№ 19291
гр. **, 27.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. Н.А
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20251110123692 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба с вх. № 7316/24.01.2025
г., подадена от името на „Н“ ООД, ЕИК **** срещу „Е“ ООД, ЕИК: ***, с
която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, чл. 61, ал. 1 ЗЗД,
чл. 92 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за осъждането на ответното дружество да заплати в
полза на ищеца суми, както следва: 1/ сумата от 8120,00 лева, представляваща
незаплатено възнаграждение за извършени консултантски услуги по ЗУТ,
възложени от ответника на ищеца във връзка с оценка на инвестиционен
проект, извършване на строителен надзор по време на СМР, по договор № **
за извършване на консултантски услуги по ЗУТ относно „Пристройка към
съществуваща сграда с предназначение „мобилна инсталация за термична
обработка на отпадъци“ и „Промяна на мощността на електрозахранване,
посредством изграждане на нов трафопост – тип БКТП 1х1000 kVa, 20/0.4,
заместващ МТТ № 48 и противопожарна стена (брандмауер)“, ведно със
законната лихва върху горепосочената сума, считано от 24.01.2025 г. до
окончателното плащане; 2/ сумата от 1486,68 лева, представляваща мораторна
лихва за периода 28.09.2023 г. – 24.01.2025 г., върху главницата от 8120,00
лева; 3/ сумата от 480,00 лева, представляваща стойността на извъндоговорно
извършена услуга, изразяваща се в съставяне на Технически паспорт
допълнение към рег. № *** ТП/20.03.2023г., заверен от общинска
администрация – Девня рег. № *** Прс/22.06.2023 г., ведно със законната
лихва върху горепосочената сума, считано от 24.01.2025 г. до окончателното
плащане.; 4/ сумата от 87,88 лева, представляваща мораторна лихва за периода
28.09.2023 г. – 24.01.2025 г., върху главницата от 480,00 лева; 5/ сумата от
812,00 лева, представляваща договорна неустойка, начислена на основание чл.
1
35 от договор № ** за извършване на консултантски услуги по ЗУТ относно
„Пристройка към съществуваща сграда с предназначение „мобилна
инсталация за термична обработка на отпадъци“ и „Промяна на мощността на
електрозахранване, посредством изграждане на нов трафопост – тип БКТП
1х1000 kVa, 20/0.4, заместващ МТТ № 48 и противопожарна стена
(брандмауер)“, ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано
от 24.01.2025 г. до окончателното плащане.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал
отговор на исковата молба, с който се оспорват исковете, като в условията на
евентуалност ответникът е релевирал следните възражения за прихващане,
които съдът счита, че следва да бъдат приети за съвместно разглеждане в
настоящото производство, а именно: 1) със сумата от 720 лева,
представляваща разликата между платената от ответника сума в размер на
1680,00 лева за извършена консултантска услуга по ЗУТ по оферта **-
5/23.01.2023, т. А.3 и сумата от 960,00 лева, която ответникът твърди да е
окончателно уговорената цена за същата извършена от ищеца услуга, с която
сума ищецът се е обогатил за сметка на ответното дружество задържайки сума
в размер на 720 лева по отношение на която е отпаднало основанието за
нейното задържане от ищеца с оглед договорена между страните по процесния
договор по-ниска цена а извършената услуга, съгласно оферта **-5/23.01.2023,
т. А.3; 2) със сумата от 1000 лева, представляващи платена от ответника и
получена без основание от ищеца сума по фактура № ***/20.02.2023 г., и
която сума е преведена от ответника на ищеца поради грешка.
Ищецът – „Н“, ЕИК ****, твърди, че между страните са налице
облигационни отношения по силата на договор с № **/10.03.2022 г., във
връзка с който ответникът възлагал консултантски услуги по чл. 166 ЗУТ на
ищеца относно оценка на инвестиционен проект, извършване на строителен
надзор по време на СМР и съставяне на добавка към технически спорт
относно „Пристройка към съществуваща сграда с предназначение „мобилна
инсталация за термична обработка на отпадъци“ и „Промяна на мощността на
електрозахранване, посредством изграждане на нов трафопост – тип БКТП
1х1000 kVa, 20/0.4, заместващ МТТ № 48 и противопожарна стена
(брандмауер)“.
Поддържа, че в изпълнение на договора, с решение на възложителя и със
заповед № 1/01.02.2023 г. строежът е бил разделен на два самостоятелни
етапа, които са успешно завършени и въведени в експлоатация с издадени
разрешения за ползване. Заявява, че е изпълнил точно задълженията си по
сключения договор, като за извършените услуги е издал следните фактури: №
***/04.04.2022 г. на стойност 2 400 лв., фактура с № ***/09.06.2022 г. на
стойност 3 600 лв., фактура с № **/07.07.2022 г. и фактура с № ***/20.02.2023
г. на стойност 2 520 лв., както и преиздадена проформа фактура с №
7/18.09.2023 г. на стойност 7080 лв., от които заплатени били само първите
три, а фактура с № ***/20.02.2023 г. на стойност 2 520 лв. била частично
платена за сумата от 1 000 лв. (с остатък 1 520 лв.). Излага, че извън обема на
2
първоначално договорените услуги във връзка с изпълнението на поръчката,
ищецът е изпълнил в допълнение по т. Д1 от оферта с № **-5/23.01.2023 г.
съставяне на Технически паспорт за сумата от 480 лв. поради безусловната
необходимост на същия за въвеждане на втория етап от работата. Твърди, че
след частичното плащане по фактура с № ***/20.02.2023 г. ответникът е
престанал да заплаща необходимите суми и е преустановил комуникация с
изпълнителя.
Сочи още, че с покана, връчена от ЧСИ – Георги Н., с изх. № *** г.,
връчена на 28.09.23 г., длъжникът е бил поканен да заплати сумите по
процесните фактури, като доколкото не е последвало плащане, то длъжникът е
изпаднал в забава за периода от 28.09.2023 г. до датата на предявяване на
исковата молба. Ето защо претендира и лихва за забава за периода от
28.09.2023 г. до 24.01.2025 г.
Поддържа още, че към настоящия момент възложителят „Е“ ООД дължи
на „Н“ сумата от 10 986, 56 лева.
Моли за уважаване на предявените искове и за осъждането на „Е“ ООД,
ЕИК: *** да заплати в полза на „Н“, ЕИК ***, суми, както следва: 1/ сумата от
8120,00 лева, представляваща незаплатено възнаграждение за извършени
консултантски услуги по ЗУТ, възложени от ответника на ищеца във връзка с
оценка на инвестиционен проект, извършване на строителен надзор по време
на СМР, по договор № ** за извършване на консултантски услуги по ЗУТ
относно „Пристройка към съществуваща сграда с предназначение „мобилна
инсталация за термична обработка на отпадъци“ и „Промяна на мощността на
електрозахранване, посредством изграждане на нов трафопост – тип БКТП
1х1000 kVa, 20/0.4, заместващ МТТ № 48 и противопожарна стена
(брандмауер)“, ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано
от 24.01.2025 г. до окончателното плащане; 2/ сумата от 1486,68 лева,
представляваща мораторна лихва за периода 28.09.2023 г. – 24.01.2025 г.,
върху главницата от 8120,00 лева; 3/ сумата от 480,00 лева, представляваща
стойността на извъндоговорно извършена услуга, изразяваща се в съставяне
на Технически паспорт допълнение към рег. № *** ТП/20.03.2023г., заверен от
общинска администрация – Девня рег. № *** Прс/22.06.2023 г., ведно със
законната лихва върху горепосочената сума, считано от 24.01.2025 г. до
окончателното плащане.; 4/ сумата от 87,88 лева, представляваща мораторна
лихва за периода 28.09.2023 г. – 24.01.2025 г., върху главницата от 480,00 лева;
5/ сумата от 812,00 лева, представляваща договорна неустойка, начислена на
основание чл. 35 от договор № ** за извършване на консултантски услуги по
ЗУТ относно „Пристройка към съществуваща сграда с предназначение
„мобилна инсталация за термична обработка на отпадъци“ и „Промяна на
мощността на електрозахранване, посредством изграждане на нов трафопост –
тип БКТП 1х1000 kVa, 20/0.4, заместващ МТТ № 48 и противопожарна стена
(брандмауер)“, ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано
от 24.01.2025 г. до окончателното плащане.
3
Претендират се разноски в исковото производство пред Софийски
районен съд.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът „Е“ ООД, ЕИК:
*** е депозирал отговор на исковата молба, с който се оспорват исковете, като
в условията на евентуалност ответникът е релевирал следните възражения за
прихващане, които съдът счита, че следва да бъдат приети за съвместно
разглеждане в настоящото производство, а именно: 1) със сумата от 720 лева,
представляваща разликата между платената от ответника сума в размер на
1680,00 лева за извършена консултантска услуга по ЗУТ по оферта **-
5/23.01.2023, т. А.3 и сумата от 960,00 лева, която ответникът твърди да е
окончателно уговорената цена за същата извършена от ищеца услуга, с която
сума ищецът се е обогатил за сметка на ответното дружество задържайки сума
в размер на 720 лева по отношение на която е отпаднало основанието за
нейното задържане от ищеца с оглед договорена между страните по процесния
договор по-ниска цена а извършената услуга, съгласно оферта **-5/23.01.2023,
т. А.3; 2) със сумата от 1000 лева, представляващи платена от ответника и
получена без основание от ищеца сума по фактура № ***/20.02.2023 г., и
която сума е преведена от ответника на ищеца поради грешка.
Между страните е бил сключен договор с № **/10.03.2022 г. за
извършване на консултантски услуги по чл. 166 от ЗУТ, във връзка с който са
издадени и платени множество фактури.
Ответникът счита, че предявените от ищеца искове са неоснователни, а
именно: направената оферта от ищеца с № **-4/19.01.2023 г. т. В.2 и оферта №
**-4/19.01.2023 г. т. Д.1 по издадена фактура с №***/20.02.2023 г. не е била
приета от ответното дружество, съответно услугите не са предоставени и не са
дължими. Сочи, че извършеното частично плащане по фактура с
№***/20.02.2023 г. в размер на 1000 лв. е в резултат на грешка и подлежи на
връщане. По отношение на оферта с № **-5/23.01.2023 г. излага, че не е била
изпратена от страна на ищеца, нито получена от ответника, както и приемана
от последния. Вследствие на това издадената проформа фактура с №
**/18.09.2023 г. по поръчката на стойност 7080 лв. е недължима, доколкото и
ищецът не е извършил консултантските услуги, за които се е задължил.
Ответникът твърди, че доколкото между страните е сключен един договор, то
е неприложима разпоредбата на чл. 292, ал. 1 ТЗ, тъй като отношенията им не
могат да се оприличат на трайни търговски. Посочва, че съгласно сключения
между страните договор, всяка последваща оферта следва да бъде подписана
от двете страни, за да се счита за приета. Ответникът излага, че според
описаното в оферта с № **-5/23.01.2023 г., срокът за изпълнение в същата е не
по-късно от 01.01.2023 г., което прави изпълнението обективно невъзможно.
Сочи още, че не са дължими и посочените 800 лв. в проформа фактура №
**/18.09.2023 г. по оферта с № **-5/23.01.2023 г. т. А.3., тъй като сумата е вече
заплатена от ответното дружество. Ответникът счита и че е недължима сумата
от 1440 лв. по проформа фактура с № **/18.09.2023 г., тъй като твърди, че по
посочената фактура максималната претенция на ищеца следва да бъде в
4
размер на 4700 лв., а не 5640 лв. Поддържа, че ищецът не е извършил
допълнителна услуга „Технически паспорт допълнение“ и не му се дължи
сумата от 480 лв. Претендира, че уговорената неустойка за забава в договора
се дължи самостоятелно и не се кумулира с лихва за забава. Твърди, че не са
дължими законни лихви, доколкото не са дължими главниците, а и че при
забава би се дължала единствено договорената неустойка.
Съдът, преценявайки събраните, събраните по делото
доказателства, доводите и възраженията на страните приема за
установено следното от фактическа страна:
С оглед изявленията и твърденията на страните и на основание чл. 146,
ал. 1, т. 3 ГПК, съдът е обявил за безспорно между страните и ненуждаещо се
от доказване обстоятелството, че между тях е било налице валидно
възникнало облигационно правоотношение по договор № **/10.03.2022 г. за
извършване на консултантски услуги по чл. 166 от ЗУТ.
Обстоятелството, че страните в настоящото производство са били
обвързани от валидно възникнало облигационно правоотношение по договор
за изработка се подкрепя и от приложения към делото договор №
**/10.03.2022 г. за извършване на консултантски услуги по чл. 166 от ЗУТ.
Съгласно договора „Е“ ООД в качеството си на възложител е възложил на
изпълнителя “НБС ИНЖЕНЕРИНГ” ООД да изпълни следните дейности във
връзка с обект I категория: Пристройка към съществуваща сграда с
предназначение "мобилна инсталация за термична обработка на отпадъци",
модернизация на инсталацията и промяна на мощността на
електрозахранване, посредством изграждане на нов трафопост заместващ
МТТ №48 в ПИ***, а именно: т.1 - oценка на инвестиционен проект; т.2 -
извършване на строителен надзор по време на извършване на СМР; т.3 -
съставяне на добавка към технически паспорт, като в чл. 1, ал. 2 от договора е
посочено, че подробно описание на дейностите и задълженията на
изпълнителя се съдържа в Приложение №1, което е неразделна част от
договора.Съгласно чл. 3 продължителността на изпълнението ще бъде
съобразена с графика за изпълнение на СМР, но не по-късно от 01.12.2019г.,
след която дата финансовите условия по договора подлежат на допълнително
преразглеждане, а в чл. 4 е предвидено, че договорът се счита за изпълнен и
отговорността на изпълнителя за изчерпана след въвеждане на строежа в
експлоатация. В чл. 5 страните са уговорили, че стойността на възложените
работи, предмет на договора, е посочена в одобрена оферта, неразделна част
от договора - Приложение №1 за дейност след издадено разрешение за строеж
до въвеждане в експлоатация, като подробно описание на ценовото
предложение на изпълнителя се съдържа в одобрена оферта, неразделна част
от договора - структура на предложената цена. Съгласно чл. 6 от договора в
уговореното възнаграждение по чл. 5 не са включени таксите за съгласуване и
одобряване на проектите, за издаване на разрешителни, за издаване на
становища, за лабораторни изпитвания и замервания и други, свързани с
изпълнението на строителството. Съгласно чл. 7 и чл. 8 възложителят се
5
задължава да плати на изпълнителя договореното възнаграждение съгласно
одобрена оферта, неразделна част от договора, като същото е платимо по
банков път срещу издадена и представена оригинална фактура от
изпълнителя.
В раздел IV от договора са предвидени правата и задълженията на
изпълнителя, като съгласно уговореното изпълнителят е длъжен: да извършва
оценяване на съответствието на инвестиционните проекти със съществените
изисквания към строежите по чл. 169, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 ЗУТ за договорения
обект; да упражнява строителен надзор за договорените строежи по
съответните им части, съгласно чл. 168 от ЗУТ и Наредба 3 за САПВС и
съобразно издаденото разрешение за строеж до издаване на разрешение за
ползване на строежа; да изготви технически паспорт на строежа след
възлагане, като е посочено, че цената на паспорта не е включена в ценовото
предложение; в срок от 30 календарни дни след подписване на Акт 15, да
комплектува необходимите документи за освидетелстване на изпълнените
СМР и да представи на възложителя подписан и подпечатан окончателен
доклад и технически паспорт.
В раздел V от договора са уредени правата и задълженията на
възложителя, като съгласно чл. 30 последният е длъжен да осигурява и
заплаща на изпълнителя всички суми, свързани с изпълнението на
възложените работи, в срок, съгласно клаузите на договора.
Съгласно чл. 32 промени в договора се извършват по взаимно съгласие
на страните чрез двустранно подписани допълнителни споразумения. В чл. 35
е уговорено, че при забавено плащане от страна на възложителя, същият
дължи на изпълнителя неустойка в размер на 0,5 % на ден от стойността на
дължимата сума, но не повече от 10 /десет/ % от общата сума.
Представена е ревизирана оферта № **-3/16.02.2022г. за консултантска
дейност на строеж I категория: Пристройка към съществуваща сграда с
предназначение "мобилна инсталация за термична обработка на отпадъци",
модернизация на инсталацията и промяна на мощността на
електрозахранване, посредством изграждане на нов трафопост заместващ
МТТ №48, в която са посочени извършваните от „Н“ ООД услуги, цени и
начин на плащане. Съгласно ценовата оферта, цената за изготвяне на оценка за
съответствие на инвестиционен проект със законовите и нормативни
изисквания с цел одобряване проектна документация - фаза технически
проект - А, е 2 000 лв. без ДДС, която се заплаща еднокатно при предаване на
готовата оценка за съответствие на ИП Фаза ТП; цената за строителен надзор,
участие при съставяне на задължителна строителна документация, изискуема
по ЗУТ за въвеждане на строежа в експлоатация, окончателен доклад, ДПК -
В, е 6 000 лв. без ДДС, платима както следва: 50 % при договаряне и
останалите 50 % при въвеждане в експлоатация. В т. Д.1. е посочена услугата:
съставяне на технически паспорт при въвеждане в експлоатация на
предоставяне на екземпляр от съставен констативен акт по чл.176, ал.1 от ЗУТ
6
(акт 15) на данъчната служба на общината в едноседмичен срок oт
съставянето му, съгласно чл.15(6) от ЗМДТ, като е посочен и начин на
плащане: еднократно при въвеждане в експлоатация, но не е посочена цена на
услугата. Така общата цена по офертата възлиза на общо в размер на 9 600 лв.
с ДДС. В графа „забележки“ от офертата е посочено, че: евентуална нова
процедура по чл.154 от ЗУТ е извън обхвата на офертата; офертата не включва
хонорари на контролни органи за издаване на документация и становища,
както и цена за необходими лабораторни измервания, енергиен сертификат,
попълване на кадастъра; отделно, възложителят заплаща административни
такси, които не могат да бъдат определени с точност предварително; при
промяна в основните параметри в договарянето (РЗП, спиране на обекта с
протокол обр. 10, съществени изменения от одобрени проекти), офертата
подлежи на актуализация.
Представена е и ревизирана оферта за строежа № **-5/23.01.2023г. на
„Н“ ООД, в която освен горепосочените цени и услуги, са включени още: А.2 -
Изготвяне на оценка за съответствие на инвестиционен проект със законовите
и нормативни изисквания с цел одобряване проектна документация – промяна
по чл. 154 №1, на стойност 1400 лв. без ДДС; А.3 - Изготвяне на оценка за
съответствие на инвестиционен проект със законовите и нормативни
изисквания с цел одобряване проектна документация - промяна по чл. 154 №2,
на стойност 800 лв. без ДДС, платима еднократно при предаване на готовата
оценка за съответствие на ИП Фаза ТП; В.2 - Участие в ДПК, всяко от които
срещу цена в размер на 850 лв. без ДДС, като за 4 участия цената възлиза на
3400 лв. без ДДС, платима след всяко проведено заседание на ДПК; Д.1 -
Съставяне на технически паспорт при въвеждане в експлоатация на
предоставяне на екземпляр от съставен констативен акт по чл.176, ал.1 от ЗУТ
(акт 15) на данъчната служба на общината в едноседмичен срок от
съставянето му, съгласно чл.15(6) от ЗМДТ, чиято цена за два броя възлиза на
общо 800 лв. без ДДС или по 400 лв. за всеки. Така общо дължимата сума по
офертата възлиза на 17 280 лв. с ДДС.
По т. А от офертата ищецът е издал фактура № ***/04.04.2022 г. на
стойност 2400 лв. с ДДС, която е била заплатена от ответника с преводно
нареждане от 05.04.2022 г. Ищецът е издал и фактура № ***/09.06.2022 г. по т.
В.1 от офертата на стойност 3600 лв. с ДДС, която също е била заплатена от
възложителя с преводно нареждане от 14.06.2022 г. На 07.07.2022 г. ищецът е
издал фактура № ** на стойност 1680 лв. с ДДС за извършена оценка на и.п. –
промяна по чл. 154 ЗУТ, като така посочената сума е била заплатена от
ответника на 29.07.2022 г. Ищецът е издал и фактура № ***/20.02.2023 г. на
обща стойност 2520 лв. с ДДС за извършена консултантска услуга по ЗУТ по
оферта № **-4/19.01.2023 г. – т. В.2 на стойност 1700 лв. и за извършена
консултантска услуга по ЗУТ по оферта № **-4/19.01.2023 г. – т. Д.1, на
стойност 400 лв. По така посочената фактура, на 02.03.2023 г. е постъпило
частично плащане в полза на ищеца за сумата от 1000 лв. На 18.09.2023 г.
ищецът е издал фактура № ** на обща стойност 7080 лв. с ДДС за следните
7
услуги: консултантска услуга по ЗУТ по оферта № **-5/23.01.2023 г. – т. В.1.2
на стойност 3000 лв.; консултантска услуга по ЗУТ по оферта № **-
5/23.01.2023 г. – т. В.2, на стойност 1700 лв.; консултантска услуга по ЗУТ по
оферта № **-5/23.01.2023 г. – т. А.3, на стойност 800 лв. и консултантска
услуга по ЗУТ по оферта № **-5/23.01.2023 г. – т. Д.1 на стойност 400 лв.
Приложена към делото е ревизирана оферта за строежа № **-
4/19.01.2023г. на „Н“ ООД, в която са посочени следните услуги, при следните
цени: А.1 - изготвяне на оценка за съответствие на инвестиционен проект със
законовите и нормативни изисквания с цел одобряване проектна
документация - фаза технически проект - 2 000 лв. без ДДС; А.2 - Изготвяне
на оценка за съответствие на инвестиционен проект със законовите и
нормативни изисквания с цел одобряване проектна документация – промяна
по чл. 154 №1 - 1400 лв. без ДДС; А.3 - Изготвяне на оценка за съответствие
на инвестиционен проект със законовите и нормативни изисквания с цел
одобряване проектна документация - промяна по чл. 154 №2 - 1000 лв. без
ДДС; В.1 - строителен надзор, участие при съставяне на задължителна
строителна документация, изискуема по ЗУТ за въвеждане на строежа в
експлоатация, окончателен доклад за ДПК - 6 000 лв. без ДДС; В.2 - Участие в
ДПК, всяко от които срещу цена в размер на 1000 лв. без ДДС, като за 4
участия цената възлиза на сумата в размер на 4000 лв. без ДДС; Д.1 -
Съставяне на технически паспорт при въвеждане в експлоатация на
предоставяне на екземпляр от съставен констативен акт по чл.176, ал.1 от ЗУТ
(акт 15) на данъчната служба на общината в едноседмичен срок от
съставянето му, съгласно чл.15(6) от ЗМДТ – 600 лв. за един брой, при което
общо дължимата сума по офертата възлиза на 18 000 лв. с ДДС.
Представено е Разрешение за строеж №13/23.05.2022 г., издадено от
главния архитект на община Девня, с което на ответното дружество, на
основание чл. 148, ал. 1 и 2 и чл. 152, ал. 1 от ЗУТ, във връзка с чл. 142, ал. 1,
ал. 6, т. 2 и чл. 144, ал. 1, т. 1, 3, 4, 5, 6 и 7 от ЗУТ и въз основа съгласуван и
одобрен инвестиционен проект от главния архитект на община Девня, е
позволено да извърши строеж на: „Пристройка към съществуваща сграда с
предназначение „мобилна инсталация за термична обработка на отпадъци“,
модернизация на инсталацията, промяна на мощността на електрозахранване,
посредством изграждане на нов трафопост - тип БКТП 1x1000 kVA, 20/0,4kV,
заместващ МТТ №48 и противопожарна стена /брандмауер/“, ЗП/РЗП
пристройка = 304,30 кв. м., ЗП/РЗП трафопост - тип БКТП = 9,62 кв. м.,
противопожарна стена /брандмауер/ = L=5,7 м.; Н=3,4 м. Със заповед
№2/22.07.2022г. на главния архитект на община Девня, въз основа на
съгласуван и одобрен инвестиционен проект и на основание чл. 154, ал. 5 ЗУТ,
са допуснати съществени изменения по реда на чл. 154, ал. 2, т. 5 от ЗУТ в
одобрения инвестиционен проект и издаденото Разрешение за строеж
№13/23.05.2022г. като същото е допълнено, както следва:
1. Изграждане на подземно техническо помещение на кота -2,70 между оси „Г
и „2“ и „Е“ и „Д“; 2. Монтиране на 2 бр. метални резервоара за дъждовна
8
вода с V-4 куб. м. и V-17 куб. м. С нова заповед на главния архитект на община
Девня №1/01.02.2023г. са допуснати съществени изменения по реда на чл, 154,
ал. 2, т. 6 от ЗУТ в одобрения инвестиционен проект и издаденото Разрешение
за строеж №13/23.05.2022г., като при условията на чл. 152, ал. 2 от ЗУТ
строителството е изменено на два етапа, както следва: Първи етап: Промяна
на мощността на електрозахранване, посредством изграждане на нов
трафопост -тип БКТП 1x1000 kVA, 20/0,4kV, заместващ МТТ №48 и
противопожарна стена /брандмауер/“; Втори етап: Пристройка към
съществуваща сграда с предназначение „мобилна инсталация за термична
обработка на отпадъци" и модернизация на инсталацията.
С разрешения за ползване, съответно № ДК-07-ВН-62/10.03.2023 г. и №
ДК-07-ВН-136/05.06.2023 г. на РДНСК – В, горепосочените етапи: Първи етап:
Промяна на мощността на електрозахранване, посредством изграждане на нов
трафопост -тип БКТП 1x1000 kVA, 20/0,4kV, заместващ МТТ №48 и
противопожарна стена /брандмауер/“; Втори етап: Пристройка към
съществуваща сграда с предназначение „мобилна инсталация за термична
обработка на отпадъци" и модернизация на инсталацията, са въведени в
експлоатация.
Представен е и технически паспорт с рег. № ***.ТП/20.03.2023 г. на
строеж етап I: Промяна на мощността на електрозахранване, посредством
изграждане на нов трафопост -тип БКТП 1x1000 kVA, 20/0,4kV, заместващ
МТТ №48 и противопожарна стена /брандмауер/“, както и технически паспорт
с рег. № ***.Прс/22.06.2023 г., допълнение към рег. № ***.ТП/20.03.2023 г., за
етап II: Пристройка към съществуваща сграда с предназначение „мобилна
инсталация за термична обработка на отпадъци" и модернизация на
инсталацията, са въведени в експлоатация.
С покана от 26.09.2023 г., връчена на ответника чрез ЧСИ на 28.09.2023
г., ищцовото дружество е поканило възложителя в 10-дневен срок от
получаване на поканата, да заплати задълженията си по договора, а именно:
сумата от 7 560 лв. с ДДС по проформа фактура №7/18.09.2023г., като е
посочено, че при заплащането ще се издаде оригинална фактура; сумата от
1 520 лв., представляваща незаплатен остатък по издадена фактура
№***/20.02.2023г., към която има натрупана лихва за забавено плащане. Към
поканата е приложен и констативен протокол, в който подробно са посочени
заплатените и останалите незаплатени и дължими суми по договора.
Представени са 3 договора от 2019 г., сключени между страните, със
сходен предмет като настоящия, ведно с приложимите оферти към тях.
От приетото по делото заключение на вещото лице по допуснатата
съдебно-техническа компютърна експертиза се установява в производството,
че чрез приложението „Вайбър“ е провеждана електронна кореспонденция
между профили с телефонни номера +*** (име **) и +*** (записан като ** ),
включително преди и след процесните съобщения. В експертизата вещото
лице е представило последователно и в цялост всички съобщения, разменени
9
между „Вайбър“ профилите на посочените номера в периода 19.01.2023 г. -
24.01.2023 г. Установява се, че на 19.01.2023 г. от профила на Стефан Георгиев,
управител на ищеца, до профила на Станислава Евтимова, управител на
ответника, е изпратено съобщение, с което е изпратена за съгласуване оферта
20230119. На 23.01.2023 г. отново е изпратено съобщение до Станислава
Евтимова, в което се пита дали е внесена преписката за трафа и дали може да
фактурира, като е изпратена ревизирана оферта 20230123. Посочено е от
Стефан Георгиев, че е ревизирал предложението, като се надява в този вид да
бъде прието, изпратил е и оценката, която възложителят ползва, за да раздели
строежа на два етапа. Последвал е отговор от Станислава Евтимова, в който се
посочва, че ще ги погледне по-късно и ще потвърди. На 24.01.2023 г.
Станислава Евтимова е изпратила съобщение до Стефан Георгиев, в което
посочва, че се съгласява с офертата и че ще му каже кога има готовност за
плащане, за да издаде фактура. Установява се от заключението на експерта, че
изпратената оферта 20230119 е с посоченото по-горе съдържание на
ревизирана оферта № **-4/19.01.2023г., а изпратената ревизира оферта
20230123 е със съдържание, идентично на горепосочената ревизирана оферта
№ **-5/23.01.2023г., с изключение на текста на т. Д.1 от същата - съставяне на
технически паспорт при въвеждане в експлоатация на предоставяне на
екземпляр от съставен констативен акт по чл.176, ал.1 от ЗУТ (акт 15) на
данъчната служба на общината в едноседмичен срок от съставянето му,
съгласно чл.15(6) от ЗМДТ, в който е посочена цена за услугата - 400 лв. без
ДДС и количество - един брой технически паспорт, за разлика от
горепосочената оферта, в която цената на услугата е 800 лв. без ДДС, а броя
на паспортите - два. Съответно общо дължимата сума по изпратената по
„Вайбър“ оферта 20230123 възлиза на 16 800 лв. с ДДС.
От заключението на вещото лице се установява още, че експертът е
извършил проверка на съдържанието на пощенска кутия с адрес
***************@*****.***, при която е установил, че между имейл адресите
**** и ** е провеждана продължителна кореспонденция, включително преди
и след процесното имейл съобщение. Установява се, че на 20.02.2023 г. е
изпратено електронно писмо от имейл адрес **** до имейл адрес ** със
заглавие „ф-ра“, в което се посочва, че съгласно указанията, изпълнителят
изпраща междинна фактура, като в съобщението има 1 прикачен файл (PDF
документ) с име „Invoice-***-Original-2023-02-20-16-07-07.pdf“. Установява
се, че изпратеният документ е със съдържание на горепосочената фактура №
***/20.02.2023 г. на обща стойност 2520 лв. с ДДС.
От приетото по делото заключение на вещото лице по допуснатата
съдебно-техническа експертиза се установява, че двата процесни технически
паспорта са издадени съответно за двата етапа от реалното изграждане на
строеж: „Пристройка към съществуваща сграда с предназначение „мобилна
инсталация за термична обработка на отпадъци“, модернизация на
инсталацията, промяна на мощността на електрозахранване, посредством
изграждане на нов трафопост - тип БКТП 1x1000 kVA,20/0,4 kV, заместващ
10
МТТ № 48 и противопожарна стена (брандмауер)“, затова в тях се съдържат
данните, съответстващи на всеки един от двата етапа. Експертът констатира,
че доколкото се касае за два различни като техническа специфика подобекта, е
било необходимо съставянето и на двата технически паспорта. От
експертизата става ясно и че за размерите на процесния цялостен двуетапен
обект, стартовата цена за изготвяне на технически паспорт би била в размер на
800 лева, като е посочено, че експертът не може да се произнесе относно
размера на търговската печалба на изпълнителя.
В открито съдебно заседание от 06.10.2025 г. вещото лице по
допуснатата съдебно-техническа експертиза пояснява, че в първата оферта от
19.01.2023 г. е предвидено съставянето на един брой паспорт, а в следващата
оферта от 23.01.2023 г., са предвидени 2 броя паспорти, като експертът е
основал заключението си върху оферта № *********-5/23.01.2023 г.,
представена към исковата молба и находяща се на лист 19 от дело № 956/2025
г., по описа на РС – В, 39 състав, където в т. Д.1 е посочено: съставяне на
технически паспорт - 2 броя по 400 лева, общо 800 лева без ДДС. Вещото
лице допълва, че двата обекта са различни по характер и събирането на
информация в един технически паспорт за два разнородни обекта не би било
коректно, поради което стига до извода, че издаването на два технически
паспорта е било необходимо.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
По предявения иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 266, ал.
1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже наличието на правоотношение между
страните през процесния период по твърдения в исковата молба договор за
изработка, по силата на който ищецът е изпълнил точно възложената от
ответника работа, че е предал на възложителя, а последният е приел
извършената работа, както и да установи размера на дължимото
възнаграждение, съобразно уговорените единични цени и количеството
извършена работа.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
погасяването на дълга или че е направил своевременно възражение за неточно
изпълнение в количествено, качествено или темпорално отношение, при
предаване на работата по реда на чл. 264 ЗЗД.
Не се спори между страните и се установи по делото, че между тях е бил
сключен договор за изработка, по силата на който изпълнителят „Н“ ООД се е
задължил да изпълни следните дейности във връзка с обект I категория:
Пристройка към съществуваща сграда с предназначение "мобилна инсталация
за термична обработка на отпадъци", модернизация на инсталацията и
промяна на мощността на електрозахранване, посредством изграждане на нов
трафопост заместващ МТТ №48 в ПИ***, а именно: т.1 - oценка на
инвестиционен проект; т.2 - извършване на строителен надзор по време на
11
извършване на СМР; т.3 - съставяне на добавка към технически паспорт.
Установи се, че стойността на възложените работи, предмет на договора,
е била посочена в одобрена оферта, неразделна част от договора, а именно
ревизирана оферта № **-3/16.02.2022г. за консултантска дейност на строеж I
категория: Пристройка към съществуваща сграда с предназначение "мобилна
инсталация за термична обработка на отпадъци", модернизация на
инсталацията и промяна на мощността на електрозахранване, посредством
изграждане на нов трафопост заместващ МТТ №48. Съгласно офертата,
цената за изготвяне на оценка за съответствие на инвестиционен проект със
законовите и нормативни изисквания с цел одобряване проектна
документация - фаза технически проект - А, е 2 000 лв. без ДДС, която се
заплаща еднокатно при предаване на готовата оценка за съответствие на ИП
Фаза ТП; цената за строителен надзор, участие при съставяне на задължителна
строителна документация, изискуема по ЗУТ за въвеждане на строежа в
експлоатация, окончателен доклад, ДПК - В, е 6 000 лв. без ДДС, платима
както следва: 50 % при договаряне и останалите 50 % при въвеждане в
експлоатация. В т. Д.1. е посочена услугата: съставяне на технически паспорт
при въвеждане в експлоатация на предоставяне на екземпляр от съставен
констативен акт по чл.176, ал.1 от ЗУТ (акт 15) на данъчната служба на
общината в едноседмичен срок oт съставянето му, съгласно чл.15(6) от ЗМДТ,
като е посочен и начин на плащане: еднократно при въвеждане в
експлоатация, но не е посочена цена на услугата. Така общата цена по
офертата възлиза на общо в размер на 9 600 лв. с ДДС. В графа „забележки“ от
офертата е посочено, че евентуална нова процедура по чл.154 от ЗУТ е извън
обхвата на офертата, както и че при промяна в основните параметри в
договарянето (РЗП, спиране на обекта с протокол обр. 10, съществени
изменения от одобрени проекти), офертата подлежи на актуализация.
От съвкупния анализ на събрания доказателствен материал се установи,
че първоначално одобреният инвестиционен проект за строежа впоследствие
на основание чл. 154 ЗУТ е бил изменен два пъти, като с първото изменение е
допуснато изграждането на подземно техническо помещение и монтирането
на 2 броя метални резервоара, а с второто изменение строителството е
разделено на два етапа, съответно: Първи етап: Промяна на мощността на
електрозахранване, посредством изграждане на нов трафопост -тип БКТП
1x1000 kVA, 20/0,4kV, заместващ МТТ №48 и противопожарна стена
/брандмауер/“; Втори етап: Пристройка към съществуваща сграда с
предназначение „мобилна инсталация за термична обработка на отпадъци" и
модернизация на инсталацията. Така посочените изменения в инвестиционния
проект са наложили ревизиране на първоначалната оферта № **-
3/16.02.2022г., доколкото, както се посочи по-горе, изрично в същата е
предвидено, че евентуална нова процедура по чл.154 от ЗУТ е извън обхвата
на офертата, както и че при промяна в основните параметри в договарянето
(РЗП, спиране на обекта с протокол обр. 10, съществени изменения от
одобрени проекти), офертата подлежи на актуализация.
12
Установи се от представените по делото разпечатки от водената между
страните електронна кореспонденция и от приетата по делото съдебно-
техническа компютърна експертиза, която съдът кредитира на основание чл.
202 ГПК като компетентно и обективно изготвена, че на 19.01.2023 г.
управителят на ищеца е изпратил до управителя на ответника електронно
съобщение, в което се съдържа оферта за съгласуване № **-4/19.01.2023г. на
„Н“ ООД, в която са посочени следните услуги, при следните цени: А.1 -
изготвяне на оценка за съответствие на инвестиционен проект със законовите
и нормативни изисквания с цел одобряване проектна документация - фаза
технически проект - 2 000 лв. без ДДС; А.2 - Изготвяне на оценка за
съответствие на инвестиционен проект със законовите и нормативни
изисквания с цел одобряване проектна документация – промяна по чл. 154 №1
- 1400 лв. без ДДС; А.3 - Изготвяне на оценка за съответствие на
инвестиционен проект със законовите и нормативни изисквания с цел
одобряване проектна документация - промяна по чл. 154 №2 - 1000 лв. без
ДДС; В.1 - строителен надзор, участие при съставяне на задължителна
строителна документация, изискуема по ЗУТ за въвеждане на строежа в
експлоатация, окончателен доклад за ДПК - 6 000 лв. без ДДС; В.2 - Участие в
ДПК, всяко от които срещу цена в размер на 1000 лв. без ДДС, като за 4
участия цената възлиза на сумата в размер на 4000 лв. без ДДС; Д.1 -
Съставяне на технически паспорт при въвеждане в експлоатация на
предоставяне на екземпляр от съставен констативен акт по чл.176, ал.1 от ЗУТ
(акт 15) на данъчната служба на общината в едноседмичен срок от
съставянето му, съгласно чл.15(6) от ЗМДТ – 600 лв., като е предвидено
издаването на един брой технически паспорт, при което общо дължимата сума
по офертата възлиза на 18 000 лв. с ДДС.
Установи се, че на 23.01.2023 г. управителят на ищцовото дружество е
изпратил на ответника нова ревизирана оферта № **-5/23.01.2023г., в която са
посочени следните цени и услуги: А.1 - изготвяне на оценка за съответствие
на инвестиционен проект със законовите и нормативни изисквания с цел
одобряване проектна документация - фаза технически проект - 2 000 лв. без
ДДС; А.2 - Изготвяне на оценка за съответствие на инвестиционен проект със
законовите и нормативни изисквания с цел одобряване проектна
документация – промяна по чл. 154 №1, на стойност 1400 лв. без ДДС; А.3 -
Изготвяне на оценка за съответствие на инвестиционен проект със законовите
и нормативни изисквания с цел одобряване проектна документация - промяна
по чл. 154 №2, на стойност 800 лв. без ДДС, платима еднократно при
предаване на готовата оценка за съответствие на ИП Фаза ТП; В.1 -
строителен надзор, участие при съставяне на задължителна строителна
документация, изискуема по ЗУТ за въвеждане на строежа в експлоатация,
окончателен доклад за ДПК - 6 000 лв. без ДДС; В.2 - Участие в ДПК, всяко от
които срещу цена в размер на 850 лв. без ДДС, като за 4 участия цената
възлиза на 3400 лв. без ДДС, платима след всяко проведено заседание на ДПК;
Д.1 - съставяне на технически паспорт при въвеждане в експлоатация на
13
предоставяне на екземпляр от съставен констативен акт по чл.176, ал.1 от ЗУТ
(акт 15) на данъчната служба на общината в едноседмичен срок от
съставянето му, съгласно чл.15(6) от ЗМДТ - 400 лв. без ДДС и количество -
един брой технически паспорт, съответно общо дължимата сума по офертата
възлиза на 16 800 лв. с ДДС.
Съдът намира, че така изпратената оферта № **-5/23.01.2023г. с
горепосочените параметри е била приета от ответното дружество, доколкото
се установи, че на 24.01.2023 г. управителят на ответника е изпратил
съобщение до ищеца, в което се съгласява с офертата. Следва да се посочи
още, че съдът приема, че ответникът се е съгласил с изпратената по „Вайбър“
оферта № **-5/23.01.2023г., чието съдържание се установява от заключението
на вещото лице по приетата съдебно-техническа компютърна експертиза, а не
със съдържанието на същата оферта, която е представена по делото и
находяща се на лист 19 от дело № 956/2025 г., по описа на РС – В, 39 състав,
доколкото е налице разминаване между двата текста.Следоватално
неоснователно се явява възражението на ответника, че не му е била изпратена
посочената оферта, съответно, че не е налице приемане на същата.
В обобщение, следва да се посочи, че окончателните параметри на
договора са били именно тези, посочени в оферта № **-5/23.01.2023г.
Неоснователно се явява и възражението на ответника, че ищецът не е
изпълнил възложените му работи, доколкото от съвкупния анализ на събрания
доказателствен материал - Разрешение за строеж №13/23.05.2022 г., Заповед
№2/22.07.2022г., Заповед №1/01.02.2023г. на главния архитект на община
Девня, разрешения за ползване, съответно № ДК-07-ВН-62/10.03.2023 г. и №
ДК-07-ВН-136/05.06.2023 г. на РДНСК – В, технически паспорт с рег. №
***.ТП/20.03.2023 г. на строеж етап I, се установява, че изпълнителят е
изпълнил възложеното с договор № **/10.03.2022 г., като е извършил oценка
на инвестиционния проект, включително и на последвалите две изменения на
проекта, извършил е строителен надзор по време на извършване на СМР, като
е съставил и технически паспорт за обекта.
Съгласно чл. 264, ал. 1 ЗЗД, поръчващият е длъжен да приеме
извършената съгласно договора работа. Приемането на работата по смисъла на
чл. 264, ал. 1 ЗЗД съдържа в същината си два момента - фактическото
получаване на изработеното от поръчващия и признанието на последния, че то
съответства по вид, количество и качество на възложеното с договора. В този
смисъл приемането по смисъла на чл. 264 ал. 1 ЗЗД, което по силата на закона
е вменено като задължение на поръчващия, не съставлява, само осъществено
от негова страна фактическо действие, но и правно такова. Настоящият
съдебен състав счита, че приемането не е обвързано със законово изискване за
форма, като с оглед свободата на договаряне страните могат да уговарят
такава, но дори и в тази хипотеза тя има само доказателствена стойност.
Затова не е налице процесуална пречка приемането по смисъла на чл. 264, ал.
1 ЗЗД да бъде доказано с всички допустими от ГПК доказателствени средства,
14
включително чрез осъществени от възложителя правни и фактически
действия, каквито несъмнено са снабдяването от страна на възложителя с
разрешения за ползване на процесните строежи, с които същите са въведени в
експлоатация, като съгласно чл. 4 от сключения между страните договор,
последният се счита за изпълнен, а отговорността на изпълнителя за
изчерпана след въвеждане на строежа в експлоатация. Следва да се посочи
също, че разпоредбата на чл. 264, ал. 3 ЗЗД установява
необоримата презумпция, че при липса на възражения за неправилно
изпълнение, работата се счита за приета. По делото липсват твърдения, както
и доказателства за неправилно изпълнение на възложената работа,
следователно на основание чл. 264, ал. 3 ЗЗД същата се счита за приета.
Предвид гореизложеното, съдът счита, че по безспорен и категоричен
начин се установи по делото, че страните в настоящото производство са били
обвързани от валидно договорно правоотношение по договор за изработка, по
което ищецът - изпълнител е изпълнил възложената му от ответника -
възложител работа, както и че последният е приел изработеното, което е
направило задължението му за заплащане на възнаграждение изискуемо.
От събраните по делото доказателства, в това число фактура №
***/04.04.2022 г., фактура № ***/09.06.2022 г., фактура № **/07.07.2022 г.,
фактура № ***/20.02.2023 г., проформа фактура № **/18.09.2023 г. и 4 броя
преводни нареждания, се установява, че ответникът е заплатил стойността на
първите три фактури и частично на четвъртата, с които са погасени
вземанията на ищеца за: изготвяне на оценка за съответствие на
инвестиционен проект със законовите и нормативни изисквания с цел
одобряване проектна документация - фаза технически проект – 2 400 лв. с
ДДС, строителен надзор, участие при съставяне на задължителна строителна
документация, изискуема по ЗУТ за въвеждане на строежа в експлоатация,
окончателен доклад за ДПК – 3 600 лв. с ДДС, изготвяне на оценка за
съответствие на инвестиционен проект със законовите и нормативни
изисквания с цел одобряване проектна документация – промяна по чл. 154 №1
– 1680 с ДДС. По фактура № ***/20.02.2023 г. на стойност 2520 лв. с ДДС, от
които сумата от 2040 лв. с ДДС за две участия в ДПК и сумата от 480 лв. за
съставяне на технически паспорт при въвеждане в експлоатация на
предоставяне на екземпляр от съставен констативен акт по чл.176, ал.1 от ЗУТ
(акт 15) на данъчната служба на общината в едноседмичен срок от
съставянето му, съгласно чл.15(6) от ЗМДТ, ответникът е извършил частично
плащане в размер на 1000 лв., като незаплатен е останал остатъкът от 1520 лв.
Незаплатени са останали и следните услуги по договора, а именно: строителен
надзор, участие при съставяне на задължителна строителна документация,
изискуема по ЗУТ за въвеждане на строежа в експлоатация, окончателен
доклад за ДПК – 3 600 лв. с ДДС, две участия в ДПК - 2040 лв. с ДДС,
изготвяне на оценка за съответствие на инвестиционен проект със законовите
и нормативни изисквания с цел одобряване проектна документация - промяна
по чл. 154 №2, на стойност 960 лв. с ДДС, за които ищецът е издал проформа
15
фактура № **/18.09.2023 г. Следва да се посочи, че въпреки че в посочената
фактура фигурира и вземане в размер на 480 лв. с ДДС за съставяне на
технически паспорт при въвеждане в експлоатация на предоставяне на
екземпляр от съставен констативен акт по чл.176, ал.1 от ЗУТ (акт 15) на
данъчната служба на общината в едноседмичен срок от съставянето му,
съгласно чл.15(6) от ЗМДТ, същото не е предмет на предявения иск с правно
основание чл. 266 ЗДД, като за него е предявен отделен иск на извъндоговорно
основание. Така общо дължимата и незаплатена сума по фактури №
***/20.02.2023 г. и № **/18.09.2023 г. възлиза на общия размер от 8120 лв., в
какъвто размер е и предявена исковата претенция. Следва да се посочи, че
съдът намира за неоснователно възражението на ответника за недължимост на
сумата в размер на 960 лв. по проформа фактура № **/18.09.2023 г., начислена
за изготвяне на оценка за съответствие на инвестиционен проект със
законовите и нормативни изисквания с цел одобряване проектна
документация - промяна по чл. 154 №2, доколкото услугата била заплатена с
преводно нареждане към фактура **/07.07.2022 г. Видно от посочената
фактура и одобрената крайна оферта между страните № **-5/23.01.2023г., с
извършеното от ответника платежно нареждане от 29.07.2022 г. е било
погасено задължението за изготвяне на оценка за съответствие на
инвестиционен проект със законовите и нормативни изисквания с цел
одобряване проектна документация – промяна по чл. 154 №1, като в проформа
фактура № **/18.09.2023 г. е начислено задължението, свързано с изготвяне на
оценка за съответствие относно втората промяна на инвестиционния проект,
което е останало незаплатено от ответника. Неоснователно се явява и
възражението му за недължимост на сумата в размер на 480 лв. с ДДС по
проформа фактура № **/18.09.2023 г. за съставяне на технически паспорт при
въвеждане в експлоатация на предоставяне на екземпляр от съставен
констативен акт по чл.176, ал.1 от ЗУТ (акт 15) на данъчната служба на
общината в едноседмичен срок от съставянето му, съгласно чл.15(6) от ЗМДТ,
доколкото уговореното в договора възнаграждение включвало и възмездяване
на визираната услуга. Това е така, доколкото, от една страна посочената сума
480 лв. с ДДС не е предмет на настоящия иск, а от друга, съгласно чл. 18 от
сключения между страните договор от 10.03.2022 г., цената на техническия
паспорт не е включена в ценовото предложение, следователно същата е
уговорена допълнително в одобрената от ответника оферта № **-
5/23.01.2023г.
С оглед на гореизложеното искът с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1,
вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД се явява основателен в своята цялост. Като законна
последица от уважаване на иска следва присъждането на законната лихва,
считано от подаване на исковата молба до окончателното плащане.
По иска с правно основание чл. 92 ЗЗД:
В тежест на ищеца в производството, съобразно чл. 154, ал. 1 ГПК, е да
докаже наличие на валидно възникнала съществувала клауза по договора, с
която е уговорена дължимост на неустойка като вид обезщетение за неточно,
16
забавено изпълнение на задълженията на възложителя по процесния договор.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
погасяването на дълга.
Съгласно чл. 35 от сключения между страните договор № **/10.03.2022
г. при забавено плащане от страна на възложителя, същият дължи на
изпълнителя неустойка в размер на 0,5 % на ден от стойността на дължимата
сума, но не повече от 10 /десет/ % от общата сума.
В чл. 8 от договора е предвидено, че възложителят заплаща дължимото
възнаграждение на изпълнителя по банков път срещу издадена и представена
оригинална фактура от изпълнителя. В окончателната оферта между страните
№ **-5/23.01.2023г. е посочен педежът на задължението на изпълнителя, като
е било уговорено, че част от сумите са дължими при предаване на готова
оценка за съответствие на ИП фаза ТП, друга част – след всяко проведено
заседание на ДПК и трета част – при въвеждане на строежа в експлоатация.
Доколкото няма данни кога са се случили посочените действия, освен за
въвеждането на строежа в експлоатация и доколкото не се установява кога е
била връчена на ответника фактура № **/18.09.2023 г., като данни се съдържат
за получаването от страна на ответника единствено на фактура №
***/20.02.2023 г., доколкото от заключението на вещото лице по приетата
съдебно-техническа компютърна експертиза се установи, че същата е била
изпратена чрез електронно съобщение на ответника на 20.02.2023 г., то съдът
намира, че ответникът е изпаднал в забава за заплащане на процесните суми с
изтичането на 10-дневния срок за заплащане на същите, даден му с връчената
на 28.09.2023 г. покана за доброволно плащане на сумите. Следователно,
считано от 10.10.2023 г. ответникът е в забава за заплащане на процесните
задължения. Клаузата за неустойката, дължима едновременно като процент от
главния дълг за всеки ден забава, но едновременно с това и с фиксиран
максимален процент от задължението, както е в настоящия случай, определя
както размера, до който вземането може да достигне, така и срока, за който се
начислява неустойката. Такава договорна уговорка, без да определя точния
момент, до който неустойката нараства, съдържа определяемост по отношение
на последния ден за начисляването й. В случая предвид уговорения между
страните размер на неустойката на ден и ограничението в общия й размер
съдът намира, че мораторна неустойка се дължи на ищеца за период от 20 дни,
т.е. за периода от 10.10.2023 г. до 30.10.2023 г. включително. Нейният размер
възлиза на 10 % от остатъчния размер на процесната част от
възнаграждението, т.е. на сумата от 812 лв., която ответникът нито твърди,
нито доказва да е платил.
Ето защо предявеният иск с правно основание чл. 92 ЗЗД се явява
основателен в своята цялост, ведно със законната лихва, считано от подаване
на исковата молба до окончателното плащане.
По предявения иск с правно основание чл. 86 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже възникването и размера на главния дълг
17
и изпадането на ответника в забава.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
погасяването на дълга.
В случая по делото е установено наличието на непогасен остатък от
главница за възнаграждение за извършена и приета работа в размер на 8120 лв.
Както се установи по-горе ответникът е изпаднал в забава за заплащане на
възнаграждението на изпълнителя, считано от 10.10.2023 г.
По въпроса дали е допустимо кумулирането на мораторна неустойка и
мораторна лихва следва да се посочи следното:
В Решение № 68/09.07.2012 г. по т. д. № 450/2011 г. на ВКС, I ТО, е
прието следното: „По правилата на чл. 92 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД е
недопустимо кумулирането на неустойка за забава за неизпълнение на
парично задължение с обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер на законна
лихва за същото неизпълнение. Обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се дължи и
при наличието на клауза за неустойка в договора между страните, ако
претенция за неустойката не е предявена и длъжникът не е заплатил
уговорената неустойка. В тази хипотеза кредиторът е упражнил право на
избор и договорната неустойка не му се дължи. Обезщетение по чл. 86, ал. 1
ЗЗД в размер на законната лихва за неизпълнение на парично задължение
може да се присъди и ако страните са уговорили в договора неустойка за този
вид неизпълнение и неустойката е заплатена от длъжника или кредиторът
претендира заплащането на неустойка заедно с претенцията си за
обезщетение. В тези случаи, искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е основателен само за
разликата между неустойката и по-големия размер на законната лихва.“. В
същото решение е разяснено, че ако неустойката е алтернативна, кумулативна,
изключителна или евентуална, то възможността за кумулиране на неустойка и
обезщетение или за изключване на претенция – било за обезщетение, било за
неустойка, следва да е изрично уговорена, а ако страните единствено са
включили клауза за неустойка в договора, но без допълнителни уговорки, от
които да може да се направи извод за съотношението между неустойката и
обезщетението за вреди, то последиците от неизпълнението се уреждат
съобразно със законовите норми.
В Решение № 230/13.07.2011 г. по т. д. № 1088/2009 г. на ВКС, II ТО, е
прието следното: „По дефиниция на закона неустойката обезпечава
изпълнението на едно задължение и определя размера на вредите, които без да
доказва, кредиторът може да претендира при неизпълнението му. Това, обаче,
не означава, че ако така уговорената с договора неустойка не покрива
понесените в резултат на длъжниковото неизпълнение от изправния кредитор
вреди, то последният е лишен от правото да претендира пълното им
обезщетяване по общия исков ред, след доказването им с допустимите от ГПК
доказателствени средства. Следователно само по себе си присъждането на
неустойка за забава и обезщетение за понесените от кредитора по-големи
вреди от длъжниковото неизпълнение на паричен дълг, не е форма на
18
недопустимо от закона кумулиране на неустойка с обезщетение за забава, щом
същата не е уговорена изрично като пълна алтернативна на обезщетението по
чл. 86, ал. 1 ЗЗД – арг. от чл. 92, ал. 1, изр. 2 ЗЗД.“.
В случая в договора единствено е включена клауза за мораторна
неустойка в полза на изпълнителя, но без допълнителни уговорки, от които да
може да се направи извод за съотношението между неустойката и
обезщетението за забава, от което следва, че последиците от неизпълнението
се уреждат съобразно законовите норми. Предвид това и като се има предвид
последният ден, за който е дължима неустойка за забава по чл. 35 от договора
/с оглед уговорения в него неин максимален размер/ – 30.10.2023 г., съдът
намира, че мораторната неустойка не е уговорена изрично като пълна
алтернатива на обезщетението по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. При това положение
липсва пречка за присъждане на мораторна лихва за друг период на забава –
различен от периода, за който се претендира мораторната неустойка.
Ето защо съдът приема, че на ищеца се дължи обезщетение за забава
върху главницата за периода от 31.10.2023 г. до 23.01.2025 г. Неговия размер
съдът определи по реда на чл. 162 ГПК с помощта на интернет калкулатор за
законната лихва и приема, че възлиза на сумата от 1 385,95 лв.
Следователно доказано е вземането по чл. 86, ал. 1 ЗЗД на ищеца срещу
ответника за сумата от 1 385,95 лв. и за периода от 31.10.2023 г. до 23.01.2025
г., до който размер предявеният иск следва да се уважи и да се отхвърли за
разликата до пълно предявения размер от 1 486,68 лв. и за периода от
28.09.2023 г. до 30.10.2023 г. и за 24.01.2025 г.
По иска с правно основание чл. 61, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже извършването на твърдените разходи за
съставяне на Технически паспорт допълнение към рег. № *** ТП/20.03.2023г.,
заверен от общинска администрация – Девня рег. № *** Прс/22.06.2023 г.,
работата да е предприета уместно в интерес на ответника и да е водена добре;
разходване на парични средства в твърдения размер.
Съгласно чл. 60 от ЗЗД, който предприеме управлението на работа, за
която знае, че е чужда, без да е натоварен, е длъжен да се грижи за нея, докато
заинтересуваният може да я поеме. Той е длъжен да се грижи за работата,
както ако би бил упълномощен. За да е налице водене на чужда работа без
мандат е необходимо да е предприета чужда работа (правни или материални
действия в чужд интерес); да съществува намерение да се управлява чужда
работа и това да е извършено доброволно, а не задължение по закон.
Заинтересованият е длъжен, ако работата е била предприета уместно и е била
добре управлявана, да изпълни задълженията, които управителят е сключил от
негово име, да го обезщети за личните задължения, които той е поел и да му
върне всички разноски, които е направил. Ако някой е предприел чужда
работа въпреки волята на заинтересования, последният отговаря по правилата
за неоснователното обогатяване - чл. 61, ал. 3 ЗЗД (Решение № 685 от
25.10.2010 г. по гр. д. № 1940/2009 г. IV ГО на ВКС).
19
Воденето на чужда работа без възлагане е извъндоговорен източник на
облигационно задължение, при който последното възниква в случаите, когато
управителят на работата съзнателно предприема извършване на чужда работа,
без да му е възложено, в т.ч. от заинтересованото лице, в чиято правна сфера
произвеждат резултат извършените от гестора правомерни действията.
Работата е чужда, когато ефектът от нея довежда до задоволяване на чужд
интерес.
В настоящия случай, както се установява от събраните по делото
доказателства, ищецът е предприел правомерни действия по съставяне на
технически паспорт с рег. № ***.Прс/22.06.2023 г., допълнение към рег. №
***.ТП/20.03.2023 г., за етап II: Пристройка към съществуваща сграда с
предназначение „мобилна инсталация за термична обработка на отпадъци" и
модернизация на инсталацията, без това да му е било възложено от ответното
дружество. Съдът стига до този извод, доколкото видно от одобрената
окончателна оферта между страните № **-5/23.01.2023г. в т. Д.1 от същата
страните са постигнали съгласие за съставяне на един брой технически
паспорт при въвеждане в експлоатация на предоставяне на екземпляр от
съставен констативен акт по чл.176, ал.1 от ЗУТ (акт 15) на данъчната служба
на общината в едноседмичен срок от съставянето му, съгласно чл.15(6) от
ЗМДТ, при цена за услугата от 400 лв. без ДДС, като извън предмета на
договаряне е останало издаването на технически паспорт по отношение на
втория етап на строежа. Установи се, че първоначално предвиденият строеж
впоследствие е бил разделен на два самостоятелни етапа, като за всеки от тях
е бил съставен отделен технически паспорт. Установи се също от
заключението на вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза, че
доколкото се касае за два различни като техническа специфика подобекта,
събирането на информация в един технически паспорт за два разнородни
обекта не би било коректно, поради което издаването на двата технически
паспорта е било необходимо. Ето защо съдът намира, че работата е била
предприета уместно в интерес на ответника, като същата е била добре водена,
поради което за последния е възникнало задължение да възмезди ищеца за
извършените от него разноски, които в случая се изразяват в стойността за
изготвянето на технически паспорт. Не се спори между страните, че
стойността на процесната услуга възлиза на сумата от 400 лв., което се
подкрепя и от заключението на вещото лице по съдебно-техническата
експертиза, съгласно което за размерите на процесния цялостен двуетапен
обект, стартовата цена за изготвяне на технически паспорт би била в размер на
800 лева, следователно в размер на по 400 лв. за всеки от самостоятелните
етапи. Именно до този размер от 400 лв. следва да се уважи основаната
на чл. 61, ал. 1 ЗЗД искова претенция за заплащане на обезщетение на гестора
и да се отхвърли за разликата от 80 лв. до пълно предявения размер от 480 лв.
с ДДС, доколкото върху сумата не се дължи ДДС, тъй като воденето на чужда
работа без натоварване е извъндоговорен източник на облигационни
отношения. Върху главницата се дължи и законна лихва, считано от датата на
20
подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД:
Според чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата. Денят на забавата се определя съобразно правилата на чл. 84 ЗЗД.
Съгласно тези правила при срочно задължение длъжникът изпада в забава
след изтичането на срока, а ако задължението е без срок за изпълнение - от
деня, в който бъде поканен от кредитора.
Задължението за заплащане на обезщетение по смисъла
на чл. 61, ал. 1 ЗЗД е безсрочно-касае се за правоотношение с извъндоговорен
характер, с оглед на което предварителното определяне на срок за неговото
изпълнение е невъзможно, като такъв срок не е определен и в закона.
Задължението по чл. 61, ал. 1 ЗЗД възниква от момента на реализиране на
разходите, от който момент става изискуемо, но това не води автоматично до
забава на длъжника. За забава на длъжника по безсрочното задължение е
необходимо той да бъде поканен от кредитора да изпълни съгласно чл. 84, ал.
2 ЗЗД, изключението от което правило е изрично предвидено в чл. 84, ал.
3 ЗЗД - само при задължения от непозволено увреждане, когато длъжникът се
смята в забава и без покана.
В случая по делото е представена покана за доброволно изпълнение,
връчена на ответника на 28.09.2023г., като доколкото на последния е даден 10-
дневен срок за изпълнение на задължението, то ответникът е изпаднал в
забава, каткто се установи по-горе, считано от 10.10.2023 г.
Ето защо съдът приема, че на ищеца се дължи обезщетение за забава
върху главницата за периода от 10.10.2023 г. до 23.01.2025 г. Неговия размер
съдът определи по реда на чл. 162 ГПК с помощта на интернет калкулатор за
законната лихва и приема, че възлиза на сумата от 71,34 лв.
Следователно доказано е вземането по чл. 86, ал. 1 ЗЗД на ищеца срещу
ответника за сумата от 71,34 лв. и за периода от 10.10.2023 г. до 23.01.2025
г., до който размер предявеният иск следва да се уважи и да се отхвърли за
разликата до пълно предявения размер от 87,88 лв. и за периода от 28.09.2023
г. до 09.10.2023 г. и за 24.01.2025 г.
По отношение релевираните възражения за прихващане, които съдът
прие за съвместно разглеждане в настоящото производство:
1) с правно основание чл. 103 ЗЗД вр. чл. 55, ал. 1, пред. 3 ЗЗД за сумата
от 720 лева, в тежест на ищеца по това възражение /ответник по главите
искове/, е да докаже своето обедняване, т.е. плащането на сумата 1680 лева за
извършена консултантска услуга по ЗУТ по оферта **-5/23.01.2023, т. А.3,
обогатяването на насрещната страна – че сумата е получена; размерът на
сумата, която ответникът твърди да е окончателно уговорената цена за същата
извършена от ищеца услуга /960,00 лева/, с която сума ищецът се е обогатил за
сметка на ответното дружество задържайки сума в размер на 720 лева, по
отношение на която е отпаднало основанието за нейното задържане от ищеца
21
с оглед договорена между страните по процесния договор по-ниска цена, а
извършената услуга, съгласно оферта **-5/23.01.2023, т. А.3;
2) с правно основание чл. 103 ЗЗД вр. чл. 55, ал. 1, пред. 3 ЗЗД за сумата
от 1000,00 лева, представляващи платена от ответника и получена без
основание от ищеца сума по фактура № ***/20.02.2023 г., и която сума е
преведена от ответника на ищеца поради грешка, в тежест на ответника е да
установи факта на плащане на процесната сума, а в тежест на ищеца – че е
налице основание за получаването, съответно задържане на полученото.
Съдът намира наведените възражения за неоснователни, доколкото, от
една страна, се установи, че с извършеното плащане по фактура **/07.07.2022
г. от 29.07.2022 г. е било погасено задължението на възложителя за стойността
на услугата по изготвяне на оценка за съответствие на инвестиционен проект
със законовите и нормативни изисквания с цел одобряване проектна
документация – промяна по чл. 154 №1, като в проформа фактура №
**/18.09.2023 г. е начислено задължение, свързано с изготвяне на оценка за
съответствие относно втората промяна на инвестиционния проект, което е
останало незаплатено от ответника. Доколкото става дума за различни услуги,
съответно за различни възнаграждения по тях, то неоснователно се явява
твърдението на ответника, че с приетата оферта **-5/23.01.2023 г. било
уговорено по-малък размер на задължението за извършване на оценка за
съответствие.
От друга страна, по отношение на платената сума от 1000 лв. по фактура
№ ***/20.02.2023 г., установи се по-горе наличието на договорно основание за
задържане на сумата от страна на изпълнителя, като посочването във
фактурата на оферта № **-4/19.01.2023 г., вместо одобрената от страните
крайна оферта **-5/23.01.2023 г., съдът намира за техническа грешка, което
разбиране се подкрепя от посочените единични цени във фактурата, които
съответстват на тези, визирани в крайната оферта **-5/23.01.2023 г., а не на
тези по оферта № **-4/19.01.2023 г.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни.
Ищецът претендира следните разноски: 1400 лв. – адвокатско
възнаграждение, 440 лв. – държавна такса, 1200 лв. - депозит за СТКЕ, 400 лв.
– депозит за СТЕ, 250 лв. – командировъчни за съдебно заседание на
23.06.2025 г. и 250 лв. – командировъчни за съдебно заседание на 06.10.2025 г.
На първо място, следва да се посочи, че по отношение на
претендираните командировъчни в общ размер на 500 лв., съдът намира
искането за неоснователно, доколкото по делото не са ангажирани
доказателства за реалното извършване на разноски от страна на ищеца в
посочения размер.
По отношение на адвокатското възнаграждение в размер на 1400 лв.
следва да се посочи, че доколкото в договора не е уговорено в какъв размер е
адвокатското възнаграждение по всеки един от предявените искове и
22
доколкото от страна на ищеца са предявени пет обективно кумулативно
съединени иска, то съдът намира, че по всеки от исковете дължимото
адвокатско възнаграждение се равнява на сумата от по 280 лв. Така по
предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 266, ал. 1
ЗЗД и чл. 92 ЗЗД ищецът има право на разноски за адвокатско възнаграждение
в пълен размер, доколкото исковете са уважени изцяло. По иска с правно
основание чл. 86 ЗЗД ищецът има право на разноски съобразно уважената част
от иска в размер на 261,03 лв. По иска с правно основание чл. 61, ал. 1 ЗЗД
дължимото адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от иска
възлиза на сумата от 233,33 лв., а по иска по чл. 86 ЗЗД – в размер на 227,30
лв.. Така общо дължимите разноски за адвокатско възнаграждение възлизат на
сумата от 1281,66 лв., които ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца.
По отношение на сумата в общ размер на 2040 лв. за държавна такса и
два депозита за експертизи, дължимата на ищеца, която следва да бъде
възложена в тежест на ответника съобразно уважената част от исковете,
възлиза на 2 003,37 лв.
На основание чл. 78, ал. 3 ответникът също има право на разноски
съобразно отхвърлената част на исковете. Доколкото обаче от страна на същия
не са представени доказателства за реалното извършване на такива, то не се
следва и присъждането им.
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Е“ ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр.
**, бул. „Б“ № ****, да заплати на „Н“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес
на управление гр. В, ул. „К“ *** – партер, по предявения иск с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД сумата от 8120,00 лева,
представляваща незаплатено възнаграждение за извършени консултантски
услуги по ЗУТ, възложени от ответника на ищеца във връзка с оценка на
инвестиционен проект, извършване на строителен надзор по време на СМР, по
договор № **/10.03.2022 г. за извършване на консултантски услуги по ЗУТ
относно „Пристройка към съществуваща сграда с предназначение „мобилна
инсталация за термична обработка на отпадъци“ и „Промяна на мощността на
електрозахранване, посредством изграждане на нов трафопост – тип БКТП
1х1000 kVa, 20/0.4, заместващ МТТ № 48 и противопожарна стена
(брандмауер)“, ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано
от 24.01.2025 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „Е“ ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр.
**, бул. „Б“ № ****, да заплати на „Н“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес
на управление гр. В, ул. „К“ *** – партер, по предявения иск с правно
основание чл. 86 ЗЗД, сумата от 1 385,95 лева, представляваща мораторна
23
лихва за периода 31.10.2023 г. до 23.01.2025 г., върху главницата от 8120,00
лева, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълно предявения размер от
1 486,68 лв. и за периода от 28.09.2023 г. до 30.10.2023 г. и за 24.01.2025 г.
ОСЪЖДА „Е“ ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр.
**, бул. „Б“ № ****, да заплати на „Н“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес
на управление гр. В, ул. „К“ *** – партер, по предявения иск с правно
основание чл. 92 ЗЗД сумата от 812,00 лева, представляваща договорна
неустойка, начислена на основание чл. 35 от договор № ** за извършване на
консултантски услуги по ЗУТ относно „Пристройка към съществуваща сграда
с предназначение „мобилна инсталация за термична обработка на отпадъци“ и
„Промяна на мощността на електрозахранване, посредством изграждане на
нов трафопост – тип БКТП 1х1000 kVa, 20/0.4, заместващ МТТ № 48 и
противопожарна стена (брандмауер)“, ведно със законната лихва върху
горепосочената сума, считано от 24.01.2025 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „Е“ ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр.
**, бул. „Б“ № ****, да заплати на „Н“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес
на управление гр. В, ул. „К“ *** – партер, по предявения иск с правно
основание чл. 61, ал. 1 ЗЗД сумата от 400,00 лева, представляваща стойността
на извъндоговорно извършена услуга, изразяваща се в съставяне на
Технически паспорт допълнение към рег. № *** ТП/20.03.2023г., заверен от
общинска администрация – Девня рег. № *** Прс/22.06.2023 г., ведно със
законната лихва върху горепосочената сума, считано от 24.01.2025 г. до
окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълно
предявения размер от 480 лева.
ОСЪЖДА „Е“ ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр.
**, бул. „Б“ № ****, да заплати на „Н“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес
на управление гр. В, ул. „К“ *** – партер, по предявения иск с правно
основание чл. 86 ЗЗД, сумата от 71,34 лева, представляваща мораторна лихва
за периода 10.10.2023 г. до 23.01.2025 г., върху главницата от 400,00 лева, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълно предявения размер от 87,88 лв. и за
периода от 28.09.2023 г. до 09.10.2023 г. и за 24.01.2025 г.
ОСЪЖДА „Е“ ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр.
**, бул. „Б“ № ****, да заплати на „Н“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес
на управление гр. В, ул. „К“ *** – партер, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата в размер на 3 285,03 лв. – разноски в производството пред СРС.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
24
25