Решение по дело №6939/2019 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 3540
Дата: 12 декември 2019 г. (в сила от 27 декември 2019 г.)
Съдия: Пламен Маринов Дойков
Дело: 20192120106939
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 август 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 3540

 

град Бургас , 12.12.2019год.

 

В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Бургаският районен съд,                                                                                               граждански състав

на двадесет и осми ноември                                                                две хиляди и деветнадесета година

в публично заседание, в състав

                                                                                                                               Съдия: Пламен Дойков

 

                при секретаря Мирослав Енчева, като разгледа докладваното от съдията Дойков гражданско дело № 6939 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното.

                Делото е образувано по исковата молба на К.А.П.,*** със съдебен адрес ***, пл. „**** – адв. Т.Н.,*** против Главна дирекция „Гранична полиция“ МВР , гр. София, **** , представлявана от главен комисар С*К* . Ищецът претендира, че в периода 19.08.2016г. до 19.08.2019г. е полагала труд  като „********“ в ГКПП „**“ при ГПУ Летище Бургас към РД „Гранична полиция“ ****София. Сочи, че същата е на структурно подчинение на ГД „Гранична полиция“ гр. София. Твърди се, че за периода 19.08.2016г. до 19.08.2019г. ищецът е полагал труд по 12- часови смени при режим : дневна , нощна и два дни почивка. За този период П. била положила общо 1600.00часа нощен труд, който след като се преизчислял с коефициент 1.143 възлизал на общо 1828 часа. Това преизчисляване от нощен към дневен труд водело до това, че ищецът бил положил 228часа извънреден труд , който ответникът като негов работодател не му бил заплатил. Въз основа на получаваното в различни периоди трудово възнаграждение, ищецът оценява незаплатения си труд на 1482.00лева за целия процесен период. Претендира се и лихва за забава върху посочената главница, като общият размер на вземането се оценява на 180.87лева за периода 30.10.2016г. до 19.08.2019г., както и законна лихва за забава от датата на предявяване на исковата молба в съда – 19.08.2019г. до окончателното изплащане на вземането. Направени са доказателствени искания. По реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК се прави изменение на иска, като се претендира осъждане на ответника са сумата 1487.79лева за положен извънреден труд, приравнен от нощен в дневен такъв  и лихва за забава в размер на 192.90лева. Претендират се направените по делото разноски.

                Ответникът ГД „Гранична полиция“ МВР депозира писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК чрез гл. юрисконсулт А*Н*, редовно упълномощена. Предявените искове се оспорват като недоказани както по основание, така и по размер. Изложени са правни съображения във връзка приложимата нормативна уредба за процесния период, съобразена със ЗМВР. Не се оспорва факта, че в посочения от К.П. период с ответника са се намирали в правоотношения по ЗМВР и ищецът е полагал труд на 12- часови смени/ дневни и нощни/. Ответникът не оспорва, че ищцата е заемала посочената длъжност в МВР. Твърди се, че за процесния период, след сумарно изчисляване на отработеното време, е формиран резултат , който при надвишаване на нормата работни часове му е заплащан на осн. чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР като извънреден труд. Ответникът счита, че на П. не се дължи исковата сума. Не се споделя виждането, че приложима е Наредба за структурата и организацията на работната заплата, която се отнасяла за работещи по трудово правоотношение, каквото не било това на ищцата и ГД “ Гранична полиция“. Изложени са подробни съображения за приложимата правна уредба , като са посочени конкретни разпоредби на издадените във връзка ЗМВР наредби. Дадено е мнение по доказателствените искания и са представени писмени доказателства.     

               Предявен е иск с правно основание чл. 179, ал. 1 вр. чл. 176 вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 3 и ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 от ЗМВР и  чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

               По делото е назначена и изготвена съдебно – счетоводна експертиза. Заключението на вещото лице е, че за процесния период ищецът е положил общо 1535часа нощен труд. Същият приравнен към дневен такъв при уможение с коефициент 1.143 се равнявал на 1754часа труд. Съответно вещото лице е посочило, че на ищеца не са заплатени 219часа извънреден труд, който е оценен на 1487.79лева, а размерът на лихвата за забава е изчислен на 192.90лева.

                  Съдът, след като обсъди представените с исковата молба писмени материали и становището на ответника по делото, счита за установено следното.

                   По делото не се спори , че между ищецът К.А.П.,*** и ГД „Гранична полиция” МВР гр. София е било налице служебно правоотношение по ЗМВР. П. е заемала длъжността „„****“ в ГКПП „*****“ при **** към РД „Гранична полиция“ **** София, част от ГД „Гранична полиция” МВР гр. София.

                  Съгласно чл. 178, ал.1, т. 3 ЗМВР към основното месечно възнаграждение на държавните служители в МВР се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд.

         Съгласно чл. 187, ал.5, т.2 ЗМВР работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени.

          В процесния случай ищецът е работил на 12- часови смени и е следвало да му бъде заплатено трудово възнаграждение за положения извънреден труд. Относимите към предмета на делото разпоредби са тези от ЗМВР, Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. (отм.); , Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. и Наредба за структурата и организацията на работната заплата. В тази връзка, съгласно разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР (в сила от 28.11.2014 г.), брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно възнаграждение и допълнителни такива. Видно от текста на чл. 179, ал. 1 от същия закон е и това, че на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22, 00 до 06, 00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение, като в ал. 2 е предвидено, че условията и редът за изплащане на тези допълнителни възнаграждения се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а техният размер – с негова заповед. Същевременно нормата на чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР предвижда, че към основното месечно възнаграждение на държавните служители в МВР се изплаща допълнително възнаграждение за извънреден труд.

 Според текста на чл. 187, ал. 1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично, при 5-дневна работна седмица, а ал. 3 на същия член предвижда, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период, като при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22, 00 и 6, 00 ч., през което време работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В предходната редакция на ал. 3 е посочено, че периодът на изчисляване е едномесечен. В ал. 5, т. 2 е предвидено, че за служителите, работещи на смени, работата извън редовното работно време, до 280 часа годишно, се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период, който се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение, съгласно ал. 6. В ал. 7 е предвидено, че извънредният труд не може да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно. Съгласно чл. 187, ал. 9 от ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

В допълнение към така изложената нормативна уредба следва да се посочи и това, че през процесния исков период са действали Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. (отм.); и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., които предвиждат възможност държавните служители в МВР да полагат труд и през нощта между 22, 00 и 06, 00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В тези две наредби не е предвидено, че при сумирано отчитане на работното време отработените часове нощен труд следва да се преизчисляват с определен коефициент, каквато е била регламентацията на действалата до 01.04.2015 г., а впоследствие и в периода 11.07.2016 г. - 02.08.2016 г. разпоредба на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. Липсата на такива изрични норми в Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. (отм.); и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. според съда представлява празнота в специалната правна уредба, касаеща служителите в МВР, която следва да бъде запълнена чрез прилагане на съответните норми на общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата. Това субсидиарно прилагане се налага поради факта, че в случая се касае за полагане на труд от ищеца, макар и по служебно правоотношение и третирането му по различен начин от работещите по трудово правоотношение относно изчисляването на часовете положен труд при сумирано изчисляване на работното време, би довело до поставянето му в по-неблагоприятно положение спрямо работещите на трудов договор лица, което е недопустимо.

Съгласно  чл. 9, ал. 2 на Наредба за структурата и организацията на работната заплата е предвидено, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, който коефициент според съда възлиза на 1, 143, изчислен като съотношение между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време (8 часа към 7 часа).

Може също така да се отбележи, че нормата на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР , касаеща часовете нощен труд, които могат да се полагат , не изключва възможността този труд да се преизчислява с посочения коефициент. Разпоредбата сочи, че „е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период“. Съгласно чл.140, ал.1 КТ: „Нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа. Нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа“. Може да се изведе заключение, че 7 часа, отработени пред нощта се приравняват на 8 часа, отработени през деня. За да се приравни 7-часовата нощна смяна с 8-часова дневна такава, съответно да се заплаща възнаграждение за 8 часа, се прилага коефициент от 1.143, съответстващ на съотношението 8 към 7.  

С оглед на всичко изложено до тук и като взе предвид заключението на изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза, според което за периода 19.08.2016г. – 19.08.2019г. ищцата е положил общо 1535часа нощен труд, които преизчислени с коефициент 1,143 се равняват на 1754часа дневен труд, т. е. налице е разлика от 219часа, за които на ищеца не е било платено допълнително възнаграждение, а по изчисления на вещото лице е в размер на 1487.79лева и при липса на доказателства това допълнително възнаграждение да е било платено от ответника на ищеца, то изводът, който се налага е че искът е основателен и следва да се уважи в предявения след увеличението размер.

Изчислена е и дължимата лихва за забава върху процесната сума, като спрямо посочената главница същата е определена в размер на 192.90лева, които също следва да бъдат присъдени в полза на ищеца.

С оглед основателността на претенцията, на основание чл. 86 от ЗЗД в полза на ищеца следва да бъде присъдено и претендираното от ищеца обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху уважения размер на главницата за периода от предявяването на иска на 19.08.2019 г. до окончателното й изплащане.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца и направените от него разноски по делото, които са в размер на 380.00лева за платено адвокатско възнаграждение.

Предвид обстоятелството, че ищецът е освободен от заплащане на държавна такса при завеждане на делото, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на БРС дължимата държавна такса за разглеждането на иск, която е в размер на 109.51лева и изплатеното от бюджета на съда възнаграждение за вещо лице в размер на 150.00лева.

На основание чл. 242, ал. 1, предл. 2 от ГПК следва да бъде постановено предварително изпълнение на решението в частта относно присъденото на ищеца допълнително трудово възнаграждение и законната лихва върху него.

Воден от изложеното и на основание чл. 235 и чл. 236 от ГПК, Бургаският районен съд

 

Р ЕШ И:

 

                 ОСЪЖДА  Главна дирекция „Гранична полиция“ МВР, гр. София, бул. „***, представлявана от Главен комисар С* К* – Директор, ДА ЗАПЛАТИ на К.А.П., ЕГН **********,***  сумата от 1487.79лева/ хиляда четиристотин осемдесет и седем лева и седемдесет и девет стотинки/ представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 219часа за периода 19.08.2016г. до 19.08.2019г.- разликата между положения нощен труд и преизчисления в дневен такъв с коефициент 1.143, ведно със сумата от 192.90лева/ сто деветдесет и два лева и деветдесет стотинки/, представляваща лихва за забава върху дължимите суми за периода от 30.10.2016г. до 19.08.2019г., явяващи се допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за горепосочения период , както и законна лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 19.08.2019г. до окончателното изплащане.

                 ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция“ МВР, гр. София,***, представлявана от Главен комисар С* К* – Директор, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ДА ЗАПЛАТИ на  К.А.П., ЕГН **********,*** , сумата от 380.00лева /триста и осемдесет лева/ разноски по водене на производството за адвокатско възнаграждение.

                 ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция“ МВР, гр. София, бул. ****, представлявана от Главен комисар С* К* – Директор, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС гр. Бургас сумите от 150.00лева/ сто и петдесет лева/ за изготвената експертиза и 109.51лева /сто и девет лева и петдесет и една стотинки/ държавна такса.

                 На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК допуска предварително изпълнение на решението.

                 Решението може да се обжалва пред Окръжен съд гр. Бургас в двуседмичен срок считано от постановяването му на 12.12.2019г.

                                                                                  

                                                                                                          Съдия:/п/

 

Вярно с оригинала: М Е