№ 1573
гр. Бургас, 31.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА
при участието на секретаря ЖАСМИНА Н. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА Гражданско дело
№ 20242120100596 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК вр. чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ и е
образувано по жалбата на З. В. Ж. с ЕГН **********, Н. Н. Т., ЕГН **********, С. Х. Т.,
ЕГН **********, В. П. Ж., ЕГН **********, А. В. Р., ЕГН **********, И. М. К. с ЕГН
**********, чрез адв. А. Ж. от САК, в качеството им на наследници на Н. М. Т., срещу
решение № 7200-О от 10.01.2023 г. на ОСЗ – С., по преписка № 3044/06.01.2000 г., с което е
определено обезщетяване на наследниците на Н. М. Т. чрез предоставяне в собственост на
27.150 дка земеделски земи в землището на с. Р., общ. С., съгласно плана за обезщетяване, а
именно имот № 61114.11.62, представляващ изоставена нива, девета категория, местност Ю..
В жалбата се сочи, че актът на ОСЗ С. е неправилен и незаконосъобразен и се иска
неговата отмяна. Твърди се, че актът не съответства на закона, тъй като предоставената в
обезщетение земя е неравностойна на притежаваната от наследодателя. Твърди се, че не е
спазено изискването за обезщетяване с имоти в същото или съседно землище и в решението
не са изложени аргументи, какви са причините за предоставяне на земя в друго землище.
Посочва, че атакуваното понастоящем решение е постановено въз основа на нищожни
предходни решения на ОСЗ относно обезщетяването, които са постановени в незаконен
състав и не са връчени на всички заинтересовани. Ангажирани са писмени доказателства.
Направени са доказателствени искания.
От административния орган не е депозирано становище по жалбата.
Бургаски районен съд намира жалбата за процесуално допустима, подадена от
активно легитимирано лице, депозирана в установения 14 дневен срок по чл. 149 АПК,
видно от представените доказателства за връчване.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото
доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
По делото не се спори и се установява от представеното удостоверение за наследници,
1
че жалбоподателите З. В. Ж., Н. Н. Т., С. Х. Т., В. П. Ж., А. В. Р. и И. М. К., са наследници на Н. М. Т.,
починал на ***
Видно от приложената по делото преписка от ОСЗ – С. с решение № 7200-О от
10.01.2023г., издадено на основание чл. 27а ППЗСПЗЗ, по преписка № 3044 от 06.01.2000г.,
се обезщетяват наследниците на Н. М. Т., чрез предоставяне в собственост на 27.150дка
земеделски земи на обща стойност 2905 лв., съгласно плана за обезщетяване в землището на
с. Р., ЕКАТТЕ 61114, община С., а именно с 27.150 декара от поземлен имот от ОПФ №
61114.11.62 по плана за обезщетяване, девета категория, местност Ю..
С решение № 5Ч/17.01.2005 г. на ОСЗГ –С., издадено на основание решение №
3044/14.03.2000г. за определяне правото на обезщетение по преписка № 3044/06.01.2000г. на
наследниците на Н. М. Т., по заявения начин за обезщетяване, е определено обезщетение със
земя на стойност 2905 лв., а за разликата до пълния размер на дължимото обезщетение –
поименни компенсаторни бонове на стойност 1498 лв. По данни от преписката с решение на
ОСЗ-С. е било отказано възстановяване на ниви в землището на с. Ч., като спорът е бил
разрешен със сила на пресъдено нещо с решение № 605/30.05.2009 г. по КАХД № 362/2009 г.
на Административен съд -Бургас. В изпълнение на съдебното решение е издадено решение
№ 3044/18.05.2017 г. на ОСЗ – С., което е влязло в сила след обжалване по адм.д.№ 30/2020
г. на Административен съд –Бургас. Също така от материалите по приетата преписка се
установява, че срещу решение № 5Ч/17.01.2005 г. на ОСЗГ –С. е била депозирана жалба от
наследника Ц. А. В.а, но няма информация за образувано съдебно производство и
произнасяне по нея.
От приетата съдебно-техническа експертиза на вещото лице И. В. се установява, че
при определяне на стойността на получения в обезщетение имот по реда на приложимата
Наредба за реда за определяне на цени на земеделските земи (загл. изм. - ДВ, бр. 75 от 2006
г. и предходно такова Наредба за условията и реда за установяване на текущи пазарни цени
на земеделските земи), процесния имот от ОПФ № № 61114.11.62 по плана за обезщетяване,
са на стойност 2172 лв.
При така установените факти, съдът приема, че издаденият административен акт е
незаконосъобразен и следва да бъде отменен.
Съгласно чл. 27а, ал. 1 ППЗСПЗЗ въз основа на обявения план по чл. 19, ал. 18
общинската служба по земеделие постановява решение за обезщетяване със земя.
Решението се съобщава на заинтересуваните лица по реда на Гражданския процесуален
кодекс и в 14-дневен срок от съобщението може да се обжалва пред районния съд при
несъответствие по стойност между признатото и полученото обезщетение. С това решение
по чл. 27а ППЗСПЗЗ приключва обезщетителното производство, което представлява сложен
фактически състав, в който органът по поземлена собственост постановява няколко отделни
административни акта. Първото решение по реда на чл. 19, ал. 8 ППЗСПЗЗ е с предмет
признаване на правото на обезщетяване и неговата стойност. След постановяването му
заинтересованите лица следва да заявят желанието си и начина на обезщетяване със земя
или с поименни компенсационни бонове. Както са посочили самите жалбоподатели в случая
са заявили своето желание за обезщетяване с равностойна земеделска земя. С последващото
издадено решение по чл. 19, ал. 17 ППЗСПЗЗ, постановено на основание решение по чл. 19,
ал. 8 ППЗСПЗЗ – в случая решение № 5Ч/17.01.2005 г. на ОСЗГ –С., се определя начина на
обезщетение - със земеделска земя на стойност 2905 лв. и поименни компенсаторни бонове
на стойност 1498 лв. Няма данни по депозираната жалба актът да е бил отменен.
В настоящото производство следва да бъде установено съответствието на цената на
съответната земеделска земя, определена съобразно Наредбата за реда за определяне на цени
2
на земеделските земи. В тази наредба са нормативно регламентирани критериите и
условията, от които се изхожда, за да се определи размера на обезщетението за земеделските
земи. Затова при извършването на съдебния контрол върху административния акт съдът
следва да прецени само дали общинската служба по земеделие се е съобразила със
законодателно регламентираните изисквания. При императивна законова уредба относно
оценяването, недопустимо е оценката да се определи по други критерии. На
административния орган не е предоставена възможност свободно да формира цената на
имота, по своя собствена воля и преценка, поради което нито ответната администрация,
нито съдът може да приложи друг начин за определяне на оценката, извън установения със
закона.
С § 1к от ДР на ППЗСПЗЗ се дефинира понятието "равностойни земеделски земи"
като такива, чиито стойности за декар, определени по реда на наредбата по чл. 36, ал. 2
ЗСПЗЗ, са равни. В случая приетата съдебнотехническа експертиза установява липсата на
съответствие. Вещото лице е установило, че цената му определена по нормативния ред
възлиза на 2172 лв. Тази стойност не съответства на размера на определеното обезщетение
съгласно решение № 5Ч/17.01.2005г., което е в размер на 2905 лв. и на това основание
заповедта се явява незаконосъобразна и следва да бъде отменена.
За пълнота следва да се посочи, че в производството по чл. 27а ППЗСПЗЗ възражения
относно категорията земя и местоположението на предоставените в обезщетение имоти не
могат да се разглеждат, защото законът изрично определя обхвата на производството пред
съда, а именно само относно несъответствието по стойност между признатото и полученото
обезщетение. Също така не следва да бъдат обсъждани и направените възражения относно
законосъобразността на издаденото решение по чл. 19, ал. 17 ППЗСПЗЗ (решение №
5Ч/17.01.2005 г. на ОСЗГ – С.), което няма данни да е било отменено. В този смисъл
несъгласието, посочено в жалбата с определеното обезщетение със съответната земеделска
земя е правно ирелевантно, тъй като е направено едва след постановяване на решение по чл.
27а, ал. 1 ППЗСПЗЗ, а въпросите относно възможността за възстановяване на земеделските
земи в реални граници са разрешени със сила на пресъдено нещо.
С оглед изхода от производството, на основание чл. 143 АПК в тежест на органа,
издал отменения акт, следва да се възложи заплащането на направените от жалбоподателите
разноски по делото в размер на общо 300лв. за възнаграждение на вещото лице и по 480 лв.
на всеки от жалбоподателите за заплатено адвокатско възнаграждение, с изключение на А.
В. Р., на когото следва да се присъдят 240 лв., съобразно представените доказателства за
плащане.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172 АПК, Бургаски районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 7200-О от 10.01.2023 г. на ОСЗ – С., по преписка №
3044/06.01.2000 г., с което е определено обезщетяване на наследниците на Н. М. Т. чрез
предоставяне в собственост на 27.150 дка земеделски земи в землището на с. Р., общ. С.,
съгласно плана за обезщетяване, а именно имот № 61114.11.62, представляващ изоставена
нива, девета категория, местност Ю. и ВРЪЩА преписката на Общинска служба
“Земеделие” – гр. С. за ново произнасяне с решение по реда на чл. 27а ППЗСПЗЗ.
ОСЪЖДА Общинска служба “Земеделие” – гр. С., с адрес гр. С., ***, да заплати на З.
В. Ж. с ЕГН **********, Н. Н. Т., ЕГН **********, С. Х. Т., ЕГН **********, В. П. Ж., ЕГН
**********, А. В. Р., ЕГН **********, И. М. К. с ЕГН **********, всички със съдебен адрес
3
гр. С. - адв. А. Ж. от САК, сумата от 300 лв. – съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА Общинска служба “Земеделие” – гр. С., с адрес гр. С., ***, да заплати на З.
В. Ж. с ЕГН **********, Н. Н. Т., ЕГН **********, С. Х. Т., ЕГН **********, В. П. Ж., ЕГН
**********, И. М. К. с ЕГН **********, със съдебен адрес гр. С. - адв. А. Ж. от САК, сумата
от по 480 лв. (четиристотин и осемдесет лева) на всеки от тях – разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Общинска служба “Земеделие” – гр. С., с адрес гр. С., ***, да заплати на
А. В. Р., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. С. - адв. А. Ж. от САК, сумата от 240 лв.
(двеста и четиридесет лева) – разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Бургаски административен съд в
четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4