Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е      №

           

                                                                        

                                                  гр.ЛОВЕЧ, ……………2020 г.

                                               

                                             В    И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

 

 

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, граждански състав в публично съдебно заседание на девети юни две хиляди и двадесета година в състав:   

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДА ДОЙНОВА

                                                             ЧЛЕНОВЕ: ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА

                                                                                   ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

 

секретар ЦВЕТОМИРА БАЕВА, като разгледа докладваното от съдия  Константинова в.гр. дело № 128 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид:

 

            Производство с правно основание чл.258 и сл. от ГПК.

           

С решение № 542/19.11.2019 година, постановено по гр.дело № 927 по описа за 2019 година, Ловешкият районен съд е отхвърлил предявените от Т.Р.С. ***,ЕГН – ********** ,чрез пълномощник адв. В.В. ***, на основание чл. 178 ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 179 ал. 1 от ЗМВР и чл.86 от ЗЗД , искове срещу Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР, с адрес: гр. С. , ул. „П.“ №171А, за заплащане на сумата от 1 449.16 лева, представляваща възнаграждение за положен извънреден труд за периода 20.05.2016 г. до 31.03.2019 г., ведно със законната лихва върху цялата сума, считано от датата на предявяване на иска до окончателно изплащане на сумата, както и направените по делото разноски като неоснователни и недоказани. Осъдил е ищец да заплати на ответника разноски по делото в размер на 100.00 лева за юриск. възнаграждение.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от Т.Р.С., с която решението се обжалва като неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на процесуалните правила и неправилно приложение на материалните норми.

Изложени са съображения, че претендираният от ищеца незаплатен извънреден труд е в рамките на редовното работно време за всяка смяна, вследствие преобразуване на нощен към дневен труд по реда на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (чл.9, ал.1), а не за положен труд, извън редовното му работно време, както е коментирал РС в решението си. Поддържа, че заплащането на формирания след преобразуване на нощен към дневен труд следва да е по реда на чл.187, ал.3 ЗМВР или при часова ставка, нормалната за полагане на труд в установеното работно време при спазване на увеличението, съгласно чл.262 КТ. Съпоставяйки чл.262, ал.1,т.4 КТ и чл.187,ал.6 ЗМВР изтъква, че спрямо служителите на МВР е възприет подхода за заплащане на извънреден труд с увеличение от 50%, което съответства на общото трудово законодателство. Тълкувана е и разпоредбата на чл.187, ал.3 ЗМВР като са наведени изводи, че в тази разпоредба не е указана нормалната продължителност на нощния труд, полаган от служители на МВР, а напротив- въведена е възможност за полагане на нощен труд в часовете между 22.00 и 6.00 часа.

Изразява несъгласие и мотивите на районния съд за неприложимост на НСОРЗ за служителите на МВР, като цитира чл.46 ЗНА.

Като процесуално нарушение, допуснато от съда сочи необсъждането в мотивите на съда на изложените от ищеца доводи и правни аргументи- чл.236, ал.2 ГПК, което приравнява мнението на конкретния съдия, изразено в неговия акт, на липса на съдебно решение., а това е самостоятелно основание за отмяна.

Моли да бъде отменено решението като неправилно и незаконосъобразно.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна, в който се прави искане да бъде потвърдено решението като правилно, мотивирано и законосъобразно. Поддържа, че РС е изследвал относимата нормативна уредба и правилно е квалифицирал видовете труд и тяхното заплащане, като е отчел спецификата на реда в ЗМВР и неговата приложимост като специален ред по отношение на общата уредба в КТ и подзаконовите нормативни актове за прилагането му. Подчертава, че в своята претенция ищецът не прави разграничение между извънреден и нощен труд, каквото разграничение се прави от ЗМВР- чл.179, ал.1 ЗМР и чл.187, ал.6 ЗМВР, като в чл.187, ал.6 ЗМВР е посочено изрично, че извънредният труд представлява работа извън редовното работно време до 280 часа годишно, която се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск или с възнаграждение за извънреден труд, в размер на 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.А възнагражденията за нощен труд са посочени в Заповед на министъра на вътрешните работи- № 8121з-791/28.10.2014 г.

Моли да бъде потвърдено решението на Ловешкия районен съд и да се присъдят разноските по делото.

В съдебно заседание въззивникът се представлява от адвокат В.В. ***, който поддържа жалбата си и моли да бъде уважена.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява, но с нарочна молба поддържа отговора.

От представените доказателства по гр.дело № 927/2019 г. на Ловешкия районен съд, като съобрази и становището на страните, в изпълнение на задължението си по чл.235 от ГПК, Ловешкият окръжен съд приема за установено следното:

Въззивното производство е допустимо, тъй като при подаване на въззивна жалба е спазен срока за обжалване по чл.259, ал.1 ГПК.

 Решението на Ловешкия районен съд е валидно, тъй като не страда от пороци, водещи до неговата нищожност и е допустимо. След разглеждане на спора по същество и след анализ на казуса от фактическа и правна страна, настоящата инстанция счита, че е правилно.

Т.Р.С. е предявил срещу Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ гр. С. осъдителен иск за заплащане на сумата от 1752.72 лева, представляваща възнаграждение за положен извънреден труд за периода 20.05.2016 г.- 31.03.2019 година, ведно със законна лихва върху главницата от датата на завеждане на делото и до окончателното изплащане на сумата.

В отговора на исковата молба, ответникът е оспорил основателността на претенцията.

От фактическа страна съдът приема следното:

Христо Едрев Христов е назначен на младши изпълнителска длъжност на държавен служител в Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”-МВР със заповед на директора с рег.№ 1045/22.08.2014 година и встъпил в длъжност пожарникар в група „Пожарогасене и спасителна дейност на Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението”- Ловеч. Със Заповед № 1983К-368/24.02.2017 година на Гл.комисар е преназначен от пожарникар в група „Пожарогасителна и спасителна дейност” на Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението”-Ловеч към Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” при Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” , и на 02.03.2017 г. встъпил в младши изпълнителска длъжност „СТАРШИ ПОЖАРНИКАР” в група „Пожарогасителна и спасителна дейност” на РС „ПБЗН”-Ловеч към РДПБЗН-Ловеч при ГДПБЗН-МВР. Представена е специфична  длъжностна характеристика на длъжността „пожарникар-старши пожарникар” и месечни извлечения за платено възнаграждение, включващи начисления и удръжки. По тези факти страните не спорят. Безспорно е също, ищецът е работел по утвърдени графици и протоколи на 24-часови смени, включваща и полагане на нощен труд от 22.00 до 6.00 часа, при сумарно изчисляване на работното време, съгласно разпоредбата на чл.187, ал.3 от ЗМВР.

За процесния период от 20.05.2016 г. до 31.03.2019 г. ищецът твърди, че е положил нощни дежурства общо 1528 часа, конкретно посочени по месеци и години.

От заключението на приетата от съда съдебно-икономическа експертиза, изготвена от в.л. Даниела Петрова-Нешева, се установява, че за процесния период ищецът е полагал труд при ответника на длъжност „старши пожарникар” при 24-часови работни смени, включващи нощен труд от 22 ч. до 6 ч. Констатирано е, че на ищеца е отчитано сумираното работно време, както следва: ежемесечно- от м.05.2016 г. до м.09.2016 г. и от м.07.2018 г. до м.03.2019 г. включително и по тримесечия: ІV тримесечие 2016 г., през цялата 2017 г. и І-во и ІІ-ро тримесечие на 2018 година.  В рамките на смените по график ищецът е полагал нощен труд- по 8 часа на смяна и общият брой часове нощен труд по графиците за дежурство на отчетен едномесечен и тримесечен период за времето от 20.05.2016 г. до 31.03.2019 година, е 1526 часа. Изготвена е подробна справка към експертизата за положения нощен труд по периоди и часове. Експертът е посочил, че за процесния период няма преобразуване на нощен към дневен труд от работодателя при отчитане на сумарното работно време, а положените часове нощен труд са изчислени и изплатени от работодателя по 0.25 лева за всеки отработен нощен час (изплатени са 381.50 лева). Паричната равностойност на извънредния труд, изчислен след преобразуването на нощен към дневен труд с коефициент 1,143 за целия период (за 218 часа) остойностени по часовата ставка за съответните периоди за извънреден труд при сумарно изчисляване на работното време, е  1449.16 лева.

При така изложените факти могат да бъдат направени следните правни изводи:

Съдът приема, че е сезиран с иск с правно основание чл. 178, ал.1,т.3 във вр. с чл. 187, ал.6 от ЗМВР - за заплащане на стойността на положен от ищеца и незаплатен от работодателя извънреден труд, изчислен по правилото на чл.9, ал.2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата.

В чл.176, ал.1 ЗМВР е разписано, че брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения.

Съгласно чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за положен извънреден труд. 

В чл.142 ЗМВР е уреден статутът на три вида служители в МВР: 1. държавни служители – полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението; 2. държавни служители; 3. лица, работещи по трудово правоотношение. В ал.2 е посочено изрично, че статутът на служителите по т.1 се урежда от ЗМВР. Статутът на другите две категории служители се урежда съответно от Закона за държавния служител и от Кодекса на труда (чл.142, ал.4 и ал.5 ЗМВР).

Ищецът е работел като „пожарникар”, а понастоящем работи на длъжността „Старши пожарникар” в група „Пожарогасителна и спасителна дейност” на РС „ПБЗН”-Ловеч към РДПБЗН-Ловеч при ГДПБЗН-МВР  и е държавен служител по смисъла на чл.142,ал.1,т.1 ЗМВР.

В чл.187 ЗМВР се съдържа подробна регламентация на работното време и отпуски на служителите на МВР. В ал.2 е предвидено, че за държавните служители, които изпълняват служебните си задължения при специфични условия и рискове за живота и здравето, се установява намалено работно време.Съгласно ал.3 работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период. Определянето на 24-часова смяна е по изключение. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.

 В чл.187, ал.9 ЗМВР е предвидено, че редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

През процесния период на работа на ищеца е действала НАРЕДБА № 8121з-592 от 25.05.2015 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, която според чл.1 се прилага за държавните служители по чл.142, ал.1,т.1 ЗМВР, какъвто е ищецът.  В чл.2 е предвидено, че  нормалната продължителност на работното време на държавните служители е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, а положеният труд от държавните служители извън установеното редовно работно време не може да надвишава размера, предвиден в чл.187, ал.7 ЗМВР. В чл.18, ал.1 е уредено, че държавните служители изпълняват служебните си задължения извън редовното работно време въз основа на заповед за полагане на труд извън редовното работно време, издадена от ръководителя по чл. 11 или оправомощено от него длъжностно лице с ръководни функции.

След отмяната на тази наредба е приета НАРЕДБА № 8121з-776 от 29.07.2016 г. (ДВ бр.60/2016 г.) за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, изменена и допълнена с Наредба за изменение и допълнение в ДВ бр.99 от 13.12.2016 г., в сила от 13.12.2016 г. и горните текстове, уреждащи продължителността на работното време на служителите на МВР са запазени. В чл.18 и следващите се уреждат служебните правоотношения по повод полагане на труд извън редовното работно време. В двете наредби липсва норма, аналогична на нормата по чл. 31, ал. 2 на отменената Наредба № 8121з-407 от 2014 г. за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 0,143. В новия чл.20а от НАРЕДБА № 8121з-776 от 29.07.2016 г.е предоставена на държавните служители от МВР възможността да откажат полагането на извънреден труд в случаите, когато е достигнат някой от лимитите в чл.8, ал.2 и е посочено, че по изключение се разрешава полагане на извънреден труд над ограниченията по чл. 187, ал. 7 ЗМВР само след изрично писмено съгласие на държавния служител за всеки конкретен случай и при спазване на чл. 187, ал. 8 ЗМВР. Предвидено е, че съгласието по ал.2 се прави в писмена форма и се регистрира в деловодството на съответната структура по установения за това в МВР ред, но не по-късно от началото на неговото полагане. Следва да се акцентира, че в Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. е уредено заплащането на допълнително възнаграждение за положен нощен труд на служителите. Затова не може да се приеме, че е налице непълнота в нормативен акт, обуславящ приложението на НСОРЗ, съгласно чл.46, ал.2 ЗНА, в каквато насока са оплакванията и наведените доводи във въззивната жалба.

Към времето, за което се отнася претенцията, са били в сила Заповед № 8121з- 663 от 5.06.2015 година на Министъра на вътрешните работи за определяне размерите на допълнителните възнаграждения за полагане на труд през нощта между 22.00 и 06.00 часа, за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение, условията и реда за тяхното изплащане на държавните служители в МВР и Заповед № 8121з- 437 от 28.04.2016 година (отменена с Решение № 5937 от 12.05.2017 година на Върховния административен съд- ДВ бр.49/2017 г.). Подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизане в сила на съдебното решение, поради което до отмяната му, актът се счита за законосъобразен и поражда валидни правни последици (чл. 195, ал. 1 АПК). Тези заповеди са отменени със Заповед № 8121з- 1428 от 23.11.2017 г. (ДВ бр.98/8.12.2017 г.). Последната заповед, както и Заповед № 8121з-40/15.01.2015 г. са отменени със Заповед № 8321з- 156/05.02.2020 година, която е действаща към момента. Тези административни актове определят отчитането и изплащането на допълнителните възнаграждения за нощен труд, за работа през дните на официални празници, независимо дали представляват извънреден труд или не, за времето през което служителят е на разположение, условията за компенсиране на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивка.

В изпълнение на действащите към процесния период заповеди на ищеца е заплащан нощен труд в размер на 0.25 лева за час- за отчетен нощен труд от 1526 часа са му изплатени общо 381.50 лева.

Като извънреден се дефинира трудът, който е положен по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време- чл.143, ал.1 КТ.

В ЗМВР –чл.187 е регламентирано, че нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица.В ал.5 е регулиран начинът на компенсиране на работата извън редовното работно време до 280 часа годишно, като в ал.7 се съдържа ограничението, че извънредният труд не може да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно. Следователно, в ЗМВР се съдържа изрична норма, която определя кой труд се определя като извънреден.Прави се и разграничение между извънреден и нощен труд, като размерът на възнагражденията за извънреден труд е посочен в закона, a условията и редът за изплащане на нощен труд ce определят с наредба на министъра на вътрешните работи, респ. размерът - с негова заповед. В конкретния случай от данните по делото не се установява ищецът да е полагал извънреден труд. 

Исковата претенция, заявена като такава за извънреден труд, се основава на твърдението, че положеният нощен труд следва да бъде преизчислен по правилата на чл.9, ал.2 от НСОРЗ, според което при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.

Настоящият въззивен състав счита, че тази наредба е неприложима в настоящия случай, тъй като служебното правоотношение на ищеца с ответника се урежда от нормите на ЗМВР, съгласно изричната разпоредба на чл.142, ал.2 във вр. с чл.142, ал.1,т.1 и препращане към тази наредба няма.

В чл.2, ал.2 от НСОРЗ е очертано приложното ѝ поле, а именно, че тя се прилага за работниците и служителите по трудово правоотношение във всички предприятия по смисъла на § 1, т.2 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда, а настоящия случай не е такъв. През процесния период за служителите на МВР са се прилагали посочените по-горе наредби, в които липсва изрична норма, допускаща трансформация на нощните часове положен труд в дневни с определен коефициент. В тази насока са и мотивите на ВКС в Решение № 197/7.10.2019 г. по гр.д.№ 786/2019 г., ІV г.о.

Следва да се изтъкне и друг аргумент за неприложимост на наредбата-  в чл.9 от НЗОРЗ е регламентрано превръщането на нощните часове положен труд в дневни, чрез умножаване с коефициент тогава, когато нощната продължителност на работното време е по-малка от тази на дневното (чл.136 и чл.140 КТ). В чл.187, ал.3 ЗМВР е уредено, че нормалната продължителност на дневното и нощно работно време е еднаква- 8 часа. Тълкувайки тези норми на ЗМВР и на Наредба № 8121з-776 от 2016 г. съотношението на нормалната дневна продължителност на работното време към нормалната продължителност на нощния труд по ЗМВР е 8 часа, което е равно на коефициент 1,  независимо от формата на собственост и източниците на финансиране. И на това основание не може да бъде уважена заявената претенция за преобразуване на положения от ищеца нощен труд в дневен и претендиран като „извънреден”.

Следва да се посочи, че поради специфичния характер на служебните правоотношения на държавните служители в МВР в закона са предвидени компенсации, като напр. допълнително възнаграждение за прослужено време (чл.178, ал.1,т.1), по-голям размер на редовния платен годишен отпуск и допълнителни отпуски (чл.189, ал.1),обезщетение при прекратяване на служебното правоотношение (чл.234, ал.1) и др.

Настоящият въззивен състав приема, че не е налице извънреден труд при работата  през нощта на ищеца като държавен служител – „Старши пожарникар” в група „Пожарогасителна и спасителна дейност” на РС „ПБЗН”-Ловеч към РДПБЗН-Ловеч при ГДПБЗН-МВР, съгласно чл.142,ал.1,т.1 ЗМВР, в случаите когато това е в рамките на утвърдените графици на нормална работа. Часовете положен нощен труд са част от работното му време на смени, а не извънреден труд по смисъла на чл.179 ЗМВР. Данни за положен от ищеца и незаплатен извънреден труд няма, поради което липсва основание за присъждане на допълнително възнаграждение по чл.178,ал.1,т.3 от ЗМВР. Исковата претенция е неоснователна и недоказана и следва да се отхвърли.

Съдът намира за неоснователен и акцесорния иск по чл.86, ал.1 от ЗЗД- за заплащане на обезщетение за забавено плащане на главницата поради обусловеността му от главния иск.

Изложените във въззивната жалба доводи, че предявеният иск не е за извънреден труд, а за неплатен труд в рамките на работното време, представляват нови твърдения, които не се съдържат в исковата молба и които въззивният съд не може да обсъжда с оглед очертания предмет на делото. Наведените в исковата молба твърдения и формулиран петитум сочат, че претенцията е досежно неплатено възнаграждение за извънреден труд  и районният съд се е произнесъл именно по този спор.

Изцяло неоснователни са и твърденията за липса на мотиви в решението на съда, той като първостепенният съд е изложил подробно своите съображения за отхвърляне на иска.

С оглед изложеното, решението на Ловешкия районен съд се явява правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

На основание чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.37 ЗПП и чл.23,т.1 Наредба за заплащане на правната помощ ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски по делото в размер на 100.00 лева за юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл.271, ал.1 ГПК, съдът

                            

                                Р   Е   Ш   И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 542/19.11.2019 година, постановено по гр.дело № 927 по описа за 2019 година на Ловешкия районен съд.

ОСЪЖДА Т.Р.С. ***,ЕГН – **********, на основание чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК, да заплати на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ с адрес: гр. С., ул. „П.“ 171А, разноски по делото в размер на  100.00 (сто) лева.

Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3 от ГПК.

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                     

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: