№ 1326
гр. София, 06.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО II ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Галя Митова
Членове:Валентина Ангелова
Милен Евтимов
при участието на секретаря Мариана Д. Ружина
като разгледа докладваното от Милен Евтимов Въззивно гражданско дело №
20231100510487 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на малолетната Й. А. Х., действаща
чрез нейната майка и законен представител И. Й. Д., срещу решението от
02.05.2023 г. по гр. д. № 55708/2022 г. на СРС, 80 състав, в частта, в която е
отхвърлен искът за увеличение на месечната издръжка на въззивницата за
разликата над 195 лева до 300 лева. В жалбата се твърди, че решението в
обжалваната част е неправилно, като са изложени съображенията за това.
Въззивницата моли да се отмени решението в обжалваната част и да се
постанови друго, с което да се уважи изцяло предявеният иск за увеличение
на месечната й издръжка. Пълномощникът й претендира адвокатско
възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
Въззиваемата страна А. Б. Х. признава, че може да заплаща месечна
издръжка на въззивницата в размер на 233 лева, и моли за решение в този
смисъл.
1
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал.1 ГПК,
от страна, имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на
въззивно обжалване акт, който е валиден като цяло и допустим в обжалваната
му част.
Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и
доводи на страните, приема за установено следното:
С решението от 02.05.2023 г. по гр. д. № 55708/2022 г. СРС, 80 състав, е
увеличил размера на издръжката от 160 лева, присъдена с решение от
25.02.2015 г. по гр.д. № 52158/2014 г. на СРС, III ГО, 91 състав, като е осъдил
А. Б. Х. да заплаща на малолетното си дете Й. А. Х., действащо чрез неговата
майка и законен представител И. Й. Д., месечна издръжка в размер на 195
лева, считано от 13.10.2022 г. (датата на предявяване на иска), ведно със
законната лихва за забава върху всяка просрочена сума, и е отхвърлил
предявения иск до пълния му размер от 300 лева. Районният съд е допуснал
предварително изпълнение на решението в частта за присъдената издръжка и
е осъдил ответника да заплати на СРС държавна такса върху присъдената
издръжка в размер на 25.20 лева.
В настоящия случай въззивницата е на близо 10 години и нейните
нужди от средства за съществуване, образование и социално-културно
развитие са нараснали, респ. са се появили, след определянето на сегашната й
издръжка. Бащата е получавал месечно брутно трудово възнаграждение от
710 лева до месец декември 2022 г. и след това трудовият му договор е
прекратен, без доказателства за сключването на нов. А. Б. Х. не притежава
недвижими имоти, а доказателства за упражнявана от него търговска дейност
са представени след срока по чл. 312, ал. 2 ГПК, но дори от тях не се
установява какви вземания има лицето към едноличното му дружество с
ограничена отговорност. Въззиваемият обаче е направил признание пред
настоящата инстанция в откритото съдебно заседание на 08.02.2024 г., че
може да заплаща на дъщеря си Й. месечна издръжка в размер на 233 лева.
Въззивният съд кредитира признанието на бащата, поради което
увеличава участието му в издръжката на въззивницата с още 38 лв. месечно,
или въззиваемият трябва да заплаща 233 лв. месечна издръжка. По-голяма
сума за издръжка към настоящия момент лицето не следва да отделя, предвид
липсата на материални възможности за това.
2
С оглед изложеното, обжалваното решение следва да се отмени в
частта, в която искът за увеличение на месечната издръжка е отхвърлен за
разликата от 195 лева до 233 лева, като въззиваемият се осъди да заплаща на
въззивницата месечна издръжка от още 38 лева, считано от датата на
подаване на исковата молба, ведно със законната лихва за забава, а решението
в частта, в която искът за увеличение на месечната издръжка е отхвърлен за
разликата от 233 лева до 300 лева – да се потвърди като правилно и
законосъобразно.
Върху присъдената от въззивната инстанция издръжка въззиваемият
дължи държавна такса в размер на 54.72 лева по сметка на СГС.
Въззивницата не е представила доказателства, че е представлявана по
делото безплатно от пълномощника й, поради което претенцията на
последния за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
е неоснователна и съдът я оставя без уважение.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решението от 02.05.2023 г. по гр. д. № 55708/2022 г. на СРС,
80 състав, в частта, в която е отхвърлен искът за увеличение на месечната
издръжка на детето Й. А. Х. над 195 лева до 233 лева, и вместо него
ПОСТАНОВИ:
ИЗМЕНЯ размера на присъдената с решение от 25.02.2015 г. по гр.д. №
52158/2014 г. на СРС, III ГО, 91 състав, в полза на Й. А. Х. месечна издръжка
от 160 лева, на основание чл. 150, предл. 1 и предл. 3 от СК, като:
ОСЪЖДА А. Б. Х., ЕГН **********, да заплаща на малолетното си
дете Й. А. Х., ЕГН **********, действащо чрез неговата майка и законен
представител И. Й. Д., ЕГН **********, още 38 лева месечна издръжка (или
общо 233 лева), считано от 13.10.2022 г. до настъпване на законни причини за
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена сума до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението от 02.05.2023 г. по гр. д. № 55708/2022 г.
на СРС, 80 състав, в останалата обжалвана част.
3
ОСЪЖДА А. Б. Х., ЕГН **********, да заплати по сметка на СГС
сумата от 54.72 лева – държавна такса, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. К. Г. за присъждане на
адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. за въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4