РЕШЕНИЕ
№ 2228
гр. В., 16.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 39 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
трети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Христина В. Тодорова Колева
при участието на секретаря Теодора Хр. Костадинова
като разгледа докладваното от Христина В. Тодорова Колева Гражданско дело
№ 20243110105424 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по предявени от „С.“ ЕООД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление: гр. В., бул. М. Л. № *, срещу „Е. С.“ АД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление: гр. В., бул. Вл. В. № *, В. Т. - Г, осъдителен иск с правно
основание чл. 109 ЗС, за осъждане на ответника да преустанови неоснователните си
действия, засягащи пълноценното упражняване на правото на собственост на ищеца по
отношение на недвижим имот - ПИ, находящ се в гр. В., ул. „* с ИД. № * по действащите
КККР на гр. В., целият с площ от 911 кв.м., като премахне електрически съоръжения - 2 бр.
стоманобетонни стълбове – единият разположен в северозападната част в собствения на
ищеца имот, а другият в югозападната част съобразно окомерна скица, с повдигнати в лилав
цвят /и техни проводници – кабели, повдигнати в зелен цвят/, формиращи въздушна линия,
част от мрежа – ниско напрежение, които му пречат да упражнява правото си на собственост
в пълен обем, както и осъдителен иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата в общ размер от 5000 лв. /пет хиляди лева/ - /5г. х
12м. – 60 месеца, по 83.33 лв. месечно/, представляваща обезщетение за ползването на
собствения му недвижим имот: находящ се в гр. В., ул. „* с ИД. № * по действащите КККР
на гр. В., целият с площ от 911 кв.м., за периода от 07.05.2019 г. до 07.05.2024 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба до
окончателно изплащане на вземането.
В о.с.з., на основание чл.214, ал.1 ГПК е допуснато изменение в размера на
предявеният иск с правно основание чл. 59 ЗЗД чрез неговото увеличаване от сумата 5000
лева (пет хиляди) на сумата от 7403 лева (седем хиляди четиристотин и три лева).
Ищецът основава активната си материалноправна легитимация по предявения иск,
навеждайки твърдения, съобразно които е собственик на недвижим имот, находящ се в гр.
В., ул. „* с ИД. № * по действащите КККР на гр. В., целият с площ от *кв.м., ведно с
построената в него сграда с идентификатор *.1 с площ от * кв.м.
Твърди се, че ищецът по повод инвестиционни намерения за застрояване на имота
депозирал заявление и получил виза за проектиране и допуснато изработването на
инвестиционен проект за „еднофамилна жилищна сграда“. В хода на изработване на
проектната документация ищецът бил уведомен, че поради наличието на разположени
стоманобетонни стълбове по южната граница и на улично регулационната линия, част от
мрежа ниско напрежение, параметрите за застрояване следвало да бъдат намалени, тъй като
1
същите не отговарят на изискванията на т. 16 от Приложение № 1 към чл. 7, ал. 1, т. 1 на
Наредба № 16 от 09.06.2004г. за сервитутите на енергийни обекти, изд. от министъра на
енергетиката и енергийните ресурси, министъра на земеделието и горите и министъра на
регионалното развитие и благоустройството. По повод отправено писмено искането до
ответника за премахване на разположените в имота на ищеца съоръжения, същият заявил, че
посочените стълбове са изградени в имота от частни инвеститори през 1999 лв. и
изместването им следва да бъде за сметка на съответния инвеститор. С последващо писмо от
20.03.2024г. ответникът заявил на ищеца, че не може да му бъде предложен договор за
изместване на съоръженията, както и че ответникът не притежава документ за собственост
по отношение на съоръженията, чието премахване се претендира с исковата молба. Посочва
се, че с разполагането на електрическите съоръжения в имота на ищеца, последният е лишен
от възможността да упражни правото си на собственост в пълен обем. Ищецът счита, че
процесните съоръжения не са изградени при спазване на законовите процедури към момента
на изграждането им, както и че в полза на ответното дружество не е възникнало сервитутно
право. Вследствие неоснователното ползване на собствения му имот, ответникът се обогатил
за негова сметка, спестявайки си евентуалните разходи, дължими за ползването на имота.
Последното поражда за него правния интерес от провеждане на избраната форма на искова
защита с оглед компенсиране на неоснователното разместване на блага между правната
сфера на всяка от страните. Моли в този смисъл за положително произнасяне по иска в
негова полза.
В отговор на исковата молба, депозиран в рамките на срока по чл. 131 ГПК,
ответникът излага съображения за допустимост и неоснователност на предявените срещу
него искове по същество. Счита, че действията на ответника са правомерни, доколкото са
насочени към общественополезен резултат, какъвто е преносът и разпределението на
електрическа енергия по мрежа ниско напрежение. Посочва се, че част от
електроразпределителната мрежа ниско напрежение представляват и процесните
електрически съоръжения, представляващи два стоманобетонни стълба по южната граница
на имота. Излага се, че ответното дружество използва посочените стълбове за нуждите на
преноса и разпределението на електрическа енергия към Възлова станция „Двореца“.
Посочва се че тази част от мрежата е изградена по кооперативен начин преди 1999г. при
частно планиране, възлагане и изпълнение. На следващо място посочва, че в случай, че
посочените стълбове попадат в границите на имота, то се твърди, че не е приложена
уличната регулация в района, където се намира имотът, като за прилагането й следва част от
имота да бъде отчужден съгласно предвижданията на подробния устройствен план.
Позовава се на законовата разпоредба на чл. 148, ал. 16 ЗУТ, съгласно който текст при
урегулиран поземлен имот с лице на повече от една улица е достатъчно уличната регулация
да е приложена по улицата, по която се осъществява достъпа до мрежата. В този смисъл
навежда твърдението, че до провеждането на уличната регулация, ищецът следва да търпи
посоченото засягане. На следващо място оспорва твърдението на ищеца, че процесните
стълбове представляват незаконен строеж. Твърди се възникнал по тяхно отношение по
силата на закона сервитут. Позовава се на чл. 60, ал. 2, т. 1 ЗЕЕЕ, съгласно който текст е
предвидено, че около енергийните обекти възникват сервитутни зони по силата на закона,
по отношение на съществуващите обекти към момента на влизане в сила на закона, какъвто
представлява и настоящият обект. По аргумент от пар. 26, ал. 1 ПЗР ЗЕ тези сервитутни зони
са действали и били налични към момента на придобиване на собствеността върху
поземления имот от страна на ищеца. Именно защото счита, че в случая е налице заварено
от закона сервитутно право, то на ищеца обезщетение не се дължи. Счита, че намаляването
на плътността на застрояване е естествена последица от съобразяване със сервитутното
отстояние от външата граница на имота и не създава пречки по – големи от обикновените за
ползването на имота. По отношение на исковата претенция с пр. осн. чл. 59 ЗЗД ответникът
счита, че за да е налице неоснователно ползване на съответната част от имота, то следва
предварително да е оправена покана до ответника. Посочва, че посочените стълбове са
изградени преди ищцовото дружество да придобие собствеността върху парцела. Излага, че
режимът, под който подадат вещите, чието премахване се иска, е като на енергиен обект,
предназначен за пренасяне, преобразуване и разпределение на ел. енергия и поради
особения си статут налагат особен вид ограничение на правото на собственост по
отношение на имота.
В хода на проведените по делото съдебни заседания страните поддържат заявените с
исковата молба и отговора по нея становища.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно
2
и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа
страна:
От НА №*г. на СВ- гр. В. се установява, че ищецът е придобил възмездно, чрез
договор за покупко-продажба недвижим имот, находящ се в гр. В., ул. „* с ИД. № * по
действащите КККР на гр. В., целият с площ от 911 кв.м., ведно с построената в него сграда с
идентификатор *.1 с площ от * кв.м..
Между страните е проведена кореспонденция във връзка с искането на ищеца за
преместване на енергийните съоръжения.
Във връзка с подадено от ищеца заявление в Район „Пр.", Община В., е издадена
Виза за проектиране peг. № *г., на Еднофамилна жилищна сграда - в УПИ *, кв.*от ПР на
"Вилна зона" гр. В., съответстващ на процесния имот с идентификатор * и площ от *кв.м..
По делото е допуснато ангажиране на специални знания чрез проведената КСТОЕ. От
заключението на вещите лица инж. П. Г. П. - вещо лице, спец. "ЕЦМС" и инж. Л. П. Д. -
вещо лице, спец. "Геодезия, фотограметрия и картография", сертифициран оценител на НИ,
сертифициран оценител на ЗЗТН се установява следното: Със Заповед № *г. на
Изпълнителния директор на АГКК - София, са одобрени КККР на район „Приморски", гр.
В., изменени със Заповед № *г. на Началника на СГКК-В.. ПИ с идентификатор № * е с
площ от 907 кв.м., записан на: „С." ЕООД, ЕИК *, съгласно н.а.. Със Заповед № *г. на Зам.
председателя на КАБ-В., е одобрен планът за регулация /ПР/ на "Вилна зона" гр. В.,
съгласно който, за процесния имот е отреден УПИ *. При извършения оглед на място на *г. е
констатирано, че в имота на ищеца, представляващ ПИ с идентификатор * по КККР на
район „Приморски", гр. В., находящ се в гр. В., район „Приморски", ул."*, са монтирани два
броя стоманобетонни стълбове близо до улично регулационната линия от запад, като на
северозападния стълб има монтирано електромерно табло тип ТЕМО със СТИ, захранено от
въздушна линия с усукани изолирани проводници (УИП) ниско напрежение. След
направени контролни замервания на място, е констатирано, че сградата е неточно отразена в
кадастралната карта, като разстоянието от бетоновия стълб, разположен в северозападния
ъгъл на чупката в имота на ищеца, до северозападната точка от стената на вилната сграда, е
на 2.50 м, а до югозападната точка - 3.90 м. Северозападният стълб в имот *се свързва с
друг, разположен в платното на самата улица „19-та", северно от процесния имот, като
трасето на проводниците преминава непосредствено над северната част от билото на
сградата. Вторият бетонов стълб, разположен в югозападната част до оградата в имота, е
отдалечен от сградата на около 33 м. Съгласно Наредба 16 от 09.06.2004г. за сервитутите на
енергийните обекти, минималните размери на сервитутните зони за енергийни обекти за
производство, пренос, разпределение и преобразуване на електрическа енергия, за кабелни
линии за ниско и средно напрежение са: Въздушни електропроводи линии с усукани
проводници (ВЕУП) до 20 kV, окачени на стълбове; По трасето на ВЕУП, ивица с широчина:
При трасе през населени места и селищни образувания: минималното хоризонтално
разстояние от снопа усукани проводници, при най-голямото му отклонение до сгради да е
1.5 т.. Съгласно виза за проектиране от 13.09.2023г., отстоянията от границите на имота до
бъдещата сграда, трябва да бъдат по 3 м от всички страни, т.е. сервитутът за енергийните
обекти е включен в това отстояние и не би повлиял на инвестиционното намерение за
проектиране на еднофамилна сграда. След извършена справка в администрацията на район
„Приморски", Община В., вещите лица не са установили наличие на утвърден проект,
съгласуван с техническите, противопожарните, санитарно-хигиенните изисквания, от
съответните институти за изграждане на съоръжението и издадено въз основа на него
разрешение за строеж, строителен протокол за линия и ниво, разрешение за ползване; Не са
установили разрешение за строеж на ограда. След запознаване с приложената по делото
скица №*г., издадена от СГКК -В., на поземлен имот с идентификатор * по КККР, на която
са отразени границите на имота и изискване на извадка от действащия РП на „Вилна зона"
гр.В., одобрен със Заповед №*г. на Зам. председателя на КАБ и направените контролни
измервания на място, вещите лица са установили, че уличната регулация е приложена по
отношение на ПИ * по КККР. Чупката в северозападния ъгъл на имота на място не е
променена, но северната граница по регулация е отразена в КК. За периода 07.05.2019г.-
07.05.2024г., общият размер на пазарния наем за оценяваната площ от обекта, е в размер на 7
403 лв..
Съобразно изявленията на вещото лице инж. П. в о.с.з., изградената ел. мрежа
захранва с ел. енергия живеещите. Към съоръженията има монтирани електромери, които
3
при огледа са били под напрежение. Мрежата е изграждана миналия век, преди 1999 г,
когато в района са се сформирали частни такива сдружения/кооперации, които са
инвестирали и са изграждали електрифицирането на района. Двата стълба са монтирани
миналия век, преди 1999г.. Монтирани са електромери на „ЕРП Север", които отчитат
енергията на отделните консуматори.
Допусната е повторна СТЕ /по въпрос №3 от първоначалната СТЕ/.
Вещото лице инж. П. К. М., Строителен инженер — конструктор с пълна
проектантска правоспособност, дава следното заключение: На ъгъла на северната граница на
имота (ул. „19") и западната граница на имота (ул. „15“), вътре в ПИ *, е монтиран един
стоманобетонов електрически стълб с проводници за ниско напрежение. По западната
граница на имота (ул. „15"), вътре в ПИ *, е монтиран един стоманобетонов електрически
стълб с проводници за ниско напрежение. На стълба, който е разположен на ъгъла на ул.
„19" и ул. „15“, вътре в ПИ *, в долната му част, е монтирано електромерно табло със СТИ
(електромер - средство за търговско измерване), която измерва употребяваната ел.енергия в
имота. Монтиран е стоманен стълб по западната граница на имота ул. „*", извън имота. В
горната част на този стълб е монтирана ел.лампа за улично осветление. Издадена е виза за
проектиране от район Приморски с рег.№* от *г. С нея се допуска изработването на
инвестиционен проект за обект: Еднофамилна жилищна сграда, находя ща се в УПИ V —
1142, съответстваща на ПИ * кв.42 по ПР на „Вилна зона", гр. В., при спазване на
градоустройствените показатели: Плътност - 20%; Кинт=0,6; Озеленяване - 70% и КК=7.0м.
Съгласно визата за проектиране, линията на застрояване на бъдещото строителство е
разположена на 3 м от границите на имота. Сервитутът на енергийните обекти от 1.50 м е
включен в разстоянието от 3 м. При проектирането на жилищната сграда, въпрос на
архитектурно решение е от къде да е входа за имота и как да е разположена сградата в него.
Наличието на двата броя електрически стоманобетонни стълбове вътре в ПИ * и
монтираното СТИ (електромер - средство за търговско измерване) за отчитане
консумираната ел.енергия, не са пречка да бъде изготвен инвестиционния проект за обект:
Еднофамилна жилищна сграда, находяща се в УГТИ V - 1142, съответстваща на ПИ *,
кв.*по ПР на „Вилна зона", гр.В., съгласто виза за проектиране, издадена от район Пр. с рег.
№* от *г.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно чл. 109 ЗС собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно
действие, което му пречи да упражнява своето право. От самия текст на разпоредбата е
видно, че двете задължителни условия за уважаването на иска са: неоснователността на
действията на ответника по негаторния иск и създаването на пречки за собственика да
упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем. Ако действията на ответника са
основателни, няма да е налице хипотезата на чл. 109 ЗС. Същото ще бъде, ако действията са
неоснователни, но не създават пречки на собственика. Следователно, за уважаването на този
иск във всички случаи е необходимо, ищецът да докаже не само, че е собственик на имота и
че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие /действие или
бездействие/, но и че това действие или бездействие на ответника създава за ищеца пречки
за използването на собствения му имот по-големи от обикновените /чл. 50 ЗС/. Преценката
за това кои въздействия са по-големи от обикновените и поради това са недопустими, е
конкретна по всяко дело /ТР 4/2015г. на ОСГК на ВКС/.
За да се определи доколко действията на ответника, сочени като неоснователно
вмешателство в правната сфера на ищеца, пречат на упражняване на едно абсолютно право,
като правото на собственост, регламентирано като основно право по чл. 8 ЕКПЧОС, с
Решение на Съда по правата на човека от 25.11.2010 година по делото „Милеви и др. срещу
България“ се прима, че „неудобството следва да е достигнало минимално ниво на тежест, за
да представлява намеса в личния живот на жалбоподателите т.е. за да се квалифицира като
нарушение на основно човешко право, а критериите за преценката са интензивност,
продължителност на неудобството, психическо и физическо въздействие.“ Твърдението, че
едно действие е незаконно, не е достатъчно основание да се твърди, че има засегнати
конкретни права на плоскостта на законовия термин „неоснователно действие“, нарушението
следва да е сериозно, да оказва неблагоприятно влияние върху нормалното ползване на
вещта.
Ищецът е придобил право на собственост върху поземления имот с договор за
покупко – продажба от 2023г.. Имотът е с площ *кв.м., в рамките на населено място.
4
Предназначението на територията е: урбанизирана, с начин на трайно ползване – за друг
обществен обект, комплекс. Установи се по делото, че ответникът е собственик на въздушна
линия ниско напрежение, чието трасе преминава през имота на ищеца, включително в имота
на ищеца са налице електрически съоръжения - 2 бр. стоманобетонни стълбове близо до
улично регулационната линия от запад, като на северозападния стълб има монтирано
електромерно табло тип ТЕМО със СТИ, захранено от въздушна линия с усукани изолирани
проводници (УИП) ниско напрежение. Съобразно изявленията на вещото лице инж. П.
/магистър, "Ел. централи, мрежи и системи", електроинженер; Удостоверение №05312/2023
за пълна проектантска правоспособност част електрическа/, въздушният електропровод е
бил изграден преди 1999г.. Изложеното дотук сочи, че електропроводът е изграден преди
1999г., когато влиза в сила ЗЕЕЕ /ДВ брой 64/1999г./. С разпоредбата на чл.60, ал.2, т.1 ЗЕЕЕ,
сервитутното право, възникващо в полза на енергийните предприятия, за съществуващи
енергийни обекти към влизане в сила на разпоредбата, възниква по силата на закона. Това са
енергийни обекти, които са били изградени при действието на Закона за
електростопанството от 1975г., отменен със ЗЕЕЕ.
Съдът счита, че ответникът има ограничено вещно право върху имота на ищеца и
последният е длъжен да съобразява поведението си с това обстоятелство. Съдържанието на
сервитута включва правото процесните съоръжения да бъдат държани в имота на ищеца, да
бъдат експлоатирани и поддържани, като собственикът на служещия имот е длъжен да
търпи съоръженията в имота си, както и ограниченията свързани с това, подробно описани в
Наредба № 16 от 09.06.2004 г. за сервитутите на енергийните обекти, издадена от министъра
на енергетиката и енергийните ресурси, министъра на земеделието и горите и министъра на
регионалното развитие и благоустройството.
При данните по делото, че двата стоманобетонни стълба, чието премахване се иска,
представляват част от въздушни електропроводи, които и понастоящем са функциониращи,
и доколкото не е установено същите да не отговарят на техническите изисквания за този вид
енергийни обекти, обстоятелството, че за изграждането им не са открити строителни книжа,
само по себе си не може да обоснове уважаване на негаторния иск за премахването им.
Съгласно § 16 / § 127 от ПР на ЗУТ / Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) към
Закона за изменение и допълнение на ЗУТ изградени строежи, за които няма строителни
книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по
правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон,
са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване.
По отношение собствеността на мрежата ниско напрежение следва да се посочи, че до
1999 г. тя не би могла да бъде частна собственост, нито на физическо, нито на юридическо
лице, а единствено държавна, като съоръженията в нея са изключени от гражданския
оборот. Мрежата е изградена и приета за експлоатация при действието на Закона за
електростопанството от 1975 г., а като част от електрическата мрежа, двата стълба са
съставлявали част от единната енергийна система на страната, което следва пък от
разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от Закона за електростопанството /отм./. За да бъде въведена в
експлоатация, да се ползва в продължение на десетки години, както и днес, да бъде
включена в активите на държавното предприятие, то за тази мрежа ниско напрежение
обосновано би могло да се приеме, че при изграждането са били спазени действащите
законови изисквания, още повече, че се касае за дейност свързана с повишен риск и
специална регламентация, монопол на държавни предприятия към момента на
изграждането .
Освен това, сервитутното право не е обусловено от законността на енергийния обект,
така, както и правото на собственост върху една сграда не зависи от това дали тя е законна
или не. Съгласно § 26, ал. 1 от ПЗР на действащия Закон за енергетиката, възникналите по
силата на ЗЕЕЕ /отм./ сервитутни права в полза на енергийните предприятия за
съществуващи към влизането в сила на този закон енергийни обекти запазват действието си
– т.е. и към настоящия момент собственикът на служещия имот е длъжен да търпи
електропровода на ответника и да спазва всички останали елементи на сервитутното право,
възникнало в полза на енергийното дружество. Законът не предвижда за възникването на
сервитутното право други правопораждащи факти, освен съществуването на енергийният
обект към влизането в сила на отменения закон, като легалната дефиниция на понятието
„сервитутна зона” е дадена с разпоредбата на § 1, т. 51 от ДР.
Изслушаните заключения по въпрос 3 от първоначалната и повторна техническа
експертиза установяват, че наличието на двата броя електрически стоманобетонни стълбове
5
вътре в ПИ * и монтираното СТИ (електромер - средство за търговско измерване) за
отчитане консумираната ел.енергия, не са пречка да бъде изготвен инвестиционния проект
за обект: Еднофамилна жилищна сграда, находяща се в УГТИ *, съответстваща на ПИ *,
кв.42 по ПР на „Вилна зона", гр.В., съгласно виза за проектиране, издадена от район
Приморски с рег.№*г.
За уважаване на иска с правна квалификация чл.109 ЗС е необходимо ищецът да
докаже, че неоснователното действие на ответника му пречи да упражнява своето право.
Сервитутното право, като ограничено вещно право, е уредно в различни нормативни
актове и касае законово установени ограничения на чуждата собственост. Севритутното
право по ЗЕЕЕ / отм./, възниква по силата на закона, с реализиране на процесната ел.мрежа
като енергиен обект и част от системата на НН на региона/конкретна територия. Това право
не може да бъде отречено поради констатация за отклонение от проекта за изграждане
досежно месторазположението на стълбовете, но без да са засегнати основните им
характеристики като енергиен обект. След като се касае до законов сервитут на законов
енергиен обект, който съществува и реализира онези функции на системата, в случая на НН,
от която е неотменна част, то собственикът на вещта, явяваща се „засегнат имот“ следва да
търпи действието му, в името на търсения от законодателя баланс между обществен и
личен/частен/ интерес. В практиката си /постановени решения по реда на чл. 290 ГПК/
съставите на ВКС приемат, че ”неоснователното действие„ не зависи само от това дали има
позитивна административна санкция или не, когато се касае до наличие на разрешителен
режим за извършване на определение действия/ стоеж, реконструкция и др./, а от това дали
действието пречи на нормалното ползване на имота. В този аспект на съображения,
настоящият състав приема, че фактическото съществуване на монтираните ел. стълбове не
съставлява неправомерно действие, възпрепятстващо собствениците на сградата да
упражняват правото си на собственост, без в производството по чл. 109 ЗС същите да са
доказали конкретни факти, които сочат и дават основание да се приеме, че е налице
фактически състав на цитираната законова разпоредба.
В исковото производство по чл. 109 ЗС собственикът на недвижим имот търси
защита срещу всяко трето лице, което макар и да не оспорва правото му на собственик на
имота, чрез конкретни действия или бездействия създава пречки за упражняване на
правомощията на собственика, т.е. препятства или ограничава възможността на собственика
да упражнява правото на собственост в определена степен. За успешното провеждане на
иска по чл. 109 ЗС не е необходимо да е нарушена конкретна норма на закона, достатъчно е
наличие на неоснователни действия, който да пречат на собственика да упражнява правото
си на собственост.
При данните по делото, че „неправомерното поведение“ на ответника се изразява в
поддържане на монтирани през миналия век ел. стълбове и тази стълбове /видно от
заключенията на проведените първоначална и повторна техническа експертиза/, съгласно
виза за проектиране от 13.09.2023г., не биха повлияли на инвестиционното намерение за
проектиране на еднофамилна сграда, не може да се приеме, че правомощията на
собственика се ограничават, респ. са засегнати по начин да препятстват възможността му да
се упражнява правото на собственост.
От отговора на въпрос 3 от първоначалната и повторната съдебно – техническа
експертиза се установява, че наличието на електропроводни съоръжения не ограничава
строителните мероприятия, не намалява максималните показатели за района. Доколкото
ответникът се легитимира като собственик на съоръженията, около тях е създадена
сервитутна зона, поради което нито стълбовете, нито електрическите кабели подлежат на
премахване. Поради което искът по чл.109 ЗС е неоснователен и следва да се отхвърли.
По иска с правно основание чл.59 ЗЗД.
Уважаването на иск за заплащане на обезщетение за ползването на определена вещ по
реда на чл. 59, ал. 1 ЗЗД предпоставя кумулативното наличие на няколко предпоставки:
ищецът да е собственик на вещта; вещта да се ползва от ответника; липса на правно
основание за ползването на вещта; настъпило в резултат от ползването обедняване на ищеца
и обогатяване на ответника. При преценката на тези предпоставки следва да бъдат
съобразени всички специални нормативни изисквания или ограничения, когато обектът на
ползването е вещ, по отношение собствеността и/или ползването, на която такива
съществуват. С оглед статута си на енергиен обект и част от електроразпределителната
мрежа на страната, процесните съоръжения – два броя стоманобетонни стълбове,
представляват именно такъв специфичен обект и по отношение на тях е приложима
6
правната регламентация, съдържаща се в специалните закони.
Наличието на сервитутно право в полза на ответника изключва възможността за
заплащане на обезщетение на собственика на служещия имот. Енергийното предприятие
ползва имота в рамките на възникналия по силата на закона сервитут, като това е
основанието за ползването на имота. Не е налице една от кумулативно необходимите
предпоставки за уважаване на иска, с оглед на което същият също подлежи на отхвърляне,
като неоснователен.
По разноските:
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът следва да бъде
осъден да заплати сторените от ответника разноски в настоящото производство /426 лева
депозит за вещи лица и адвокатско възнаграждение 960 лева с ДДС/. С оглед фактическата и
правна сложност на делото, броя, вида и цената на предявените искове, съдът счете за
неоснователно направеното от ищеца възражение по чл.78, ал.5 ГПК. При извършване
преценка на искането не може да не бъда съобразено и адвокатското възнаграждение
заплатено от страната искаща редуцирането. В конкретния случай ищецът е заплатил за
защита по делото адвокатско възнаграждение в размер на 3600 лева. След като ищецът сам е
определил, че съобразно действителната фактическа и правна сложност на спора следва да
заплати адвокатско възнаграждение в размер на 3600 лева, то искането за редуциране
размера на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение в размер на 960 лева с ДДС
се явява неоснователно.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „С.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:
гр. В., бул. М. Л. № *, чрез адв. С. М. И. от АК В. срещу „Е. С.“ АД, ЕИК *, със седалище и
адрес на управление: гр. В., бул. Вл. В. № *, В. Т. - Г, осъдителен иск с правно основание
чл. 109 ЗС, за осъждане на ответника да преустанови неоснователните си действия,
засягащи пълноценното упражняване на правото на собственост на ищеца по отношение на
недвижим имот - ПИ, находящ се в гр. В., ул. „* с ИД. № * по действащите КККР на гр. В.,
целият с площ от 911 кв.м., като премахне електрически съоръжения - 2 бр. стоманобетонни
стълбове – единият разположен в северозападната част в собствения на ищеца имот, а
другият в югозападната част съобразно окомерна скица, с повдигнати в лилав цвят /и техни
проводници – кабели, повдигнати в зелен цвят/, формиращи въздушна линия, част от мрежа
– ниско напрежение, които му пречат да упражнява правото си на собственост в пълен обем,
както и осъдителен иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата в общ размер от 7403 лева (седем хиляди четиристотин и три
лева), представляваща обезщетение за ползването на собствения му недвижим имот:
находящ се в гр. В., ул. „* с ИД. № * по действащите КККР на гр. В., целият с площ от 911
кв.м., за периода от 07.05.2019 г. до 07.05.2024 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на предявяване на исковата молба до окончателно изплащане на
вземането, като неоснователни.
ОСЪЖДА „С.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. В., бул. М. Л.
№ *5 ДА ЗАПЛАТИ на „Е. С.“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. В., бул.
Вл. В. № *, В. Т. - Г сумата в общ размер от 1386 лева /хиляда триста осемдесет и шест
лева/, представляваща реализирани в хода на делото от ответника съдебно деловодни
разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Варненски окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл. 235, ал. 5 ГПК.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
7
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
8