Решение по адм. дело №899/2025 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл.145 и следващите от АПК, във вр. с чл. 172, ал. 4 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба от „Айтачлар иншаат наклйие петрол санайи ве тиджарет аноним ширкети - клон София, представлявано от управителя Д. А., чрез пълномощника му адвокат Н. Г. против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №25-0375-000040/04.07.2025 год. на Н. С. П. - Началник група в РУ Чирпан при ОД на МВР [населено място], с която на основание чл.171, т.2а, б.”а” от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ е приложена принудителна административна мярка /ПАМ/ – прекратяване на регистрацията на ППС с рег.№[рег. номер] за срок от 6 месеца, считано от 04.07.2025 год. В жалбата са изложени оплаквания, че не са налице предвидените в закона предпоставки за налагането на ПАМ по чл.171, т.2а, б.“А“ от ЗДвП, тъй като автомобилът не е бил управляван от лице без СУМПС. В. Р. К. е правоспособен водач. С налагането на ПАМ се засяга правото на собственост на третото лице без да е налице каквото да е било неправомерно поведение от негова страна. Счита, че в случая наложената ПАМ е прекомерна и засяга непропорционално правата и законните интереси на собственика на спряното МПС. По този начин на собственика се нанася неоснователни загуби на производствено-търговския процес, без фирмата да има каквато и да е връзка с извършеното правонарушение от страна на Р. К., като управлението на автомобила е станало без знанието на неговия собственик. Направено е искане за отмяна на оспорената заповед и присъждане на направените разноски по делото.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Т., редовно упълномощен. Постъпила е и писмена защита от адв. С. С., в която излага подробни съображения за незаконосъобразността на оспорената заповед. Отново се твърди, че не са налице законовите предпоставки за налагането й, че не е доказано, че собственика не е допуснал умишлено управлението от неправоспособен водач, че управлението е станало без негово знание, както и че не е знаел за отнетото СУМПС на водача Р. К.. Изтъкнати се аргументи и за постановяването й в несъответствие с целта на закона, явна непропорционалност и липса на индивидуализация - максималния срок е шаблонно, без да се отчетат конкретните обстоятелства и смекчаващите фактори.

Ответникът Н. С. П. - Началник група в РУ Чирпан при ОД на МВР Стара Загора, чрез процесуалния си представител юриск. А. взема становище за неоснователност на депозираната жалба. Становището е представено със съпроводителното писмо, с което е изпратена административната преписка и е направено искане за присъждане на направените по делото разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните намира за установено следното от фактическа страна:

С оспорената Заповед №25-0375-000040/04.07.2025 год., издадена от Н. С. П. - Началник група в РУ Чирпан при ОД на МВР Стара Загора, на основание чл.171, т.2а, б.”а” от ЗДвП на жалбоподателя „Айтачлар иншаат наклйие петрол санайи ве тиджарет аноним ширкети“ клон София е приложена ПАМ – прекратяване на регистрацията на ППС с рег.№[рег. номер] за срок от 6 месеца, считано от 04.07.2025 год. От фактическа страна е обоснована с това, че на 04.07.2025 год. около 14:20 ч. на път 2-66 км. 99 в посока изток-запад товарен автомобил „Опел Виваро“ с рег.№ [рег. номер], собственост на „Айтачлар иншаат наклйие петрол санайи ве тиджарет аноним ширкети“ клон София, се управлява от лицето Р. К. без да е правоспособен водач.

Заповедта е издадена въз основа на съставения спрямо Р. К. - гражданин на Турция АУАН серия GA №3771460/04.07.2025 год. за това, че на 04.07.2025 год. около 14:20 ч. на път 2-66 км. 99 в посока изток-запад товарен автомобил „Опел Виваро“ с рег.№ [рег. номер], собственост на „Айтачлар иншаат наклйие петрол санайи ве тиджарет аноним ширкети“ клон София, се управлява от лицето Р. К. без да е правоспособен водач. С това си деяние водачът е нарушил чл.150а, ал.1 от ЗДвП – който управлява МПС след като СУМПС е отнето по реда на чл.171, т.1 от ЗДвП в срока на налагане на ПАМ.

По делото са приети като доказателства административната преписка по издаването на заповедта, включваща акт за установяване на административно нарушение серия GA №3771460/04.07.2025 год., и т.н.

След като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл.168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок от връчването й на адресата, от активно легитимирано лице, за което индивидуалният административен акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, се явява неоснователна.

Оспорената Заповед №25-0375-000040/04.07.2025 год. на Н. С. П. - Началник група в РУ Чирпан при ОД на МВР Стара Загора е издадена от материално и териториално компетентен орган по смисъла на чл.172, ал.1 от ЗДвП, според който принудителните административни мерки по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, б.”а”, т.6 и 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В случая в заповедта е посочено, че Н. С. П. - началник група в сектор „ПП“ при ОД на МВР Стара Загора е упълномощен, съгласно Заповед №349з-4467/23.12.2021 год. на Директора на ОД на МВР Стара Загора, като същата е представена и прието като доказателство по делото. Видно от същата, в т.1 са оправомощени да налагат ПАМ по чл.171, т.2а от ЗДвП и началниците на сектор/група в Районни управление при ОД на МВР Стара Загора. При така установеното, съдът намира, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган.

Безспорно е, че заповедта е постановена в писмена форма и съдържа всички изискуеми съгласно чл.59, ал.2 от АПК реквизити, в т.ч. фактическите и правни основания за прилагането на ПАМ, чрез посочване на правно-релевантните факти, предвидени в хипотезата на чл.171, т.2а, б.”а” от ЗДвП.

Принудителните административни мерки по чл.171, т.2а ЗДвП се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са преустановяващи ПАМ по смисъла на чл.22, предложение второ от Закона за административните нарушения и наказания. Издадената заповед за прилагането на ПАМ по правното си действие има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 АПК, като при липса на предвидено друго в специалния закон - ЗДвП, на основание чл.2, ал.1 от АПК и във вр. с чл.23 от ЗАНН, се прилага редът на глава пета, раздел втори от АПК. Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл.171 от ЗДвП е извършено от водача на МПС административно нарушение, предвидено в хипотезата на същата, което се установява с акта за установяване на административно нарушение, съставен от компетентните длъжностни лица по реда на ЗАНН. Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП, редовно съставените актове за установяване на административни нарушения имат доказателствена сила до доказване на противното. Същите представляват и официален документ по смисъла на чл.179 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК и имат обвързваща доказателствена сила за извършеното пред длъжностното лице изявления, както и за извършените от него и пред него действия, поради което на основание чл.193, ал.1, изречение първо във вр. с чл.154, ал.1 от ГПК, доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, лежи върху жалбоподателя. В конкретния случай така отразената фактическа обстановка не е оборена,

Съгласно чл.171, т.2а от ЗДвП, принудителната административна мярка „прекратяване регистрацията на пътно превозно средство“ се налага на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до дванадесет месеца.

Принудителните административни мерки, засягайки веднага и безусловното правната сфера на лицата и бидейки с изключителен характер, следва да се прилагат стриктно, само в законовите хипотези изчерпателно посочени.

В случая, административният орган в обстоятелствената част на оспорената заповед е посочил, че водачът управлява МПС без да е правоспособен водач. Заповедта за прилагане на принудителната административна мярка съдържа необходимите реквизити, визирани в разпоредбата на чл.171, т.2а от ЗДвП, във връзка с чл.59, ал.2, т.4 от АПК. Оспореният акт е мотивиран, посочени са фактическите обстоятелства, възприети от органа при произнасянето му и изразяващи се в управлението на МПС от страна на неправоспособния водач Р. К.. С налагането на ПАМ, се цели преустановяването на извършването на административното нарушение. Не е спорно по делото, че на процесната дата и място, МПС е било управлявано от водача Р. К., който предния ден е управлявал друго МПС без СУМПС и след употребата на алкохол, за която обстоятелство са приложени и писмени доказателства по делото. В съдебно заседание, свидетелят Кая потвърди, че подписите на представените документи са негови /АУАН серия GA №4104192/03.07.2025 год., декларация по чл.17, ал.1 от Правилника за издаване на българските лични документи, Заповед за налагане на ПАМ №25-0375-000039/03.07.2025 год./ Следва да се отбележи, че законодателят не е предвидил собственика на МПС да понесе законовите последствия, само ако е предоставил умишлено собственото си МПС на неправоспособен водач. Дали това е станало умишлено или по непредпазливост е без значение. Собственикът на автомобила следва да положи всички усилия да не допусне управлението на собствения му автомобил от неправоспособен водач.

В хода на съдебното производство не е оборена истинността на събраните по административната преписка доказателства по реда на чл.193, ал.1 ГПК, вр. чл.144 от АПК от страна на жалбоподателят. Всъщност тази фактическа обстановка не се оспорва от жалбоподателят, а само се твърди, че управлението на служебното МПС е станало без разрешение от собственика на същото.

Събраните доказателства по административната преписка, съгласно чл.171, ал.1, изр. първо от АПК, имат доказателствена сила в настоящия процес. На основание чл.17, ал.2 от ГПК, във вр. с чл.189, ал.2 от ЗДвП, съдът при преценката на валидността на акта за установяване на административно нарушение във вр. с чл.179 от ГПК, намира, че същият е съставен от компетентен орган по чл.189, ал.1 от ЗДвП, има необходимото съдържание по чл.42 от ЗАНН - съдържа описание на нарушението, дата, място и обстоятелствата, при които е извършено, посочена е нарушената законова разпоредба - чл.162, ал.1 от ЗДвП, съдържат се необходимите индивидуализиращи данни, като са спазени и относимите разпоредби на чл.40 - 43 от ЗАНН за съставянето му. При съставянето му, нарушителят не е имал възражения по съставянето му.

Според чл.150 от ЗДвП, всяко ППС, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач. Съгласно разпоредбата на чл.150а, ал.1 от ЗДвП, за да управлява МПС, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС, да не е лишен от право да управлява МПС по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.

В конкретния случай по делото не се представиха доказателства за обстоятелството, че водача Р. К. е правоспособен, като доказателствената тежест за това е на жалбоподателят, който твърди това обстоятелство. Издадена е ЗППАМ №25-1228-000006/04.07.2025 год., за това, че на 04.07.2025 год. Р. К. управлява лек автомобил без да е правоспособен. Категорично се установява, че предния ден водачът е спрян за проверка, при което е установено, че управлява без СУМПС – декларирал е че си е изгубил издаденото от Турция СУМПС, както и след употреба на алкохол. За това негово деяние му е наложена ПАМ – временно отнемане на СУМПС до решаване въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца

Както се посочи и по-горе, за да управлява правомерно МПС, водачът му трябва да притежава съответно /валидно/ свидетелство за управление, по аргумент от чл.150а, ал.1 от ЗДвП.

Единствената преценка, която административният орган трябва да направи, е по отношение на срока на принудителната административна мярка. С процесната заповед е постановено прекратяване на регистрацията на МПС с рег.№[рег. номер] за срок от шест месеца, колкото е минималния срок, предвиден в закона. Съгласно чл.6, ал.3 от АПК в случаите, когато се засягат права на граждани или организации, прилагат се онези мерки, които са по-благоприятни за тях, ако и по този начин се постига целта на закона. В случая прекратяването на регистрацията на МПС е наложено в минимално предвидения в закона срок. Поради това оспорената заповед за налагане на ПАМ на основание чл.172,ал.2 АПК във връзка с чл. 171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП следва да се потвърди и контекста на гореизложеното, като не е нарушен принципа на пропорционалност при издаването на оспорената заповед. В този смисъл, оплакванията в представената писмена защита, че срокът е наложен в максимален срок, не съответства на истината и не следва да се коментира в настоящето решение.

Не е налице и несъответствие с целта на закона. Предвидената мярка е израз на държавната политика за ограничаване и преустановяване управлението на МПС след употреба на алкохол и/или без СУМПС, което е и обществено значима цел с оглед значителния брой жертви и пострадали при пътнотранспортни произшествия, като постигането на тази цел и интересите, които се защитават посредством налагането на мярката, надхвърлят по значимост частните интереси. Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл.171 от ЗДвП е извършено от водача или собственика на МПС, съответно на хипотезата на правната норма, нарушение на ЗДвП, което се установява с акт за административно нарушение /АУАН/, съставен от компетентните длъжностни лица. В конкретния случая не се оспорва управлението на процесното МПС от лицето Р. К., както и че същият управлявал без СУМПС, което свидетелство му е отнето по реда на чл.171, ал. 1 т.1 от ЗДвП в деня предхождащ издаването на настоящата заповед, за друго нарушение, извършено на 03.07.2025 год.. В този смисъл са налице законовите предпоставки за налагането на оспорената ПАМ.

Субект на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 2а ЗДвП, е всеки собственик на моторно превозно средство, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, което не притежава свидетелство за управление. Следователно, за да бъде едно лице адресат на принудителна мярка по чл. 171, т. 2а ЗДвП, е необходимо да бъдат доказани кумулативно и двата елемента на фактическия състав на мярката – управление на моторно превозно средство от лице, което не притежава свидетелство за управление, и адресатът на мярката да е собственик на управляваното моторно превозно средство. В случая, и двата елемента на фактическия състав са налице. Субективното отношение на адресата на мярката към установеното нарушение, в т.ч. причините, поради които е допуснато управлението на превозното средство, са ирелевантни. Касае се отговорност, което се понася в конкретния случай от юридическо лице, която отговорност е безвиновна и не следва да се обсъждат субективните елементи на административно нарушение от собственика – допуснато управление на МПС от неправоспособен водач.

По делото е направено искане за присъждане на сторените от двете страни разноски по делото, които при този изход на делото основателни са тези на ответника, като в полза на ОД на МВР Стара Загора – юридическото лице на бюджетна издръжка, към което организационно и функционално принадлежи органът, издал оспорения акт, се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лв., определен в съответствие с чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК и чл.37 от Закона за правната помощ.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „Айтачлар иншаат наклйие петрол санайи ве тиджарет аноним ширкети“ клон София, представлявано от управителя Д. А., чрез пълномощника му адвокат Н. Г. против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №25-0375-000040/04.07.2025 год., издадена от Н. С. П. - Началник група в РУ Чирпан при ОД на МВР Стара Загора, като неоснователна.

ОСЪЖДА „Айтачлар иншаат наклйие петрол санайи ве тиджарет аноним ширкети“ клон София, Булстат *********, представлявано от управителя Д. А. и със седалище и адрес на управление [населено място], район Лозенец, [улица], вх.1 да заплати на Областна дирекция на МВР Стара Загора, представлявана от Директора К. Б. и със седалище [населено място], [улица], сумата 100.00 /сто/ лв. разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно на основание чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата.