№ 59
гр. Монтана, 24.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ДАНИЕЛ ПСАЛТИРОВ
при участието на секретаря ГИНКА АТ. МИТОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛ ПСАЛТИРОВ Административно
наказателно дело № 20251630200254 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № М - 2 /ЗЗД/ 20.02.2025, издадено от
Директора на ОДМВР - Монтана на Е. Г. А. - ЕГН ********** от гр. Монтана
на основание чл. 45, ал. 3 от Закона за закрила на детето ЗЗД/ е наложено
административно наказание глоба в размер на 2000.00 лв., за нарушение на
член 8, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД.
Недоволна от така издаденото Наказателно постановление Е. Г. А.
обжалва същото, като изтъква доводи за неправилност и незаконосъобразност.
Въззиваемата страна не изпраща процесуален представител и не взема
становище по жалбата.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и
гласни доказателства, доводите на жалбоподателя и посочените в жалбата
основания, намира за установено следното:
Жалбата е допустима: подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН в
съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен
интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по
същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
1
Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по
делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от
фактическа страна:
Вечерта на 18 срещу 19.01.2025 година, свидетелите Х. Ц. и К. К. –
служители на РУ Монтана, били на специализирана полицейска операция в
град Монтана. Около 01:40 часа на 19.01.2025 година установили на бул.
„Ал.Стамболийски“ № 2 непълнолетния – навършил 16 години Г. Е.ов А. -
роден на 13.06.2008. Същият била без придружител – родител, настойник или
друго пълнолетно лице. Това обстоятелство било отразено в АУАН № М-2
/3ЗД/ 19.01.2025 година съставен от свидетеля Ц. на бащата на непълнолетния
А. - Е. Г. А. - ЕГН ********** от гр. Монтана. АУАН бил съставен за
нарушение на член 8, ал. 3 и 4 от ЗЗД.
При предявяването на акта на жалбоподателят А. не направил
възражения. Не направил такива и в срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа
на акта за установяване на административното нарушение, било издадено и
атакуваното наказателно постановление, в което административно-
наказващият орган изцяло възприел фактическите констатации в акта и
наложил съответното наказание.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз
основа на писмените и гласни доказателства събрани в хода на въззивното
производство. По нея не се спори от страните по производството.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че
жалбата е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е
основателна поради следните съображения:
Настоящият съд намира, че от обективна и субективна страна
безспорно е установено и доказано нарушение на разпоредбите на член 8, ал.
3 и 4 от ЗЗД. Съотносимата санкционна разпоредба на тези две разпоредби на
ЗЗД е член. 45, ал. 3 от Закона за закрила на детето /ЗЗД/, съгласно която
„Родител, настойник, попечител или друго лице, което полага грижи за дете,
което наруши чл. 8, ал. 3, или родител, попечител или друго лице, което полага
грижи за дете, което не осигури придружител по чл. 8, ал. 4, се наказва с глоба
или имуществена санкция от 300 до 500 лв., а при повторно нарушение - с
глоба или имуществена санкция от 500 до 1000 лв.“
В обжалваното НП АНО е наложил санкция в размер на 2000,00 лева,
2
каквато санкция не е предвидена в разпоредбата на горепосочения текст от
ЗЗД. При така установено второинстанционният съд намира, че от АНО е
нарушена разпоредбата на член 27 от ЗАНН, съгласно която
административното наказание се определя съобразно с разпоредбите на този
закон в границите на наказанието, предвидено за извършеното нарушение,
поради което обжалваното НП е незаконосъобразно издадено.
В хода на производството са претендирани разноски от
жалбоподателя. Имайки предвид изхода на делото, фактическата и правна
сложност на производството и размера на претендираните разноски,
настоящият съд намира, че въззиваемата страна следва да заплати разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 800,00 лева на жалбоподателя.
Предвид гореизложените мотиви и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН
Районен съд – Монтана
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № М - 2 /ЗЗД/ 20.02.2025,
издадено от Директора на ОДМВР – Монтана, с което на Е. Г. А. - ЕГН
********** от гр. Монтана на основание чл. 45, ал. 3 от Закона за закрила на
детето /ЗЗД/ е наложено административно наказание глоба в размер на 2000.00
лв., за нарушение на член 8, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД.
ОСЪЖДА ОДМВР Монтана да заплати на Е. Г. А. - ЕГН **********
от гр. Монтана, разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800,00
/осемстотин/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред АС-Монтана в
14-дневен срок от съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
3