Р Е Ш Е Н И Е
№ 3540
град Бургас ,
12.12.2019год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд,
граждански състав
на двадесет и осми ноември две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание, в състав
Съдия:
Пламен Дойков
при секретаря Мирослав Енчева,
като разгледа докладваното от съдията Дойков гражданско дело № 6939 по описа за
2019г., за да се произнесе, взе предвид следното.
Делото
е образувано по исковата молба на К.А.П.,*** със съдебен адрес ***, пл. „**** –
адв. Т.Н.,*** против Главна дирекция „Гранична полиция“ МВР , гр. София, **** ,
представлявана от главен комисар С*К* . Ищецът претендира, че в периода
19.08.2016г. до 19.08.2019г. е полагала труд
като „********“ в ГКПП „**“ при ГПУ Летище Бургас към РД „Гранична
полиция“ ****София. Сочи, че същата е на структурно подчинение на ГД „Гранична
полиция“ гр. София. Твърди се, че за периода 19.08.2016г. до 19.08.2019г.
ищецът е полагал труд по 12- часови смени при режим : дневна , нощна и два дни
почивка. За този период П. била положила общо 1600.00часа нощен труд, който
след като се преизчислял с коефициент 1.143 възлизал на общо 1828 часа. Това
преизчисляване от нощен към дневен труд водело до това, че ищецът бил положил
228часа извънреден труд , който ответникът като негов работодател не му бил
заплатил. Въз основа на получаваното в различни периоди трудово възнаграждение,
ищецът оценява незаплатения си труд на 1482.00лева за целия процесен период.
Претендира се и лихва за забава върху посочената главница, като общият размер
на вземането се оценява на 180.87лева за периода 30.10.2016г. до 19.08.2019г.,
както и законна лихва за забава от датата на предявяване на исковата молба в
съда – 19.08.2019г. до окончателното изплащане на вземането. Направени са
доказателствени искания. По реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК се прави изменение на
иска, като се претендира осъждане на ответника са сумата 1487.79лева за положен
извънреден труд, приравнен от нощен в дневен такъв и лихва за забава в размер на 192.90лева. Претендират
се направените по делото разноски.
Ответникът
ГД „Гранична полиция“ МВР депозира писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК
чрез гл. юрисконсулт А*Н*, редовно упълномощена. Предявените искове се оспорват
като недоказани както по основание, така и по размер. Изложени са правни
съображения във връзка приложимата нормативна уредба за процесния период,
съобразена със ЗМВР. Не се оспорва факта, че в посочения от К.П. период с
ответника са се намирали в правоотношения по ЗМВР и ищецът е полагал труд на
12- часови смени/ дневни и нощни/. Ответникът не оспорва, че ищцата е заемала
посочената длъжност в МВР. Твърди се, че за процесния период, след сумарно
изчисляване на отработеното време, е формиран резултат , който при надвишаване
на нормата работни часове му е заплащан на осн. чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР
като извънреден труд. Ответникът счита, че на П. не се дължи исковата сума. Не
се споделя виждането, че приложима е Наредба за структурата и организацията на
работната заплата, която се отнасяла за работещи по трудово правоотношение,
каквото не било това на ищцата и ГД “ Гранична полиция“. Изложени са подробни
съображения за приложимата правна уредба , като са посочени конкретни
разпоредби на издадените във връзка ЗМВР наредби. Дадено е мнение по
доказателствените искания и са представени писмени доказателства.
Предявен
е иск с правно основание чл. 179, ал. 1 вр. чл. 176 вр. чл. 178, ал. 1, т. 3
вр. чл. 187, ал. 3 и ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 от ЗМВР и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
По делото е назначена и изготвена съдебно – счетоводна експертиза.
Заключението на вещото лице е, че за процесния период ищецът е положил общо 1535часа
нощен труд. Същият приравнен към дневен такъв при уможение с коефициент 1.143
се равнявал на 1754часа труд. Съответно вещото лице е посочило, че на ищеца не
са заплатени 219часа извънреден труд, който е оценен на 1487.79лева, а размерът
на лихвата за забава е изчислен на 192.90лева.
Съдът, след
като обсъди представените с исковата молба писмени материали и становището на
ответника по делото, счита за установено следното.
По делото не се спори , че между ищецът К.А.П.,*** и ГД „Гранична
полиция” МВР гр. София е било налице служебно правоотношение по ЗМВР. П. е
заемала длъжността „„****“ в ГКПП „*****“ при **** към РД „Гранична полиция“ ****
София, част от ГД „Гранична полиция” МВР гр. София.
Съгласно
чл. 178, ал.1, т. 3 ЗМВР към
основното месечно възнаграждение на държавните служители в МВР се изплащат
допълнителни възнаграждения за извънреден труд.
Съгласно чл. 187, ал.5, т.2 ЗМВР работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите,
работещи на смени.
В процесния случай ищецът е работил на 12- часови смени и е
следвало да му бъде заплатено трудово възнаграждение за положения извънреден
труд. Относимите към
предмета на делото разпоредби са тези от ЗМВР, Наредба № 8121з-592/25.05.2015
г. (отм.); , Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. и Наредба за структурата и
организацията на работната заплата. В тази връзка, съгласно разпоредбата на чл.
176 от ЗМВР (в сила от 28.11.2014 г.), брутното месечно възнаграждение на
държавните служители на МВР се състои от основно възнаграждение и допълнителни
такива. Видно от текста на чл. 179, ал. 1 от същия закон е и това, че на
държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за научна
степен, за полагане на труд през нощта от 22, 00 до 06, 00 ч., за
полагане на труд на официални празници и за времето на разположение, като в ал.
2 е предвидено, че условията и редът за изплащане на тези допълнителни
възнаграждения се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а
техният размер – с негова заповед. Същевременно нормата на чл. 178, ал. 1, т. 3
от ЗМВР предвижда, че към основното месечно възнаграждение на държавните
служители в МВР се изплаща допълнително възнаграждение за извънреден труд.
Според текста
на чл. 187, ал. 1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на
държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично, при 5-дневна
работна седмица, а ал. 3 на същия член предвижда, че работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на
8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период, като при работа на
смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22, 00 и 6, 00 ч., през
което време работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период. В предходната редакция
на ал. 3 е посочено, че периодът на изчисляване е едномесечен. В ал. 5, т. 2 е
предвидено, че за служителите, работещи на смени, работата извън редовното
работно време, до 280 часа годишно, се компенсира с възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период, който се заплаща
с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение, съгласно ал. 6.
В ал. 7 е предвидено, че извънредният труд не може да надвишава 70 часа на
тримесечен период и 280 часа годишно. Съгласно чл. 187, ал. 9 от ЗМВР, редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
В допълнение към така изложената нормативна уредба
следва да се посочи и това, че през процесния исков период са действали Наредба
№ 8121з-592/25.05.2015 г. (отм.); и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., които
предвиждат възможност държавните служители в МВР да полагат труд и през нощта
между 22, 00 и 06, 00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно
8 часа за всеки 24-часов период. В тези две наредби не е предвидено, че при
сумирано отчитане на работното време отработените часове нощен труд следва да
се преизчисляват с определен коефициент, каквато е била регламентацията на
действалата до 01.04.2015 г., а впоследствие и в периода 11.07.2016 г. -
02.08.2016 г. разпоредба на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г.
Липсата на такива изрични норми в Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. (отм.); и
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. според съда представлява празнота в
специалната правна уредба, касаеща служителите в МВР, която следва да бъде
запълнена чрез прилагане на съответните норми на общата Наредба за структурата
и организацията на работната заплата. Това субсидиарно прилагане се налага
поради факта, че в случая се касае за полагане на труд от ищеца, макар и по
служебно правоотношение и третирането му по различен начин от работещите по
трудово правоотношение относно изчисляването на часовете положен труд при
сумирано изчисляване на работното време, би довело до поставянето му в
по-неблагоприятно положение спрямо работещите на трудов договор лица, което е
недопустимо.
Съгласно чл.
9, ал. 2 на Наредба за структурата и организацията на работната заплата е
предвидено, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място, който коефициент
според съда възлиза на 1, 143, изчислен като съотношение между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време (8 часа към 7 часа).
Може също
така да се отбележи, че нормата на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР , касаеща часовете
нощен труд, които могат да се полагат , не изключва възможността този труд да
се преизчислява с посочения коефициент. Разпоредбата сочи, че „е възможно полагането
на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период“. Съгласно чл.140, ал.1 КТ:
„Нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна
работна седмица е до 35 часа. Нормалната продължителност на работното време
през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа“. Може да се изведе
заключение, че 7 часа, отработени пред нощта се приравняват на 8 часа,
отработени през деня. За да се приравни 7-часовата нощна смяна с 8-часова
дневна такава, съответно да се заплаща възнаграждение за 8 часа, се прилага
коефициент от 1.143, съответстващ на съотношението 8 към 7.
С оглед на всичко изложено до тук и като взе предвид
заключението на изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза, според
което за периода 19.08.2016г. – 19.08.2019г. ищцата е положил общо 1535часа нощен труд,
които преизчислени с коефициент 1,143 се равняват на 1754часа дневен труд, т. е. налице е разлика от 219часа, за които на ищеца не е било платено допълнително
възнаграждение, а по изчисления на вещото лице е в размер на 1487.79лева и при липса на доказателства това
допълнително възнаграждение да е било платено от ответника на ищеца, то
изводът, който се налага е че искът е основателен и следва да се уважи в
предявения след увеличението размер.
Изчислена
е и дължимата лихва за забава върху процесната сума, като спрямо посочената
главница същата е определена в размер на 192.90лева, които също следва да бъдат
присъдени в полза на ищеца.
С оглед основателността на претенцията, на основание
чл. 86 от ЗЗД в полза на ищеца следва да бъде присъдено и претендираното от
ищеца обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху
уважения размер на главницата за периода от предявяването на иска на 19.08.2019 г. до
окончателното й изплащане.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва
да заплати на ищеца и направените от него разноски по делото, които са в размер
на 380.00лева за платено адвокатско
възнаграждение.
Предвид обстоятелството, че ищецът е освободен от
заплащане на държавна такса при завеждане на делото, на основание чл. 78, ал. 6
от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на БРС дължимата държавна такса
за разглеждането на иск, която е в размер на 109.51лева и изплатеното от бюджета на съда възнаграждение за вещо лице в размер
на 150.00лева.
На основание чл. 242, ал. 1, предл. 2 от ГПК следва
да бъде постановено предварително изпълнение на решението в частта относно
присъденото на ищеца допълнително трудово възнаграждение и законната лихва
върху него.
Воден от
изложеното и на основание чл. 235 и чл. 236 от ГПК, Бургаският районен съд
Р ЕШ И:
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция“ МВР, гр.
София, бул. „***, представлявана от Главен комисар С* К* – Директор, ДА ЗАПЛАТИ
на К.А.П., ЕГН **********,*** сумата от 1487.79лева/
хиляда четиристотин осемдесет и седем лева и седемдесет и девет стотинки/ представляваща
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 219часа за
периода 19.08.2016г. до 19.08.2019г.- разликата между положения нощен труд и
преизчисления в дневен такъв с коефициент 1.143, ведно със сумата от 192.90лева/
сто деветдесет и два лева и деветдесет стотинки/, представляваща лихва за
забава върху дължимите суми за периода от 30.10.2016г. до 19.08.2019г., явяващи
се допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за горепосочения
период , както и законна лихва върху главницата от датата на предявяване на
иска – 19.08.2019г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА
Главна дирекция „Гранична полиция“ МВР, гр. София,***, представлявана от Главен
комисар С* К* – Директор, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ДА ЗАПЛАТИ на К.А.П., ЕГН **********,*** , сумата от 380.00лева
/триста и осемдесет лева/ разноски по водене на производството за адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА
Главна дирекция „Гранична полиция“ МВР, гр. София, бул. ****, представлявана от
Главен комисар С* К* – Директор, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ДА ЗАПЛАТИ
по сметка на РС гр. Бургас сумите от 150.00лева/ сто и петдесет лева/ за
изготвената експертиза и 109.51лева /сто и девет лева и петдесет и една стотинки/
държавна такса.
На
основание чл. 242, ал. 1 от ГПК допуска предварително изпълнение на решението.
Решението
може да се обжалва пред Окръжен съд гр. Бургас в двуседмичен срок считано от
постановяването му на 12.12.2019г.
Съдия:/п/
Вярно с оригинала: М Е