№ 7
гр. София, 02.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 134 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Н. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА Административно
наказателно дело № 20251110214300 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Наказателното производство е образувано по жалба на Ц. М. Х., чрез упълномощения му
процесуален представител адв. С. против Наказателно постановление №***** на Началник
сектор при отдел „Пътна полиция” - СДВР, с което на основание чл.183, ал.5, т. 1 от ЗДвП за
нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „ Глоба“ в размер
на 100,00 лева. На основание Наредба № Iз-2539/2012г. на МВР са отнети 10 контролни
точки;
Жалбоподателят намира издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно, като
твърди, че описаната в него фактическа обстановка не отговаря на обективната
действителност и не е извършил вмененото му нарушение. Твърди, че втората светофарна
уредба се явявала дублираща, респ. правомерно е преминал тъй като щом на първата е бил
зелен сигнал, такъв е бил и на дублиращата се. В подкрепа на това твърдение цитира
становище на СО. Прави искане за отмяна на атакуваното НП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се представлява от адв. С., който
поддържа жалбата и пледира за отмяна на атакуваното наказателно постановление.
Въззиваемата страна редовно призована се представлява от юрк. П., който оспорва жалбата
и пледира наказателното постановление да бъде потвърдено, като правилно и
законосъобразно. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение. Претендира юрисконсултстко възнаграждение.
1
Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Съгласно мотивната част на атакуваното наказателно постановление на 19.04.2025г., около
10:15 часа, в гр. ***, управлява личния си автомобил ***, с рег. № ********, с посока на
движение от гр. *** към бул. *** и на кръстовището на бул. *** и ул. *** навлиза и
преминава на забранителен червен сигнал на светофарната уредба, работеща в нормален
режим.
Нарушението било възприето от св. Г. И. – на длъжност мл. Автоконтрольор при ОПП-
СДВР, който спрял водача на проверка.
Св. И. намерил, че водачът е извършил нарушение на разпоредбите на чл. 6, т. 1 от ЗДвП ,
като в присъствие на нарушителя и свидетел – очевидец съставил АУАН № GA
3960406/19.04.2025г.
Препис от АУАН бил връчен на нарушителя на същата дата и подписан без възражения.
Такива не постъпили и в законоустановения срок по чл. 44 от ЗАНН
Въз основа на така съставения АУАН било издадено и атакуваното наказателно
постановление.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа на
събраните по делото гласни и писмени доказателства приобщени по реда на чл. 283 от НПК.
Така описаната фактическа обстановка съдът намира за установена въз основа на събраните
по делото гласни и приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства, като не
са налице противоречиви доказателствени източници.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от следното:
ОТ ПРАВНА СТРАНА
Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от легитимното за това
действие лице и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима, а
разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него
се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.
Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи
наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан
нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в
наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал.2 НПК и т.7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири
2
обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и
самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени от длъжностни
лица в пределите на тяхната компетентност. Това се доказва от приложената по
административно наказателната преписка Заповеди.
На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални
правила при издаването и на двата административни акта - тяхната форма и задължителни
реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал.5, чл. 57 и чл. 58, ал.1 ЗАНН. Налице е
пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо
възпроизвеждане в атакуваното НП.
В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със
съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя.
От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в 6 - месечния
преклузивен срок. Ето защо са спазени всички преклузивни срокове, визирани в
разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на
административнонаказателната отговорност на нарушителя от формална страна.
Предвид изложеното, посочените административни актове са съставени без допуснати
съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната на атакуваното
наказателно постановление на формално основание.
По отношение на приложението на материалния закон.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон
имат доказателствена сила до доказване на противното.
В хода на проведеното съдебно следствие не се събраха доказателства оборващи описаната в
АУАН фактическа обстановка, а при извършената проверка съдът не е констатирал
нарушение при неговото съставяне.
Разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП вменява на водачите на МПС да съобразяват поведението
си с светлинните сигнали.
В конкретния случай с оглед презумпцията на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП съдът намира за
доказано, че на посочените в АУАН дата и място жалбоподателя е извършил вмененото му
нарушение, като е преминал на забранителен сигнал на светофарната уредба.
Съдът намира твърденията на жалбоподателя, че се касае за дублиращи се светофарни
уредби за недоказано, тъй като актосъставителят е категоричен, че е възприел водачът да
преминава на забранителен сигнал, В случай, че се приеме тезата на жалбоподателя за
дублираща се светофарна уредба, то той или е преминал и на първата така на забранителен
сигнал или не се е изтеглил своевременно от кръстовището и е преминал отново на
забранителен сигнал.
3
Правилно АНО е приложил санкционната разпоредба на чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП.
Нарушението е извършено умишлено.
По отношение на размера на наложената санкция същата е определена от законодателя във
фиксиран размер, които съдът не би могъл да ревизира. Идентично е положение с размера
на отнетите контролни точки.
По изложените съображения съдът намира атакуваното наказателно постановление за
правилно законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.
Доколкото е налице обективирана претенция от страна на въззиваемата страна за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът намира, че следва да уважи същата,
тъй като издаденото наказателно постановление е законосъобразно в неговата цялост.
Доколкото по делото не се е явил процесуален представител, а само е изготвено писмено
становище, съдът намира, че следва да присъди и минималното възнаграждение в размер на
130 лева, на основание чл. 63, ал. 5, вр. ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от
Наредба за заплащането на правната помощ.
Предвид горните мотиви и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №***** на Началник сектор при отдел
„Пътна полиция” - СДВР, с което на основание чл.183, ал.5, т. 1 от ЗДвП за нарушение на
чл. 6, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „ Глоба“ в размер на 100,00 лева.
На основание Наредба № Iз-2539/2012г. на МВР са отнети 10 контролни точки;
ОСЪЖДА Ц. М. Х. ЕГН ********** да заплати в полза на ОПП-СДВР сумата от 130,00
лева представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен съд –
София-град в 14 дневен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4