№ 6313
гр. София, 21.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Невена Чеуз
Членове:Наталия П. Лаловска
Василена П. Мидова
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Невена Чеуз Въззивно гражданско дело №
20241100511614 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника Р. Н. Ч. срещу решение №
1651/30.01.2024г., постановено по гр.дело № 50 525/2023г. по описа на СРС,
59-и състав, с което са уважени предявените срещу нея от ищеца
„Топлофикация София” ЕАД искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД и е осъдена да заплати сумата от 836, 13 лева –
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м. 05.2019 г. – м.04.2021
г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на завеждане на исковата
молба в съда – 12.09.2023 г. до окончателното изплащане на задължението,
сумата от 142, 03 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. – 09.11.2022
г., сумата от 4, 97 лв. – главница, представляваща стойността на услугата
дялово разпределение за периода от м. 10.2019 г. – 04.2021 г., ведно със
законната лихва от 12.09.2023 г. до окончателното изплащане, както и сумата
1, 12 лв. - мораторна лихва за периода 01.12.2019 г. -09.11.2022 г., както и
сумата от 1 100 лв. – съдебни разноски.
Във въззивната жалба са изложени съображения за неправилност на
постановеното съдебно решение. Във въззивната жалба са развити
1
съображения, че партидата за имота е открита на името на И.С.Ч., който е
ползвател на имота през процесния период. Иска от съда да отмени
постановеното от СРС решение и постанови ново, с което да бъдат
отхвърлени предявените срещу нея искове. Претендират се разноски за
адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ал.2 т.1 от ЗА.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „Топлофикация
София” ЕАД е депозирала писмен отговор, в който са наведени съображения
относно неоснователността на въззивната жалба. Претендира разноски за
въззивното производство.
Третото лице-помагач на страната на ищеца „Нелбо“ АД не заявява
становище по жалбата.
Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка
за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а
за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен
състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
По отношение на правилността на обжалваното първоинстанционно
решение настоящият съдебен състав намира следното:
Предмет на производството са обективно и субективно съединени
искове с правно основание чл.79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 от ЗЕ и чл. 86
от ЗЗД.
Правно-релевантните обстоятелства, подлежащи на установяване са
наличието на валидно облигационно правоотношение между страните по
повод доставка на топлинна енергия през процесния период, изпълнение на
задължението по доставка на топлинна енергия в конкретно количество в
процесния топлоснабден имот, начислени суми за доставена и потребена
топлинна енергия, съобразно действащата нормативна уредба.
Страните по делото не са формирали спор относно обстоятелството, че
непрекият наследодател на ответницата С.И.Ч. е бил собственик на процесния
имот, а след неговата смърт такива са станали неговите наследници по закон –
низходящи от първа степен – И.С.Ч. и П.С.Ч., при равни квоти, което се
установява и от справката на НБД – Население, приложена по делото от
ищеца.
2
С оглед представеното по делото удостоверение за наследници изх. №
УГО1-8859 на СО – район „Красно село“ П.С.Ч. е починал на 18.01.2012 г. и е
оставил за свои наследници по закон въззивницата – ответник Р. Н. Ч.,
преживяла съпруга и Д.П. Ч. – Н., дъщеря. При тези данни по делото,
ответницата се легитимира като съсобственик на имота за ¼ идеална част.
Няма данни по делото, И.С.Ч., брат на починалия съпруг на ответницата, на
чието име се води партидата да е подал молба-декларация за откриване на
партида на негово име, за да се приеме, че е налице волеизявление за
договорно обвързване на този съсобственик с ищеца достигнало до последния
т.е да е налице хипотеза, попадаща в приложното поле на чл. 149 ал.1 т. 6 от
ЗЕ. Поради което и при ангажираните от страните доказателства, настоящият
съдебен състав намира, че промяната на партидата касае изпълнение на
задължението по чл. 63 ал.1 от ОУ на доставчика на топлинна енергия, а не
установява договорна връзка въз основа на сключен писмен договор с един от
сънаследниците. Този факт и изрично се признава от самата въззивница в
рамките на заявените твърдения в жалбата /т.3 от същата/.
Възраженията във въззивната жалба, че имотът се ползва от
съсобственика И.Ч. касаят вътрешни облигационни отношения между
съсобствениците, които подлежат на уреждане по правилата на
неоснователното обогатяване, но са ирелевантни в рамките на настоящото
производство.
Съобразно нормата на чл. 153 ал.1 от ЗЕ, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Начинът на разпределение на
топлинната енергия в сграда в режим на етажна собственост, съобразно
разпоредбата на чл. 139 ал.1 от ЗЕ се осъществява чрез системата на дялово
разпределение, регламентирана в ЗЕ респ. Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г.
за топлоснабдяването /отм., но релевантна за част от периода, както и
последващата Наредба № Е-РД-04-1 от 12 март 2020 г. за топлоснабдяването,
релевантна след отмяната на предходната наредба. Обстоятелството, че
процесният имот е топлоснабден като в сградата, в която същия се намира е
въведена системата за дялово разпределение се установява от представения
протокол на ОС на ЕС от 16.09.2002 г. и представения договор между ЕС и
3
„Нелбо Инженеринг“ ООД от 19.09.2002 г.
При тези ангажирани по делото доказателства, настоящият съдебен
състав намира, че безпротиворечиво е установено, че правото на собственост
до размера на ¼ идеална част върху процесния по делото имот е в
патримониума на ответницата – въззивник, както и че същата е в договорно
правоотношение с въззиваемата страна по повод доставка на топлинна
енергия.
Други възражения във въззивната жалба не са наведени, поради което и
предвид съвпадане на крайните изводи на настоящата инстанция с тези на
СРС, решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора, разноски на въззиваемия не се следват с оглед
бланкетния отговор и липсата на заявено участие в открито съдебно заседание
на негов представител.
Воден от горните мотиви, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 1651/30.01.2024г., постановено по
гр.дело № 50 525/2023г. по описа на СРС, 59-и състав.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на ищеца – „Нелбо” АД.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280,
ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4