Присъда по дело №357/2023 на Окръжен съд - Ямбол

М О Т И В И по Присъда № 26 от 10.11.2023 г., постановена по НОХД №
357/2023 г. по описа на ОС-Ямбол:

Окръжна прокуратура-Ямбол е предявила обвинение против подсъдимия Г. Т.
С. от гр.*****, ЕГН ********** за престъпление по чл.343, ал.1, буква „В” вр.чл.342
ал.1 от НК, за това че на **.**.**** г. около 18,40 часа, по път III-7072, в посока от
с.*****, обл.***** към гр.Ямбол, при управлението на лек автомобил „**** ****“ с
рег. № * ** ** **, е нарушил правилото за движение по пътищата, визирано в
разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, като след преодоляване на ляв попътен завой,
загубил контрол над управлението на автомобила, преобърнал се в левите крайпътни
площи, при което по непредпазливост причинил смъртта на М. Г. С. ЕГН **********
от гр.*****.
Наследниците на пострадалата М. Г. С. – М. Г. К. и Т. Г. С. - Ж., нейни дъщери,
по реда на чл.76 и сл. от НПК се конституираха в качеството на частни обвинители в
наказателното производство и встъпиха в същото, упражнявайки своите процесуални
права.
По искане на подсъдимия Г. Т. С. и на неговия защитник - адв.В.В. от ***,
съдът постанови определение, с което на осн.чл.370 ал.1 НПК взе решение за
предварително изслушване на страните. На основание чл.372, ал.4 във вр.чл.371, т.2 от
НПК съдът обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията на
подс.С., без да събира доказателства за фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
Участващият по делото прокурор от Окръжна прокуратура- Ямбол поддържа
обвинението така както е предявено като счита, че същото е доказано от обективна и от
субективна страна. Прави се искане на подсъдимия да му бъде наложено наказание при
условията на чл.55 от НК предвид наличието на многобройни смекчаващи
отговорността му обстоятелства – чисто съдебно минало, липса на груби нарушения на
правилата за движение по пътищата през дългия период от 1961 г. /за категория А/ и от
1972 г. /за категория В/, в който е бил правоспособен водач на МПС и наличие на само
пет такива, за които са издадени фишове за дребни нарушения на правилата за
движение, разкаянието за извършеното и това, че в резултат на деянието е изгубил най-
близкият си човек - своята съпруга, за която още скърби и без която е обречен на
самота до края на дните си. Пледира за налагане на наказание лишаване от свобода в
размер на 1 година и 6 месеца, изтърпяването на което следва да бъде отложено за
изпитателен срок от три години. Държавният обвинител предлага на основание чл.343г
от НК подсъдимия да бъде лишен и от право да управлява МПС за срок равен на този
на наказанието лишаване от свобода.
Частните обвинители М. Г. К. и Т. Г. С. - Ж. участват в съдебно заседание чрез
своя повереник - адвокат от АК ****. Повереникът и частните обвинители поддържат
обвинението, предявено от ОП Ямбол срещу подс.Г. С. и споделят изцяло изложеното
в пледоарията на представителя на държавното обвинение както по отношение
доказаността на обвинението, така и по отношение на наказанията, които следва да
бъдат наложени на подсъдимия.
Частният обвинител Т. С.-Ж. конкретно пледира за налагане на минимално по
размер наказание на нейният баща – подс.С., т.к. счита, че от момента на инцидента до
настоящият момент той не си е простил за извършеното и скърби за загубата на своята
1

спътница в живота, без която е обречен на самота.
Подсъдимият Г. С. участва в съдебно заседание лично и с упълномощен
защитник - адвокат В. от ***. Последният пледира, че фактическата обстановка е
безспорна и е правилно описана в обстоятелствената част на обвинителния акт. По
отношение индивидуализацията на наказанието защитникът прави искане същото да
бъде определено при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, тъй като са налице
многобройни смекчаващи вината обстоятелства - чистото съдебно минало на
подсъдимия, добрите му характеристични данни, това, че е уважаван член в
обществото, без криминалистични прояви, както и че има допуснати само няколко
незначителни нарушения на правилата за движение по пътищата през дългия период на
правоспособност /от 1961 г./. Също така счита, че подсъдимият вече се чувства
наказан, т.к. станалото е една семейна трагедия за всички - не само за него, но и за
неговите деца. На това основание претендира на подсъдимият да бъде определено
наказание при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, което на основание чл.66, ал.1 от НК
да бъде отложено от изтърпяване. По отношение кумулативното наказание по чл.343г
НК защитникът моли същото да не бъде налагано предвид законовата възможност за
това по чл.55, ал.3 от НК.
В личната си защита и в дадената от съда последна дума подсъдимият Г. С.
искрено изразява съжаление за случилото се, заявява, че не може да прежали съпругата
си и счита, че Господ вече го е наказал.
Съдът, за да постанови присъдата си приема за установена фактическата
обстановка изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт, а именно:
Подсъдимият Г. Т. С. е правоспособен водач на МПС категория „А“ от 19**
година и категория "В" от **.**.**** г., като от тогава до 2023 г. /арг. Справка за водач
на МПС приложена на л.68 от ДП/, има общо пет на брой констатирани
административни нарушения по ЗДвП – през 2010 г., 2012 г., 2016 г. и през 2021 г.,
съответно по чл.21, ал.1 и ал.2, чл.6, т.1 и чл.70, ал.3 от ЗДвП, за които е наказван с
фиш като са му наложени глоби в размер на две по 50 лв., една от 30 лв. и две от по 20
лв.
От приложената по делото Справка за съдимост рег.№ ************ г. на БС
при РС-Ямбол се установява, че подс.С. е с чисто съдебно минало.
На **.**.**** г. около 18,40 часа, по път III-7072, в посока от с.*****,
обл.***** към гр.Ямбол подсъдимият Г. С. управлявал лек автомобил марка „****
****" с рег.№ * **** **, негова собственост. На задната дясна седалка на автомобила
стояла съпругата му М. Г. С.. Двамата се прибирали в дома си в гр.Ямбол от вилата им
в село *****. Движението се осъществявало в дясната лента на пътното платно, при
скорост от около 85,4 км/ч, на фарове в условията на тъмнина. Асфалтовата настилка
била суха и в добро състояние. На около километър след табелата за край на село
*****, след като преодолял наличен плавен ляв завой, подс.С. загубил контрол над
управлението на автомобила си. Последвало плавно косо движение в посока наляво,
при което лекият автомобил пресякъл насрещната лява пътна лента и навлязъл в левите
крайпътни площи, където със същата насоченост продължило аварийното и
безконтролно движение по левия банкет и прилежащите /денивелирани/ площи, без
през целият този период от време да е задействал спирачната уредба. В определен
момент е настъпил интензивен сблъсък на челните състави на автомобила със земната
настилка, след което започнало и последващото му преобръщане, завършило с
позиционирането на автомобила частично върху левият банкет и лявото пътно платно
2

за движение, в изправено положение. В процеса на преобръщане по автомобила са
настъпили множество деформации по купето и разрушаването на различни детайли,
включително и откъсването на три от гумите, които части и гуми са се разпръснали по
пътното платно и извън него.
За настъпилото пътно произшествие била уведомена дежурната част на ОД на
МВР-Ямбол, като дошлите на място полицейски служители и тези на Спешна
медицинска помощ установили, че намиращата се на задната седалка пътничка М. С. е
починала.
Бил извършен оглед на местопроизшествието и на автомобила. Била направена
проба на подс.С. за употреба на алкохол с дрегер „Алкотест 7510", който отчел 0
промила.
Видно от заключението по назначената по делото автотехническа експертиза,
произшествието е станало на път III-7072 в посока от с.*****, обл.***** към гр.Ямбол,
на около 1050 метра от табелата за край на населено място /с.*****/, на праволинеен
пътен участък, в условията на нощна тъмнина с включени фарове, при суха и в добро
състояние пътна настилка и със скорост на автомобил марка „**** ****" с рег.№ * **
** ** от около 85,4 км/ч. Преди посоченото място започнало плавно движение на
автомобила от дясната лента в лявата, като след пресичането й автомобилът е навлязъл
в левите крайпътни площи и на 36 метра след приетата при огледа мерна линия е
настъпил интензивен сблъсък на челните състави със земната настилка, след което е
започнало и последващо преобръщане. Спирачната уредба не е установено да е била
използвана. Не са били установени и техническа проблеми по автомобила, които да са
довели до произшествието. Заключението на експерта е, че водача е изгубил контрол
над автомобила и това е единствената причина за настъпването на произшествието.
От заключението по назначената по делото съдебно-медицинска експертиза се
установява следното: при аутопсията на трупа на починалата М. С. се установило
наличие на следните травматични увреждания - черепно-мозъчна травма, изразяваща
се в кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, оток на мозъка, кръвонасядане на меките
черепни покривки, разкъсно-контузна рана на главата, кръвонасядания и охлузвания по
лицето; шийна травма, изразяваща се в счупване на шести шиен прешлен с
кръвонасядане на гръбначно-мозъчното вещество, кръвонасядане на меките тъкани;
гръдна травма, изразяваща се в наличието на кръв в двете гръдни половини, счупване
на множество ребра по множество фрактурни линии, счупване на гръдната кост,
контузии на белите дробове, счупване на пети гръден прешлен без засягане на
гръбначно-мозъчното вещество; кръвонасядания по горните и долните крайници.
Заключението на експерта е, че смъртта на пострадалата С. е в резултат на съчетаната
черепно-мозъчна, шийна и гръдна травма, довели до остра сърдечно-съдова и
дихателна недостатъчност. Вещото лице заключава, че тези травми са получени преди
смъртта й и са в резултат на удар или притискане с или върху твърд тъп предмет или
неговото тангенциално действие, като е възможно да са получени по време на
възникнало ПТП.
Производството е по реда на глава ХХVІІ от НПК. За да приеме за установени
изложените фактически обстоятелства съдът в съответствие с разпоредбата на ал.3 на
чл.373 от НПК взе предвид направените от подсъдимия самопризнания и събраните в
хода на досъдебното производство доказателства, които потвърждават тези
самопризнания, при изразено от подсъдимия съгласие да не се събират доказателства
относно фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. По-
3

конкретно, събраните в хода на досъдебното производство доказателства, които
подкрепят самопризнанията на подсъдимия са следните: обясненията на подс.С.,
показанията на разпитаните свидетели М. К. и Т. С.-Ж., заключенията по назначените
по делото съдебно-медицинска експертиза на труп №5 /2023 г. и автотехническа
експертиза; приложените по делото и приобщени към доказателствения материал чрез
прочитането им на осн.чл.283 от НПК писмени доказателства: Протокол за оглед на
местопроизшествие от **.**.**** г. с приложен към него фотоалбум / л.6-26 от ДП/,
Удостоверение за наследници изх.№ **-**.******/**.**.**** г. на Община-Ямбол
/л.41 от ДП/, Справка за съдимост рег. ************ г. на БС при РС-Ямбол /л.70 от
ДП/, Справка за водач на МПС, отнасяща се до подс.С. /л.68 от ДП/, писмо УРИ ****-
****/**.**.**** г. на Началник Сектор ПП при ОД на МВР Ямбол с приложена
разпечатка от техническо средство „Дрегер 7510“ с инв.№ ARDN0093 за извършена
проба за употреба на алкохол № ****/**.**.**** г. на подсъдимия Г. Т. С. и заверено
копие на протокол за премината на **.**.**** г. проверка на уреда, с който е
извършена пробата.
Съдът кредитира обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите М.
К. и Т. С.-Ж., дадени от тях в хода на досъдебното производство, т.к. същите са
логични, последователни и безпротиворечиви както вътрешно, така и с останалите
събрани по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност и взаимовръзка.
Съдът кредитира показанията на свидетелите К. и Ж., които макар да са близки
родственици /дъщери/ на подсъдимия, свидетелстват обективно, като техните
показания са логични и не противоречат на останалите събрани по делото писмени и
гласни доказателства и като такива спомагат за изясняване на обективната истина.
Съдът кредитира заключенията по назначената по делото съдебно-медицинска
и автотехническа експертизи, като обективни, ясни и обосновани, а и изготвени в
съответствие с изискванията за това.
Съдът кредитира и горепосочените писмени доказателства, събрани в хода на
досъдебното производство, т.к. същите са изготвени по съответния ред и не
противоречат на останалия събран по делото и кредитиран от съда доказателствен
материал.
Съдът констатира, че депозираните от подсъдимия самопризнания и
направеното от него изявление за приемане на фактите и обстоятелствата в
обстоятелствената част на обвинителния акт, с всички свързани с тях законови
последици, са съответни и се подкрепят от всички визирани по-горе доказателства по
делото, събрани по предвидения в НПК процесуален ред.
В допълнение, от представената от защитника пред първоинстанционния съд
Характеристика на подсъдимият Г. С., съставена от арх.С. Ж. – познат на подсъдимия
от повече от 20 години, в работни и в приятелски отношения с него, се установява и
това, че подсъдимият е с отлични характеристични данни - трудолюбив и отзивчив
човек, неконфликтен, общителен, всеотдаен към семейството си и децата си, като
въпреки своята ** годишна възраст желае да е полезен за обществото и близките си и
не спира да се труди, а дългогодишният му стаж в строителството го прави търсен
специалист, който не отказва съвети на всеки потърсил го за такива.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
От всички събрани по делото доказателства по безспорен и несъмнен начин се
установява, че подсъдимият Г. Т. С. е осъществил както от обективна, така и от
4

субективна страна състава на престъплението по чл.343, ал.1, б”В” вр.чл.342, ал.1 от
НК, тъй като на **.**.**** г. около 18,40 часа, по път III-7072, в посока от с.*****,
обл.***** към гр.Ямбол, при управлението на лек автомобил „**** ****“ с рег. № * **
** **, е нарушил правилото за движение по пътищата, визирано в разпоредбата на чл.
20, ал. 1 от ЗДвП, като след преодоляване на ляв попътен завой, загубил контрол над
управлението на автомобила, преобърнал се в левите крайпътни площи, при което по
непредпазливост причинил смъртта на М. Г. С. ЕГН ********** от гр.*****.
Извършено е съставомерно деяние по посочения текст от материалния
наказателен закон на РБ. Авторството на престъпното деяние се установява безспорно
както от признанията на подсъдимия, дадени по реда на т.2 на чл.371 от НПК, така и от
обясненията му, дадени в хода на досъдебното производство, от показанията на
разпитаните по делото свидетели – М. К. и Т. С.-Ж., дадени от тях в хода на ДП и от
заключенията по назначените по делото съдебно-медицинска и автотехническа
експертизи, преценени в тяхната цялост и взаимовръзка, които доказателства
подкрепят признанията. Както вече беше посочено, съдът кредитира показанията на
свидетелките К. и С.-Ж., т.к. макар те да са в близко родство с подсъдимия – негови
дъщери, техните показания са логични, обективни и не стоят изолирано от останалия
доказателствен материал по делото.
Деянието е осъществено от подсъдимия от обективна страна, тъй като е
безспорно установено по съображенията изложени по-горе, че на инкриминираната
дата е управлявал лек автомобил „**** ****“, нарушил е посочената по-горе
разпоредба по чл.20, ал.1, от ЗДвП, в резултат на което е предизвикал ПТП. В
следствие на него, съпругата му, намирала се в управлявания от подсъдимия
автомобил, е получила травми, несъвместими с живота и е починала на **.**.**** г.
Нарушението на правилото за движение по пътищата, допуснато от
подсъдимия, визирано в чл.20, ал.1 от ЗДвП, е в пряка причинна връзка с настъпилото
ПТП и смъртта на пострадалата, тъй като същия в качеството си на водач на МПС е
бил длъжен да контролира непрекъснато управляваното от него моторно превозно
средство. Като не е направил това, а именно – не е контролирал непрекъснато
автомобила, който управлявал, подсъдимият го преобърнал в левите крайпътни площи
и по този начин причинил настъпване на противоправния резултат - настъпилото ПТП
и смъртта на своята съпруга М. Г. С..
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия по
непредпазливост в първата й проявна форма по чл.11 ал.3 от НК - небрежност, тъй
като не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил
длъжен и е могъл да ги предвиди.
С оглед на гореизложеното, съдът счита, че подсъдимият действително е
осъществил както от обективна, така и от субективна страна състава на
престъплението по чл.343, ал.1, б.”В”, вр.чл.342, ал.1 от НК, поради което същият
следва да носи наказателна отговорност по този текст от Особената част на НК.
При определяне вида и размера на наложените наказания на подсъдимия съдът
взе предвид следното:
Извършеното от подсъдимия деяние е със сравнително висока степен на
обществена опасност, предвид динамиката на този вид престъпления и необходимостта
същите да бъдат санкционирани по-строго. От друга страна, съдът отчете като
смекчаващи отговорността обстоятелства - чистото съдебно минало на подсъдимия,
оказаното от него съдействие още в хода на досъдебното производство за разкриване
5

на обективната истина, това, че осъщественото деяние е в резултат на нарушаване на
само едно правило за движение по пътищата и отличните му характеристични данни.
Като смекчаващо вината на подсъдимия обстоятелство съдът отчете и това, че за
дългият си стаж като правоспособен водач на МПС / от 19** г./ подс.С. има наложени
само пет наказания с фиш за извършени от него нарушения на правилата за движение
по пътищата. В тази връзка е нужно да се посочи, че четири от петте констатирани
такива са допуснати от подсъдимия през 2010 г., 2012 г. и 2016 г., поради което не
влияят негативно върху оценката му както в личен план, така и като водач на МПС,
тъй като те не са нито многобройни, нито са за драстични нарушения на правилата по
ЗДвП, не сочат и на системност в нарушаване на правопорядъка. Затова, в
съответствие с ТП № 1/27.02.2015 г. на ОСНК на ВКС и ОСС на II-ра колегия на ВАС,
съдът извежда, че това предходно санкциониране на подсъдимия по административен
ред няма относителна тежест и решаващо значение и не е основание за отчитането му
като отегчаващо отговорността. По същият начин съдът прецени и нарушението от
2021 г., което единствено е актуално такова, но същото касае разпоредбата на чл.70,
ал.3 от ЗДвП и не е драстично, поради което не характеризира подсъдимия като
недисциплиниран водач на МПС. Смекчаващо вината обстоятелство е и критичното
отношение на подс.С. към престъпния резултат, изразеното искрено съжаление към
това, че е лишил от живот човек, който му е и най-близкият такъв в живота, а именно –
своята съпруга. От всичко изложено съдът счита, че личността на подсъдимия е с
ниска степен на обществена опасност, като са налице основания за определяне на
наказанието при условията на чл.55, ал.1, т.1 НК и към минималния размер, тъй като
изложените смекчаващи вината обстоятелства са многобройни, така че и най-лекото,
предвидено в закона наказание се оказва несъразмерно тежко с извършеното. В
резултат, съдът определи наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца.
Съдът намери, че е налице предпоставката по чл.58а, ал.4 от НК за определяне
на наказанието по реда на чл.55 от НК, т.к. в конкуренция с нормата на чл.58а, ал.1 от
НК, нормата на чл.55 от НК се явява по-благоприятна за дееца.
Предвид установената ниска степен на обществена опасност на личността на
подсъдимия съдът намери, че за постигане в пълна степен на целите на наказанието по
отношение на подс.С. не е наложително същият да изтърпи наказанието ефективно.
Налице са и формалните предпоставки на разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК, предвид
обстоятелството, че подс.С. не е осъждан и наложеното му наказание лишаване от
свобода е такова в размер на четири месеца. При формиране на вътрешното си
убеждение по чл.14, ал.1 от НПК за вземане на решението да приложи чл.66 от НК
съдът отчете обстоятелството, че воденото наказателно производство срещу
подсъдимия само по себе си е започнало да оказва върху него поправящо и
превъзпитаващо въздействие, което от своя страна не налага ефективно изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода. Съответните положителни промени в съзнанието на
подсъдимия не изискват отделянето му от настоящата социална среда и изолирането
му от обществото. Поради това съдът прие, че постигането на целите на чл.36 от НК са
обезпечени с отлагането на изтърпяването на определеното наказание лишаване от
свобода за изпитателен срок от 3 /три/ години.
Тук следва да бъде изтъкнато, че при определяне на наказанието се прилага
принципът за индивидуализация, който изисква да се съобразят установените по
делото смекчаващи и отегчаващи обстоятелства и да се постигне съответствие на
наложеното наказание със спецификата на конкретния случай. Този принцип
предполага да бъдат реализирани целите по чл.36 от НК, а наказанието да отговори на
6

законовия критерий за справедливост по чл.348, ал.5 от НПК. В тази връзка, с оглед
ниската степен на обществена опасност на подсъдимия, както и предвид установените
по делото многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства, за основателно
съдът прецени искането на защитата за приложение на чл.55, ал.3 от НК, а именно - да
не се наложи по-лекото наказание лишаване на подсъдимия от право да управлява
МПС, което законът предвижда наред с наказанието лишаване от свобода. За тази
преценка, съдът съобрази задължителната съдебна практика, изразена в Тълкувателно
решение № 1 от 13.04.2023 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2022 г., ОСНК, съгласно която
когато съдът определи основното наказание за извършено престъпление по чл.343 от
НК при условията на чл.55 от НК, той може да реши да не наложи допълнителното по-
леко наказание по чл.343г от НК, като приложи ал.3 на чл.55 от НК, като това е в
съответствие с принципите за определяне на наказанието и преди всичко, с принципа
за индивидуализация и привеждане на наказанието в съответствие с особеностите на
конкретния случай.
При горния изход на делото и предвид разпоредбата на чл.189, ал.3 от НПК
съдът осъди подсъдимия да заплати направените по делото разноски в размер на
1559,56 лева, които следва да заплати в полза на Републиканския бюджет, по сметка на
ОД на МВР - Ямбол.
Причините за осъществяване на деянието са неспазване на основно правило за
движение по пътищата от подсъдимия.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СЪД.СЪСТАВ:

7

Номер на акта:	26
Дата:	10 ноември 2023 г. (в сила от 28 ноември 2023 г.)
Съдия:	Гергана Желязкова Кондова

Дело:	20232300200357
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	24 октомври 2023 г.

Присъда по дело №357/2023 на Окръжен съд - Ямбол

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите