РЕШЕНИЕ

№ 1900

град Пловдив, 28.10.2022 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ- XXVIII състав, в открито заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ

при секретаря РУМЯНА АГАЛАРЕВА, като разгледа административно дело № 722/2022 година по описа на съда, докладвано от председателя, взе предвид следното:

Производство чл.145 и сл. АПК, вр. чл.220, ал.1 ЗМ.

Образувано е по жалба на “ФИТОНИ 1” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, подадена чрез адв. Б. против Решение № РТД-3000-284/14.02.2022/32-49576,  издадено от директора на Териториална дирекция „Митница Пловдив“, в качеството му на орган по чл. 5, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013г. на Европейския парламент (МКС), с което е определена нова митническа стойност за стоки №2/6 и №5/6 от МД с МР № 20BG00300908381R8 в общ размер на 37116,72лв. и на дружеството - жалбоподател са установени на основание чл.77 §1 б.“а“, вр. чл.85, §1 от Регламент /ЕС/ №952/2013г. и чл.54 от ЗДДС допълнителни публични задължения за ДДС по посочената декларация в общ размер на 2543.91лева.

В жалбата се твърди, на първо място, че са допуснати съществени нарушения на административно- производствените правила, изразяващо се в липса на съответното уведомяване за предпоставките, навели за основателно съмнение в декларираната митническа стойност, както и за липса на анализ по смисъла на на чл. 141 от Регламент за изпълнение /РИ/ 2015/2447, което води до липса на обосновка на приложената договорна стойност по внос на трето лице. Излагат се съображения, които оспорват изложените в решението обстоятелства относно наведените от митническия орган основания за твърдяно  допълнително облагане.  Счита, че не е извършен необходимият анализ относно разликата в договорените количества, търговската марка и качеството на стоките, както и анализ на различните търговски производители и на самите продажби, касаещ тяхното търговско равнище. В тази насока са развити редица аргументи, които жалбоподателят обосновава и с трайната съдебна практика. Сочи на липса на мотиви, което касае незаконосъобразност, свързана с формата на акта. Твърди, че същият е издаден в противоречие с материалноправните разпоредби и не е в съответствие с целта на закона. Редовно призован, в съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Б., която поддържа жалбата и ангажира писмени доказателства. По същество на спора в представената по делото защита счита административният акт за незаконосъобразен, като се иска неговата отмяна. Претендира разноски.

Ответникът по жалбата– Директор на ТД "Митница Пловдив“, чрез процесуален представител юрк. Б. оспорва жалбата като неоснователна и ангажира доказателства. По същество на спора в писмена защита счита издаденото решение за законосъобразно и моли жалбата да се отхвърли. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като се запозна със становищата на страните и съобрази събраните по делото писмени доказателства, прие следното от фактическа страна:

Жалбоподателят на 20.05.2020г. е декларирал пред митническите органи на Р България с МД с №20BG00300908381R8 стоки с произход Р Турция, предназначени за свободно обръщение с цел крайно потребление.  Така в графа № 2/3 били декларирани стоки с код по ТАРИК **********, а именно „гумени чехли: мъжки 6100 чифта, дамски 3020 чифта, детски 1080 чифта“, с посочено общо нето тегло 2630,35кг и декларирана митническа стойност в размер на 20985,47 лева, а в графа №5/6 стоки с код по ТАРИК ********** „обувки с долна част, съставен от каучук и горна част каишки, изработени то текстил, детски 144 чифта“, общо нето тегло 53.29 кг и  декларирана митническа стойност от 405.72 лева. Поради активиран рисков профил за посочените стоки е извършена проверка на митническата декларация. Причина за активиране на рисковия профил било възникнало съмнение, породено от извършено сравнение с определените в т. 40 от § 1 от ДРЗМ „справедливи цени“, образувани при оценка на групи месечни агрегирани данни, извлечени от COMEXT база данни на Евростат за подробна статистика на международната търговия със стоки за всеки продукт, произход и държава-членка на местоназначение, за многогодишен период, обикновено 4 последователни години, предоставени на разположение на страните - членки на ЕС чрез системата „ТЕЗЕЙ“ на Съвместния изследователски център на Европейската комисия, от които е прието, че декларираната митническа стойност за посочените стоки е значително по-ниска от средностатистическите стойности за внос на същия вид стоки от конкретната държава на произход. За извършената по чл.188 от Кодекса проверка на стоките е издаден Протокол за извършена митническа проверка № 572 /код на МУ 9920/20.05.2020г., като са изззети мостри по опис. За нуждите на митническото облагане е било издадено писмо рег.№32-142654/20.05.2020г., връчено на дружеството – жалбоподател, с което е изискано внасянето на обезпечение в размер на 9269.57 лева, след което стоките са освободени. Проверката е продължила по реда на чл.48 от Регламент ЕС №952/2013, вр. чл.84 ал.1 т.1 ЗМ, като е извършен оглед на мострите, от който е направен извод, че стоките посочени под №2/6 се класират в код по ТАРИК, съответстващ на декларирания в МД, а тези по №5/6 не се класират в декларирания код по ТАРИК **********. С писмо рег. № 32-154850/02.06.2020г. митническите органи изискали от декларатора допълнителни документи относно декларираната МС на стоките: договори, фактури за транспортни и застрахователни разходи, поръчки, кореспонденция, документи за извършени плащания и др. подобни. С писмо вх. № 32-162282/09.06.2020г. от дружеството са представени документи относно декларираната митническа стойност: търговско споразумение, суифт по проформа фактура № 1305020/13.05.2020г., проформа фактура, фактури за продажба на стоки от предходен внос, идентични с внасяните на първо търговско ниво- 7 бр., копие на транспортна фактура, платежно нареждане за сумата по фактура за транспорт и др.. При анализ на тези представени документи митническите органи направили извода, че не е налице идентичност на стоките по представените 7бр. фактури за предходен внос с тази, предмет на процесната МД и към тях не е приложен документ за зивърше плащане. Анализирано е и търговското споразумение, като е констатирано, че в него липсват количества, цена и условия на доставка. От всичко това митническите органи приели, че се касае за случай, при който декларираната цена е по- ниска от цената, която се заплаща при други сделки във връзка със сходни стоки. Посочили, че установените необичайно ниски цени на внесената стока са достатъчно основание за възникнало съмнение, което е и основанието за отхвърляне на договорната митническа стойност, която е декларирана от жалбоподателят на осн. чл.70 §.1 от Регламент /ЕС/ №952/2013година. В резултат на това е прието, че следва на основание чл. 74, §.2 б. б от Регламент (ЕС) № 952/2013 да се определи нова митническа стоност, преценена на база договорна стойност на сходни стоки, продадени с цел износ с местоназначение в митническата територия на съюза и изнесени в същият или приблизително същият момент, както и стоките, подлежащи на остойностяване. В решението на директора на ТД „Митница Пловдив“ са изложени обстоятелства, че е установен внос на сходни стоки с тези по графа №2/6 и №5/6 от МД, за което е извършена справка в Система за предоставяне на информация за управленски цели от митнически и акцизни документи /МИС –  IIIА/ за сравнителни цени на допуснати в обращение с крайно потребление сходни стоки. Установен е внос на сходни стоки с декларираните. Така за стоки по графа №2/6 е посочено, че по МД с МРН 20BG005100215770R9/18.05.2020г. са допуснати за свободно обращение плажни чехли и джапанки от микропореста гума – 54 чифта с митническа стойност, изчислена на 3,30лв./чифт; по МД с МРН 20BG005100217685R/22.05.2020г. са допуснати за свободно обращение плажни чехли и джапанки от микропореста гума – 368 чифта с митническа стойност, изчислена на 3,76лв./чифт; по МД с МРН 20BG005100218503R0/26.05.2020г. са допуснати в свободно обращение плажни чехли и джапанки от микропореста гума – 448 чифта с изчислена митническа стойност от 3,87лв./чифт. По отношение на стоки по графа №5/6 /обувки с долна част каучук и горна част каишки от изкуствена кожа –детски 144 чифта, код ТАРИК **********, произход Турция/ е установено, че по МД с МРН 20BG002005029731R0/27.01.2020г. са допуснати за свободно обращение детски сандали с горна част изкуствена кожа и долна част пластмаса – 265 чифта с митническа стойност, изчислена на 3,13лв./чифт; по МД с МРН 20BG002005030234R0/18.05.2020г. са допуснати за свободно обращение детски сандали с горна част изкуствена кожа и долна част пластмаса – 232 чифта с митническа стойност, изчислена на 3,81лв./чифт; по МД с МРН 20BG002005030361R4/19.05.2020г. са допуснати в свободно обращение детски сандали с горна част изкуствена кожа и долна част пластмаса – 3082 чифта с изчислена митническа стойност от 4,36лв./чифт. При така изложените обстоятелства на основание чл. 77, § 1 б. а от МКС ответният орган е приел, че за процесните стоки възниква вносно митническо задължение. По реда на чл.29, вр. чл.22, §6 от Регламент (ЕС) № 952/2013 дружеството е уведомено за предстоящите действия по определяне на нов размер на задължение по митническата декларация, поради това, че декларираната митническа стойност на внесената стока не е действително платената или подлежаща на плащане цена. С писмо вх. № 32-341956/23.11.2020г. „Фитони 1“ ЕООД е представил писмено становище за липса на основания да бъде определена нова митническа стойност на процесните стоки. Възражението е отхвърлено от ответният административен орган като неоснователно, който е изложил аргументи, че са налице основания за определяне на нова митническа стойност във връзка с внесена от "Фитони 1“ ЕООД стока от Република Турция, позовавайки се на извода, че декларираната митническа стойност е необичайно ниска в сравнение със средностатистическата стойност при внос на сходни стоки. Затова с процесното си решение от 14.02.2022г., при съобразяване с приетите за установени при проверката обстоятелства за внос на сходни стоки, прилагайки методите по реда на чл.74 §2 б.б от Регламент (ЕС) № 952/2013 административният орган е направил извод, че митническата стойност за стоките по графа №2/3 от процесната МД следва да бъде определена в размер на 3,30лв/чифт, а за стоките в графа №5/6 да бъде определена на 3.13лв/чифт. При така изложените обстоятелства на основание чл. 77 §1 б.а от МКС ответният орган е приел, че за процесните стоки възниква вносно митническо задължение, което ще се определи по реда за изчисляване на митата от датата на приемане на митническата декларация –20.05.2020г.. Посочил, че същото е с нулева ставка и вносно митническо задължение не следва да се начисли. Ето защо на основание чл.54 ал.1 ЗДДС, вр. чл.77 §1 б.а и §2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 е пристъпил към определяне на нова данъчна основа за облагане по ЗДДС, като е определил нов размер на дължимият ДДС към момента на възникване на митническото задължение, което е датата приемане МД на 20.05.2020г.. С процесното решение на основание чл. 55, ал.1  т.1 ЗДДС определил данъчната основа като еквивалентна на митническата стойност при внос, която е увеличена със стойността на мита, дължими при внос /в конкретният случай мито с нулева ставка/. Така за стоки по графа № 2/6 е определена данъчно облагаема стойност по ЗДДС в размер на 33660.00лв., а за стоки в графа 5/6 е определена в размер на 450.72 лева, от които е приспаднат размерът на внесеното ДДС. Затова с прилагането по реда на чл.66, ал.2 ЗДДС на стандартната ставка на данъка от 20 на сто при внос на стоки на територията на страната, с прилагането на разпоредбата на чл.67 ал.1 ЗДДС е начислен допълнителен ДДС за внесените стоки по графа № 2/6 от МД в размер на 6732,00лв, а за стоките по графа №5/6 в размер на 90.14 лева. След приспадане размерът на посоченият в МД ДДС е начислен допълнителен  ДДС в размер на 2543.91 лева. Недоволен от решението, дружеството е инициирало и настоящото съдебно производство, в хода на което са приобщени редица писмени доказателства. Така от приетото заключение на проведена ССчЕ се установява, че не са представени всички мостри от същите видове стоки, иззети по МД, послужили за база за определяне на новата митническа стойност на процесните стоки. Определянето на сходност на стоките, по които е определена нова митническа стойност, се извършва само на база описание на стоките по митническите декларации, по които са изведени нови митнически стойности, послужили за база за обмитяване на стоките по процесната митническа декларация, без да е правено физическо сравнение за сходност на стоките. Дадено е заключение, че физическо сравнение за сходство не е възможно да се извърши за нуждите на експертизата. Направен е извод, че елементите на сравнението, по които се извършва определяне на цени на стоките по материали за изработка, качество и марка, не могат да бъдат установени, респ. анализирани само въз основа на описание на стоката, използвана за база за сравнение, посочена по съответната митническа декларация, поради което липсва достатъчно надеждна база за определяне /обосноваване/ на сходност и извеждане на адекватни цени на стоката, с отчитане на елементите, формиращи себестойността на същата. По отношение на пазарното проучване той е посочил в заключението, че анализът на стоките от разглежданите видове по пазарни цени на дребно показва, че съотношението на по-скъпите модели в сравнение със стоките с ниски ценови стойности, е средно 2:1; процесните стоки с производител „Г. А. А. Ш.“ –Турция, са с ниски до средни пазарни цени за изследваните стоки и модели и са позиционирани в ниския ценови диапазон на пазара за „гумени чехли“, формиращи ценови диапазон в интервала от 5 до 15 лева за различните стоки и модели. Посочил е, че утвърдени марки стоки, предназначени за пазара на ЕС, формират по- висок ценови диапазон от 15 до 30 лв. за чифт.

Горната фактическа обстановка съдът установи от заключението на проведената ССчЕ, което кредитира като обективно, логично, методологически обосновано, без възникнали съмнения в неговата правилвност, неоспорено от страните. Установява се и от прибощените писмени доказателства- административната преписка по издаване на оспорения административен акт, както и допълнително представените писмени доказателства: договор за продажба от 15.03.2019г.  с превод на български език; писма за търговски отстъпки от контрахента Г. А.- Турция, с превод на български език; превод на документи на български език касаещи извършен банков превод, проформа- фактура, търговска фактура, заповед № ЗАМ – 1746 от 27.11.2019г. на директора на Агенция „Митници“, ведно с утвърдените с нея „Указания за уеднаквяване на практиката по проверката, приемането и/или оспорването на декларираната митническа стойност на внасяни стоки“; 2бр. електронен носител, съдържащ заверени екземпляри на митнически декларации в електронен вид; заверени копия на митнически декларации и приложените към тях документи.

При така установената фактическа обстановка, съобразно събраните писмени доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие следното от правна страна:

Жалбата е депозирана от лице, притежаващо правен интерес от оспорването, срещу подлежащ на оспорване акт. Същата е подадена в законоустановения срок, поради което се явява допустима.

Разгледана по същество, тя е основателна по следните за това съображения:

Процесното решение, издадено от директора на ТД „Митница Пловдив“, е издадено от компетентен орган, съобразно правомощията му по чл. 19, ал. 1 и ал. 7 от ЗМ, при спазване на предвидената в закона писмена форма.

По отношение на съответствието на оспореното решение с административното –производствените правила, съдът установи, че не е допуснато съществено нарушение на административната процедура, което да е свързано с механизма на извършване на последващ контрол на декларирането. Митническите органи се позовават на прякото приложение на чл.188 от Регламент ЕС № 952/2013г. сочещ, че за целите на проверката на точността на данните, съдържащи се в приетата митническа декларация,митническите органи могат: б. а- да извършат проверка на декларацията и придружаващите документи; б. б- да изискат от декларатора да предостави други документи; б.в - да извършат проверка на стоките и б.г - да вземат проби за анализ или за подробно изследване на стоките. Разпоредбата на чл.191 т.1 от Регламент ЕС №952/2013г. определя, че резултатите от проверката на митническата декларация се използват за прилагане на разпоредбите, отнасящи се до митническия режим, под който стоките се поставят. В тази връзка е изискано от „Фитони 1“ ЕООД с писмо рег.№32-142654/20.05.20г. да се представи обезпечение, което е внесено с платежно нареждане от 20.05.2020г. и стоките са вдигнати, поради което проверката на митническата декларация е продължила по реда на чл.48 от Регламент ЕС №952/2013, вр. чл.84 ал.1 т.1 ЗМ. Така посочените разпоредби дават възможност на митническите органи да извършат проверка на декларираните данни относно декларираната митническа стойност. Позоваването от страна на митническите органи на чл.140 от Регламент за изпълнение /ЕС/ №2015/2447, за възможността да не се приемат декларираните договорни стойности и в следствие на това да възникнат основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в чл. 70, § 1 от Кодекса, е законосъобразна. Налице са правни основания да се обвърже проверката по чл.188 от Регламент ЕС №952/2013 с възможността за митническите органи да решат, че стойността на стоките не може да се определи по реда на член 70, § 1 от Кодекса и възможността да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. В конкретният случай административните органи са реализирали процедура по митнически контрол по реда на разпоредбата на чл. 84 ал. 1 т.1 ЗМ, които касят административна процедура на последващ контрол. Спазен е предвиденият процесуален ред по уведомяване на дружеството - вносител, и не са допуснали съществени нарушения на административно – производствените правила, обуславящо нищожност, респ. незаконосъобразност в тази част на атакуваното решение на Директор ТД Митница –Пловдив.

По отношение на възражението на жалбоподателят, че е налице несъответствие на издаденото Решение от 14.02.2022г. с материално правните разпоредби, свързано с наличие на предпоставките за определяне на митническа стойност по реда на чл. 74, § 2 б. б) от Регламент (ЕС) № 952/2013г., съдът съобрази следните обстоятелства:

В разпоредбата на чл. 70 от Регламент (ЕС) №952/2013г. е установен общият принцип за определяне на митническата стойност въз основа на договорната стойност, т.е. въз основа на действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза. С разпоредбата на чл.74 от Регламент (ЕС) №952/2013г. са предвидени вторични методи за определяне на митническата стойност, когато тя не може да се определи съгласно чл.70. Съгласно чл. 74, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013г., в този случай митническата стойност на стоките се определя, като се прилагат последователно букви А до Г от § 2, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Съгласно чл.140, §1 от Регламент за изпълнение (ЕС) №2015/2447, когато митническите органи имат основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в чл.70, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013г., те могат да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Разпоредбата на чл. 140, § 2 Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 сочи, че ако съмненията не отпаднат, митническите органи могат да решат, че стойността на стоките не може да се определи по реда на чл. 70, § 1. За административният орган сама по себе си разликата в цените е счетена за достатъчна да обоснове съмненията за отхвърляне на декларираната от жалбоподателя митническа стойност, което е незаконосъобразно.

Видно от мотивите на оспореното в настоящото производство решение, митническите органи са приели, че поради активиран рисков профил, се е провело изследване за „справедливи цени“ по смисъла на §1 т.40 ДРЗМ, които са извлечени по оценки на групи месечно агрегирани данни, извлечени от COMEXT база данни на Евростат за подробна статистика на международната търговия със стоки, за всеки продукт, произход и държава членка на местоназначение, за многогодишен период, обикновено за четири последователни години. На база тази оценка е прието, че декларираната от жалбоподателя договорна стойност е необичайно ниска в сравнение с цената на вноса на сходна стока в приблизително същия момент, поради което са налице основателни съмнения относно стойността на стоките, определени по реда на чл.70, §1 от МКС. Съобразно това е извършена и проверка по реда на чл.188 от Регламент ЕС № 952/2013г., като е издаден протокол за проверка №572/20.05.2020г.. Липсват приложени доказателства относно възникналото основателно съмнение. В тежест на административният орган е да докаже наличието на основателни съмнения и е предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност. От негова страна не са приложени посочените в решението COMEXT данни на база Евростат статистика на международната търговия със стоки, въз основа на които се твърди, че е възникнал посоченият признак „основателно съмнение“. Основополагащ факт при митническото остойностяване на стоките е договорната стойност по чл.70 от Кодекса, като разпоредбата на чл.140, §1 от Регламент за изпълнение №2015/2447 дава възможност на митническите органи само при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от МКС, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то едва тогава съгласно чл.140, §2 от Регламента за изпълнение №2015/2447, те могат да отхвърлят декларираната цена. В посоченото от ответника Решение по дело С-263/06 е разяснено от Съдът на ЕС, че за да не изглежда намесата на администрацията непропорционална при процедурата по чл.140, §1 от Регламента за изпълнение ЕС №2015/2447, съмненията в справедливостта на декларираната митническа стойност следва да са надлежно мотивирани, а изисканата от декларатора допълнителна информация да е пряко свързана с тези съмнения и да е съобразена с възможностите му. Задължението за мотивиране на решението за стартиране на процедурата по чл.140 от Регламента и впоследствие на решението за корекция, произтича от общото правило на чл.22 §7 от Кодекса, поставящ изискване митническите органи да мотивират всяко неблагоприятно за заявителя решение. Зачитането на правото на защита представлява основен принцип на правото на Съюза, който трябва да се прилага във всеки случай, когато административен орган възнамерява да приеме акт, увреждащ лицето, към което е насочен. В рамките на процедурата по чл.140 от Регламента за изпълнение, гарантирането на този принцип изисква лицето да е надлежно уведомено за обстоятелствата, на които се основават съмненията и именно в тази връзка да е изискана обосновка на договорната стойност. Аргументи в тази насока се черпят и от регламентацията на общата процедура във връзка с правото на изслушване - в чл. 8, § 1, б. "а" от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 изрично е предвидено, че в съобщението, упоменато в член 22, § 6, ал.1 от Кодекса, се посочват: документите и информацията, които митническите органи възнамеряват да използват като основание за своето решение. Ето защо е основателно възражението на жалбоподателят, че митническите органи не са обосновали съмненията си по смисъла на чл. 140 от Регламента за изпълнение в декларираната от вносителя договорна стойност на процесните стоки.

Основателно е и възражението на жалбоподатеялт относно преценката и анализа на стоките, приети за „сходни стоки“. Понятието „сходни стоки“ е нормативно закрепено в разпоредбата на чл.1 т.14 от Регламент за зипълнение /ЕС/ №2015/2447, като то е посочено, че означава — в рамките на определянето на митническата стойност — стоки, произведени в същата държава, които, въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение; сред факторите, които определят дали стоките са сходни, са качеството на стоките, репутацията им и съществуването на търговска марка. В тежест на административния орган е да докаже, че се касае именно за „сходни стоки“. Съдът счита, че митническите органи не са извършили необходимия анализ съгласно чл. 141 от Регламента и не са обосновали първо невъзможността за приложение на метода в чл.74 §2 б. „а“  от Кодекса, следователно относно приложимостта на метода по б. "б" от същата норма .Безспорно е, че те са в условията на субсидиарност, както това нееднократно е разяснявано вкл. и в цитираната по-горе практика на СЕС. В решението на Директора на ТД Митница Пловдив липсва анализ, че посочените средни стойности на вносове в рамките на Съюза, касаят стоки, които имат сходни функционални характеристики и са от сходни или подобни материали със сходен състав и имат обективната способност да заменят внасяните по декларацията в рамките на нормалната търговия. Не става ясно при какви условия на доставките са изведени същите, не става ясен и конкретния вид стоки, определени като сходни. При провеждане на административното производство не е извършен анализ на характеристиките и съставните материали на стоките, нито е изследвано дали те могат да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение. Не са изследвани видът транспорт и условията на доставките, вкл. начин и срок на плащане, договорените количествата и качеството на износителя /производител или търговец/, за да се прецени какво влияние те оказват на цената на стоките. Освен това, факторите, които определят дали стоките са сходни са качество, авторитет, доверието и известността на стоките, както и съществуването на търговка марка. В обжалвания административен акт няма данни да е извършен анализ на който и да е от посочените по-горе фактори. Ето защо по изложените съображения митническият орган не е извършил изискуемия от чл. 141 от Регламента за изпълнение анализ при определянето на митническата стойност по реда на чл. 74, § 2, б. "б" МКС. Според разпоредбата чл. 141, §1 Регламент за изпълнение ЕС №2015/2447, митническата стойност се определя, като се има предвид договорната стойност на идентични или сходни стоки, продавани на различно търговско равнище или в различни количества, но тогава тази договорна стойност следва да се коригира, за да се вземат предвид разликите, дължащи се на търговското равнище и/или количествата. §2 от чл.141 Регламент за изпълнение изисква корекция, за да се вземат предвид значителните разлики в разходите и таксите между внесените стоки и въпросните идентични или сходни стоки, дължащи се на разликите в разстоянията и видовете транспорт, а съгласно § 5 договорна стойност за стоки, произведени от различно лице, следва да се взема предвид само когато не може да се установи договорна стойност за идентични или сходни стоки, произведени от лицето, което е произвело стоките, чиято стойност се определя. На съдебното производство ответникът е предоставил информация от извлечени групи на месечни агрерирани данни  от системата COMEXT, база данни на Евростат за подробна статистика на международната търговия със стоки, която е послужила за формиране на извод в обжалвания ИАА, че са установени данни за договорна стойност при внос на сходни стоки, произведени в същата държава, продадени с цел износ с местоназначение митническата територия на Съюза и изнесени в същият или приблизително същият момент, както и стоките, подлежащи на остойностяване, които са довели до прилагането на метода по чл. 74, § 2, б. б от Регламент (ЕС) №952/2013. Същевременно тези доказателства и този решаващ извод на административният орган се опровергават от събраните в съдебното производство доказателства по заключение на извършената съдебно- счетоводна и оценителска експертиза. Направеният в него анализ сочи, че процесните стоки с производител „Г. А. А. Ш.“ –Турция са в сегмента на ниски до средни пазарни цени за изследваните стоки и модели и са позиционирани в ниския ценови диапазон на пазара за „гумени чехли“, формиращи ценови диапазон в интервала от 5 до 15 лева за различните стоки и модели. Липсват основания да се приеме, че при тях е отклонение от декларираната в процесната МД договорна стойност. В тази връзка са приложени и писмени доказателства, касаещи писма на производителя относно направени при търговската сделка отстъпки. Ето защо е обосновано възражението на жалбоподателят, че посочената в декларацията митническа стойност е съответна на договорната стойност. По тези съображения основателно се явява възражението на „Фитони 1“ ЕООД, че от съдържанието на решението не ставя ясно как са определени в административното производство конкретните „сходни стоки“, послужили за изготвяне на анализа относно възникнали съмнения в  декларираната митническа стойност, какво е конкретното основание за митническите органи да приемат, че става въпрос за сходни стоки, които могат да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение. От заключението на проведената ССОЕ се изясни, че е констатирано, че сходни стоки се търгуват на многократно по-висока цена, но има в ценовия диапазон на стоките, предмет на МД. Не са посочени в оспореното решение, нито пред настоящата инстанция конкретни обяви и не е доказано действително да е налице сходство на стоките по смисъла на чл. 1, §2, т. 14 от Регламента за изпълнение ЕС №2015/2447 между посочените в МД за сравнение стоки и стоките предмет на процесния внос. Това обстоятелство обаче не е взето предвид от решаващия орган при издаване на оспореното в настоящото производство решение, а е прието, че митническата стойност на трите стоки следва да бъде определена по формула нетни килограми на стоката умножени по единичната й цена. Формалното позоваване на информация от МД на други вносители относно извършени три вноса на стоки, без да е посочен изпращач и страна на произхода, без други мотиви за неприемане на митническа стойност определена по реда на чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013г., не обосновава приложение на чл. 74, § 2, б. б от него. Още повече, изводът на митническите органи, че не е доказано на какво се дължи тази разлика, противоречи на представените от жалбоподателя доказателства за търговските му отношения с изпращача на стоките и представените фактури за последваща реализация на процесните стоки на първо търговско ниво. Горното се подкрепя изцяло и от заключението на приетата ССОЕ, което сочи, че липсва практика в ТД „Митница Пловдив“ да се извършва пряко физическо сравнение на сходност на стоките, което изключва възможността стоките да бъдат сравнявани по компоненти и технология на изпълнение; на второ място, елементите на сравнение, по които се извършва определяне на цени на стоките по материали за изработка, качество и марка, не могат да бъдат установени и анализирани само въз основа на описание на стоката, използвана за база за сравнение, посочена по съответната МД; на следващо място, значение има съставът на материала, който определя различно тегло на подметката, технологията на изработка – ръчно или автоматизирано, като изрично е посочено, че извеждането на теглото на стоката, като определящ елемент, не дава достатъчно надеждна база за определяне на сходност и извеждане на адекватни цени на стоката с отчитане на елементите, формиращи себестойността на същата, като крайният извод на експерта е, че така получената цена за килограм стока, на практика няма търговски и потребителски смисъл.

С оглед изложеното, съдът намира, че от страна на ответника, върху когото е доказателствената тежест в процеса, не е доказано наличието на основателни съмнения дали декларираната от жалбоподателя договорна стойност на стоката представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в чл.70, §1 от Регламент (ЕС) №952/2013г. Следователно, не са били налице предпоставките, установените в чл.140, §1 от Регламент за изпълнение (ЕС) №2015/2447, за да бъде определена митническата стойност на внесените стоки по вторичния метод, установен в чл.74 §2 б.б от Регламент (ЕС) №952/2013г., за определяне на митническата стойност на внесените от жалбоподателя стоки на база договорната стойност на сходни стоки, продадени с цел износ с местоназначение в митническата територия на Съюза и изнесени в същия момент или приблизително в същия момент, както и стоките, подлежащи на остойностяване. Макар в административното производство да е дадена възможност на дружеството-жалбоподател да изрази становище по възникналите съмнения и да представи доказателства, което то надлежно е сторило, липсват каквито и да са мотиви, защо органът не ги възприема, а е изложил изключително лаконични мотиви по отношение на статистическата информация, продажбата на първо търговско ниво и относно търговското споразумение. С оглед изложеното, от събраните в хода на съдебното производство доказателства не се установяват основанията за определяне на митническата стойност на посочените стоки по реда на чл.74, §2 б.б от Регламент (ЕС) № 952/2013 и обжалваното решение, с което е определена такава, е незаконосъобразно. Последствие на това е незаконосъобразното определяне на нова митническа стойност на стоките, незаконосъобразно се явява и определянето на допълнителни задължения на дружеството по ЗДДС на стоката, за която е подадена митническа декларация МРН № 20BG003009068381R8/20.05.2020г., поради което обжалваното решение следва да бъде отменено.

При този изход на спора и предвид претенциите на страните за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че такива се следват на жалбоподателя. Съгласно списък разноски същите се констатираха в размер на 990лв., от които 50лв. за ДТ, 400лв. възнаграждение за вещо лице и 540лв. с ДДС адвокатско възнаграждение.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на “ФИТОНИ 1” ЕООД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив Решение № РТД-3000-284/14.02.2022/32-49576,  издадено от директора на Териториална дирекция „Митница Пловдив“, с което е определена нова митническа стойност за стоки №2/6 и №5/6 от МД с МР № 20BG00300908381R8 в общ размер на 37116,72лв. и на дружеството - жалбоподател са установени на основание чл.77 §1 б.“а“, вр. чл.85, §1 от Регламент /ЕС/ №952/2013г. и чл.54 от ЗДДС допълнителни публични задължения за ДДС по посочената декларация в общ размер на 2543.91лева.

ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ „МИТНИЦИ“ – гр. София да заплати на “ФИТОНИ 1” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, сумата от 990.00лева (деветстотин и деветдесет лева) разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България, в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.         

СЪДИЯ: