№ 1875
гр. Плевен, 02.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Вера Св. Найденова
при участието на секретаря ЯНА Д. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от Вера Св. Найденова Гражданско дело №
20254430103854 по описа за 2025 година
Делото е образувано по искова молба от „ПРОФИ КРЕДИТ България“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.***, против И.
Д. И., ЕГН **********, от гр.***, за признаване за установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи на ищеца сума в размер на 5974,06 лева,
от които 2777,96 лева главница, 853,30 лева договорно възнаграждение за
периода 25,08,2021 г. – 05,09,2022 г., 693,08 лева лихва за забава за периода
26,10,2020 г. – 05,09,2022 г., 1649,72 лева законна лихва за периода 05,09,2022
г. – 28,04,2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
депозираното на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 29,04,2025 г., до
окончателното изплащане на вземането. Предявен е и осъдителен иск за
сумата от 1274,96 лева, от които 399,89 лева възнаграждение за закупена
услуга Фаст за периода 25,08,2021 г. – 05,09,2022 г., и 875,07 лева
възнаграждение за закупена услуга Флекси за периода 25,08,2021 г. –
05,09,2022 г., на основание чл.415, ал.1, т.3 от ГПК. Сочи се, че на 24,09,2019 г.
е подадено искане, на същата дата между страните е сключен договор за
кредит №30039577844 за сумата от 5000,00 лева, срок на договора – 36
месеца, при ГПР – 49,08% и ГЛП – 41%, като кредитополучателя е заявил и
сключването на допълнителни услуги – Фаст на стойност 1000,00 лева и
Флекси на стойност 2100,00 лева. Посочва се, че длъжникът е направил
вноски на обща стойност 7106,30 лева, като на 05,09,2022 г. е обявена
предсрочна изискуемост на задълженията поради изпадане в забава. Ищеца
претендира и направените деловодни разноски, и разноските от заповедното
производство. В с.з. ищецът не изпраща представител; преди с.з. – на
24,10,2025 г., проц.представител на ищеца депозира молба, в която ангажира
1
становище по същество на делото, като прави и възражение за прекомерност
на евентуално претендирано от ответника адвокатско възнаграждение.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът не депозира писмен отговор. В с.з.
ответникът не се явява, представлява се от адв.Ст.Т. от ПАК, който сочи, че
исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни. Посочва се, че
процесия договор за кредит е нищожен, като съдът е длъжен и сам да
констатира нищожността, дължи се само главницата, но доколкото ответникът
е заплатил сумата от 7106,30 лева при главница от 5000,00 лева, искът се явява
неоснователен. Претендират се разноски.
Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа страна следното:
Предоставено е ч.гр.д.№2652/2025 г. по описа на РС Плевен, от което се
установява, че е образувано по заявление на ищеца ПРОФИ КРЕДИТ
България ЕООД с ЕИК *********, гр.***, против ответника И. Д. И. и е
издадена заповед за изпълнение №1413/29,04,2025 г. по чл.410 от ГПК.
Установява се от приложеното ч.гр.д., че е постъпило в срока по чл.414,
ал.2 ГПК възражение от страна на длъжника по издадената заповед за
изпълнение, поради което на заявителя е указана възможността да предяви иск
за съществуване на вземането си.
С разпореждане №5679/29,04,2025 г. заявлението за издаване на заповед
за изпълнение е отхвърлено за сумите 399,89 лева неплатено възнаграждение
за закупена услуга „Фаст“, 875,07 лева неплатено възнаграждение за закупена
услуга „Флекси“, 500,00 лева неплатени такси по Тарифата за извънсъдебно
събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане
на вноска по договор за кредит и 20,00 лева такси за извънредно събиране на
вземането.
От представеното с исковата молба Искане за отпускане на потр.кредит
Профи кредит Стандарт №30039577844 се установява, че на 24,09,2019 г.
ответникът е заявил получаването на кредит в размер на 5000,00 лева със срок
на погасяване 36 месеца, от които 3029,38 лева да послужат за рефинансиране
на кредити към същия кредитодател.
От представеното с ИМ копие на договор за потребителски кредит Профи
кредит стандарт №30039577844 се установява, че същият е сключен при Общи
условия, които съгласно чл.11, ал.2 от ЗПК са неразделна част от ДПК. По
силата на този договор е предоставен паричен заем в размер на 5000,00 лева,
със срок на заема 36 месеца, при фиксиран лихвен процент в размер на
41,00%, ГПР – 49,08%; заявени са допълнителни услуги – услуга „фаст“ при
възнаграждение 1000,00 лева и услуга „флекси“ при възнаграждение 2100,00
лева. От представения погасителен план се установява, че вноската за
закупените доп.услуги ФАСТ и ФЛЕКСИ е в размер на 86,11 лева месечно.
2
От представеното от ищеца Извлечение по сметка към ДПК
№30039577844 от 19,06,2025 г. се установява, че общо платената сума по
договора към 19,06,2025 г. е в размер на 7106,30 лева.
От представеното копие на Уведомително писмо от 05,09,2022 г., за което
няма данни да е получено от ответника /обратната разписка се е върнала с
отбелязване „преместен“/, се установява, че задължението по процесния
договор за кредит е обявено за предсрочно изискуемо, считано от 05,09,2022 г.
От представеното копие от извлечение от сметка от 24,09,2019 г. се
установява, че на посочената дата по сметка на ответника в Банка ДСК АД е
платена сума в размер на 1970,62 лева.
При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните
правни изводи:
Кредитодателят „Профи Кредит България“ ЕООД представлява
финансова институция по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ, поради което може да
отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане
на влогове или други възстановими средства, което е налице в случая. Това
определя дружеството като кредитор по смисъла на чл.9, ал.4 от ЗПК.
Уважаването на исковете е обусловено от наличието на следните
предпоставки: 1.наличието на валидно облигационно отношение, породено от
договор за потребителски кредит; 2.реалното предоставяне от кредитодателя
на кредитополучателя на сумата, претендирана като главница по договора;
3.настъпване на падежа на задължението на кредитополучателя, касаещо
връщане на главницата и договорната лихва, респективно обявяване на
задължението по кредита за предсрочно изискуемо, и 4.неизпълнение на това
задължение, като предпоставка за начисляване на обезщетение за забава.
Въз основа на събраните писмени доказателства, съдът приема за
доказани твърденията на ищеца, че между него и ответника е била налице
облигационна връзка, възникнала по силата на сключен между тях договор за
потребителски кредит №30039577844/24,09,2019 г., по силата на който на
ответницата, като потребител, е предоставен кредит в размер на 5000,00 лева,
а кредитополучателят е поел задължение да погасява кредита на 36 месечни
погасителни вноски.
След като по делото се установи възникналото облигационно
правоотношение, следва да се прецени дали този договор е действителен - в
изпълнение на служебните задължения за преценка на действителността на
договор /или клаузи от него/, сключен с потребител. Съгласно чл.9, ал.1 от
ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който
кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит
под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги
или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от
време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно
стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на
3
тяхното предоставяне. Разпоредбите на чл.10 и чл.11 от ЗПК уреждат формата
и съдържанието на договора за потребителски кредит. Съгласно чл.10, ал.1 от
ЗПК, договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на
хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички
елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт
– не по-малък от 12 /дванадесет/, в два екземпляра – по един за всяка от
страните по договора.
Съгласно чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1,
чл.11, ал.1, т.7-12 и 20, и ал.2, и чл.12, ал.1, т.7 - 9, договорът за потребителски
кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни
изисквания води до настъпване на последиците по чл.22 от ЗПК –
недействителност на договора за потребителски кредит, като последиците са
уредени в чл.23 от ЗПК - отговорността на заемателя не отпада изцяло, но той
дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на
лихвата и другите разходи. Доколкото се касае за императивни разпоредби,
нарушението на които влече нищожност на целия договор за потребителски
кредит, съдът следва служебно да провери съответствието на договора със
същите. Това е така, защото ответникът има качеството „потребител“ по
смисъла на §13, т.1 от ДР на Закона за защита на потребителите, според който
потребител е всяко физическо лице, което придобива стока или ползва услуги,
които не са предназначени за извършване на търговска или професионална
дейност. В случая с отпускането на кредит в размер на 5000,00 лева, в полза на
ответника като физическо лице му е предоставена „финансова услуга“ по
смисъла на §13, т.12 от ДР на ЗЗП. Като потребител, ответникът разполага със
защита срещу неравноправни клаузи, предвидена в Глава Шеста на ЗЗП, за
които съдът следи служебно. По отношение задължението на националния
съд да преценява служебно неравноправния характер на договорните клаузи,
включени в потребителските договори, следва в допълнение на гореказаното
да се добави, че е налице категорично установена съдебна практика /например
решение №23/07,07,2016 г. на ВКС по т.д.№3686/2014 г., І т.о./, която
задължава първоинстанционния и въззивния съд да следят служебно за
наличие по делото на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи
неравноправност на клауза/и в потребителския договор и да се произнасят,
независимо дали страните са навели такива възражения или не, като
служебното начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите на
договора са нищожни /т.1 и т.3 от Тълкувателно решение №1/09,12,2013 г. по
тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС; решение №384/02,11,2011 г. на ВКС по
гр.д. №1450/2010 г., I г.о. и определение №751/17,08,2010 г. на ВКС по гр.д.
№2022/2009 г., I г.о. /. В този смисъл е и чл.24 от ЗПК, която разпоредба, във
връзка с неравноправните клаузи в договорите за потребителски кредит,
препраща към чл.143 – 148 от ЗЗП. Съдът е длъжен да следи служебно и за
наличието на клаузи, които противоречат на императивни разпоредби на
закона или го заобикалят и в този смисъл се явяват нищожни – чл.26, ал.1, пр.1
и пр.2 от ЗЗД. Преценката за нищожност в коментирания аспект се прави за
4
всеки конкретен случай към момента на сключване на договора. Освен това
съгласно Тълкувателно решение №1/27,04,2022 г. на ВКС по т.д. №1/2020 г.,
ОСГТК и с разпоредбата на чл.7, ал.3 от ГПК /ДВ бр. 100/2019 г. / се предвиди
изрично задължение на съда да следи служебно за нищожността по чл.146,
ал.1 от Закона за защита на потребителите, произтичаща от неравноправни
клаузи в договор, сключен с потребител. Изрично задължение да следи за
неравноправни клаузи в потребителските договори съдът има и в заповедното
производство. При установяването на такава клауза, на основание чл.411, ал.2,
т.3 от ГПК, съдът отказва издаването на заповед за изпълнение.
Съдът счита, че процесният договор за кредит е нищожен на следното
основание - нормата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК сочи, че договорът трябва да
съдържа годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима
от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение №1 начин. От
систематичното тълкуване на тази разпоредба с чл.19, ал.1 и Приложение №1
към ЗПК се достига до извода, че годишният процент на разходите следва да
бъде посочен в договора за потребителски кредит като числова стойност,
както и следва да бъде посочен начина на неговото формиране, т.е. какво се
включва в годишния процент на разходите. Тази величина се посочва съгласно
решение на СЕС от 19,12,2019 г. по дело №С 290/19 г. с предмет
преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от
Окръжен съд Търнава, Словакия. Това разбиране трябва да се тълкува в
смисъл, че не се допуска в договор за потребителски кредит годишният
процент на разходите да бъде посочен не като една-единствена ставка, а като
диапазон между минимална и максимална ставка. Посочените изисквания на
закона да се посочат взетите предвид допускания при изчисляване на ГПР не
са самоцелни, необходимо е на потребителя да се предостави пълна, точна и
максимално ясна информация за разходите, които следва да стори във връзка с
кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор
дали да го сключи, като в този смисъл е и изискването на чл.10, параграф 1,
б.“ж“ от Директива 2008/48/ЕО - да се посочат всички допускания, използвани
за изчисляването на този процент.
В процесния договор ГПР е определен в размер на 49,08% като
абсолютна процентна стойност. Не са посочени взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение №1 начин,
каквото е изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК
годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или
косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в това число и
тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а съгласно §1, т.1
от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по
кредита, вкл. лихви, комисионни, такси, възнаграждение за кредитни
5
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, вкл. разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, застрахователните премии в случаите, когато сключването
на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. В случая ГПР е посочен единствено като
процентна стойност в цифри. Поради липсата на яснота относно начина, по
който е формиран посочения ГПР, се препятства възможността на
потребителя да прецени дали да сключи договора за кредит при определените
условия за връщане на заетата сума и обуславя нарушение на основното
изискване за сключване на договора по ясен и разбираем за потребителя начин
/чл.10, ал.1 от ЗПК/. Поради това, че не са посочени взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение №1 начин, не е спазено изискването на чл.11,
ал.1, т.10 от ЗПК, поради което договорът за потребителски кредит е
недействителен съгласно чл.22 от ЗПК. Ето защо съгласно разпоредбата на
чл.23 от ЗПК кредитополучателят дължи чистата стойност на кредита, но не и
лихва или други разходи по кредита. Тази разпоредба от една страна е
насочена към осигуряване защита на потребителите чрез създаване на
равноправни условия за получаване на потребителски кредит, а от друга – към
стимулиране на добросъвестност и отговорност в действията на кредиторите
при предоставяне на потребителски кредити така, че да бъде осигурен баланс
между интересите и на двете страни. В случая липсва ясна, разбираема и
недвусмислена информация в договора по смисъла на чл.11, т.10 от ЗПК, което
не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от
сключването на договора предвид предоставените му от законодателя
съответни стандарти на защита.
Липсата на каквато и да е яснота за начина по който е формиран ГПР
прави невъзможна и преценката дали той е действителния такъв, съответно
дали общата, дължима от потребителя сума е действително в посочения
размер. С оглед предпоставките, при които се предоставят услугите ФАСТ и
ФРЛЕКСИ, то същите са с характер на възнаграждение и е следвало
стойността им да бъде включена изначално при формирането на ГПР
/стойността на услугите е сигурен разход за потребителя/.
На основание чл.162 от ГПК, съдът, с помощта на общодостъпен
безплатен интернет-калкулатор, изчисли, че при включване на сумите за
услуги ФАСТ и ФЛЕКСИ в ГПР, същият ще възлезе на 94,36%.
Същевременно посочения в договора по-нисък ГПР е различен от
действителния, който излиза извън допустимите съгл. чл.19, ал.4 от ЗПК
рамки. Предвид изложеното, посочването в договора за кредит на по-нисък от
действителния ГПР и неясната методика на формирането му, представлява
невярна информация относно общите разходи по кредита, което следва да се
окачестви като нелоялна и по–специално заблуждаваща търговска практика
6
по смисъла на член 6, § 1 от Директива 2005/29/ЕО - /директивата адресира
нелоялните търговски практики/, тъй като заблуждава или е възможно да
заблуди средния потребител по отношение на цената на договора и го
подтиква или е възможно да го подтикне да вземе решение за сделка, което в
противен случай не би взел. Всичко това поставя потребителя в подчертано
неравностойно положение спрямо кредитора и на практика кредитът му се
оскъпява двойно /предвид установения действителен ГПР от 94,36%/. Това се
явява и в директно противоречие с чл.3, § 1 и чл.4 от Директива 93/13/ ЕИО.
Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР, на практика
обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които
се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК.
Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна,
точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи
във връзка с кредита, за да може да стори информиран и икономически
обоснован избор дали да го сключи.
В чл.23 от ЗПК е предвидено, че когато договорът за потребителски
кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата
стойност на кредита и не дължи лихва или други разходи по него. Тази
разпоредба е императивна и урежда последиците от сключен недействителен
договор за потребителски кредит, като следва да бъде съобразена и приложена
от съда. Действително по този въпрос е съществувало колебание в практиката
на съдилищата, което е преодоляно с постановени решения на ВКС – решение
№ 50174/26,10,2022 г. на ВКС по гр.д. № 3855/2021 г., ІV г. о. по правния
въпрос, по който касационното обжалване е допуснато - Допустимо ли е
предявен по реда на чл.422 от ГПК иск да бъде уважен на основание чл.23 от
ЗПК до размера на чистата стойност на кредитите, при положение, че съдът е
достигнал до извод за недействителност на договора по смисъла на чл.22 от
ЗПК, е даден положителен отговор. Аргументите са, че при недействителност
на договора, съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗПК, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Ако тази недействителност се установи в производството по чл.422 от ГПК,
съдът следва да установи с решението си дължимата сума по приетия за
недействителен договор за потребителски кредит, доколкото ЗПК е специален
закон по отношение на ЗЗД и в цитираната разпоредба на чл.23 от ЗПК е
предвидено задължението на потребителя за връщане на чистата сума по
кредита. Това следва от характеристиката на договора и задължението за
периодичност за връщането на сумата. Ако се приеме, че установяването на
дължимостта на чистата сума по получения кредит и осъждането на
потребителя за нейното връщане следва да се извърши в отделно
производство, по предявен иск с правно основание чл.55 от ЗЗД, то би се
достигнало до неоснователно обогатяване за потребителя, предвид
изискуемостта на вземането по недействителен договор, в частност при
нищожен договор за потребителски кредит и позоваване от страна на
потребителя на изтекла погасителна давност. Това би противоречало на
7
принципа за недопускане на неоснователно обогатяване, в какъвто смисъл е и
въвеждането на разпоредбата на чл.23 от ЗПК в специалния ЗПК.
Разрешението, че при установена в хода на исковото производство по
чл.422 от ГПК недействителност на договор за потребителски кредит,
съгласно чл.23 ЗПК, предявеният иск следва да бъде уважен с установяване на
дължимата чиста стойност на кредита, без да е необходимо вземането за
чистата стойност да бъде предявено от кредитора с иск по чл.55 от ЗЗД, е
споделено и в решение № 60186/28,11,2022 г. на ВКС по т. д. № 1023/2020 г., І
т. о., както и в решение № 50259/12,01,2023 г. на ВКС по гр. д. № 3620/2021 г.,
III г. о.
С оглед всичко гореизложено, съдът приема, че процесният договор е
недействителен на основание чл.22, вр.с чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и
чл.10а от ЗПК. Съгласно чл.23 от ЗПК, в случай че договорът потребителски
кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Следователно, в настоящия случай, ответникът дължи на ищеца само
непогасената главница по договора. След приспадане на платената по
данни на самия ищец сума по договора в размер на 71063,30 лева,
главницата по договора се явява изцяло погасена и предявения
установителен иск следва да бъде отхвърлен изцяло. Исковете 853,30 лева
договорно възнаграждение за периода 25,08,2021 г. – 05,09,2022 г., 693,08 лева
лихва за забава за периода 26,10,2020 г. – 05,09,2022 г., 1649,72 лева законна
лихва за периода 05,09,2022 г. – 28,04,2025 г., също да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
По отношение предявения осъдителен иск за сумата от 399,89 лева
възнаграждение за закупена услуга Фаст за периода 25,08,2021 г. – 05,09,2022
г., и 875,07 лева възнаграждение за закупена услуга Флекси за периода
25,08,2021 г. – 05,09,2022 г. - по гореизложените съображения за
недействителност на договора за кредит, тези суми също се явяват недължими
и искът следва да бъде отхвърлен. Следва да бъде изрично отбелязано, че
съдът намира клаузата за тези услуги за нищожна, като противоречаща на
чл.10а от ЗПК. Съгласно посочената разпоредба, кредиторът не може да
изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита, а посочените в договора услуги са именно такива –
приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит,
предоставяне възможност за промяна на погасителен план; те не
представляват допълнителна услуга, а са такива, които нямат пряко
отношение към насрещните престации на страните. Така уговорени, съдът
приема, че не се касае за допълнителни услуги, а за забранена такса за
действия, свързани с управлението на кредита, или дори за скрита наказателна
лихва, поради което съдът приема, че сумите от 1000,00 лева /по договор/ за
закупена и използвана услуга Фаст и 2100,00 лева /по договор/ за закупена
услуга Флекси, не се дължат от ответника, още повече че същите са в размер,
надвишаващ половината от размера на кредита /5000,00 лева/ и поставят в
8
неравноправно положение потребителя. Ето защо предявеният осъдителен
иск за сумата от 1274,96 лева, от които 399,89 лева възнаграждение за
закупена услуга Фаст за периода 25,08,2021 г. – 05,09,2022 г., и 875,07 лева
възнаграждение за закупена услуга Флекси за периода 25,08,2021 г. –
05,09,2022 г., следва да бъде отхвърлен.
По разноските
С оглед изхода на делото, ответникът има право на разноски, като е
претендирал такива за адвокатско възнаграждение в размер на 1000,00 лева,
като ищецът е направил възражение за прекомерност /в молбата от 24,10,2025
г./. По отношение направеното от ищеца възражение за прекомерност – съдът
намира същото за основателно, съобразявайки действителната фактическа и
правна сложност на делото, като съдът споделя възприетото в задължителните
Решения на Съда на ЕС разбиране /Решение от 25,01,2024 г. по дело C-438/22,
Решение от 23,11,2017 г. по съединени дела C-427/16 и C-428/16/. Съобразно
изричните разяснения, дадени в Решение на СЕС от 23.11.2017 г. по съединени
дела C-427/16 и C-428/16 (постановено по преюдициално запитване,
отправено от Софийски районен съд), установените размери на минималните
адвокатски възнаграждения в Наредбата и необходимостта от присъждане на
разноски за всеки един от предявените искове, не са обвързващи за съда.
Посочено е, че освен до икономически необоснован и несправедлив резултат,
директното прилагане на Наредбата във всички случаи води до ограничаване
конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, § 1
ДФЕС. Посочените постановки са доразвити с постановеното Решение по
дело C-438/22 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание
член 267 ДФЕС от Софийски районен съд. Съобразно т.1 от постановеното
решение чл. 101, § 1 ДФЕС вр. член 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл,
че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на
адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с
национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1,
националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна
уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за
адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала
никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. В т.3 от
цитираното решение на СЕС е посочено и че член 101, параграф 2 ДФЕС във
връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако
установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските
възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална
правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС,
националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна
уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери
отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. Доколкото
производството по делото е приключило след провеждане на едно открито
съдебно заседание, няма изготвен отговор на ИМ от проц.представител на
ответника, събрани са незначителни по обем писмени доказателства –
9
представените с ИМ; делото не се характеризира със значителна фактическа и
правна сложност, продължителност или многобройни съдебни заседания,
допълнителни разходи или усилия във връзка с осъщественото процесуално
представителство, констатираната по-горе ниска фактическа и правна
сложност, и качеството на предоставената правна услуга, съдът намира, че
ответникът има право на адвокатско възнаграждение в общ размер на 500,00
лева, което ищецът следва да му репарира.
При този изход на делото, с оглед задължителното тълкуване на закона,
дадено в т.12 от Тълкувателно решение №4/2013 от 18,06,2014 г. по
тълкувателно дело №4/2013 г. по описа на ВКС, ОСГТК, съдът, който
разглежда иска по чл.415, ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта
на разноските, направени в заповедното производство, като съобразно изхода
на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. С оглед изхода на спора, ответникът има право на
разноски в заповедното производство, но доколкото няма данни за сторени
такива разноски, съдът не дължи произнасяне.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.***, против И. Д. И. ,
ЕГН **********, от гр.***, иск с правно основание чл.422 вр.чл.415 от
ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца сума в размер на 5974,06 лева, от които 2777,96
лева главница, 853,30 лева договорно възнаграждение за периода 25,08,2021 г.
– 05,09,2022 г., 693,08 лева лихва за забава за периода 26,10,2020 г. –
05,09,2022 г., 1649,72 лева законна лихва за периода 05,09,2022 г. – 28,04,2025
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от депозираното на
заявлението по чл.410 ГПК в съда – 29,04,2025 г., до окончателното изплащане
на вземането, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№2652/2025
г. на ПлРС, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.***, против И. Д. И. ,
ЕГН **********, от гр.***, иск с правно основание чл.79 вр.чл.240 от ЗЗД
вр.чл.415, ал.3 вр.ал.1, т.3 от ГПК за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 1274,96 лева, от които 399,89 лева възнаграждение за
закупена услуга Фаст за периода 25,08,2021 г. – 05,09,2022 г., и 875,07 лева
възнаграждение за закупена услуга Флекси за периода 25,08,2021 г. –
05,09,2022 г., съгласно договор за кредит №30039577844/24,09,2019 г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 20,06,2025 г.,
до окончателното изплащане на сумата, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК „ПРОФИ КРЕДИТ
10
България“ ЕООД, ЕИК *********, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.***, ДА ЗАПЛАТИ на И. Д. И., ЕГН **********, от гр.***,
сторени разноски в исковото производство за адвокатско възнаграждение в
размер на 500,00 лева.
Решението подлежи на обжалване пред ПлОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
11