РЕШЕНИЕ
№ 384
гр. Перник, 15.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Светослава Ив. Алексиева
при участието на секретаря Тина Р. Тодорова
като разгледа докладваното от Светослава Ив. Алексиева Административно
наказателно дело № 20241720201289 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С наказателно постановление №24-1158-001737/02.07.2024г., издадено
от началник група в Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Перник, на И.
С. Я. с ЕГН **********, са наложени административни наказания: глоба в
размер 200 /двеста/ лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 /шест/
месеца на основание чл.175, ал.3, предл.1-во от Закона за движението по
пътищата, за това, че на 26.02.2024г., 06.00 часа, общ. Перник, път I-1,
управлявал МПС – лек автомобил „Пежо 307 ЦЦ“ с рег. №*****, собственост
на Е.В.В., ЕГН **********, което не е регистрирано по надлежния ред
/регистрацията му е прекратена служебно на 30.10.2023г. на основание чл.143,
ал.15 от ЗДвП/ – нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Срещу издаденото наказателно постановление в срок е постъпила жалба
от И. Я., с която моли издаденото наказателно постановление да бъде
отменено като издадено в нарушение на материалния закон и при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Излагат се възражения, че
неправилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя, тъй като деянието не е извършено виновно.
В съдебно заседание жалбоподателят не е участвал лично, не е
представляван и от пълномощник.
Административнонаказващият орган в съпроводителното писмо към
преписката моли наказателното постановление да бъде потвърдено като
издадено при спазване на процесуалните правила и в съответствие с
материалния закон. В съдебно заседание представител не е участвал.
1
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, както
и доводите на страните, намира за установено следното:
На 26.02.2024г., 06.00 часа, на път I-1, на територията на община
Перник, до бензиностанция „Петрол“, свидетелят Н. П. Й. – мл.
автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР – Перник, и полицай
Д.С., спрели за проверка водач на лек автомобил „Пежо 307 ЦЦ“ с рег.
№*****, движещ се в посока от ПВ Даскалово към град София. След преглед
на документите, представени от него, полицейските служители установили
самоличността му – И. С. Я. с ЕГН **********. При извършена служебна
справка в информационните масиви на МВР по номера на поставените на
автомобила регистрационни табели установили, че собственик на
управляваното от А. превозно средство е друго лице - Е.В.В., ЕГН
**********, както и че регистрацията му е прекратена служебно на
30.10.2023г. на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП.
Във връзка с тези констатации срещу И. Я. било образувано
административнонаказателно производство със съставяне на акт за
установяване на административно нарушение №GA, №1202734 от
26.02.2024г., като актосъставителят – свид. Й. приел, че виновно е нарушена
разпоредбата на чл. 140, ал.1, пр.1 от ЗДвП. Непосредствено след съставянето
му актът бил предявен на жалбоподателя, същият го подписал и приел
връчения му препис. В съдържанието на акта било отразено, че има
възражения. Писмени такива не били депозирани в срока по чл.44, ал.1 от
ЗАНН.
След запознаване с материалите по административнонаказателната
преписка АНО констатирал признаци на извършено престъпление по чл.345,
ал.2 от НК, поради което на основание чл.54, ал.1, т.9 от ЗАНН с мотивирана
резолюция от 26.02.2024г. прекратил административнонаказателното
производство, образувано с акта по-горе, и изпратил материалите на
съответния прокурор.
Въз основа на тях в Районна прокуратура – Перник била образувана
преписка с №701/2024г. След анализ на съдържащите се в нея данни, с
постановление от 24.04.2024г. прокурор при РП – Перник отказал образуване
на наказателно производство за извършено престъпление от общ характер и
прекратил преписката. Приел, че извършеното от И. Я. деяние формално
изпълва обективните признаци на престъпния състав по чл.345, ал.2, вр. ал.1
от НК, но обществената му опасност не разкрива по-висок интензитет от този
при административното нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП. Оттук приел, че
деянието следва да се третира като административно нарушение ако са налице
и всички останали предпоставки, които законът предвижда, за да е
осъществен състава на административното нарушение. След като намерил, че
не е осъществен състав на престъпление от общ характер, прокурорът
постановил отказ да образува досъдебно производство и прекратил
преписката. Постановил препис от постановлението да се изпрати на АНО –
началник сектор ПП при ОДМВР – Перник, с оглед преценка по
компетентност на основанията за реализиране на
административнонаказателна отговорност за нарушение по Закона за
движението по пътищата. В тази насока отбелязал, че по преписката не е
2
установено Я. да е бил уведомен за служебното прекратяване на
регистрацията на управляваното от него МПС, поради което при решаването
на административнонаказателната преписка компетентният административен
орган следва да събере доказателства и да извърши преценка извършено ли е
деянието виновно.
На 02.07.2024г., след получаване на препис от постановлението за отказ
за образуване на досъдебно производство, наказващият орган приел, че са
налице основанията по чл.53, ал.1 от ЗАНН и издал наказателно
постановление, с което на основание чл.175, ал.3, пр.1-во от ЗДвП ангажирал
административнонаказателна отговорност на И. Я. за установеното
нарушение по чл.140, ал.1 от с.з.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена като взе
предвид: показанията на свидетеля Н. П. Й., писмените доказателства –
заверено копие на АУАН №GA, №1202734/26.02.2024г., мотивиран резолюция
№24-1158-М000014/26.02-.2024г., Постановление на РП – Перник от
24.04.2024г. за отказ да се образува досъдебно производство, писмо с рег.
№УРИ 115800-8957/24.09.2024г. от началник сектор ПП – ОДМВР – Перник с
приложени към него справки „История на регистрация“ и „Прекратяване на
регистрацията“ от АИС „КАТ - Регистрация“ - МВР, и заповед № 8121з-
1632/02.12.2021г. на МВР.
Въз основа на установената фактическа обстановка, от правна страна,
съдът намира следното:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество се явява и
основателна.
При извършване на служебна проверка за законосъобразност на
обжалваното наказателно постановление съдът констатира, че същото е
издадено в нарушение на материалния закон..
Жалбоподателят е наказан за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП за това,
че управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. Наказването е
осъществено след постановен отказ да се образува наказателно производство
за престъпление по чл.345, ал.2 от НК.
При тези обстоятелства принципно не имало пречка на дееца да се
ангажира административнонаказателна отговорност за това деяние, тъй като
едновременно с признаците на престъплението по-горе, то осъществява и
обективните признаци от състава на административното нарушение по чл.
175, ал.3, вр. чл.140, ал.1 от ЗДвП. Разграничителният критерий при
конкуренция между наказателна и административнонаказателна отговорност в
случаите, когато едно и също общественоопасно деяние е криминализирано
като престъпление, но съществува и като административно нарушение,
каквото е и управлението на моторно превозно средство, нерегистрирано по
надлежния ред, е степента на обществената опасност на конкретното деяние.
По тази причина в хипотезата на чл.33, ал.2 от ЗАНН изводите на
прокурора относно вината и степента на обществена опасност на извършеното
деяние принципно не изключват възможността деецът да бъде наказан за
същото деяние по административен ред за извършено от него
административно нарушение. В такава хипотеза суверенно право на АНО е да
прецени налице ли са основанията за наказване по чл.53, ал.1 от ЗАНН след
3
извършване на самостоятелен анализ на доказателства по преписката, а при
необходимост и след събиране на нови такива. Именно затова в случая
прокурорът е постановил препис от Постановлението за отказ да се образува
ДП да се изпрати на началника на сектор ПП – Перник за преценка на
основанията за реализиране на административнонаказателна отговорност на
И. Я. за извършено административно нарушение по чл.140, ал.1, предл.1 от
ЗДвП, като изрично е обърнал внимание на необходимостта от събиране на
доказателства относно вината, каквито не са били налични по прекратеното
административнонаказателно производство и не са били установени при
възложената проверка .
В съдържанието на издаденото наказателно постановление коректно е
посочено, че е издадено на основание Постановление за отказ да се образува
досъдебно производство по пр. пр. №701/2024г. по описа на РП - Перник, т.е.,
в хипотезата на чл.36, ал.2 от ЗАНН. Получавайки препис от прокурорския акт
АНО е издал наказателното постановление без да изложи мотивите си за
взетото решение /предвид констатираната от прокурора липса на
доказателства за виновно поведение на дееца/, без да се е позовал на
евентуално установени различни обстоятелства и без да е събрал нови
доказателства по преписката в насока установяване на предпоставките за
налагане на административно наказание.
От съдържанието на прокурорския акт става ясно, че към датата на
проверката управляваният от жалбоподателя лек автомобил „Пежо 307 ЦЦ“ с
рег. №***** е бил собственост на И.Г.К., а не на физическото лице, посочено в
акта и наказателното постановление. Същото обстоятелство се потвърждава
от събраните писмени доказателства – писмо, рег. № 21172/25.09.2024 от
началник сектор ПП и приложените към него справки от АИС „КАТ
Регистрация на МПС и собственици“ и „Прекратяване на регистрацията на
ПС“ – МВР, видно от които на 28.08.2023г. е регистриран договор за покупко
– продажба с нотариална заверка на подписите на страните
№7786/28.08.2023г. на нотариус с рег. №141 в Регистъра на Нотариалната
камара. Същите доказателствени източници установяват, че поради
неизпълнение на задължението в двумесечен срок новият собственик /И.К./ да
регистрира придобитото МПС, на 30.10.2023г. регистрацията на същото била
прекратена служебно на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП. В постановлението
на РП – Перник е посочено, че при проверката, извършена по реда на чл.145,
ал.1, т.3 от ЗСВ е изяснено, че И.К. не е била уведомявана за служебното
прекратяване на регистрацията на закупения от нея автомобил, а в снето
писмено сведение жалбоподателят И. Я. заявил, че ползвал автомобила на
своята позната К. инцидентно, поради невъзможност да ползва своя, и без да
знае, че регистрацията му била служебно прекратена. Данни за противното по
преписката не били установени и събрани.
Същите фактически обстоятелства установяват безпротиворечиво
събраните по настоящото дело гласни и писмени доказателства. Както се
посочи, преди издаване на наказателното постановление АНО не е ангажирал
доказателства в насока субективната страна на нарушението, такива не са
събрани и в съдебното следствие.
В този аспект напълно основателни са възраженията в жалбата за
несъставомерност на вмененото нарушение поради недоказване на всички
4
елементи от състава на административното нарушение, а именно вината.
Доказателствената тежест в административнонаказателното производство
лежи върху АНО.
Разпоредбата на чл.143, ал.15 от ЗДвП предвижда, че служебно, с
отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява
регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който
в двумесечен срок от придобИ.ето не изпълни задължението си да регистрира
превозното средство. Следователно, адресат на произтичащото от
горепосочената норма задължение да регистрира придобитото превозно
средство е собственикът. Жалбоподателят не е собственик на процесното
МПС и е наказан като водач за управление на същото след като регистрацията
му е била служебно прекратена. Това обстоятелство е изисквало събиране на
несъмнени доказателства за наличието на знание у него за фактическото
положение.
Такива доказателства не са ангажирани в процеса, поради което тезата
на жалбоподателя, че не му е било известно прекратяването на регистрацията
на предоставеното му управление МПС не може да се отхвърли като защитна.
Събраните доказателства сочат, че същият е управлявал чужд автомобил с
поставени регистрационни табели, предоставен му от собственика
инцидентно. При тези обстоятелства не може да се предполага знание у Я. за
фактическите обстоятелства, принадлежащи към състава на
административното нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП, тъй като същият
нито е бил длъжен, нито е могъл да знае релевантните факти, свързани със
собствеността на предоставеното му за управление МПС - относно момента
на придобИ.ето му и произтичащото от това задължение за регистрация в
законоустановения срок, както и евентуалното служебно прекратяване на
регистрацията му при неизпълнение. Оттук следва извод, че вмененото на
жалбоподателя нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП е несъставомерно от
субективна страна, тъй като не е доказано да е извършено виновно, както при
умисъл, така и при непредпазливост, съгласно чл.7, ал.1 и 2, вр. чл.6 от ЗАНН.
Изложеното е основание за отмяна на обжалвания
административнонаказателен акт, като издаден в нарушение на закона.
Разноски по делото не се претендират и не са доказани.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63, ал.3, т.1, вр. ал.2, т.1
от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №24-1158-001737/02.07.2024г.,
издадено от началник група в Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР –
Перник, с което на И. С. Я. с ЕГН **********, с адрес **********, на
основание чл.175, ал.3, предл.1-во от Закона за движението по пътищата са
наложени административни наказания: глоба в размер 200 /двеста/ лв. и
лишаване от право да управлява МПС за 6 /шест/ месеца, за нарушение на
чл.140, ал.1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – гр. Перник на основанията, предвидени в
5
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6