№ 6968
гр. София, 22.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА
при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА Гражданско
дело № 20211110169492 по описа за 2021 година
Предявени са по реда на чл.422 ГПК установителни искове с правно основание чл. 79,
ал.1, предл.1 и чл.86 от ЗЗД
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че ответницата
като потребител на топлоснабден имот, находящ се в гр. София, общ. Красна поляна, ж.к.
„Р..., е обвързана от Общи условия за продажба на топлинна енергия на потребители за
битови нужди, според чиито клаузи ищецът е доставил за периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2020 г. на ответницата топлинна енергия, а последната не е заплатила дължимата цена
размер 4020.45 лв.– главница, представляваща цена на топлинна енергия, сумата в размер на
613.13 лв. лихва за забава за периода от 15.09.2019 г. до 23.09.2021 г., 14.40 лв. главница за
дялово разпределение, 3.23. лв. мораторна лихва върху нея за периода 31.10.2018 г. до
23.2021 г. Топлоснабденият имот се намира в сграда-етажна собственост, в която за
посочения период разпределението на топлинна енергия е извършвано от „Х...” ЕООД
съобразно сключения между него и сградата в етажна собственост договор Правния интерес
от предявения установителен иск за дължимост на посочените суми ищецът обосновава с
депозирано в срок възражение срещу издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по
ч.гр.д.№57357/2021 г. на СРС, 169 състав. Претендира законната лихва от датата на
заявлението до окончателното плащане, както и присъждане на разноски.
Ответницата е подала писмен отговор, с който единствено оспорва наличието на
облигационна връзка между страните и прави възражение за изтекла погасителна давност.
По делото е конституиран като трето лице помагач на страната на ищеца „Х...” ЕООД.
След преценка доводите на страните и доказателствата по делото
1
настоящият съдебен състав намира за установено следното от фактическа страна:
Представено е заявление за издаване на заповед за изпълнение.
Представени са извлечения от сметки по месеци за процесния период за процесния
абонатен номер, с посочени дължими, според ищеца, суми за такси дялово разпределение
към датата на подаване на исковата молба.
Представени са съобщения към фактури относно процесния период.
Представено е писмо от ищеца и отговор на същото от СО, район Красна поляна“ относно
данни за собственост на процесния апартамент.
Представен е протокол от Общо събрание на собствениците на етажната собственост за
избор на фирма за дялово разпределение.
Представен е договор между СЕС и фирма за дялово разпределение за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия.
Представен по делото е препис от договор за продажба на държавен недвижим имот по
реда на Наредбата за държавните имоти от 13.05.1988 г.
Представен е договор между „фирма“ ЕАД и фирма за дялово разпределение.
Представени са Общи условия за продажба на топлинна енергия за битова нужди от
„фирма“ ЕАД на потребители в гр. София.
Представени от третото лице помагач са главни отчети и изравнителна сметка ведно с
протоколи.
Софийски районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира от правна страна следното:
За уважаването на предявения установителен иск следва да е налице следният фактически
състав: съществуване на правоотношение между страните, изпълнение на задълженията по
него от страна на ищеца, а именно за доставка на топлинна енергия за процесния период с
цена, съответна на претендираната сума, както и неизпълнение от страна на ответника да
заплати съответната стойност на доставената му и потребена топлинна енергия.
С определение от 18.04.2022 г, съдържащо проект за доклад по делото, обявен за
окончателен в открито съдебно заседание на 06.06.2022 г., без да бъде оспорен от страните,
съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че
ищецът е доставил на процесния имот топлинна енергия на посочената в исковата молба
стойност, която сума не е платена.
Съдът приема, че собственик на процесния апартамент е именно ответницата П.. Това
обстоятелство се установява от представения по делото и неоспорен договор за продажба на
2
държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 13.05.1988 г.
Следователно между нея, като собственик на процесния имот, и ищеца съществува
договорно правоотношение със съдържание задължение на „фирма, да достави на адрес гр.
София, общ. Красна поляна, ж.к. „Р... топлинна енергия, срещу задължение на ответника да
заплаща нейната цена, в качеството му на клиент на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла на чл.153 ЗЕ.
В законоустановения срок ответникът са направил възражение за изтекла погасителна
давност. Задължението на ответницата за заплащане на консумираната топлоенергия
представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл.111, б. „в” ЗЗД, тъй като
са налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения. Ето защо
тези задължения се погасяват с тригодишна давност. / в този смисъл ТР № 3/11 г. на
ОСГТК/.
Следва да се отбележи, че процесното правоотношение се регулира от Общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребители в от 2014 г., които са
обнародвани във вестник Дневник на 14.01.2014 г. и са влезли в сила от 12.03.2014 г.
Съгласно чл. 33, ал. 1, ал. 2 от Общите условия /в сила от 12.03.2014 г. /, купувачът е длъжен
да заплаща месечната сума за топлинна енергия и стойността на реално потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база на изравнителна
сметка, в тридесетдневен срок от датата на публикуване на съответната фактура на интернет
страницата на продавача. По делото обаче не са представени доказателства за това. При това
положение, ако се възприеме, че погасителната давност е започнала да тече в срока по чл. 33
от ОУ/2014/, то следва да се приеме, че предвид изложеното в конкретния казус, давност
изобщо не е започвала да тече и тези вземания не са погасени по давност.
При формиране на извод за това кога е започнала да тече погасителната давност в
конкретния случай, съдът приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 110 ЗЗД давността почва да тече от деня, в който вземането
е станало изискуемо. Ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността
започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. Цитираните разпоредби от
закона са императивни и не могат да бъдат дерогирани от страните. В случая моментът на
публикуването на общата фактура на интернет страницата на продавача, доколкото е
обвързан единствено с действията на кредитора и е поставен в зависимост единствено от
неговото поведение, а именно кога ще бъде публикувана въпросната обща фактура, е
относим единствено към определяне на моментът, в който длъжника изпада в забава за
изпълнение на задълженията за вземанията, включени в съответния отчетен период, т. е този
момент е определящ за датата, от която следва да се начислява обезщетението за забавено
плащане. С извършване на действия по публикуване на общата фактура на своята интернет
страница дружеството-продавач извършва действия по отправяне на покана до длъжника за
изпълнение на задълженията за заплащане на вземанията, включени в съответния отчетен
период, като съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, когато няма определен ден за
изпълнение длъжника изпада в забава след покана. При тази хипотеза, когато няма
3
определен ден за изпълнение на зъдължението, а изпращането на покана за изпълнението му
поставя длъжника в забава, погасителната давност започва да тече от момента, в който е
възникнало вземането. Съдът приема, че вземанията на продавача за цена на топлинна
енергия за всеки месец, включен в съответния отчетен период, възникват след извършване
на доставката на топлинна енергия за съответния месец, т. е. те възникват от 01 число на
месеца, следващ периода на извършване на доставката.
Искът се счита предявен от момента на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – в
случая от 05.10.2021 г., поради което всички вземания, чиято изискуемост е настъпила
преди 05.10.2018 г. са погасени по давност. Следователно погасени по давност биха били
вземанията за главница по всички фактури до месец септември 2018 г. включително.
Вземането по фактурата за месец октомври 2018 г. е станало изискуемо от 01.11.2018 г. и не
е погасено по давност. Поради изложеното съдът намира, че се дължат претендираните суми
за периода октомври 2018 г.- април 2020 г., или сума в размер на 3374.53 лв., а за дялово
разпределение 13.68 лв.
По иска с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД:
Основателността на иска за заплащане на обезщетение за забава предполага установяване
на наличието на главен дълг; изпадане на длъжника в забава и размера на обезщетението за
забава.
Съгласно чл. 32, ал. 2 от Общите условия от 2014 г., в сила от 12.03.2014 г., които са
приложими за процесния период, посочен от ищеца, след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки продавачът издава за отчетния период
кредитни известия на стойността на месечните фактури и фактура за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните
сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия от 2014 г. клиентите са длъжни да
заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 за потребено количество топлинна енергия
за отчетния период, в 30-дневен срок от датата на публикуването на интернет страницата на
продавача. В чл. 33, ал. 4 от Общите условия от 2014 г. е предвидено, че продавачът
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл.
32, ал. 2, ако не са заплатени в срока по ал. 2. От анализа на посочените разпоредби на
Общите условия от 2014 г. следва, че макар да са изискуеми месечно дължимите суми в 30-
дневен срок от датата на публикуването на задълженията (съгласно чл. 32, ал. 1 от Общите
условия от 2014 г.), длъжникът изпада в забава само при неизпълнение на задължението си
за заплащане цена на топлинна енергия в 30-дневен срок от публикуване на фактурата за
потребеното количество топлинна енергия за целия отчетен период. Както бе посочено и по-
горе липсват доказателства от ищеца за публикуване на задължението по общата фактура за
конкретния абонатен номер и топлоснабден имот. Поради това искът за мораторната лихва
за забава, начислена върху задълженията за доставена и незаплатена топлинна енергия за
4
исковия период, да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на исковата молба, поради което акцесорната претенция в тази част се явява
неоснователна.
По разноските.
При този изход на спора в полза на ищеца следва да се присъдят 159.07 лв., съразмерно с
уважената част от исковете.
В полза на ответника следва да се присъдят 108.62 лв. разноски, съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
При тези мотиви съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, че
Г.М. П., ЕГН ********** с адрес София, ул. „... дължи на „фирма” ЕАД, ЕИК *****, гр.
София, ул. „Я..., сумата от 3374.53 лв., представляваща цена за доставена топлинна енергия
за имот, находящ се в гр. София, общ. Красна поляна, ж.к. „Р..., за периода м.10.2018 г.
м.април.2020 г., както и 13.68 лв. сума за дялово разпределение за периода м.10.2018 г. до
м.04.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 05.10.2021 г. до окончателното
погасяване, като ОТХВЪРЛЯ претенциите за горниците над двете суми до пълните
предявени размери и за периода май 2018 г. до септември 2018 г. включително като
погасени по давност.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „фирма” ЕАД, ЕИК *****, гр. София, ул. „Я..., срещу Г.М.
П., ЕГН ********** с адрес София, ул. „... по реда на чл. 422 ГПК иск с правно основание
чл. 86 ЗЗД за установяване дължимост на сумата от 613.13 лв., представляваща лихва за
забава за периода от 15.09.2019 г. до 23.09.2021 г., както и сумата от 3.23 лв. лихва върху
сумата за дялово разпределение за периода 31.10.2018 г. до 23.09.2021 г.
ОСЪЖДА Г.М. П., ЕГН ********** с адрес София, ул. „... да заплати на „фирма” ЕАД,
ЕИК *****, гр. София, ул. „Я... на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 159.07 лв. разноски
в исковото и 104.18 лв. в заповеднотопроизводство, съразмерно с уважената част от
исковете.
5
ОСЪЖДА „фирма” ЕАД, ЕИК *****,, гр. София, ул. „Я... да заплати на Г.М. П., ЕГН
********** с адрес София, ул. „... на основание чл. 78, ал.3 ГПК сумата от 108.62 лв.
разноски, съобразно отхвърлената част от исковете.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач „Х...” ЕООД.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от датата
от връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6