Решение по дело №86/2020 на Районен съд - Враца

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр.ВРАЦА, 29.05.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският районен съд,VІІІ граждански състав,в публичното съдебно заседание на 28.05.2020 г.,в състав:

 

Районен съдия : ЕМИЛ КРЪСТЕВ

 

при секретаря С.Р.,като разгледа докладваното от съдията гр. дело №86 по описа за 2020 г.,за да се произнесе,взе предвид следното:

 

Делото е образувано по предявени на 13.01.2020 г. от Ц.П.Г. с ЕГН ********** *** против Н.И.У. с ЕГН ********** *** искове с правно основание чл.49 от СК-за прекратяване сключения между страните граждански брак по вина на ответника,за предоставяне на ищцата упражняването на родителските права върху роденото от брака дете И.Н. У. с ЕГН **********,за определяне на ответника режим на лични отношения с детето-всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10 ч. на съботата до 17 ч. на неделята,както и 1 м. през лятото/юли или август/,несъвпадащ с платения годишен отпуск на ищцата,за осъждане ответникът да заплаща месечна издръжка в размер на 300 лв. за детето,за предоставяне на ищцата ползването на семейното жилище в гр.В.

Ищцата твърди,че страните са сключили граждански брак през 2009 г.,влошаването на отношенията между тях започнало през 2016 г.,фактическата раздяла датирала от края на 2019 г..

След проверка на исковата молба,Съдът е намерил същата за редовна и съдържаща допустими искове.В срока по чл.131 от ГПК,от ответника е постъпил отговор,с който оспорва твърденията и исканията на ищцата.

Иска бракът да бъде прекратен,но по вина на ищцата, както и да му бъде предоставено упражняването на родителските права,при което ищцата да бъде осъдена да заплаща 300 лв. издръжка.

В с.з., страните са представили/и заявили,че поддържат/ споразумение по смисъла на чл.49 ал.4 от СК,с което уреждат произтичащите от прекратяването на брака правоотношения.

При което е преминато към производство за развод по взаимно съгласие,на основание чл.321 ал.5 от ГПК.

    Съдът,като взе предвид събраните по делото доказателства и изложените от молителите твърдения,намира за безспорно от фактическа страна следното:

    Гражданският брак между молителите е сключен на 16.02.2009 г. с акт №0026 на Община В.

Страните са родители на малолетния И.Н. У. с ЕГН **********.

Семейното жилище гр.В.*** е лична собственост на молителя,като придобито по време на брака чрез дарение.

    Съгласно споразумението между молителите,след прекратяването на брака:

    Молителката ще упражнява родителските права.Детето ще живее при нея на адрес гр.***.

Молителят ще има право да вижда и да взема при себе си детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 17 ч. на петъка до 17 ч. на неделята,един месец през лятото/юли или август/,несъвпадащ с платения годишен отпуск на молителката,през четните години-с преспиване за майските и коледните празници за дните,обявени за почивни,от 9 ч. на първия почивен ден до 17 ч. на последния,през нечетните години-с преспиване за великденските и новогодишните празници за дните,обявени за почивни,от 9 ч. на първия почивен ден до 17 ч. на последния,за рождения ден на детето-за три астрономически часа,след изрично уточнение с молителката по вайбър, месинджър,мейл или др.,като ще взема детето от адреса в гр.*** и ще го връща на същия адрес.

Молителят ще има право да вижда и да взема детето и по друго време,след предварителна уговорка между родителите.

    Молителят ще заплаща на детето чрез молителката месечна издръжка от 250 лв.,чрез банков превод по посочена от молителката банкова сметка,***-то число на текущия месец,считано от депозирането на исковата молба в Съда/13.01.2020 г./ до навършване на пълнолетие на детето или до настъпването на обстоятелства за изменяване или прекратяване.

    Молителите нямат претенции за издръжки помежду им.

    Семейното жилище в гр.*** ще се ползва от молителката и детето,при условията на чл.56 ал.2 от СК.

    Предвид заетите от молителите позиции,следва да се приеме,че брачната връзка съществува формално и не може да бъде заздравена.

    Представеното споразумение отговаря на изискванията на Закона,като в мотив представлява неразделна част от настоящето решение.

    Вземайки горното предвид,Съдът намира,че бракът между молителите следва да бъде прекратен,с уговорените в споразумението последици.

    Съдът определя окончателна държавна такса от 40 лв.. Съответно,молителите следва да бъдат осъдени да заплатят по 20 лв..Молителят следва да бъде осъден да заплати и 180 лв. държавна такса върху издръжката.

Водим от горното,Съдът

 

 

                 Р  Е  Ш  И :

 

 

ПРЕКРАТЯВА с развод сключения на 16.02.2009 г. с акт №0026 на Община Враца граждански брак между Ц.П.Г. с ЕГН ********** и Н.И.У. с ЕГН **********,***,поради постигнато сериозно и непоколебимо взаимно съгласие.

 

 

УТВЪРЖДАВА постигнатото споразумение по чл.51 от СК, което да се счита неразделна част от настоящето решение.

 

 

ОСЪЖДА Ц.П.Г. с ЕГН ********** *** да заплати по сметка на ВРС 20 лв. държавна такса.

 

ОСЪЖДА Н.И.У. с ЕГН ********** *** да заплати по сметка на ВРС 200 лв. държавни такси.

 

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :