Решение по КНАХД №242/2025 на Административен съд - Монтана

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е на основание постъпила касационна жалба от Л. К. П. – Директор на Агенция за държавна финансова инспекции /АДФИ/ - [населено място], [улица], чрез юрк. А. А. Ш. против Решение № 74 от 12.05.2025 г. постановено по АНД № 20241630201370 по описа на Районен съд – Монтана, с което е отменено Наказателно постановление № 11-01-473/26.09.2024 г., издадено Директора па АДФИ – София.

Със соченото НП на З. С. Ж., с адрес [населено място], [улица], бл. 2, aп. 3, настояща месторабота Община Монтана, на длъжност: Кмет, е наложено административно наказание, на основание чл. 250 във връзка с чл. 261, ал. 2 от Закона за обществените поръчки (обн. ДВ, бр. 13 от 16.02.2016 г., в сила от 15.04.2016 г., изм. и доп. ДВ, бр, 107 от 18.12.2020 г.) и Заповед № ЗМФ-494/25.04.2024 г. на министъра на финансите, глоба в размер на 10 000 лв., за нарушение на чл. 182, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 18, ал. 1, т. 13 от Закона за обществените поръчки (обн. ДВ, бр. 13 от 16.02.2016 г., в сила от 15.04.2016 г., изм. и доп. ДВ, бр. 107 or 18.12.2020 г.), като неправилно и незаконосъобразно.

Касационният жалбоподател счита, че решението на Районен съд – Монтана е неправилно, постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Навежда доводи, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган, в установения от закона срок, при спазване на процесуалните правила и с необходимите реквизити по чл. 57, ал. 1 ЗАНН. Твърди, че събраните доказателства установяват по безспорен начин описаната фактическа обстановка. Счита за неправилен извода на съда, че е приложима нормата на чл. 3, ал. 2 ЗАНН, доколкото с измененията в ЗОП (ДВ, бр. 88/2023 г.) наказуемостта на деянието била отпаднала. Излага съображения, че нарушението е съставомерно, както по чл. 250 ЗОП (редакцията преди изменението), така и по чл. 250а ЗОП (след изменението). И в двата случая фактическият състав включва проведена процедура без законови основания и сключен договор. Следователно наказуемостта не е изключена, напротив – предвидено е по-тежко наказание. Позовава се на трайна съдебна практика на административните съдилища, според която не са налице предпоставки за прилагане на чл. 3, ал. 2 ЗАНН, тъй като деянието не е декриминализирано, а санкцията по новия закон е по-строга. Излага доводи, че деянието разкрива значителна обществена опасност, засягаща обществени отношения, свързани с правилното разходване на публични средства, поради което не може да се приеме за маловажно. Сочи, че наложената санкция е в предвидения от закона размер. По тези съображения намира, че решението на Районен съд – Монтана е постановено в противоречие с материалния закон и при съществени процесуални нарушения, като не са обсъдени всички събрани доказателства. Касаторът моли съда да отмени Решение № 74/12.05.2025 г. на Районен съд – Монтана по АНД № 20241630201370/2024 г. като неправилно и вместо него да постанови решение, с което да потвърди Наказателно постановление № 11-01-473/26.09.2024 г. на директора на Агенция за държавна финансова инспекция като правилно и законосъобразно. На основание чл. 63д, ал. 2 ЗАНН се иска при присъждане на разноски адвокатското възнаграждение на ответната страна да бъде съобразено с действителната правна и фактическа сложност, а при прекомерност – да бъде намалено. На основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в максимален размер за двете инстанции в полза на Агенцията за държавна финансова инспекция. В съдебно заседание касаторът се преставлява от юрк. А. А. Ш., който поддържа касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждание.

От адв. В. Д. – пълномощник на ответника по касационната жалба З. С. Ж. – Кмет на община Монтана, е постъпило заявление по касационната жалба. В становището си поддържа, че спорът е свързан със съставомерността на деянието, за което е бил наказан доверителят му. Счита, че въззивният съд правилно е приел несъставомерност на нарушението, тъй като наказващият орган е приложил неправилно чл. 3, ал. 2 ЗАНН. Посочва, че обжалваното решение съдържа задълбочен анализ на настъпилите законодателни промени в чл. 250 и чл. 250а ЗОП и правилно е формиран извод, че след изменението на закона деянието „провеждане на процедура по чл. 18, ал. 1, т. 13 ЗОП вече не представлява административно нарушение. Ответникът се позовава на принципа на чл. 3, ал. 2 ЗАНН – при настъпили нормативни промени се прилага по-благоприятният за нарушителя закон, като в случая е отпаднала административнонаказуемостта. Според изложеното, разпоредбите на чл. 250 и чл. 250а ЗОП уреждат различни състави – съответно „провеждане на процедура“ и „сключване на договор“, което изключва разширително тълкуване и приравняване на отменената хипотеза към новата редакция на закона. Подчертава, че разпоредбите на чл. 46 ЗНА не допускат обосноваване на административнонаказателна отговорност чрез аналогия или разширително тълкуване. В подкрепа на тезата си ответникът сочи преобладаваща съдебна практика, според която деянието по чл. 18, ал. 1, т. 13 ЗОП, след изменението от 2023 г., е несъставомерно и не подлежи на санкциониране. Претендира разноски по делото. В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Прокурор от ОП – Монтана дава заключение, че жалбата е неоснователна, а атакуваното решение на РС – Монтана правилно и законосъобразно. Счита, че в хода на проведеното административнонаказателно производство са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. С промяната на разпоредбите на ЗОП деянието, за което е наказано лицето, вече не представлява административно нарушение по посочените разпоредби, поради което правилно районният съд е приел, че е налице хипотезата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН и е отменил издаденото наказателно постановление. Предлага решението да бъде потвърдено.

Административен съд – Монтана, в качеството си на касационна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата доводи и като съобрази разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена в установения, с чл. 211, ал.1 от АПК, 14-дневен срок, от надлежна страна против подлежащ на касационна проверка съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима за разглеждане по същество.

От фактическа страна районният съд е приел, че Е. Х. – държавен финансов инспектор в АДФИ, въз основа на заповед на директора на Агенцията, извършил проверка в Община Монтана, чийто Кмет към релевантния период е жалбоподателят З. С. Ж.. Предмет на проверката били сключени договори в резултат на проведени процедури по чл. 18, ал. 1 ЗОП, сред които и процедурата, открита с решение № [рег. номер] от 05.08.2021 г. по чл. 18, ал. 1, т. 13 ЗОП – пряко договаряне с предмет „Почистване на коритата на реки, минаващи през населените места в община Монтана от битови отпадъци“. В хода на проверката било установено, че Кметът е открил процедура на „пряко договаряне“ на основание чл. 182, ал. 1, т. 1 ЗОП (неотложно възлагане поради изключителни обстоятелства), като мотив са били климатичните прояви през лятото на 2021 г. В резултат на проведената процедура са сключени три договора на обща стойност 199 000 лв. без ДДС. Свидетелят Х. констатирал, че не са били налице изключителни обстоятелства, обуславящи прилагането на този вид процедура, поради което същата е незаконосъобразна. Въз основа на направените констатации бил съставен АУАН № 11-01-473/20.05.2024 г. срещу З. Ж. за нарушение на чл. 182, ал. 1, т. 1, вр. чл. 18, ал. 1, т. 13 ЗОП, в присъствието на свидетелите С. П. и Ю. И.. Впоследствие е издадено обжалваното наказателно постановление № 11-01-473/26.09.2024 г. от директора на АДФИ, с което на Ж. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 000 лв. Горната фактическа обстановка въззивният съд е приел за установена въз основа на събраните по делото гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите Е. Х., С. П., Ю. И., С. П. и К. К., както и на приетите писмени доказателства: заповеди на директора на АДФИ, наказателното постановление, АУАН, възражения на жалбоподателя, копия от договори, кореспонденция и разпечатка от РОП за обществената поръчка. Съдът е кредитирал показанията на свидетелите Х., П. и И., като относими и изясняващи спорните обстоятелства, отчитайки че Х. лично е извършил проверката, а П. и И. са свидетелствали за законосъобразното протичане на административнонаказателното производство. Кредитирани са и показанията на свидетелите П. и К. – служители на община Монтана, които допълват фактическата обстановка. Приетите писмени доказателства съдът е оценил в тяхната съвкупност като непротиворечиви и установяващи релевантните факти.

За да отмени процесното НП, въззивният съд извършил проверка за законосъобразността на същото, като е преценил правилното приложение на процесуалния и материалния закон. Констатирал, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в рамките на сроковете по ЗАНН, при спазване на процесуалните правила. Нарушението е описано достатъчно пълно и ясно, за да позволи на нарушителя да разбере в какво е обвинен и да организира защитата си. Въззивният съд намира, че административнонаказващият орган не е съобразил чл. 3, ал. 2 ЗАНН, тъй като наказателното постановление е издадено въз основа на чл. 250 ЗОП, според който възложител, провел процедура по чл. 18, ал. 1, т. 3–10 или т. 13 ЗОП без наличие на законовите предпоставки, се наказва с глоба до 10 000 лв., като в случая е безспорно, че жалбоподателят е открил и провел процедура по чл. 18, ал. 1, т. 13 ЗОП. Счел е, че към момента чл. 250 ЗОП (изм. ДВ, бр. 88/2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) вече не предвижда санкция за провеждане на такава процедура, а само за тези по чл. 18, ал. 1, т. 3–7. В същото време новият чл. 250а ЗОП (ДВ, бр. 88/2023 г., в сила от 22.12.2023 г.) въвежда наказуемост за възложител, който сключи договор в резултат на процедура по чл. 18, ал. 1, т. 8–10 или т. 13 без да са налице законовите основания. Излага мотиви, че на административнонаказаното лице обаче не е вменено „сключване на договор“, а „провеждане на процедура“, поради което не е налице тъждество между съставите по чл. 250 и чл. 250а ЗОП. Следователно, към настоящия момент провеждането на процедура по чл. 18, ал. 1, т. 13 ЗОП без законови основания не е административно нарушение нито по чл. 250, нито по чл. 250а ЗОП. С изменението на закона наказуемостта за вмененото деяние е отпаднала. При това положение районният съд приема, че е приложима разпоредбата на чл. 3, ал. 2 ЗАНН, според която при последващи нормативни изменения се прилага по-благоприятният за нарушителя закон и тъй като наказуемостта е отпаднала, наказателното постановление следва да бъде отменено.

Предмет на касационен контрол е постановеното съдебно решение и съответствието му с материалния закон, евентуално допуснати съществени процесуални нарушения на съда, каквито възражения се твърдят в касационната жалба.

Настоящият съдебен състав изцяло споделя фактическите и правни изводи на районния съд, който е обсъдил възраженията на административнонаказаното дружество, които възражения се навеждат и в касационната жалба. Поради подробното и цялостно обсъждане на изложените възражения от въззивната инстанция, съдът счита, че същите не следва да бъдат преповтаряни, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към мотивите на тази инстанция

Районният съд е изпълнил задължението си да събере всички относими, допустими и необходими доказателства за установяване на релевантните по делото факти. Тези доказателства са правилно преценени в тяхната съвкупност и въз основа на тях е установена обективно фактическата обстановка по случая.

Касационният състав счита за неоснователни наведените от касатора аргументи, че неправилно районният съд е приел приложението на чл. 3, ал. 2 ЗАНН, тъй като извършеното деяние е било наказуемо и преди, и след изменението на ЗОП, като в новата редакция санкцията е дори по-тежка. Неправилно е и възражението, че между чл. 250 (редакция до 31.12.2023 г.) и чл. 250а (в сила от 22.12.2023 г.) ЗОП съществува приемственост, която изключва отпадане на наказуемостта. С изменението на ЗОП (ДВ, бр. 88 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) законодателят изрично е изключил от приложното поле на чл. 250 ЗОП провеждането на процедура по чл. 18, ал. 1, т. 13. Новата редакция на чл. 250 санкционира само възложител, който проведе процедури по чл. 18, ал. 1, т. 3–7 без наличие на предпоставките в закона. Едновременно с това е създаден чл. 250а ЗОП, който предвижда отговорност за „сключване на договор“ в резултат на процедура по чл. 18, ал. 1, т. 8–10 или т. 13, без наличие на условията, посочени в закона. Следователно законодателят е разграничил два самостоятелни състава: „провеждане на процедура“ (чл. 250 ЗОП) и „сключване на договор“ (чл. 250а ЗОП). Това разграничение изключва възможността „провеждането на процедура“ да се приравни на „сключване на договор“. Налице са различни юридически факти, настъпващи в различен етап от процеса по възлагане на обществени поръчки.

В конкретния случай на административнонаказаното лице е вменено единствено „провеждане на процедура“ по чл. 18, ал. 1, т. 13 ЗОП, без да са налице условията за това. Не е повдигнато обвинение за сключване на договор, поради което деянието не може да се подведе под хипотезата на чл. 250а ЗОП. В този смисъл е правилният извод на въззивния съд, че между стария чл. 250 и новия чл. 250а ЗОП не е налице тъждество, което да оправдае санкционирането.

Съгласно чл. 46, ал. 3 ЗНА, административнонаказателна отговорност не може да се основава на разширително тълкуване или аналогия. Противното би било в противоречие с чл. 1 и чл. 6 ЗАНН и с принципа на законоустановеност на административнонаказателната отговорност. Ето защо правилно районният съд е приложил чл. 3, ал. 2 ЗАНН, според който ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се по-благоприятната за нарушителя. В случая по-благоприятната уредба е тази, при която деянието „провеждане на процедура по чл. 18, ал. 1, т. 13 ЗОП“ отпада от състава на административното нарушение.

Неоснователни са и доводите на касатора, че санкцията следва да бъде наложена поради „значителната обществена опасност“ на деянието. Степента на обществена опасност не може да обоснове наказуемост при липса на предвиден в закона състав. Когато законодателят е дерогирал административнонаказателната отговорност за определено деяние, съдът е длъжен да съобрази тази воля и да приложи по-благоприятния закон.

Горните изводи съответстват на установената трайната съдебна практика, включително на Административен съд – Монтана и редица други административни съдилища (Варна, Добрич, Стара Загора, Бургас, Пловдив и др.), постановена през 2024–2025 г. Последователно се приема, че след изменението на ЗОП деянието по чл. 18, ал. 1, т. 13, изразяващо се в провеждане на процедура без предпоставки, вече не е административно нарушение и наложените санкции следва да бъдат отменяни по реда на чл. 3, ал. 2 ЗАНН.

Следва да се има предвид и, че от страна на възложителя са изложени конкретни релевантни мотиви за избора на процедурата по чл. 18, ал. 1, т. 13 ЗОП, а именно след констатации на назначена комисия, е посочил, че при извършен обход е установено наличие на значителни количества битови отпадъци в коритата на река Шугла ([населено място] и [населено място]) и река Бучка ([населено място] буче), които намаляват проводимостта и създават непосредствена опасност от наводнения при нови валежи. Комисията е препоръчала предприемане на незабавни действия по почистване, за да се предотвратят разливи, което възложителят е мотивирал като изключителни и непредвидими обстоятелства, обуславящи приложението на чл. 182, ал. 1, т. 1 ЗОП – пряко договаряне поради неотложност. Така възложителят е изпълнил задължението си да изложи фактически основания, релевантни към избора на процедура, които обосновават приложението на специалната разпоредба.

АНО не излага релевантни съображения защо не приема мотивите на наказаното лице. Обстоятелството, че е имало време е необосновано и несъответно на обективната реалност. Видът и характерът на извършената поръчка сами по себе си предполагат и обосновават взетото решение. АНО не отчита видът и естеството на извършваните дейности, механизъма и технологичният ред и оценка на всичко, което следва да бъде извършено, с оглед гарантиране безопасност и качествено изпълнение.

При служебна проверка на решението съобразно чл. 218, ал. 2 от АПК на основания извън посочените в касационната жалба, съдът не намира такива, които да сочат на отмяна на оспорения съдебен акт. Същият е постановен от законен състав, в рамките на заявения спор, при правилно прилагане на материалния закон или въззивното решение е валидно и допустимо.

По тези съображения жалбата следва да се отхвърли, а оспореното решение като правилно да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, на ответника по касационната жалба се дължат направените в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение, съобразно представения по делото списък на разноските по чл. 80 ГПК.

По изложените съображения на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН и чл. 63д от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен съд – Монтана,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 74 от 12.05.2025 г., постановено по АНД № 20241630201370 по описа на Районен съд – Монтана, с което е отменено Наказателно постановление № 11-01-473/26.09.2024 г. на Директора на Агенция за държавна финансова инспекция – София.

ОСЪЖДА Агенция за държавна финансова инспекция – София, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], да заплати на З. С. Ж., адрес [населено място], [улица], [адрес], направените разноски за настоящата инстанция в размер на 1300,00 /хиляда и триста/ лв., съобразно представения списък по чл. 80 ГПК.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.