МОТИВИ към ПРИСЪДА № 19/29.01.2020 г.,

         постановена по НОХД № 5424/2019г. по описа на БРС

 

 

Производството по делото е образувано по повод на обвинителен акт на Районна прокуратура гр. Бургас срещу М.Й.К., ЕГН ********** с обвинение за това, че на 27.09.2019г. в гр. Бургас, в условията на опасен рецидив и в съучастие като извършител с В.Ж.Т. - също извършител, чрез повреждане на преграда здраво направена за защита на имот - повреждане в областта на бравата на входна врата на помещение в пункт за технически прегледи, отнел чужди движими вещи - 1бр. метален шкаф с размери 50/30/38 на стойност 80.00 /осемдесет лева/ лв. и пари в размер на 700.00 /седемстотин лева/ лв., или всичко на обща стойност 780 /седемстотин и осемдесет лева/ лв. от владението на И.Г.Д., роден на ***г., собственост на „***” АД, без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.3, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б. „а” вр чл. 20 ал. 2 от НК и срещу В.Ж.Т., ЕГН ********** с обвинение за това, че на 27.09.2019г. в гр. Бургас, в условията на опасен рецидив и в съучастие като извършител с М.Й.К. - също извършител, чрез повреждане на преграда здраво направена за защита на имот - повреждане в областта на бравата на входна врата на помещение в пункт за технически прегледи, отнел чужди движими вещи - 1 бр. метален шкаф с размери 50/30/38 на стойност 80.00 /осемдесет лева/ лв. и пари в размер на 700.00 /седемстотин лева/ лв., или всичко на обща стойност 780 /седемстотин и осемдесет лева/ лв. от владението на И.Г.Д., роден на ***г., собственост на „***” АД, без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои — престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.3, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б. „а” и „б” вр чл. 20 ал. 2 от НК.

В съдебно заседание, прокурорът поддържа повдигнатите на подсъдимите обвинения, като излага съображения, че същите са доказани от обективна и от субективна страна.

По отношение определяне на наказанията, прокурорът счита, че на всеки от подсъдимите следва да се наложи наказание „Лишаване от свобода” за срок от 6 години, след редукцията по чл. 58а НК, което на основание чл.57, ал.1, т.2, б.”а” от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален „строг режим”.

Във връзка с разноските, направени в хода на досъдебното производство, моли те да бъдат присъдени в тежест на подсъдимите, а наличното веществено доказателство по делото, да бъде унищожено, като вещ без стойност.

От своя страна, защитникът на подсъдимия К., адв. Г. акцентира върху самопризнанието на подзащитния си, като моли да бъде наложено наказание в минимален размер, а именно „Лишаване от свобода“, за срок от една година.

Защитникът на подсъдимия Т., адв. Г. се солидаризира със становището на адв. Г.. Акцентира върху обстоятелството, че подзащитния и има деца, за които трябва да се грижи и моли за наказание към минимума в Закона - „Лишаване от свобода“, за срок до две години.

Подсъдимите признават фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, като заявяват, че са съгласни да не се събират доказателства за тези факти и желаят производството да протече по реда на чл. 371, т. 2 НПК. В последната си дума изразяват съжаление за извършеното и молят да им бъде наложено минимално наказание.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимите К.  и Т. били осъждани към момента на извършване на деянието.

На 27.09.2018г. вечерта, подс. М.К. и В.Т. ***, в района на Участък „Победа“ при 01 РУ - МВР, заедно със свидетелите Младен Стоянов и Жеко Димитров. Подсъдимите казали, че знаят къде се съхранява каса с пари и имат намерение да я откраднат. Предложили на Стоянов и Димитров да ги придружат до мястото. Четиримата заедно отишли до хале - пункт за Годишни технически прегледи, находящо се в ***, собственост на фирма „***“ АД, с Изпълнителен Директор св. И.Д.. Свидетелите С. и Д. останали отвън, близо до оградата, а подсъдимите прескочили металната оградата около халето, преминали под леко отворената ролетна щора на халето и влезли вътре. Свидетелят Ю. Д. - председател на комисията в пункт за технически прегледи на „***“ АД бил оставил ролетната щора леко отворена /не затворена докрай и незаключена/ преди да си тръгне от пункта същия ден - 27.09.2019г., около 17: 00 часа. След като влезли в халето, К. и Т. се насочили към помещение, намиращо се вътре, на чиято врата имало табела „ГТП Технически специалисти“. Вратата била заключена от свидетеля Димитров в края на работния ден. Подсъдимите разбили посочената врата, като осъществили въздействия върху същата в областта на бравата, в резултат на което я повредили и съответно успели да я отворят. Влезли вътре, взели намиращият се в това помещение метален шкаф, представляващ каса, с намиращата се в него сума в размер на 700 лева, собственост на фирма „***“ АД и я изнесли от халето. Прехвърлили я през металната ограда, след което те самите прескочили оградата. К. и Т. тръгнали с касата, придружавани от свидетелите Стоянов и Димитров. Стигайки до мост /надлез/, в близост до жп релси, в района на Пристанище Бургас, подс. М.К. разбил металния шкаф /каса/ с камък, отворил го и взел намиращите се вътре пари в размер на 700 лева, които дал на подс. В.Т.. След това хвърлил касата, с намиращите се в нея документи на фирма „***“ АД в шахта с вода. След това, четиримата се отправили към центъра на гр. Бургас,а оттам се разделили и всеки от тях се прибрал в дома си. Няколко часа по - късно се срещнали в градинка, находяща се гр. Бургас, кв. „Победа“, до Участък на Полицията, като подс. В.Т. извадил парите, които взел от касата и дал част от тях на свидетелите Димитров и Стоянов, както и на подс. К..

Металният шкаф /каса/ - предмет на престъплението бил намерен и иззет с протокол за оглед на местопроизшествие от 01.10.2019г. и бил върнат с разписка на св. Д. - представляващ ощетеното ЮЛ.

Видно от назначената и изготвена в хода на досъдебното производство съдебно - оценителна експертиза, стойността на инкриминираната вещ - метален шкаф /каса/ възлизала на 80,00 лева.

Горната фактическа обстановка, Съдът приема за безспорно и категорично установена от събраните по делото доказателства, в това число и от обясненията на подсъдимите, дадени в хода на съдебното производство, в които същите изцяло признават фактите, изложени в обвинителния акт, поради което и производството е протекло по реда на чл. чл. 371, т. 2 НПК.

В тази насока са и показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели, които по еднопосочен начин потвърждават обвинителната теза. Съдът констатира, че тези показания са в отношение на пълно покриване и допълване с останалите доказателства, поради което също се кредитират.

Съдът кредитира и събраните делото писмени доказателства, както и заключенията на изготвената в хода на досъдебното производство експертиза, като компетентно изготвена, с необходимите професионални познания и опит в съответната област, неоспорени от страните и съответстващи на събрания по делото доказателствен материал.

Настоящият съдебен състав намира, че съвкупният доказателствен материал е в пълно съответствие с направените самопризнания от подсъдимите, поради което в конкретния случай не се налага самостоятелното обсъждане на доказателствата, доколкото липсва спор по фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, които включват всички съставомерни признаци на инкриминираното деяние.

С оглед на горната фактическа обстановка, съдът счита за доказано по безспорен и категоричен начин от обективна и от субективна страна, че подсъдимите К. и Т. са извършили престъплението – кражба, в условията на опасен рецидив, за всеки от тях, по смисъла на чл. 29, ал.1, б. „а” и „б“ от НК - квалифициращ състав на чл. 196, ал.1, т.2 от НК. Не е изтекъл 5 - годишният срок по чл. 30 НК от изтърпяване на наказанието по предходно осъждане.

Деянието е извършено при пряк умисъл като форма на вината – всеки от подсъдимите е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване.

Във връзка с изложеното, съдът призна подсъдимия М.Й.К. - роден на ***г***, българин, български гражданин, неженен, без образование - неграмотен, осъждан, ЕГН **********, ЗА ВИНОВЕН в това, че на 27.09.2019г. в гр. Бургас, в условията на опасен рецидив и в съучастие като извършител с В.Ж.Т. - също извършител, чрез повреждане на преграда здраво направена за защита на имот - повреждане в областта на бравата на входна врата на помещение в пункт за технически прегледи, отнел чужди движими вещи - 1бр. метален шкаф с размери 50/30/38 на стойност 80.00 /осемдесет лева/ лв. и пари в размер на 700.00 /седемстотин лева/ лв., или всичко на обща стойност 780 /седемстотин и осемдесет лева/ лв. от владението на И.Г.Д., роден на ***г., собственост на „***” АД, без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.3, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б. „а” вр чл. 20 ал. 2 от НК и подсъдимия В.Ж.Т. -  роден на ***г*** 20А, българин, български гражданин, неженен, без образование - неграмотен, осъждан, ЕГН **********, ЗА ВИНОВЕН в това, че на 27.09.2019г. в гр. Бургас, в условията на опасен рецидив и в съучастие като извършител с М.Й.К. - също извършител, чрез повреждане на преграда здраво направена за защита на имот - повреждане в областта на бравата на входна врата на помещение в пункт за технически прегледи, отнел чужди движими вещи - 1 бр. метален шкаф с размери 50/30/38 на стойност 80.00 /осемдесет лева/ лв. и пари в размер на 700.00 /седемстотин лева/ лв., или всичко на обща стойност 780 /седемстотин и осемдесет лева/ лв. от владението на И.Г.Д., роден на ***г., собственост на „***” АД, без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои — престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.3, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б. „а” и „б” вр чл. 20 ал. 2 от НК.

Общ причинен съставомерен престъпен резултат в размер на 780 лева.

За извършените от подсъдимите К. и Т. престъпления, Законът предвижда наказание от три до петнадесет години лишаване от свобода.

При определяне вида и размера на наказанието, с оглед императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 от НПК, съдът следва да определи наказанието за извършените от подсъдимите  престъпления, при условията на чл. 58а от НК.

В настоящия случай, с оглед обстоятелството, че законодателят е предвидил долна граница на наложеното наказание в размер на три години лишаване от свобода, съдът е определил наказание, към минималния размер предвиден в закона, като след редуцирането му с 1/3, съдът е наложил наказание четири години „лишаване от свобода”, за всеки от подсъдимите. На основание чл. 57, ал.1, т.2 от ЗИНЗС, настоящият състав е определил първоначален „строг” режим на изтърпяване на наказанието, за всеки от подсъдимите.

Като смекчаващо вината обстоятелство, съдът отчита младата възраст на подсъдимите и съжалението им за извършеното, макар и формално изразено, както и съдействието им при разкриване на обективната истина. Като отегчаващо вината обстоятелство, съдът отчита високата степен на обществена опасност на деянието, както и факта, че деянието е извършено при условията на „опасен рецидив” за всеки от подсъдимите.

С така определените и наложени наказания, настоящият състав счита, че в максимална степен ще бъдат постигнати целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК и подсъдимите ще се поправят и превъзпитат.

Като причини за извършване на деянието следва да се приемат ниската правна култура на подсъдимите, тежките икономически условия в страната, свързани с безработица и стремежа към лесно облагодетелстване.

Накрая съдът се занима с разноските по делото, които възложи в тежест на подсъдимите, по ½ за всеки от тях и с веществените доказателства по делото, които, поради ниската им стойност, разпореди да бъдат унищожени.

Съдът, след обявяване на присъдата, се занима с мярката за неотклонение „задържане под стража” на подсъдимите М.Й.К. и В.Ж.Т., наложена в досъдебното производство и намери, че предвид наложеното наказание, същата следва да бъде потвърдена, за всеки от подсъдимите.

Мотивиран от горното, съдът постанови присъдата.

 

 

 

 

 

 

                                                            СЪДИЯ:

 

Вярно с оригинала: Г.Ст.