕС по дела C-487/21 и С-307/22, трябва ли да се разбират в смисъл, че в контекста на приключили отношения между заемодател и заемател по договор за паричен заем, правото на субекта на данните да получи копие от личните данни, които са предмет на обработване под формата на съхранение (архивиране) за срока и целите за прилагане на мерките срещу изпирането на пари, предполага задължение на администратора при всяко искане да предоставя и пълно копие от договора за заем, във връзка с който е дадено съгласието за обработване на данните?

2. Правото на преносимост по чл. 20, § 1 от ОРЗД следва ли да се тълкува в смисъл, че включва и правото на субекта да получи пълно хартиено копие от договорите за заем, при сключването на които е предоставял свои лични данни, при положение че договорите са приключени и събраните/обработени въз основа на тях данни се съхраняват от администратора единствено за целите и срока за прилагане на мерките срещу изпирането на пари?

3. Как принципите на прозрачност, минималност и точност по чл. 5, § 1, буква а), в) и г) от ОРЗД, и правата по чл. 15, §§ 1 и 3, и по чл. 20, § 1 ОРЗД – на достъп и преносимост на личните данни, които са в процес на обработка от вида съхранение (архивиране) за целите и срока за прилагане на мерките срещу изпирането на пари – се отнасят към задължението на администратора да предостави на субекта освен копие на данните, и пълно копие от договора за заем, при условие че: 1. същият е сключен след профилиране на субекта чрез алгоритми за машинно обучение и 2. администраторът доказва, че субектът вече разполага с него?

4. В случай че задължението за предоставяне на пълно копие на договора за заем не е абсолютно (не се предполага), данните се обработват само под формата на съхранение (архивиране) за целите и срока за прилагане на мерките срещу изпирането на пари, и субектът на данни твърди, че без пълното копие на договора не може да разбере контекста и въздействието от обработването, при какви обективни критерии и условия националният съд следва да извърши преценка дали администраторът има задължение да предостави пълно копие на договор за заем?

5. В обхвата на защитата по чл. 79 от ОРЗД и чл. 8 от ХОПЕС, преценката на администратора – че договорът за заем има клаузи, които остават извън обхвата на правото по чл. 15, §§ 1 и 3, както и че искането е прекомерно и повтарящо се, подлежи ли на съдебен контрол и по какви обективни критерии/условия следва да се осъществи този контрол от националния съд?

Съдът намира, че поставените от съда въпроси са относими към настоящия спор, поради което са налице основания за спиране на производството до произнасяне на СЕС.

Водим от горното и на основание чл. 154а, ал. 1, т. 8 от АПК,

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

СПИРА производството по адм. д. № 1233/2025 г. по описа на Административен съд – Пазарджик до произнасяне на Съда на Европейския съюз по отправеното преюдициално запитване по адм. д. № 1643/2025 г. от Административен съд – Варна.

След приключване на производството пред СЕС, настоящото дело да бъде докладвано за възобновяване.

Определението ПОДЛЕЖИ на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд на Република България, в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 13:35 часа.