№ 1622
гр. София, 22.06.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Величка Борилова
Членове:Зорница Гладилова
Рени Ковачка
като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно частно
гражданско дело № 20221000501671 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.248 от ГПК.
С определение № 260569/01.11.2021 г. по гр.д.№ 856/2020 г., Софийски
окръжен съд, III състав е отхвърлил искането с молба вх. № 266373/13.10.2020 год. по описа
на СОС по гр.д. № 856/2020 год. на СОС на ищеца „Юробанк България” АД, ЕИК
********* - за изменение по реда на чл.248 от ГПК на решение № 260288/10.09.2020 год. на
СОС по гр.д. № 856/2020 год. в частта му за разноските.
Определението е обжалвано от „Юробанк България” АД, което моли то да
бъде отменено и искането му уважено. Поддържа, че съдът неправилно приел, че ищецът не
е представил списък с разноски по чл.80 от ГПК нито на проведеното съдебно заседание на
14.09.2021 г., нито преди това с нарочна молба. Списък бил представен с молба, входирана
в деловодството на СОС с вх.№ 264836/21.06.2021 г. и в него било направено възражение за
прекомерност на разноските на ответниците.
Ответниците по жалбата Е. Я. Т. и Т. П. Т. я оспорват. Поддържат, че
адвокатския хонорар, платен на техния процесуален представител не е прекомерен.
Съдът като обсъди представените по делото доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
С решение № 260288/23.09.2021 г. по гр.д.№ 856/2020 г., Софийски окръжен
съд, III състав е отхвърлил предявените от „Юробанк България” АД искове срещу Е. Я. Т. и
Т. П. Т. и е осъдил „Юробанк България” АД да заплати на Е. Я. Т. и Т. П. Т. разноски в
размер 5200 лв.
С молба вх.№ 264836/21.06.2021 г. „Юробанк България” АД е представило
списак на разноските и е направило и изрично възражение за прекомерност на
претендирания от ответниците адвокатски хонорар.
С молба вх. № 266373/13.10.2020 год. по описа на СОС по гр.д. № 856/2020
год. на СОС „Юробанк България” АД е поискало изменение по реда на чл.248 от ГПК на
1
решение № 260288/10.09.2020 год. на СОС в частта му за разноските - чрез редуциране на
присъдения на ответниците адвокатски хонорар за процесуално представителство до размер
от 1 439.70 лева.
Ответниците Е. Я. Т. и Т. П. Т. чрез общия си пълномощник адв. К. С. от САК
са подали писмен отговор, с който са изложили доводи за неоснователността на молбата.
Отговорността на страните за разноски е обусловена от изхода на делото.
Ищецът, съгласно чл.78, ал.1 ГПК, има право на разноски съразмерно на уважената част от
иска. При отхвърляне на иска правото на разноски принадлежи на ответника - чл.78, ал.3
ГПК., който има право на разноски и при прекратяване на делото – чл.78, ал.4 ГПК.
По силата на чл.2, ал.5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по
граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените
искове, за всеки един от тях поотделно,
В поизводството по делото са предявени пасивно субективно съединени
искове, ангажиращи солидарната отговорност на двамата ответници, т.е. безспорно всеки
един от тях отговаря в пълен размер на предявения иск, т.е. за сумата от 30 323.61 лв.
Представени са договори за правни услуги, сключени между всеки от ответниците и адв.К.
С. за правна защита по процесното дело с договорено възнаграждение в размер 2600 лв.,
дължимо от всеки от ответниците като договорите служат за разписки за плащане на сумите.
Ответниците са представили списъци с разноски в последното съдебно заседание и са
направили искане за присъждане на разноски.
Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК съдът по искане на страната може да допълни или
да измени решението в частта му за разноските. Текстът разграничава две хипотези на
промяна на вече постановения съдебен акт в частта му, касаеща отговорността за разноски.
Първата хипотеза на чл. 248, ал.1 ГПК обхваща случаите, при които съдът не се е
произнесъл по иначе валидно заявено и прието искане за разноски, като пропускът на
съда да се произнесе по своевременно направеното искане за разноски не се преклудира,
при липса на представен списък по чл 80 ГПК и представянето на списък за разноските, не е
предпоставка за реализиране допълване на решението в тази му част. При втората хипотеза
на чл. 248 ал 1 ГПК, след като съдът е определил дължимите разноски и е налице искане от
страната, същите да бъдат преведени в съответствие с нейното твърдение за
осъществяването им, като искането не е за допълнително произнасяне, а за изменение на
вече присъденото, то правната последица по чл 80, изр.2 ГПК настъпва, само по отношение
изменение на решението в частта му за разноските /т.8 от ТР № 6/12 г. на ОСГК ВКС/.
Процесният случай обхваща втората хипотеза на чл. 248 ГПК и след като
данните по делото сочат, че страната е направила своевременно искане за присъждане на
разноски и е представила списък, същата има право да иска изменение на решението в
частта за разноските.
Съгласно т.1 ТР 6/6.11.13г. разноски могат да бъдат присъдени само когато е
доказано извършването им. В договора за правна помощ следва да бъде указан вида на
плащане. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в
договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото; в този случай той има
характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и
заплатила адвокатското възнаграждение. В ТР изрично е предвидено, че отразяването в
договора за плащане в брой има характер на разписка – следователно, когато не се касае за
плащане по банков път, достатъчно доказателство съставлява документ, имащ
характеристики на разписка за плащане в брой на договорената за правна защита и
съдействие по делото сума. Тази роля изпълняват представените от ответниците договори за
правна помощ с оглед тяхното съдържание.
Всеки от ответниците е отделна и самостоятелна страна, както в
първоинстанционното производство, така и в производството по частната жалба, поради
което има самостоятелно право да претендира заплащане на направените от него разноски
2
по делото.
Съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения минималният размер на адвокатското възнаграждение,
дължимо по делото е 1410 лв.
Въззивният съд намира, че с оглед определения от закона минимален размер,
платеният от страните размер на адвокатското възнаграждение не го надвишава дори два
пъти. Съдът счита, че заплатеният размер на адвокатското възнаграждение е съответен на
фактическата и правната сложност на делото и не е прекомерен. Това, че с Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения са посочени
минималните размери, в които следва да са адвокатските възнаграждения, както и нормата
на чл.78, ал.5 от ГПК не задължават съда, а му предоставят възможност да намали
заплатеното по делото възнаграждение.
С оглед изложеното съдът намира жалбата неоснователна.
Воден от изложеното съставът на Софийски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 260569/01.11.2021 г. по гр.д.№ 856/2020 г.,
Софийски окръжен съд, III състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховен
касационен съд в 1-седмичен срок от съобщаването му на страните при условията на чл.280
от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3