РЕШЕНИЕ
№ 14
гр. Балчик, 01.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БАЛЧИК в публично заседание на седми февруари
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА Й. ИГНАТОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА П. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Й. ИГНАТОВА Гражданско дело
№ 20233210100047 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба от „Н.К.-Н.Д.“ ЕООД с
ЕИК***, представлявано от Н. Д. Н. от ***, с която е предявен осъдителен
иск с правно осн.чл.432 от КЗ и чл.45 от ЗЗД, против И. И. Д. с
ЕГН********** от ***, с цена на иска 6000,00 лева.
Ищеца твърди, че е сключил на 26.08.2022г. Договор за наем №*** с
ответника за отдаване под наем на л.а. *** с рег.№ТХ****ХР.
На 28.08.2022г.около 16,00ч. по път №*** на 300м. преди *** ответника
допуснал ПТП поради движение с несъобразена скорост ,изгубвайки контрол
над автомобила и излязъл извън пътното платно.По автомобила имало
нанесени имуществени вреди.
В следствие на ПТП за да бъде пуснат в изправност за автомобила е
необходима сумата от 5886,00 лева,но т.к.ремонта му бил икономически
нецелесъобразен което в съчетание със значителната възраст на МПС и
настъпилата естествена амортизация не би било редно да бъде
възстановявано.
По тази причина следвало МПС да се репатрира по Методиката за
определяне на справедлива пазарна стойност по сравнителен метод,която
справедлива пазарна цена към датата на ПТП е 6000,00лева.
Като неразделна част договора е съставен и подписан от страните в т.4
било посочено, че при щети,по вина на наемателя ,в резултат на
неправомерно използване на наетият автомобил които не се покриват от
застрахователните условия, наемателят заплаща пълният размер на щетата.
Въз основа на изложеното по-горе ищецът моли съдът да постанови
решение, с което да осъдите ответника,да му заплати сумата в размер на
1
6000,00 лева, представляваща обезщетение за нанесени вреди върху л.а. *** с
рег.№ТХ****ХР, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
28.08.2022г. до окончателното плащане на сумата,съгласно сключен договор
за наем от 26.08.2022г.
Претендира за присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ,ответника не е депозирал отговор, не е бил
намерен на адреса. Съдът е назначил особен представител на ответника-адв.
А. от АК-Д..
Ответника Д., чрез назначеният особен представител ,в лицето на адв.Е.
А., определен от АК-Д., който в срока по чл.131 от ГПК е изразил становище
по исковата молба, която счита за неоснователна и недопустима. Твърди, че
иска е неоснователен предвид на наличието на тотална щета,доколкото
ищецът не бил предоставил доказателства за прекратяване на регистрацията
на МПС, по смисъла на чл.390 от КЗ.
Твърди че иска е недопустим ,т.к. ищецът не е изпълнил законовото си
задължение предвидено в чл.380 във вр.с чл.403 от КЗ. Разпоредбата на
чл.432 от КЗ дава право на увреденото лице да насочи иска срещу
застрахователя, ако е уведомило ЗД и предявило претенцията си пред него за
това и едва ако не е удовлетворен, може да предяви иск пред съда. Доколкото
в ИМ не се съдържали твърдения за отправена и удовлетворена претенция
следвало да бъде прието, че такава не била направена.С оглед на това моли
съдът да прекрати делото.
Моли съдът да отхвърли исковата претенция по чл.432 от КЗ като
неоснователна и недоказана.
Направени са доказателствени искания за събиране на писмени
доказателства и от двете страни.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства ,във вр.с
наведените в исковата молба доводи и възраженията направени от ответната
страна ,намира от фактическа и правна страна следното:
С договор за наем от 01.05.2022г. между ищеца и Я.К. Д.а е сключен
договор за наем на МПС-л.а.“***“ с рег.№ТХ****ХР.
В т.1, б.“А“ от договора е предвидено че процесното МПС ще се ползва
за отдаване под наем.Договорът е сключен за срок до 31.12.2022г.Предвидено
е предаването на автомобила да стане на 01.05.2022г.
С договор №***/***г. ищцовото дружество преотдало под наем
процесният автомобил на ответника Д. .
На 28.08.2022г. по път № *** в посока ***-***, на около 300м. от
табелата за населено място настъпило ПТП с процесното МПС, управлявано
от Д., в следствие на което са допуснати материални щети.
За констатираното нарушение на ответника бил съставен АУАН и
издадено НП, в което е посочено нарушение на чл.20 от ЗДвП и му било
наложено наказание Глоба в общ размер на 220,00 лева, по чл. 179, ал. 2 от
ЗДвП и чл.185 от ЗДвП.
За процЕ.ят автомобил, собственика е скл.застраховка ГО, считано от
07.07.2022г. с валидност до 06.07.2023г. Същата е следвало да се заплаща на
вноски.
2
По делото несъмнено се доказа че действията на водача на процесното МПС
е ответника Д. и съставляват граждански деликт. Той е извършил
нарушение на разпоредбите на чл.20 от ЗДвП като е изгубил контрол над
автомобила и е излязъл извън платното за движение по посоката си на
движение, като е управлявал МПС с несъобразена спрямо атмосферните
условия, релефа и условията на видимост и интензивността на движение
обстоятелства.
Съгласно заключението на АТЕ в пряка причинна връзка с деянието ,за
собственика на увреденото МПС са произлезлите вреди.
Съгласно разпоредбата на чл.154, ал.1 ГПК, ищеца следва да докаже
при пълно и главно встъпване предпоставките за ангажиране на
отговорността на ответника ,неговото противоправно поведение и настъпване
на твърдените вреди,както и наличието на причинно-следствена връзка между
тях и виновното поведение на ответника.
Ответната страна-съобразно разпределението на доказателствената
тежест, следва да докаже при пълно и главно доказване, че не дължи
претендираната сума, поради липса на противоправно поведение.
По делото не е спорна че настъпването на вредоносен резултат по
автомобила е в следствие на виновно поведение от страна на ответника.
Спорно по делото е размерът на търсеното обезщетение, репатриращо
вредите.
От заключението на допуснатата и приета от съда АТЕ се
установява,че стойността необходима за привеждане на автомобила във
вида преди произшествието е в размер на 5869,40 лева,а същевременно
действителната ,пазарната стойност на увредения автомобил към датата на
ПТП е в размер на 3026 лева.
Ето защо е налице тотална щета по смисъла на разпоредбата на чл. 390,
ал. 2 от КЗ, съгласно която тотална щета на МПС е увреждане, при което
стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава 70 на сто от
действителната му стойност.
Предвид гореизложеното настоящият състав приема,че от събраните
доказателства се установява,че размерът на дължимото обезщетение възлиза
на 3026,00 лева.
До този размер съдът приема че следва да уважи иска ,като в частта до
6000,00 лева следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Като основателен иска до размера от 3026,00 лева, основателно се
явява и акцесорното задължение, да се иска законната лихва. Според съда
искането да се търси законната лихва считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на вземането е основателно.
Предвид направеното от адв.А. възражение, че иска е недопустим, т.к.е
подаден от лице което не е собственик и няма правата да претендира
обезщетение за нанесени вреди,то съдът приема,че същото е неоснователно
По разноските:
При този изход на спора,на осн.чл.78а, ал. 1 от ГПК на ищеца следва да
се присъдят разноските,в размер на 2953,41 лева, представляващи разноски за
платена ДТ в размер на 243,41лева, 900,00 лева за особен представител,
3
сумата в размер на 1200,00 лева адвокатско възнаграждение и сумата в размер
на 610,00 лева за АТЕ.
Особения представител на ответника не е направил възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, поради което съдът счита, че
не следва да се произнася в тази насока.
Възнаграждението платено на адв.Д. е в размер на 1200,00 лева, видно
от договора за правна защита и съдействие и е платено в брой при скл.му.
Предвид горното, съдът,
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. И. Д. с ЕГН********** от ***, да заплати на „Н.К.-Н.Д.“
ЕООД с ЕИК***, представлявано от Н. Д. Н. от ***, сумата в размер на
3026,00 лева, представляваща обезщетение за нанесени имуществени щети
върху МПС-л.а. “***“ с рег.№ТХ****ХР, ведно със законната лихва, върху
тази сума, считано от датата на увреждането, а именно от 28.08.2022г. до
окончателното й изплащане, като отхвърля предявеният иск до размера на
сумата от 6000,00 лева, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА И. И. Д. с ЕГН********** от ***, да заплати на „Н.К.-Н.Д.“
ЕООД с ЕИК***,представлявано от Н. Д. Н. от ***, сумата в размер на
2953,41 лева, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Добрич, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Балчик: _______________________
4