№ 931
гр. София, 16.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело
№ 20251110100714 по описа за 2025 година
Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І
"Производство пред първата инстанция".
Образувано е по искова молба вх. № ............. г., уточнена с молба вх. № ....... г., на П.
И. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. ............ срещу „...........“ АД, ЕИК .........., със седалище и
адрес на управление: гр. ......, с която е предявен за разглеждане отрицателен установителен
иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията
между страните, че ищецът не дължи на ответника следните суми: 3 610,66 лева – главница,
представляваща начислена сума за предоставени В и К услуги за имот в гр. ............ с
клиентски номер: ........... за периода 16.05.2016 г. – 14.12.2021 г., 796,76 лева – обезщетение
за забава върху главницата за периода 16.05.2016 г. – 14.12.2021 г., 705,28 лева – начислени
суми за старо салдо от 16.05.2016 г., или сума в общ размер на 5 112,70 лева,
представляваща сбор от задължения за главница и лихви за имот в гр. ............ клиентски
номер: ........... по фактури за периода 16.05.2016 г. – 14.12.2021 г. , поради погасяването й
по давност.
Ищецът твърди, че на 03.12.2024 г. на вратата на жилището, в което живее, била
залепена покана № 26691, изходяща от ответното дружество, в която се сочело, че следва
съдебно търсене на неплатена сума от 6 564,86 лева. На 06.12.2024 г. ищецът подал молба до
„...........“ АД, с искане за отписване на задължение в размер на 2 200,50 лева за периода
01.03.2013 г. – 31.03.2016 г., недължимо съгласно влязло в сила съдебно решение по гр. д. №
22158/2019 г. на СРС, 171 състав, както и за предоставяне на справка за дължимите от ищеца
суми. При запознаване със справката ищецът констатирал, че сумата от общо 6 675,34 лева е
начислена за партида по клиентски номер: ********** за периода м. май 2016 г. – м.
декември 2024 г., като за периода 16.05.2016 г. – 14.12.2021 г. начислена била сума в размер
на общо 4 419,01 лева, от която 1./ 3 610,66 лева – главница, представляваща начислена сума
за предоставени В и К услуги за имот в гр. ............ с клиентски номер: ........... за периода
16.05.2016 г. – 14.12.2021 г., 796,76 лева – обезщетение за забава върху главницата за периода
16.05.2016 г. – 14.12.2021 г., 705,28 лева – начислени суми за старо салдо от 16.05.2016 г.
1
Оспорва дължимостта на начислените му суми за периода 16.05.2016 г. – 14.12.2021 г., като
погасени с тригодишна погасителна давност.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
изразява становище за частична основателност на предявения иск – до сумата от 3 833,07
лева, като сочи, че това са фактически начислените на ищеца суми за процесния период.
Оспорва да му е начислявал сумата за разликата над 3 833,07 лева до пълния предявен
размер на иска. Твърди, че не е дал повод за завеждане на делото, поради което моли
отговорността за разноските по делото да бъде възложена на ответника.
Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа
страна следното:
Между страните по делото не е спорно, поради което и с проекта на доклад,
обективиран в Определение № 16461/08.04.2025 г. и обявен за окончателен без възражения
на страните в проведеното на 02.06.2025 г. открито съдебно заседание, съдът е отделил, на
основание чл. 153 ГПК, като безспорно и ненуждаещо се доказване следното обстоятелство:
че в процесния период страните са били обвързани от валидно облигационно
правоотношение относно имот в гр. ............ с клиентски номер: **********.
По делото е представена и приета Покана № 26691 (л. 9), отправена от „...........“ АД
към П. И. Б., за обсъждане на въпроса за заплащането на задълженията за В и К услуги,
начислени по клиентски № ........... които към 03.12.2024 г. възлизат на 6 564,86 лева.
По делото е представена и приета молба вх. ........... г. (л. 5), отправена от П. И. Б. до
„...........“ АД, към която се прилага препис от Решение № 20276352/15.12.2020 г.,
постановено по гр. д. № 22158/2019 г. по описа на СРС, 171 състав, и се прави искане за
отписване на признатите с посоченото съдебно решение за недължими задължения за В и К
услуги, фигуриращи в системата на дружеството. Видно от приложения на л. 10-11 от
делото препис от решението по гр. д. № 22158/2019 г. на СРС, 171 състав, влязло в сила на
21.01.2021 г., с него е признато за установено в отношенията между страните, че П. И. Б. не
дължи на „...........“ АД сумата от 2 000,50 лева – главница, представляваща стойност на
потребена В и К услуга за периода 01.03.2013 г. – 31.03.2016 г, и сумата от 200,00 лева –
мораторна лихва за периода 01.03.2013 г. – 31.03.2016 г.
По делото е представена и приета молба вх. № О/Ж-1661/06.12.2024 г. (л. 6),
отправена от П. И. Б. до „...........“ АД, съдържаща искане за предоставяне на информация за
всички налични задължения за В и К услуги, начислени за клиентски № **********.
По делото е представено и прието Писмо – отговор на „...........: АД на писма с вх.
№ М-3852 и О/Ж -1661 от 06.12.2024 г. (л. 7), с което се информира П. И. Б., че
формираните задължения по партида с клиентски № ********** за имот, находящ се в гр.
............ за периода 16.05.2016 г. – 13.12.2024 г., възлизат на 6 675,34 лева. Към писмото, в
табличен вид се предоставя справка за начина на формиране на сумата от 6 675,34 лева (л. 7
– 8), вкл. с отразяване на извършени плащания и корекции вследствие на намаление по
партида и анулиране на фактура № ........... г.. От приложената таблица и след извършване на
аритметични пресмятания се установява, че за периода 16.05.2016 г. – 14.12.2021 г. са
издадени фактури на обща стойност от 4 419,01 лева. В справката е отразено, че в резултат
от намаление по партида със сума от 585,94 лева, към 14.02.2023 г. задължението за В и К
услуги възлиза на 4 680,43 лева. Следователно посоченото намаление е извършено пред
14.02.2023 г., респ. преди завеждане на настоящото дело.
По делото е изслушано и прието без възражения на страните заключението на вещото
лице В. П. по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ). Според констатациите
на вещото лице, за процесния период 16.05.2016 г. – 14.12.2021 г. са начислявани суми за
2
доставени В и К услуги по партида с клиентски номер ........... въз основа на периодични
отчети. При извършена справка в счетоводството на ответника, експертът е констатирал, че
размерът на отразените за дължими суми по фактури за периода 16.05.2016 г. – 14.12.2021 г.
възлиза на общо 3 833,07 лева, от която сума 3 150,87 лева – главница, и 682,20 лева – лихва,
като в табличен вид е посочил конкретния начин на формиране на тази сума. Установил е
още, че на основание Решение № 20276352 ответното дружество е извършило корекция в
размера на дължимите суми, като е намалил същите със сумата от общо 585,94 лева, от която
552,87 лева – главница, и 33,07 лева – лихва, представляващи задължения по фактури за
периода 18.05.2015 г. - 14.04.2016 г. Съдът кредитира експертното заключение като
обективно и компетентно изготвено и постави същото в основата на правните си изводи.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира следното от правна
страна:
Съдът е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1
ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на
ответника поради погасяването им по давност следните суми: 1./ 3 610,66 лева – главница,
представляваща начислена сума за предоставени В и К услуги за имот в гр. ............ с
клиентски номер: ........... за периода 16.05.2016 г. – 14.12.2021 г., 796,76 лева – обезщетение
за забава върху главницата за периода 16.05.2016 г. – 14.12.2021 г., 705,28 лева – начислени
суми за старо салдо от 16.05.2016 г.,
Предявеният отрицателен установителен иск се основава на твърденията на ищеца, че
процесните вземания са погасени по давност, в рамките на което основание съдът дължи
произнасяне. Съобразно общоприетото становище в правната теория и съдебна практика
погасителната давност не води до погасяване на самото вземане, а на възможността то да
бъде принудително изпълнено. В този смисъл следва да се разбира и търсената с процесния
отрицателен установителен иск съдебна защита – установяване недължимост на вземане
поради изтекла давност, което като правен резултат означава установяване, че е погасена
възможността за принудителното му изпълнение.
По предявения иск в тежест на ищеца е да докаже правния си интерес, а в тежест на
ответника е да докаже наличието на валидно правоотношение между ищеца и ответника по
договор за доставка на В и К услуги през процесния период, количеството на реално
доставената от него по договора вода за процесния период и нейната стойност, както и
обстоятелства, водещи до прекъсване или спиране на давността на вземанията.
Правният интерес от предявяването на отрицателен установителен иск, като
абсолютна процесуална предпоставка за неговата допустимост съгласно чл. 124, ал. 1 ГПК, е
налице тогава, когато ответникът по иска претендира отричаното от ищеца право. От
значение за допустимостта на иска са действията на ответника по предявяване на претенции
срещу ищеца, осъществени извън съдебното производство. Ако ответникът се защитава
срещу иска чрез доказване съществуването на отреченото право, то не е налице съмнение по
въпроса, че ответникът претендира това право и липсва необходимост ищецът да доказва
правния си интерес. Отричането, че съществува спор по предмета на делото, включително
признаването на иска в хода на производството или на отделни правнозначими факти по
делото, не водят до отпадане на правния интерес от него, когато ответникът е предявил
оспорената претенция извънсъдебно – в този смисъл и практиката на Върховния съд,
изразена в Решение № 43 от 1.II.1990 г., II г. о., както и по-новата съдебна практика,
изложена в Определение № 95 от 22.02.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 510/2018 г., IV г. о., ГК,
според която ответникът не може да предизвика прекратяване на делото с изявленията си и
процесуалното си поведение. При тези принципни правни положения и предвид
конкретиката на разглеждания казус, съдът намира предявеният иск за частично
недопустим – за сумата над 3 833,07 лева, от която 3 150,87 лева – главница, и 682,20 лева –
лихва, до пълния предявен размер на иска от 5 112,70 лева поради следното. Въз основа на
3
неоспорената от страните ССчЕ се установи по категоричен начин, че начислени и
фигуриращи като дължими в счетоводството на ответното дружество за процесния период
са именно сумата от 3 150,87 лева – главница, и 682,20 лева – лихва, като начинът на
формиране на тази сума е резултат от извършена в счетоводството на „...........“ АД корекция
вследствие изпълнение на Решение № 20276352/15.12.2020 г., постановено по гр. д. №
22158/2019 г. по описа на СРС, 171 състав. Тези констатации на вещото лице се подкрепят и
от приложената към исковата молба справка за формирани задължения и извършени
плащания по партида с клиентски номер ********** по издадени фактури в периода
16.05.2016 г. до 13.12.2024 г., предоставена от ответното дружество на ищеца по нарочно
искане на последния преди завеждане на делото, в която таблица ясно се установява, че в
действителност с посочената и от вещото лице сума в размер на 585,94 лева е намалено
задължението по партидата с клиентски номер ********** още през 2023 г. При това
положение съдът намира, че за разликата над сумата от 3 833,07 лева до пълния предявен
размер от 5 112,70 лева предявеният иск е процесуално недопустим. От една страна, на
основание чл. 299 ГПК, поради наличие на влязъл в сила съдебен акт по гр. д. № 22158/2019
г. по описа на СРС, 171 състав, с който е отречено съществуването на част от процесната
сума, в резултат на изпълнението на което съдебно решение ответникът е намалил размера
на задълженията по партидата с клиентски номер ........... вкл. като е отразил в
счетоводството си това намаление преди предявяване на иска по чл. 124, ал. 1 ГПК, искът е
процесуално недопустим за разликата над сумата от 3 150,87 лева до сумата от 3 703,74 лева
(сбор от сумата от 3 150,87 лева и 552,87 лева – главница по корекцията), и за сумата над
682,20 лева до 715,27 лева (сбор от сумата от 682,20 лева и 33,07 лева – лихва по
корекцията). Това е така, тъй като съществуването на задължение в посочения размер е
отречено с влязъл в сила съдебен акт и настоящият съд е обвързан от СПН на предходното
решение. От друга страна, за разликата над сумата от 3 703,74 лева и над 682,20 лева до
пълните предявени размери на претенциите за главница и лихва, предявеният иск по чл. 124,
ал. 1 ГПК е процесуално недопустим поради липса на правен интерес от водене на иск за
горницата над въпросните суми поради липса на действия на ответника по предявяване на
претенции срещу ищеца, осъществени извън съдебното производство. Това е така, тъй като
от приложената справка за задължения не се установява начисляването на суми в посочения
общ размер на сумата от 5 112,70 лева, което обстоятелство би обусловило правен интерес от
водене на иск в тези размери.
В останалата част – за сумата от общо 3 833,07 лева, от която 3 150,87 лева –
главница, и 682,20 лева – лихва, с отговора на исковата молба ответникът сам признава, че
тези суми са погасени по давност. Това обстоятелство представлява признание на факт,
което е доказателствено средство /арг. от чл. 175 ГПК/, и следва да се вземе предвид от съда.
С оглед на така проявеното от ответното дружество процесуално поведение и прилагайки
неблагоприятните последици от неизпълнената от същия доказателствена тежест, нарочно
възложена му с доклада по делото, настоящият състав намира исковата претенция за
основателна в частта за сумата от общо 3 833,07 лева, от която 3 150,87 лева – главница, и
682,20 лева – лихва.
Относно разноските
При този изход на делото право на разноски имат и двете страни. Ищецът е сторил
разноски единствено за заплатена държавна такса в размер на 176,76 лева, като съобразно
уважената част от иска в негова полза следва да се присъди сумата от 122,15 лева.
Ответникът претендира разноски за платен депозит за ССчЕ и юрисконсултско
възнаграждение, което с оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото съдът
определя в размер на 100,00 лева. Съобразно прекратената част от производството в полза
на ответника следва да се присъди сумата от 100,11 лева.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 29 състав
4
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че П. И. Б., ЕГН
**********, с адрес: гр. ............ НЕ ДЪЛЖИ на „...........“ АД, ЕИК .........., със седалище и
адрес на управление: гр. ......, сумата от 3 150,87 лева – главница, представляваща начислена
сума по фактури за предоставени В и К услуги за имот в гр. ............ с клиентски номер:
........... за периода 16.05.2016 г. – 14.12.2021 г., и сумата от 682,20 лева – обезщетение за
забава върху начислената главница по фактури за периода 16.05.2016 г. – 14.12.2021 г.,
поради погасяването им по давност.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д.№ 714/2025 г. по описа на СРС, 29 състав, в
частта по предявения от П. И. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. ............ срещу „...........“ АД,
ЕИК .........., със седалище и адрес на управление: гр. ......, отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за горницата над сумата от 3 833,07 лева до пълния
предявен размер от 5 112,70 лева, представляваща сбор от задължения за главница и лихви за
имот в гр. ............ клиентски номер: ........... начислени по фактури за периода 16.05.2016 г. –
14.12.2021 г., поради недопустимост.
ОСЪЖДА „...........“ АД, ЕИК .........., със седалище и адрес на управление: гр. ......, да
заплати на П. И. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. ............ на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
сумата в размер на 122,15 лева – сторени разноски в производството по гр. д. № 714/2025 г.
по описа на СРС, 29 състав.
ОСЪЖДА П. И. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. ............ да заплати на „...........“ АД,
ЕИК .........., със седалище и адрес на управление: гр. ......, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 4
ГПК, сумата в размер на 100,11 лева – сторени разноски в производството по гр. д. №
714/2025 г. по описа на СРС, 29 състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните, а в прекратителната му част, в която има
характер на определение, подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд
в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5