Решение по адм. дело №899/2025 на Административен съд - Пловдив

Производство по чл. 145 и сл. от Глава десета на Административния процесуален кодекс вр. с чл. 405, ал. 7 от Кодекса на труда.

Жалбоподателят „Авиотехника“ ЕООД, [ЕИК], представлявано от управителя Д. Г. Х. обжалва Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение № 2 от 21.11.2023г., издадено от главен инспектор в Дирекция "Инспекция по труда" Пловдив.

Намира оспореното постановление за незаконосъобразно като излага подробни съображения. В съдебно заседание, проведено на 25.09.2025г., чрез процесуалния си представител – адвокат К., твърди, че не е имало трудово правоотношение, дори не е имало никакво правоотношение, поради което направеният извод от Инспекцията по труда –Пловдив е несъобразен с доказателствата, представени по преписката. Претендира отмяната на атакуваното Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение № 2 от 21.11.2023г., издадено от главен инспектор в Дирекция "Инспекция по труда" Пловдив и разноските по делото. Представя подробни писмени съображения.

Ответникът Дирекция "Инспекция по труда" Пловдив, чрез процесуален представител юрисконсулт Б., оспорва жалбата и излага подробни съображения за неоснователност. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представя подробни писмени съображения.

Заинтересованата страна - Р. Б. М., чрез процесуалния си представител – адвокат Г., намира жалбата за неоснователна. В съдебно заседание излага подробни съображения. Претендира отхвърляне на жалбата и разноските по делото.

Заинтересованата страна - А. В. М. претендира отхвърляне на жалбата и потвърждаване на оспорения акт.

Настоящото съдебно производство е в изпълнение на указанията на Върховния административен съд, дадени с Решение № 4309 от 25.04.2025г., постановено по АД № 9181/2024г.

Съдът, като разгледа събраните по делото доказателствата и след преценка на законосъобразността на обжалвания акт с оглед предявените основания и служебно, в изпълнение на разпоредбата на чл. 168 от АПК, намери за установено средното: В хода на извършена проверка на 31.10.2023г. по повод на инцидент, настъпил около 08,30ч., е установено въз основа на обяснения от лицето Р. С. Д., работещ на обекта към момента на проверката, че на строителен обект „Еднофамилна жилищна сграда“ в [населено място], [жк], ***, собственост на „Авиотехника“ ЕООД, при изпълнен груб строеж на сградата, лицето В. М. започнал работа в 08.00 часа, като почиствал с метла вътрешното стълбище, което не е обезопасено. Около 8,30 часа работникът се намирал на второто стълбищно рамо от първия към втория етаж. По неизвестни причини залитнал и паднал в отвора на стълбищната клетка до ниво -1, от височина 7-8 метра, при което падане е починал.

В хода на проверката са снети писмени обяснения от лицето Н. Ц. М., на която управителят на „Авиотехника“ ЕООД бил възложил да следи и ръководи строежа.

Същата декларирала, че предния ден – 30.10.2023г., при среща с В. М. се е стигнало до уговорка на следващия ден, 31.10.2023 г., да започне работа на обекта със задача почистване на сградата и изхвърляне на дребните отпадъци. Декларира също, че е следвало на 31.10.2023 г. да се сключи с В. М. граждански договор за срок от няколко дни и възнаграждение 60.00 лв. на ден.

На 03.11.2023г. в Дирекция „Инспекция по труда" - Пловдив са представени писмени обяснения от управителя на дружеството Д. Х.. В тези обяснения се сочи, че Н. М. на длъжност главен счетоводител на ЕТ „В. “, имаща инженерна специалност, следи изпълнението на строителния обект, собственост на „Авиотехника“ ЕООД. Същата му е казала, че трябва да наеме общ работник да изчисти останалите дребни боклуци и да измете помещенията, за да се подготвят за полагане на фаянс и теракота. В. я е срещнал пред обекта и я е попитал дали има някаква работа за общ работник. В. я е срещнал сутринта пред обекта и са се разбрали във вторник /31.10.2023г./ първо да мине през офиса, за да оформят документите, след което да започне да чисти. Сутринта във вторник, той е отишъл направо на обекта и рано, около 8.30 часа, преди Н. М. да успее да дойде на работа, се е случило нещастието.

В хода на административното производство е взето писмено обяснение от Р. С. Д..

Писмените обяснения и декларации, събрани по предвидения ред в рамките на административното производство са допустими доказателствени средства и в съдебното производство, съгласно чл. 171, ал. 1, вр. чл. 39, ал. 1 АПК.

В хода на настоящото съдебно производство са събрани гласни доказателства. Показанията на свидетелите А. Р. Ш. и Г. З. потвърждават, че починалият В. М. е работил на установения обект - „Еднофамилна жилищна сграда“ в [населено място], [жк], ***, собственост на „Авиотехника“ ЕООД, но не става ясно какво точно е работил, за колко време, кога точно и срещу какво възнаграждение.

От показанията на свидетеля Р. Д., съпоставени с писмените обяснения, дадени от него, става ясно, че сутринта на 31.10.2023г. В. М. е бил на обекта.

С оспореното постановление е обявено за съществуващо трудово правоотношение между лицето В. А. М. и „Авиотехника“ ЕООД, считано от 31.10.2023г.

Съдът намира, че Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение № 2 от 21.11.2023г е издадено от компетентен контролен орган - главен инспектор в Дирекция "Инспекция по труда" Пловдив, което се установи от представената с административната преписка служебна карта /л.49 по адм. д. № 2966/23г./

Съгласно чл.405а, ал.1 от КТ когато се установи, че работна сила се предоставя в нарушение на чл. 1, ал. 2, съществуването на трудовото правоотношение се обявява с постановление, издадено от контролните органи на инспекцията по труда. В тези случаи съществуването на трудовото правоотношение може да се установява с всички доказателствени средства. В постановлението се определя началната дата на възникването на трудовото правоотношение.

Според ал.2 от цитираната норма постановление по ал. 1 се издава и при смърт на работника или служителя, настъпила до установяване на нарушението на чл. 1, ал. 2.

Съгласно легалното определение, дадено в §1, т. 1 от КТ, работодател е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение

Съгласно чл. 1, ал. 2 от КТ, отношенията по предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения.

Анализът на събраните писмени и гласни доказателства по делото води до извода, че не са се осъществили фактическите основания, послужили за издаване на оспорения акт. Спорният въпрос е налице ли е трудово правоотношение между В. А. М. и „Авиотехника“ ЕООД. Съгласно правната теория, трудовият договор е двустранно или многостранно съглашение, по силата на което едната страна, наречена работник се съгласява да предоставя за определен срок или безсрочно работната си сила, като се задължава да извършва възложените й трудови функции, а другата страна – работодател се задължава да заплаща възнаграждение за положения труд, да осигури нормални и здравословни условия на труд. Физическото лице – работник престира работната си сила за изпълнение на даден вид работа, при определен работен режим, заплащане, работно време, работно място. Работното място, начинът на изпълнение и работното време се определят от работодателя, той предоставя и материалите, които се използват при работния процес.

Правоотношенията между страните В. А. М. и „Авиотехника“ не могат да се определят като такива, присъщи за трудов договор – не е определено работно време, нито период от време, през който да се полага определен труд, не са определени какви точно трудови функции ще изпълнява В. М. и на кое точно работно място, какво е уговореното заплащане и как се извършва същото. Събраните свидетелски показания не установяват, че е уговорено работно време и почивки,че е уговорено заплащане, по-скоро става ясно, че предметът на възложената работа е почистване на строителни отпадъци, т.е. постигане на определен резултат, а не престиране на труд по трудово правоотношение. При това положение неправилно контролните органи на "Инспекция по труда" – Пловдив са установили съществуването на трудово правоотношение ето защо оспорваното постановление ще следва да се отмени.

Предвид изхода на спора, своевременно предявеното искане и представените доказателства, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените разноски в размер [рег. номер]. /три хиляди и седемдесет лева, представляващи разноски за всички съдебни инстанции.

Възражението за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, направено от процесуалния представител на ответника, е неоснователно, тъй като този размер е съобразен с разпоредбата на чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения., съответства на действителната фактическа и правна сложност на делото и не се явява в нарушение на конкуренцията, поради което и не са налице предпоставки да се редуцира под минимума, в съответствие с решение от 25.01.2024 г. по дело С - 438/22 на СЕС.

Воден от горните мотиви, Съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение № 2 от 21.11.2023г., издадено от главен инспектор в Дирекция "Инспекция по труда" Пловдив, с което е обявено за съществуващо трудово правоотношение между В. А. М., [ЕГН] и „Авиотехника“ ЕООД, ЕИК *********, считано от 31.10.2023г.

ОСЪЖДА Дирекция "Инспекция по труда" Пловдив да заплати на „Авиотехника“ ЕООД, ЕИК ********* сумата в размер [рег. номер]. /три хиляди и седемдесет лева/ разноски за всички съдебни инстанции.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14 / четиринадесет / дневен срок от съобщението до страните.