№ 18882
гр. С., 20.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20251110135971 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК.
Подадена е искова молба от Б. М. К. срещу „Б.Е.Д.К.“ ООД.
Ищцата твърди, че е страна по договор за кредит № МАХ_300898153 от 28.11.2024 г.,
сключен с „Б.Е.Д.К.“ ООД. Сочи, че е поела задължение да върне сумата по кредита в общ
размер на 3483,20 лв., при получена главница в размер на 1300 лв., при ГПР - 64,04 %, ГЛП -
48,63 %, като сумата следвало да бъде върната на 16 погасителни вноски. Освен това поела
задължение да заплати допълнителни услуги, наименувани „Бързо разглеждане на искането
за кредит“ в размер на 676,48 лв. и „Динамично плащане“ в размер на 1014,72 лв. Твърди, че
договорът за кредит е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11 ЗПК
и чл. 19, ал. 4 ЗПК. Излага съображения за нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, тъй като в
договора липсват условия за прилагане на лихвения процент, както и посочване дали
същият е фиксиран за целия срок на кредита или е променлив. Нито в договора, нито в
погасителния план има отбелязване какъв е общият размер на дължимата за срока на
договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита. На следващо
място счита, че е нарушено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като не е ясно какво
включва уговореният ГПР в размер на 64,04 %, поради което ищцата е в невъзможност да
разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от нея финансов ресурс.
Счита, че с предвиждането за заплащане на допълнителни услуги в размер на 1600 лв. се
заобикаля чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като събирането на такива разходи е част от дейността по
управление на кредита, известни са на кредитора и следва да са включени в ГПР, като с
включването им ГПР надхвърля законоустановения праг от пет пъти размера на законната
лихва. Счита, че с тези разходи се стига до неоснователно обогатяване на кредитора, чрез
1
калкулиране на допълнителна печалба наред с възнаградителната лихва. Твърди, че
посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилаганият между страните,
представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2 ЗЗП.
На следващо място ищцата счита, че клаузите, регламентиращи допълнителни услуги
„Бързо разглеждане на искането за кредит“ и „Динамично плащане“ – чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от
договора, са нищожни поради накърняване на добрите нрави и поради противоречие с чл.
10а ЗПК, чл. 11 ЗПК, чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП. Обосновава накърняването
на добрите нрави с нееквивалентност на престациите, въвеждане в заблуждение на
потребителя относно дължимите разходи, предвид невключването на разходите за
посочените услуги в ГПР и нарушаване на принципа за добросъвестност и справедливост
със заплащане на допълнителни услуги предварително от потребителя, без значение дали
тези услуги ще се използват. Счита, че тези разходи представляват скрит добавък към
възнаградителната лихва, с което се заобикаля чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди, че възможността за
събиране от потребителя на такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с
договора, е регламентирана в чл. 10а, ал. 1 ЗПК, като законът не допуска заплащането на
такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита – чл. 10а, ал.
2 ЗПК, каквито в случая са разходите за допълнителни услуги. Предвид изложеното, моли за
прогласяване нищожността на договора за потребителски кредит поради противоречие на
закона, евентуално за прогласяване за нищожни на клаузите на чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от договора
поради противоречие на закона и накърняване на добрите нрави. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва
предявените искове. Счита, че оспорваните клаузи от договора отговарят на изискванията на
закона и не водят до накърняване на добрите нрави. Твърди, че ищцата сама е избрала да се
ползва от допълнителните услуги, като същите не са задължително условие за сключването
на договора за потребителски кредит. Счита, че доколкото сумите са посочени в СЕФ, то
клаузите са индивидуално уговорени и не са неравноправни. Оспорва двете услуги – „Бързо
разглеждане“ и „Динамично плащане“ да са свързани с усвояването и управлението на
процесния кредит. Счита, че не са налице и останалите сочени от ищцата пороци на
договора, като твърди, че ГПР е правилно определен и в съответствие със ЗПК. Моли
исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявен е главен установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК и чл. 19, ал. 4 ЗПК за прогласяване нищожността
на договор за кредит № МАХ_300898153 от 28.11.2024 г., сключен между страните, поради
противоречие на закона, и евентуални установителни искове с правно основание чл. 26, ал.
1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 10а ЗПК, чл. 11 ЗПК, чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП, и чл. 26,
ал. 1, пр. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузите на чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от договора,
регламентиращи допълнителни услуги „Бързо разглеждане на искането за кредит“ и
2
„Динамично плащане“, поради противоречие на закона, накърняване на добрите нрави и
неравноправност.
По предявените искове в тежест на ищцата е да установи при условията на пълно и
главно доказване: сключването на договор за кредит със соченото в исковата молба
съдържание, който противоречи на императивни норми на закона, а по евентуалните искове
– наличието на посочените клаузи, които противоречат на императивни норми на закона,
накърняват добрите нрави и имат неравноправен характер.
В тежест на ответника е да докаже валидно обвързващи страните договорни клаузи
или индивидуалното им договаряне.
Когато искът е за прогласяване недействителност на сделка (или на отделна клауза от
договор), а в обстоятелствената част на исковата молба са заявени повече от едно от
законовите основания за недействителност, съдът е длъжен да съобрази, че е сезиран с
множество обективно съединени искове. Независимо от поредността и съотношението,
посочени от ищеца, исковете са предявени при условията на евентуалност. Ако сделката е
недействителна на едно основание, предвидено в закона, е безпредметно прогласяването на
нейната недействителност на друго основание. Съдът е длъжен да разгледа основанията за
недействителност в поредност според сочения от ищеца порок. Разглеждането на исковете
преминава от най-тежкия порок (противоречие със закона или заобикалянето му) към по-
леките, каквито са липсата на основание (за каузалните сделки), липсата на съгласие,
привидност, невъзможен предмет, противоречие на морала или липса на форма (така
решение № 40/07.04.2020 г. по гр. д. № 2383/2019 г. по описа на ВКС, III г. о.). Следователно,
първо следва да се разгледат доводите за нищожност на договора за потребителски кредит
поради противоречие на закона – ЗПК.
С оглед становището на страните и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК са
отделени за безспорни по делото и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между
страните е сключен договор за потребителски кредит № МАХ_300898153 от 28.11.2024 г.,
със соченото в исковата молба съдържание, включително на оспорените клаузи на чл. 9, ал. 1
и ал. 2, регламентиращи допълнителни услуги „Бързо разглеждане на искането за кредит“ и
„Динамично плащане“. По силата на договора за кредит ответникът е предоставил на
ищцата сумата от 1300 лв., със срок на кредита – 16 месеца, като сумата е дължима на равни
месечни вноски – 16 на брой по 112 лв. всяка, при обща стойност на плащанията 1792 лв.,
ГПР – 64,04 % и ГЛП – 48,63 %. В чл. 6 от договора е изготвен и погасителен план, с
начална падежна дата 20.12.2024 г. и крайна падежна дата 20.03.2026 г.
Освен безспорния им характер, тези обстоятелства се установяват по категоричен
начин от приетия договор за потребителски кредит № МАХ_300898153 от 28.11.2024 г.,
видно от който в чл. 9, ал. 1 от договора за кредит е уговорено, че при кандидатстването си
за кредит кредитоискателят изрично е заявил желание за бързо разглеждане на искането му
за кредит при условията на т. 7.3 от раздел V от Общите условия, като паричната сума за
бързо разглеждане на искането е в размер на 676,48 лв. и е дължима на равни части през
периода на кредита, съразмерно добавени във всяка една погасителна вноска от
3
погасителния план по кредита, заложен в договора. В чл. 9, ал. 2 от договора за кредит е
уговорено, че при кандидатстването си за кредит кредитоискателят изрично е заявил
желание да ползва динамично плащане по своя кредит при условията т. 7.4 от раздел V от
Общите условия, като паричната сума за динамичното плащане по кредита е в размер на
1014,72 лв. и е дължима на равни части през периода на кредита съразмерно добавени във
всяка една погасителна вноска от погасителния план по кредита, заложен в договора. Така
общият размер на задължението е нараснал до сумата от 3483,20 лв. при главница 1300 лв.,
16-месечен срок за връщане на сумата, а месечната погасителна вноска е нарастнала до
217,70 лв. Не е спорно между страните, че при изчисляване и посочване на ГПР кредиторът
не е включил двете такси. Ако същите се включат като разходи по кредита, то в този случай
размерът на ГПР ще нарасте до 238,08 % (съгласно общодостъпен калкулатор за бързи
кредити).
Сключеният между страните договор е потребителски, поради което намира своята
правна регламентация в Закона за потребителския кредит (ЗПК), като според легалната
дефиниция, дадена в чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът
предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на
договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за
продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите,
съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното
предоставяне. Условие за действителност на договора е писмената форма – чл. 10, ал. 1 ЗПК.
Съгласно т. 9 и т. 10 на чл. 11 ЗПК договорът трябва да съдържа лихвения процент по
кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е
свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за
промяна на лихвения процент, като и годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляването на ГПР по
определения в приложение № 1 начин. Неспазването на което и да е от тях според
императивната норма на чл. 22 ЗПК води до недействителност на договора за потребителски
кредит.
В случая договорът за потребителски кредит съдържа част от информацията,
посочена в т. 9 и т. 10 на чл. 11 ЗПК – посочен е годишният лихвен процент, посочен е и
годишният процент на разходите – 64,04 %. Изготвен е и погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски
– изискване на чл. 11, ал. 1, т. 7 и 11 ЗПК.
Настоящият съдебен състав приема обаче, че договорът за потребителски кредит не
отговаря на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК
договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
4
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
приложение № 1 начин.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер
на предоставения кредит, а според ал. 2 от същата норма годишният процент на разходите
по кредита се изчислява по формула съгласно приложение № 1, като се вземат предвид
посочените в него общи положения и допълнителни допускания.
В случая в представения договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР
64,04 % съобразно изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер обаче изначално
надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК, а и не отразява действителния такъв, тъй като
не включва част от разходите по кредита, а именно таксите за услугите бързо разглеждане и
динамично плащане, които също следва да се включат в общите разходи по кредита по
смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.
По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждения за
кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски
кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия; общият разход по
кредита за потребителя не включва нотариални такси. Съгласно т. 2 „обща сума, дължима от
потребителя“ е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за
потребителя.
Според практиката на СЕС – решение по дело С-686/19, в понятието „общи разходи
по кредита за потребителя“ се обозначават всички разходи, които потребителят е длъжен да
заплати по договора за кредит и които са известни на кредитора, включително комисионите,
които кредитополучателят е длъжен да заплати на кредитора. Съгласно разясненията, дадени
от Съда на ЕС по дело С-779/18, съдът разполага с възможността да контролира
неравноправния характер при определяне на годишния процент на разходите, дори при
законово установената граница. Този начин на оповестяване на разходите не е съответен и на
изискването на чл. 19, ал. 1 ЗПК.
Нещо повече - с решение по дело С-714/22 г. СЕС дава задължително за
националните съдилища тълкувание относно на член 3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО
на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за
потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета, която трябва да се
тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за
потребителски кредит, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за
5
потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието „годишен процент на
разходите“ по смисъла на посочения член 3, буква и), когато закупуването на посочените
услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват
конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит. Член 10,
параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че
когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите,
включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените
разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че
обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния
потребител на предоставената в заем главница.
Съгласно чл. 10а, ал. 1 ЗПК, кредиторът може да събира от потребителя такси и
комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, а
според ал. 2 на същата разпоредба кредиторът не може да изисква заплащане на такси и
комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
Искането за отпускане на кредит представлява елемент от фактическия състав по
сключване на договора за потребителски кредит, поради което разглеждането му от
кредитора представлява необходимо условие за отпускането и усвояването на кредита и не
би могло да се подведе под дефиницията за „допълнителни услуги“ по смисъла на чл. 10а,
ал. 1 ЗПК, за която дейност е предоставена законова възможност кредиторът да събира
допълнителни такси. В действителност уговорената в чл. 9, ал. 1 от договора и т. 7.3 от ОУ
такса за бързо разглеждане не се дължи за предоставяне на каквато и да било услуга, а за
извършване на оценка на кредитоспособността на потребителя съгласно чл. 16 и сл. от ЗПК,
която дейност законът възлага като преддоговорно задължение на кредитора и за чието
извършване законът не урежда събиране на допълнителна такса извън възнаграждението на
кредитора по договора за кредит. В този смисъл таксата за „бързо разглеждане“ на искането
за отпускане на кредит представлява допълнително възнаграждение за изпълнение на едно
законово преддоговорно задължение на ответника, а не за предоставяне на потребителя на
някакво допълнително благо извън същественото съдържание на кредитното
правоотношение. За този извод е без значение въпросът дали срещу заплащането на таксата
потребителят в действителност получава по-бързо разглеждане на искането или не, защото
действията, за които тази такса се събира, сами по себе си нямат характера на допълнителна
услуга, за чието предоставяне ответникът може да получава допълнително възнаграждение.
На следващо място, плащането на погасителните вноски по кредита представлява
основно задължение на потребителя – кредитополучател, което е част от същественото
съдържание на договора за потребителски кредит. Следователно договорните клаузи,
касаещи начина на неговото изпълнение (в брой на каса, в брой на представител на
кредитора, чрез банков превод и пр.), както и мястото на изпълнение (на адреса на
кредитора, на адреса на длъжника, на друг адрес), представляват уговорки относно
изпълнението на основния предмет на договора за потребителски кредит, а не предоставят
на потребителя допълнително благо извън този предмет. Ето защо в случаите, в които
6
страните са се уговорили, че местоизпълнението на задължението на потребителя за
плащане ще бъде неговият настоящ адрес, а начинът на плащане ще бъде в брой на
представител на кредитора, чрез изпълнението на тези уговорки кредиторът не предоставя
„допълнителни услуги“ по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК, а извършва действия по
управление на кредита и в частност – събиране на дължимите погасителни вноски по
определения от страните начин. В този смисъл уредената в чл. 9, ал. 2 от договора и т. 7.4 от
ОУ такса за „динамично плащане“ представлява допълнително възнаграждение на
кредитора за изпълнение на едно негово законово и договорно задължение – да приеме
изпълнението на потребителя по установения в договора начин и на посоченото в него
място, за което кредиторът няма право на отделно възнаграждение извън насрещната
престация за ползването на кредита – уговорената възнаградителна лихва.
С оглед установената характеристика на таксите за „бързо разглеждане“ и
„динамично плащане“ като допълнителни възнаграждения на кредитора за извършване на
оценка на кредитоспособността на потребителя и отпускане на кредита, респективно за
приемане на изпълнението по него, тези възнаграждения представляват общ разход
по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК и следва да бъдат включени при определяне
размера на годишния процент на разходите. Същите са предварително известни на
ответника и се заплащат от кредитополучателя. При включване на двете такси в общия
разход по кредита годишният процент на разходите по него възлиза на 238,08 %, поради
което съдът приема, че разходите за „допълнителни услуги“ представляват конструкция,
предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит.
Следователно от доказателствената съвкупност по делото се установява, че
посоченият в договора за кредит годишен процент на разходите от 64,04 % не само че
надхвърля законовото ограничение на чл. 19, ал. 4 ЗПК, но и не отговаря на действителния
размер на ГПР и не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от
сделката, каквато именно е функцията на ГПР. Тази част от сделката е особено съществена
за интересите на потребителя, тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите
по кредита е чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в
договора и това да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира
икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите от него
задължения. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото
оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят урежда като порок от толкова
висока степен, че изключва валидността на договарянето – чл. 22 ЗПК. В този смисъл с
неоповестяването на действителния ГПР в договора за кредит са нарушени императивните
изисквания на закона. Посочен в договора ГПР, който е неверен и негоден да изпълни своята
функция, не представлява годишен процент на разходите, поради което договорът за
потребителски кредит се явява сключен в нарушение на императивното изискване
на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и е нищожен на основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Ето защо предявеният главен установителен иск с правно основание чл. 22 ЗПК за
прогласяване нищожността на договора за кредит е основателен и следва да бъде уважен,
7
поради което евентуалните искове за прогласяване нищожността на двете клаузи за
„допълнителни услуги“ - „Бързо разглеждане на искането за кредит“ и „Динамично
плащане“, не следва да бъдат разглеждани самостоятелно.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски се дължат
едонствено на ищцата в размер на 139,33 лв. – заплатена държавна такса. От процесуалния
й представител адв. М. се претендира възнаграждение за безплатна правна помощ на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. съгласно договор за правна защита и съдействие от
08.06.2025 г. В полза на адв. М. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в
размер на 540 лв. с ДДС, в която насока съдът отчете вида на предявения иск, цената му,
фактическата и правната сложност на делото, срочното му разглеждане в рамките на едно
съдебно заседание, в което ищцата не е била представлявана поради искане делото да бъде
разгледано в нейно отсъствие, както и взе предвид разрешенията, дадени с решение по дело
C-438/22 и с решение по съединени дела C-427/16 и C-428/16, задължителни за прилагане от
националните съдилища, и релевантната съдебна практика при определянето на
възнагражденията за безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. (напр. определение
№ 1016 от 06.03.2024 г. по ч. гр. д. № 4123/2023 г. по описа на ВКС, IV г. о., определение №
2797 от 29.10.2024 г. по ч. т. д. № 2297/2024 г. по описа на ВКС, II т. о., определение № 3450
от 18.12.2024 г. по ч. т. д. № 2450/2024 г. по описа на ВКС, II т. о. и др.), че разписаното
в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (сега
Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа) не е задължително за
прилагане от съда при произнасяне по отговорността за разноските.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по предявения от Б. М. К., ЕГН **********, с адрес: гр. С., кв. „Л.З.
Г“, бл. 22Б, вх. А, ет. 6, ап. 17, срещу „Б.Е.Д.К.“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление: гр. С., ул. „Н.“ № 25, ет. 5, иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. чл. 22 ЗПК нищожността на договор за кредит №
МАХ_300898153 от 28.11.2024 г., сключен между страните, поради противоречието му на
закона.
ОСЪЖДА „Б.Е.Д.К.“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр.
С., ул. „Н.“ № 25, ет. 5, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на Б. М. К., ЕГН
**********, с адрес: гр. С., кв. „Л.З. Г“, бл. 22Б, вх. А, ет. 6, ап. 17, сумата от 139,33 лв. -
разноски по делото.
ОСЪЖДА „Б.Е.Д.К.“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр.
С., ул. „Н.“ № 25, ет. 5, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2, вр. ал.
2 ЗАдв. на адв. М. В. М., АК-П., с адрес: гр. П., ул. „П.О.К.“ № 36, ет. 3, ап. 11, сумата от 540
8
лв. с ДДС, адвокатско възнаграждение за оказана на ищцата Б. М. К., ЕГН **********,
безплатна правна помощ в хода на настоящото производство.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9