№ 365
гр. Пловдив, 03.10.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
закрито заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Васил Ст. Гатов
Членове:Милена Б. Рангелова
Деница Ц. Стойнова
като разгледа докладваното от Васил Ст. Гатов Въззивно частно наказателно
дело № 20225000600381 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава двадесет и втора НПК.
С протестираното определение съдът е прекратил съдебното
производство и върнал делото на Окръжна прокуратура Стара Загора за
отстраняването на допуснатите процесуални нарушения.
Недоволен от така постановеният съдебен акт останал прокурорът и на
основание чл.249, ал.3 НПК го протестирал. В протеста релевирал
съображения за неправилност на изводите на съда, свързани с въпросите по
чл.248 НПК и предложил определението да бъде отменено и делото върнато
за ново разглеждане на първоинстанционния съд.
Апелативният съд, като съобрази възраженията в протеста, провери
изцяло обосноваността и законосъобразността на обжалваното определение и
за да се произнесе взе предвид следното:
Протестът е подаден в срок, от активнолегитимирана страна и е
процесуално допустим.
Разгледан по същество е неоснователен.
В разпоредителното заседание, проведено на 12.07.2022г. съдът е
установил допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
попадащи в обхвата на разпоредбата на чл.248, ал.1, т.3 НПК. Според съда в
1
обстоятелствената част на обвинителния акт липсва необходимата
конкретика относно фактите, срещу които подсъдимите да се бранят, а
обвинението да доказва.
Изводите на съда са правилни и намират опора в делото.
Непосочването на правнорелевантната фактология в обвинителния акт
във всички случаи води до нарушаване правото на защита на обвиняемия,
респ. подсъдимия, защото същият е поставен в невъзможност да разбере на
базата на какви факти е обвинен, срещу какви факти да се брани и как да
организира защитата си. Това важи в пълна степен и за бланкетните правни
норми, каквато е тази по чл.123 НК, където конкретното нарушение на
бланкетната норма следва да бъде посочено фактически пълно, ясно и точно
или казано по друг начин необходимо е да са посочени всички факти, които
прокурорът счита, че очертават нарушението на бланкета, както от обективна,
така и от субективна страна.
В тази връзка следва да се отбележи, че законодателят е извел точното
посочване на значимите за решаване на отговорността обстоятелства в
описателната част на обвинителния акт като абсолютно изискване за
процесуалната му издържаност. Липсата на факти, които сочат на
претендираната от прокурора престъпна деятелност не позволява на съда да
провери каква точно е била волята му, а от друга страна нарушава
процесуалните права на обвиняемия.
Правилен е изводът на съда, че в обстоятелствената част на
обвинителния акт не са посочени факти, от които да става ясно знаели ли са
обвиняемите Ц. С. и Т. Б. за възложената задача на пострадалия, както и бил
ли е инструктиран или не последния, все факти необходими за пълно и точно
фактическо обвинение.
Липсата им не може да бъде запълнена само с посочване на
престъплението, за извършването на което те са привлечени като обвиняеми,
в каквато насока е виждането на прокурора, изложено в протеста.
Отделно от така установената липса на основни факти за деятелността
на подсъдимите, посочените такива са неясни и противоречиви.
Първоинстанционният съд правилно е забелязъл както неяснотите, така и
противоречията във фактическата обосновка на прокурора за времето,
мястото и начина на извършване на престъплението и конкретното участие на
2
всеки един от подсъдимите в него, които противоречия по основните за
решаване на въпроса за отговорността на подсъдимите факти винаги са
съществени и пречат на подсъдимите да организират адекватно защитата си.
Тези пороци между другото са били установени и с отменителното
решение по внохд №94/22г. на Апелативен съд Пловдив, в което е посочено,
че обвинителния акт страда от фактическа, а не от доказателствена обосновка.
Обобщено, въззивната инстанция споделя изцяло констатациите на съда
по делото и намира правните му изводи за точни, обосновани и
законосъобразни. Основно задължение на съда в хода на разпоредителното
заседание е при констатиране на отстраними съществени нарушения на
процесуалните правила, да прекрати съдебното производство и да върне
делото на прокурора за отстраняването на тези пороци. Така е и сторил
първоинстанционния съд по делото. Описаните в обстоятелствената част на
протестираното определение нарушения са налични. Правилно са
констатирани и обосновано съдебното производство е прекратено и делото
върнато на прокурора.
Отпочване на съдебно производство при наличие на такива съществени
процедурни пороци не би позволило същото да завърши със законосъобразен
и обоснован съдебен акт, който да породи желаните от закона правни
последици.
Всичко посочено по-горе диктува изводът, че протестираното
определение е обосновано и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, а
подаденият срещу него протест оставен без уважение.
Не на последно място, не могат да бъдат споделени съображенията на
прокурора относно процесуалната роля и стойност на обвинителния акт.
Вярно е, че той не е от категорията на юридическите актове, с които делото се
решава по същество, както сочи прокурорът. Но е вярно и друго, а именно, че
обвинителният акт е с решаващо значение за очертаване на обвинителната му
теза и с него прокурорът определя фактическите граници, в които следва да
се развие предстоящето съдебно производство и съдът не може да излиза
извън тях. Ето защо и в правната доктрина и в съдебната практика е прието,
че в обстоятелствената част на обвинителния акт трябва да бъдат посочени
ясно, точно и разбираемо всички факти, определящи престъпния характер на
деянието, в което е обвинен дееца, както и правната му квалификация. Само
3
така рамките на процеса на доказване са очертани законосъобразно. Такова
между другото е и становището на проф. М. Ч. относно процесуалната
издържаност на обвинителния акт.
С оглед гореизложеното Апелативният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 430/12.07.2022г. по нохд № 409/22г.
на Окръжен съд Стара Загора.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4