М О Т И В И
към присъдата по н.о.х.д. № 173/19 г. на РОС.
Прокурор при РОП К. К. е
обвинила подсъдимия С.Н.К. в това, че
на
06.10.2018 г. в гр. Р. се съвкупил с лице от женски пол - В.Г.М.,***, като я принудил към това със сила
и изнасилването представлява особено тежък случай - престъпление по чл.152, ал. 4, т. 4, вр. ал.1, т. 2 от НК
на 06.10.2018г. в
гр.Р. извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без
съвкупление по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст - В.Г.М.,***, на 30 години, чрез
употреба на сила, като деянието представлява особено тежък случай -
престъпление по чл.150 ал. 3
пр. последно вр. ал.1, пр.1 от НК и
на 06.10.2018 г., в гр.Р., умишлено умъртвил другиго - В.Г.М.,***, като убийството е извършено по особено мъчителен начин за убитата и с
особена жестокост -
престъпление по чл. 116 ал.1 т. 6 пр. 2 и пр.3 вр. чл. 115 от НК.
По делото са констиуирани в качеството на граждански ищци наследниците на
пострадалата съответно дъщеря, баща и майка - С.М., действуваща като малолетна
чрез своя баща и законен представител С.Р.М., Г.Й.М. и Г. Д. М., като са
присъединени за съвместно разглеждане в наказателния процес гражданските им
искове против подсъдимия за сумите по 150000 за всеки от тримата обезщетение за
претърпените от тях неимуществени вреди от смъртта на пострадалата, ведно със
законните последици.
Наследницата на пострадалата - нейна дъщеря - С.М.,
действуваща като малолетна чрез своя баща и законен представител С.Р.М. е
конституирана и в качеството на частен
обвинител.
В съдебно заседание, вкл. при устните състезания
обвинението се поддържа от държавното и частно
обвинение така както е внесено, като се пледира за максимално допустимите съгл.
действуващата правна уредба размери на наказанията за всяко от престъпленията,
респективно дължимото общо такова при условията по чл. 23 от НК, при което не
се налага увеличаването на последното съгл. чл. 24 от НК.
Подсъдимият счита, идентично с развилия и
детайлизирал тезата му негов защитник, че обвинението е доказано. По отношение
размерите на наказанията поддържат, че обстоятелствата по делото и закона
обуславят значително по-леки от исканите от обвинението санкции, при
увеличаване на общо определеното такова по реда на чл. 24 от НК.
Гражданските искове се поддържат изцяло както са
внесени. Представителите на държавното считат, че същите са изцяло основателни.
Подсъдимият и защитникът му оспорват частично само размерите на гражданските
искове от всеки от родителите на пострадалата Г. и Г. М., а този от нейната
дъщеря С.М. признава изцяло, вкл. с обструкцията за основателност и на по-висок
размер.
След като прецени и обсъди материалите по делото и
доводите на страните, съдът прие следното:
Същинското съдебно производство по делото е
протекло при условията на съкратеното съдебно следствие по чл. 373 ал. 2, вр.
чл. 371 т. 2 от НПК. Въз основа на надлежни искания на страните - изрични
изявленияизявления за самопризнания при условията по чл. 371 т. 2 от НПК - на
подсъдимия и защитника му с писмени молби след внасянето на процесния
обвинителен акт в съда и изрични такива в хода на разпоредителното заседание по
делото, възприети в съответствие с процесуалния закон като резонни от
държавното и частно обвинение
на основание чл. 252 ал. 1 от НПК делото е разгледано
незабавно след разпоредителното заседание.
При така проведеното предварително изслушване
след дадени му надлежни разяснения по чл. 372 ал. 1 от НПК, включително
за алтернативите по чл. 271 т. 1 и 2, това че ще се ползуват доказателствата от
досъдебното производство без да се събират отново и че самопризнанието му ще се
ползува при постановяването на присъдата,
подсъдимият е признал изцяло фактите и обстоятелствата в обвинителния
акт и е дал съгласие да не се събират доказателства за тях, като се ползуват
тези от досъдебното производство. При това, както и при предварителното си
произнасяне по реда на чл. 248 ал. 1 т. 4 от НПК,
съдът е констатирал, че това самопризнание се подкрепя изцяло от
непротиворечивия и разнообразен доказателствен материал по делото, а именно: свидетелските показания на П.Н.И., П.С.П., В.С.П., Е.Р.Т., Г.П.А., И. С.И., М. Д. Е., В.В.Е., Г.Д.М., С. П.Ч., Г.Б.Х., Е.И.М.,Г.С.Ц.,Д.Х.А., А.Б.К., С.Ю.Л., С. С. Г., както и от писмените доказателства и доказателствени средства
по делото: протоколи за оглед на местопроизшествие и фотоалбуми към тях, докладна записка, протоколи за доброволно
предаване, протокол за разпознаване на труп, протоколи
за вземане на образци за сравнително изследване, протокол
за освидетелстване /оглед/ на лице с писмено съгласие и снимки към него, съдебномедицинска експертиза на труп и снимки към същата, съдебномедицински експертизи по писмени данни, допълнителна
съдебномедицинска експертиза по писмени данни, дактилоскопни
и технически експертизи, ДНК-експертизи,токсикохимична
експертиза, съдебна
химико-токсикологична експертиза, комплексна съдебна психиатрична и психологична експертиза, съдебномедицински експертизи на веществени доказателства, материали, получени от Г. въз основа на изпратена ЕЗР –съдебно-медицинско
освидетелстване на обвиняемия и снимки към същото, заверени копия от трудови
договори и длъжностни характеристики,справки от мобилни оператори за наземни
клетки,за техни абонати и за телефонна комуникация, получени
по реда на ЗЕС, справка от ЦПЗ-Р., заверени копия от експертни
решения на ТЕЛК, от удостоверение, психолого-педагогическа
характеристика, медицинско направление за ТЕЛК, удостоверение за раждане, заверени копия от възпитателно дело на МКБППМН-Р., заверени копия от преписки № 5873/2015г. и № 5210/2016 г. на РРП, приемо-предавателни протоколи и копия от заложни билети,разписка, справка за задгранични пътувания, документи
по екстрадицията на обвиняемия от Г. - ЕЗА, протоколи,о бяснения на обвиняемия, дадени пред не**ките
власти, копия от лична карта, разписки, препис извлечение от акт за смърт и копие от акт за смърт, удостоверение за наследници и за родствени връзки, медицинска справка за задържано под стража лице, свидетелство
за съдимост, биографична справка, декларация за имуществено
състояние, както и от веществените доказателства по делото: 1 бр. пакет със стикер с надпис „PKG 038734“ към рег. № 4286; 1 бр. пакет със стикер с
надпис „PKG 038929“ към рег. № 4414; 1 бр. пакет със стикер с надпис „PKG 038735“ ; 1 бр. хартиен пакет, съдържащ 1 бр. тъмно
сив дънков панталон; 1 бр. черен найлонов пакет
със стикер „PKG 038765“, съдържащ 1 бр. черна рокля; 1 бр. хартиен пакет
със слепка, съдържащ 3 бр. дънкови панталони, 1 бр. сиви боксерки; 1 бр. хартиен пакет
със слепка, съдържащ 2 чифта мъжки обувки; 1 бр. хартиен
пакет със слепка, съдържащ 1 бр. червена тениска; 1
бр. черен найлонов чувал със слепка, съдържащ 1 бр. тениска, 1 бр. сутиен, 1 бр. клин, 1 бр. бикини, 1 чифт
накитници, 1 бр. обтривка, 1 чифт чорапи, 1 чифт
спортни обувки; 1 бр. червена кесия със слепка,
съдържаща документи формат А4 с текс на не**ки език; 1 бр. ПЕП
с шлиц със слепка, съдържащ 2 бр. СИМ карти, 3 бр.
държачи за СИМ карти; 1 бр. ПЕП с
шлиц, съдържащ 1 бр. СИМ карта Теленор, 2 бр. държачи за СИМ карти; 1 бр. мобилен
телефон „Айфон S“ и 1 бр. мобилен телефон Ксиоми; 2 бр. секретни ключове поставени на бял
пластмасов ключодържател; 1 бр. ПЕП
с шлиц със слепка, съдържащ блутут слушалки черни на цвят; 1 бр. ПЕП с шлиц със слепка, съдържащ 1 бр. ластик
за коса; 1бр. мобилен телефон марка Са**унг, черен на
цвят; 1 бр. хартиен плик, съдържащ нокти от дясна ръка
на А.С.Т.; 1 бр. хартиен плик, съдържащ нокти от лява
ръка на А.С.Т.; 1 бр. хартиен плик със слепка, съдържащ
1 бр. салфетка; 1 бр. хартиен
плик без слепка, съдържащ обтривка от устна кухина на А.С.Т.; 1 бр. портфейл, с надпис Furla, съдържащ 1 бр. банкнота
с номинал 5 лева, 1 бр. ваучер за храна на стойност 10
лв, 2 бр. дебитни карти, 1 бр. СУМПС
на името на В.Г.М., 1 бр. талон за технически
преглед, 1 бр. контролен талон, 1 бр. Свидетелство за регистрация на МПС част 2 и монети с обща стойност
1 лев и 84 стотинки; 1 бр. хартиен плик със
слепка съдържащ 1 бр. косъм; 1 бр. хартиен
плик със слепка, съдържащ 1 бр. мобилен телефон Huawey
Mate 10 pro; 1 бр. ПЕП с шлиц със слепка, съдържащ косми от
глава на труп от женски пол; 1 бр. ПЕП с шлиц със
слепка, съдържащ 1 бр. черен на цвят калъф с
ластична лента на гърба; 1 бр. хартиен плик със
слепка, съдържащ 1 бр. СД Verbatim; 1 бр. прозрачен пакет, съдържащ хартиен пликове с поставени в тях
5 бр. DVD R Sony; 1 бр. хартиен
плик със слепка с № PKG 038**9; 1 бр. хартиен плик със
слепка, съдържащ 1 бр. яка; 1 бр. черна
кутия с надпис Huawey Mate 10 pro; черен
найлонов плик, съдържащ 1 бр. шпиндел без капак съдържащ
8 бр. DVR R.
Всъщност обстойния преглед на
доказателстваната съвкупност по делото сочи, че и без направените още на досъдебното производство самопризнания,
останалите доказателства по делото в съввкупността си доказват по несъмнен и
категоричен начин авторството на процесните деяния в лицето на подсъдимия.
По делото е налице рядко срещащ
се комплекс от доказателства и доказателствени средства в този смисъл, и то
не само детайлни гласни такива
/напълно непротиворечиви въпреки рутинната си за теорията и юрисдикцията
субективна обремененост/, изрично възпроизвеждзащи действия и изявления на
подсъдимия, както ще се изложи по-долу, а и
такива от чисто обективен порядък, изключващи субективни грешки и особености, а
именно описаните многобройни веществени доказателства и доказателствени
средства за следите оставени лично от подсъдимия на местопрестъплението и по
тялото на жертвата, тези доказващите останалите му действия - заложените от
подсъдимия вещи и проведените телефонни и други електронни комуникации, а също
и тези от експертен порядък, всички доказващи в детайли, комплексността и
спецификата им вменените от обвинението на подсъдимия действия, осъществяващи
процесните престъпления.
Въз основа на тези констатация и
на основание чл. 372 ал. 4 по делото е постановено определение на съда,
съгласно което при постановяването на присъдата ще се ползува от
самопризнанието на подсъдимия без да събира доказателства за фактите, изложени
в обвинителния акт. При тези условия и съгласно чл. 373 ал. 2 от НПК в хода на
съдебното следствие не са извършвани разпити на свидетелите и вещите лица по
обвинителния акт за фактите изложени в него, а констатациите в настоящите
мотиви почиват на самопризнанията на подсъдимия и гореизложените доказателства,
които изцяло го подкрепят, като при това са вътрешно напълно непротиворечиви,
взаимно подкрепящи се и единствено и изчцяло с признаци за достоверност и аде**атност.
При тези предпоставки, съобразно постановеното
определение по чл. 372 ал. 4 вр. чл. 371 т. 2 от НПК и на основание чл. 373 ал.
3 пр. 1 и 3 от НПК съдът прие следната
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Подсъдимият е роден в
гр. Р. на *** г. Има начално образование.
Самоопределя се като етнически турчин. Без постоянна месторабота,
инцидентно е упражнявал ниско**алифицирана
работа. Живеел на семейни начала със св. Е.М.. Не е
осъждан.
Произхожда от многодетно семейство с осем деца, три от
които родителите
му оставили за отглеждане в социални заведения. Майка му нямала ника**о образование и не намирала за нужно да изпраща децата си
на училище. Към
инкриминирания период била в чужбина. Баща му страдал от психично заболяване /неповлияло вменяемостта му/, бил агресивен и конфликтен, неколкократно изтърпявал
ефективни наказания лишаване от свобода и починал докато
обвиняемият бил още малко дете. Така в
детството си обвиняемият не посещавал редовно училище, изоставал с учебния материал и имал големи трудности в усвояването
на елементарни училищни умения. По тази причина
бил насочен да продължи образованието си в училище за деца със специални
потребности. До пети клас, макар и не редовно, посещавал учебни занятия в
помощно училище“П.Б.“ в гр. Р.. Едва там се се научил да говори и разбира български език, тъй като
в семейството му се говорело на турски език, да чете
сричайки, да преписва отделни думи с множество правописни грешки и да смята до 10
като използвал пръстите на ръцете си
Още в училище подсъдимият имал изразени поведенчески проблеми, с неохота
спазвал правила и бил склонен към агресия при незадоволяване на потребностите
му.
Има призната 50% степен на увреждане с диагноза „Лека степен на у**твено изоставане“ с експертно решение на Областния психиатричен ТЕЛК към ЦПЗ-Р. от 28.09.2009г. С решение на НЕЛК-С. от 2011г. пък му била поставена диагноза “Умерена степен на у**твено
изоставане“.
След като напуснал училището подсъдимият живеел в къщата на леля си, като
инцидентно проявявал агресия и към нея.
Бидейки физически здрав и силен, започнал да работи инцидентно, без трудови договори на различни места. Поради липсата му на **алификация
се занимавал с ниско **алифициран
труд,
предимно като докер. И в този период понякога проявявал без конкретен повод агресия към случайни хора, за което
срещу него през 2015 г. и 2016 г. били подадени жалби в полицията.
От м. септември 2017 г. подсъдимият
заживял, както се посочи, на семейни начала със със св. Е.М.. Проявявал
агресия и нея, като и забранил
да ходи на училище. В показанията си в
досъдебното производство свидетелката изнася, че се страхувала от него, вкл. и
като мотив да се съгласи да живеят заедно, тъй като била чувала че „давал
момичета за проститутки“.
През м. ноември 2017 г. след навършване
на 18 годишна възраст от М., двамата заминали за Г. за гр. Щ. край
Х., където междувременно се била установила майка му. Там подсъдимият също работел като общ
работник. Докато живели в Г. подсъдимият няколко пъти проявявал агресия към М. и й нанасял удари с юмруци.
През лятото на 2018 г. подсъдимият и св. М. се върнали в гр. Р., за да направят ремонт на къщата в **. Т. на ул.“И.“**, собственост на леля му -
св. Г.Б.Х.. Подсъдимия отново започнал започнал инцидентно да
работи като докер на Гара Разпределителна.
Сред роднините и приятелите си подсъдимият бил
наричан по-често с турското си име - С., отколкото с българското - С..
Пострадалата В.Г.М. била
родена на *** г. Имала малолетно дете - С.М. - върху което й били поверени
родителските права след развода. Работела във фирмата на бившия си съпруг С.М.„Май Фай“АД,
собственик на местната кабелна телевизия „НТВ“, като от 2016 г. водела магазинно
предаване „Подиум“ с редактор и сценарист
св. И. С.И. на длъжност „говорител телевизия“, а след развода й била преназначена от М. на
длъжност „офис мениджър“. Така
практически започнала да ръководи притежаваната от бившия й съпруг местна
кабелна телевия “НТВ“. От есента на 2018 г. двамата с И. решили да променят
името на предаването на „Детектор, както и насочеността му Първия брой на новото предаване бил излъчен
на 30.09.2018 г., с тематична идея и реализация изцяло на св. И., вкл. двете
интервюта, с участие на пострадалата свеждащо се до три анонса в началото,
следата и края на предаването.
Пострадалата полагала усилия да поддържа добра физическа
форма, като редовно бягала покрай брега
на р. Д. от хотел „Р.“ до района на завода за хлебна
мая в гр. Р.. При това
се придвижвала по ул. “К.“
в гр. Р., която представлявала бетонната облицовка на намиращия се отдолу
колектор. По същия маршрут ежедневно тренирали и други Р.нци и особено през
почивните дни мястото не било безлюдно.
На 05.10.2018 г, през деня
подсъдимият се прибрал в дома си в **. „Т.“ на ул.“И.“** и
казал на жена си-св.М.,че ще ходи на рожден ден в **.С., в дома на своя познат
св. Г.С.Ц., по прякор „Ж.“, където
щели да празнуват едногодишния
рожден ден на неговото дете. Участниците щели да са само мъже, поради което тя не можело да отиде с него.
Преди да тръгне, подсъдимият се
изкъпал изкъпал и се преоблякъл. Бил облечен с черни дънки,тениска в зелено и бяло с къс ръкав и с яка,с маратонки в
червен и бял цвят.
След като пристигнал в дома на
св. Ц. станало дума, че няма с ка**о да пускат музика. Тогава по предложение на подсъдимия той и друг
поканен - св.С.Л., с
автомобила на последния, донесли от дома му в **.Т. една тонколона, която да изнесат на двора ,да я свържат с някой
мобилен телефон и така да озвучат празника. Пътем напазарували хранителни
продукти и алкохол.
На рождения ден, освен домакинът св. Ц., присъствали още неговият чичо на име А., братовчед му - св. Д.Х.А. -Д., св. Л.,св.С. С. Г. и един млад мъж на име С..
Компанията първо пила уиски, а след това изпили и цяла
каса с бира. Към полунощ св. Д.Х.си тръгнал.
Около 04,00ч-05,00 ч. вече на 06.10.2018г., когато останалите от компанията вече били доста
пияни, с изключение на св. С.Г., който пил само бира, без видим повод, подсъдимият станал и ударил с юмрук по устата лицето на име С.. В обясненията
си в досъдебното производство К. твърди, че сторил това, тъй като против
желанието му предлагали наркотични вещества. Същевременно обяснява, че
все пак е вземал такива, както „трева“ ка**ато и друг път опитвал и му
действала силно, така и за първи път в живота си кристалообразно наркотично
вещество.
Стореното от подсъдимия ядосало
домакина Ц., който казал, че не
искал в къщата му да се случват такива неща. Така празникът бил прекратен. Първи си тръгнали лицето С. и св. С.Г..
Около 07,00ч. на 6.10.2018 г. си тръгнали и подсъдимият и св. С.Л.. Св. Л.живеел
наблизо и си тръгнал пеша. Преди да се рязделят дал на подсъдимия 2-3цигари марка“Кинг“.
Свидетелят Л. на подсъдимия и якето си поради хладното
време. Якето било черно на цвят
отвън, със синя на цвят подплата, със сини пластмасови ципове
и в ляво на гърдите избродиран син надпис „Найк“.
Подсъдимият, макар и под влияние
на изпития алкохол, решил да се прибере пеш в дома си в **. “Т.“. Причината била, че нямал
средства за такси, тъй като изхарчил парите си вечерта за общо алкохол за тържеството. Така придвижвайки се към дома си през града, около 08,37 ч. той минал през района на ул. “Г.Г.“, след което се насочил към бул.„П.“ в гр. Р..
Около 10,30-10,40 ч., по
стълби в района на ресторант “Ч.“ подсъдимият той слязъл от улицата до К.та алея, която
след като преминавала покрай сградата на старата Гребна база и покрай
ЖП-прелеза в района на стария ТЕЦ, продължавала по бетонната
облицовка на колектора като ул. “К.“.
По същото време - на 06.10.2018г. около 10ч. -
пострадалата В. М. правела
обичайния си крос по горепосочения начин и място.
Преди кроса била завела с управлявания от нея автомобил „Мерцедес МL“ с рег.№** ****** С. в дома на майка си - св. Г.М. ***. На майка
си казала, че отива да бяга на кея, след това имала среща и обещала да вземе детето
си около 13часа, за да отидат двете да карат колелета. След това
била паркирала автомобила си близо хотел “Р.“, като взела със себе си мобилния си телефон, марка
„Huawei“, черен на цвят, поставен в прозрачен калъф, в гърба на който била пъхната карта със снимката и имената на М. и с
надпис „TVN PRESS“ и ключа-дистанционно управление за автомобила си. Портмонето
си била оставила в колата.
След това била слязла на К.та алея, където започнала своя крос в посока към завода за хлебна мая.
По време на кроса пострадалата била облечена с черна тениска с къс ръкав, под която
носела черен спортен сутиен с надпис „Найк“, била
обута с клин в черно и бяло, както и с розови чорапи и
маратонки с надпис „Пума“, розови в горната част и
синьо-зелени в долната. Косата й
била вързана на опашка със сиви ластици, а в ушите си носела черни слушалки, за да
слуша музика от мобилния си телефон.
По същото време св. А.К.също бягала покрай
брега на р. Д., като и тя слязла по стълбите пред ресторант “Ч.“. Свидетелката видяла бягащата с по-бързо темпо на около
100-200 метра пред нея В. М.. Видяла също и вървящия в същата посока мъж – подсъдимия, като й
направило нвпечатление, че е облечен с тъмни дрехи
и с дебело яке. И двамата били непознати за свидетелката К.. Тя видяла също, че момичето с русата коса - пострадалата - изпреварила младия мъж с тъмните дрехи -/подсъдимия/, така че той в този момент останал между тях двете. След това от своя страна св. К. също минала покрай подсъдимия и го изпреварила. При това го огледала, тъй като й се сторил съмнителен и изглеждал застрашаващо според нея.
В 10,46 ч., тичайки,
пострадалата В. М. преминала покрай охранителна камера, монтирана в близост до ЖП-прелеза до старата ТЕЦ.
Малко по-късно, в 10,47ч., покрай същата камера,преминал вървейки в същата посока и подсъдимия К..
Около 11,00 часа, минавайки покрай Музея на транспорта, М. се
разминала с познато семейство - св.М. Е. и св. В.Е., които тичали в обратната на нейната посока. С тях се поздравила само пътьом, без да
спира. На св. Е. й направило впечатление, че
разминавайки се с непознат млад мъж с тъмни дрехи /подсъдимия/, той я огледал, както и че същият се движел
по бетонната пътека с бърз ход в посоката на В. М..
По това време в района на Музея на транспорта имало още едно семейство с
дъщеря си, както и още едно бягащо момиче – посочената св. К.. Последната продължила да бяга след М. до
мястото, намиращо се под комина на фабриката за мая. Там видяла, че пред нея М.
се е отдалечила доста напред и вече бягала по чакъла, който покривал К.та алея след края на бетонната облицовка на колектора. Тогава св. К. обърнала
посоката на бягането си и тръгнала да се връща към хотел “Р.“. По обратния си път не
обърнала внимание, дали минала отново покрай подссъдими.
От своя страна подсъдимият К. продължавал да върви по бетонната пътека в
посока по течението на реката.
Пострадалата тичала известно време по чакълената пътека, която
водела към района на пристанището, след което решила да се
връща и обърнала посоката си на движение към хотел “Р.“, където била паркирала колата си. Върнала
се отново на бетонната пътека, като реката и кейовата
стена се падали от дясната й страна, а
в лявата й страна имало гъста растителност, зад която
се намирала ЖП-линията.
М. отминала метален стълб с табела с надпис
„492“, указващ речните километри по р. Д. и
на около 93 м. след него, тичайки в ляво, откъм гъстата растителност, тя се разминала с подсъдимия.
Последният вървял в обратната посока от към реката, в дясно
за М..
Подсъдимият, който огледал още от далеч
приближаващата се непозната за него млада жена и я харесал, решил да я принуди да осъществи с него полов акт. Преценил, че моментът е подходящ, тъй като наоколо нямало
други хора - всички бягащи по пътеката, както се посочи, били
тръгнали в обратната посока към хотел“Р.“ и решил да се възползва от това.
При разминаването помежду им
подсъдимият минал много близо до М. и я ударил по ръката, като й се
скарал и й казал да внимавала. Тя му отвърнала, че той
трябва да внимава. В отговор
подсъдимият ударил пострадалата
с ръка по лицето в областта на носа и на устата.
От удара В. М. паднала на земята, а
потеклата кръв от лицето й
започнала да тече по бетона. Въпреки това тя успяла да се изправи, с ръце се
опитала да избърше кръвта от лицето си и му казала, че ще
извика полиция, след което побягнала.
Подсъдимият веднага я настигнал, хванал я отзад за косата, при което един от ластиците, с които била вързана, паднал на земята и я обърнал с лице към себе си. След това захпочнал отново да й нанася удари с юмруци по лицето. При това слушалките на пострадалата се извадили от ушите й и
паднали на бетонната пътека в ляво от към храстите. Отначало В. М. се опитвала да се съпротивлява и да се отбранява с ръце,при което получила по тях охлузвания и кръвонасядания, както и счупване на ноктите на пръстите на двете й ръце. Физически превъзхождащият я
подсъдим продължил да и нанася силни юмручни удари в
областта на челото,на носа и устата, в резултат пострадалата получила сбупване на
насните кости и паднала на земята, при което получила
охлузвания по левия лакът и лявото бедро в горната му част. Пострадалата не могла повече да
се изправи, а само издавала хрипове и хъркане от
течащата в носоглътката й обилна кръв.
При това положение подсъдимият решил да я завлече зад храстите, където
растителността била достатъчно висока, за да го прикрие от
преминаващи по бетонната пътека хора и там да осъществи своите намерения като
изнасили момичето. Хванал пострадалата за краката и започнал да я влачи към и през храстите. При това тя получила множество кръвонасядания, охлузвания и одрас**ания по гръдния
кош, по левите рамо и мишница, в кръстната област, по бедрата, по левия хълбок и по колената,а течащата от счупения й нос кръв капела
по бетонната настилка.
На това място извън бетонната пътека теренът преминавал в наклон,който слизал в ляво от
пътеката надолу.
Подсъдимият се спуснал по този наклон, където имало и малка
утъпкана в земята пътека и изтеглил момичето още по-навътре в храстите, за да се прикрие по-добре.
Пострадалата не била повече в състояние да се съпротивлява, нито да
вика за помощ, а само издавала хъркащи звуци поради аспирацията на кръв. Лежала неподвижно по гръб, а главата й била наклонена
назад.
И това й състояние подсъдимият да й нанася силни удари в областта на главата - челно, ляво тилно и дясно тилно-слепоочно и по лицето в дясна слепоочна област, в дясна долночелюстна област и по лявата скула с юмруци. При това счупил тялото на долната й челюст в дясно, както и й
причинил хоризонтално счупване на лицевите кости на ниво орбити.
Подсъдимият съзнавал, че тези силни удари по главата на момичето могат да го убият, но продължил с насилието преследвайки тази именно цел. Въпреки
прекратяването на всяка**а съпротива на пострадалата и съзнавайки, че така ще я
задуши, той започнал да притиска устата и носа й, за да не
може тя да диша.
От влаченето за краката едната от маратонките на М. се била
събула както била със завързани връзки. Подсъдимият събул и
другата по същия начин, както и розовите й чорапи и
ги захвърлил на близо в храстите. След това
подсъдимият събул единия крачол на клина й, както и бикините й и разкопчал своя панталон. Донякъде свалил слиповете, с които бил обут, вдигнал краката на М. върху раменете си и заставайки на колене,
проникнал с половия си член във влагалището й, като
осъществил полов акт с нея. Движил се
така известно време, притискайки краката й назад и нагоре. При това чувал, че жертвата
издава хъркащи звуци. Реакцията му била да затискал
с ръка устата и носа й, за да не може да си поеме
въздух.
По този начин подсъдимият
достигнал яекулация. След това извадил половия си член от влагалището на жертвата, за да се
възбуди допълнително, вдигнал нагоре тениската й
и сутиена й и започнал да я ближе по гърдите. После с половия си член проникнал в ануса й.
Когато приключил, с ръка натикал събутия
крачол на клина във влагалището на момичето, при което
от притискането и
от асфиксията от ануса й излязла фекална маса. К. видял,че по слабините си и по половия член е изцапан с
кръвта на М., с фекалии и семенна течност, но без да
се избърше,с и обул направо слиповете и панталона и се закопчал.
Веднага след това забелязъл, че близо до тялото на момичето е паднал нейният мобилен телефон. Решил да
го скрие,за да не го види някой. С няка**а
по-голяма пръчка издълбал в пръстта една дупка наблизо и заровил вътре
телефона. В близост видял и дистанционното
с ключа за автомобила на М. и го взел.
Преди да си тръгне подсъдимият видял, че
краката на
пострадалата останали така вдигнати във въздуха и сгънати в коленете, както ги бил оставил.
После през храстите той излязъл на жп-линията и тръгнал покрай нея. Наблизо в храстите изхвърлил дистанционното с ключа за автомобила, минал под моста в началото на бул. “Т.“ и от там се прибрал в дома си в **. „Т.“.
Междувременно, в
резултат на тежките лицеви и
черепни травми, причинени й от подсъдимия, както и в резултат на задушаване поради аспириране на кръв от обилното
кръвотечение в носоглътката,
пострадалата В. М. била починала.
При завръщането на подсъдимия в
дома му св. М. усетила, че лъхал
силно на алкохол и видяла, че по дънките му и по
якето, с което бил облечен, имало кръв. Имал също така рана на дясната ръка върху кокалчетата на показалеца и
средния пръст. На
въпроса й ка**о се е случило и подсъдимият отговорил, че в няка**а
дискотека се е бил с едно момче. След това
подсъдимият събул панталона си и, както бил изцапан, го напъхал в една чанта, в която имало дрехи на св. М.. После отишъл в банята и събул и слиповете си. Тогава св. М. видяла, че и по тях има кръв и се усъмнила в обясненията му. Попитала го, дали не е направил нещо на някое момиче. Тогава
подсъдимият се разплакал и й разказал, че по пътя като се прибирал
срещнал едно момиче, което вървяло срещу него и той го ударил, а после
го душил.
На въпроса на М. дали е изнасилил това момиче отговорил, че бил
много пиян и не помнел, както и че не бил сигурен, дали тя е била жива или мъртва, когато той си е тръгнал.
Предупредил жена си да не казва на никого нищо за случилото се, както и да се подготвя двамата да заминават за Г. при майка му. Тъй като св. М. нямала
валидна лична карта, двамата решили да заложат някои техни вещи, за да
може тя да се снабди с документ за самоличност. Двамата отишли в **. „С.“ до дома
на св. Г. Ц.,за да си вземе подсъдимият тонколоната. Сидетелят Ц. спял. Св. Д.А.ги
посрещнал и им дал дал тонколоната, а
подсъдимият му върнал якето, като обяснил, че то е на св.Ц. и го е взел сутринта като тръгвал, защото било студено.
После двамата със св. М. отишли
до заложна къща „МД Груп“на ул. “Б.“, пред която видели св. С.Л.. Подсъдимият го помолил да заложи тонколоната, като му
обяснил, че с жена му щели да пътуват до Г. и му трябвали спешно пари, за да й
извадят лична карта.
Св. Л. се съгласил и заложил тонколоната от свое име със заложен билет №4436/06.10.2018 г., а получените 100 лв. предал на подсъдимия.
На св. Л. му направило впечатление, че подсъдимият имал рана на дясната си ръка върху кокалчетата и го попитал, от ка**о е. Подсъдимият първо му казал, че после ще му обясни, но
след малко казал,че е убил човек.
По тяхна молба св. Л. закарал
подсъдимия
и М. със своя автомобил до сградата на ОДМВР-Р. и после
си тръгнал. Св. М.
възнамерявала да подаде документи за лична карта, но
установили, че полицията не работи, тъй като било почивен
ден-събота. После двамата отишли до друга
заложна къща „Свежи пари“ в района
на Централна ЖП-гара, където срещу 150 лв.заложили мобилния телефон на св. М., модел „Айфон 6S“ със заложен билет №14131/06.10.2018г., а тя си прибрала СИМ-картата.
След това двамата напазарували и се прибрали в дома в **. „Т.“.
По това време св. Г.Х.вече
се била прибрала. Малко по-ксъсно тя чула и малко по-късно чула, че
подсъдимият говорел с майка си по телефона и й обяснявал,че спешно ще тръгне за Г., защото е изнасилил едно момиче.
Междувременно около 14 часа на 06.10.2018 г. в близост до Музея на транспорта се срещнали също практикуващите кросове свидетели П.С.П., брат му
- св.В.С.П. приятелката на последния - св.Емилия Т..Тримата тръгнали към края на К.та алея в посока Д. мост, тъй като там имало лебеди и диви патици и искали да ги видят.
На около километър от Музея на транспорта св. Е.Т.видяла на земята падналите слушалки на В. М.. Навела се и ги взела. Тримата ги разгледали и
видели,ч е по тях имало засъхнала
червеникава течност, прилична на кръв. После се
огледали наоколо и в близост видели върху бетона червеникаво петно, също прилично на кръв, а от него към храстите
водела следа от по-малки също червеникави капки. Св. П.П.се приближил към храстите и видял, че там
имало малка утъпкана пътека. Тръгнал по нея, намерил
първо едната розова маратонка на В. М. и я показал на брат си
и на св.Т., след това
продължил на вътре по пътеката, спуснал се по наклона, който водел към близката
канавка и тогава видял и втората розова маратонка. След като се вгледал внимателно
в растителността на мястото, сред клоните и листата открил мъртвото тяло на
пострадалата В. М.. Извикал
брат си и св. Т. и след като те се убедили, че там наистина имало тяло на жена, сигнализирали
веднага на телефон 112.
По-късно вечерта подсъдимият се сетил, че чул от св.С.Л., че той на
другия ден -07.10.2018 г. ще пътува за Г. със своята кола. Писал му в месинджър на турски език и го помолил да го вземе с него. Братовчедът на подсъдимия на име А. също писал на св. Л. в месинджър на турски език със същата молба. След като св.Л. се съгласил,
подсъдимият казал на св.М., че той ще замине на
следващия ден за Г., а тя трябвало да си извади лична карта и по-късно също да отиде при
него. Оставил й своя мобилен телефон и й казал, че на
него ще й се обажда.
На 07.10.2018 г. около обяд подсъдимият
заминал за Г. заедно със св.Л..
по-късно през деня св. М. чула от телевизионните новини, че се съобщавало за извършено убийство на жена в гр. Р.. Успяла да се свърже с подсъдимия
и на въпроса й,дали в новините ставало въпрос за същата жена, която той
е ударил,
подсъдимият отговорил,че не бил сигурен.
При извършеното на 09.10.2018 г. в
горепосоченото обитавано от подсъдимия жилище на ул. “И.“ № ** в гр. Р. претърсване
и изземване били иззети:
дънките и слиповете, с които обвиняемият бил
облечен при извършване на инкриминираните деяния, една
черна рокля на св.М., в която обвиняемият се
бършел, след като правел секс с нея, самобръсначки и четки за
зъби, както и листове от банкови извлечения от сметката на майката на К. в
германска банка,на които бил изписан нейният адрес в
гр.Щ..
Якето, с което подсъдимият бил
облечен при извършването инкриминираните деяния, било доброволно
предадено от собственика му св. Г. Ц..
В последствие на местопроизшествието
били открити дистационното с ключа за автомобила на М., а след посочване от страна на междувременно екстадирания подсъдим на точното място - и нейният телефон, заровен от него по горепосочения начин в земята.
От
неоспореното заключението на надлежно назначената и приета по делото съдебномедицинска експертиза на труп се
установява, че в с
гореописаните си действия подсъдимият причинил на пострадалата следните телесни
увреждания: тежка лицева и черепно-мозъчна травма-открито
многофрагментно счупване на носни кости; счупване на тялото на долна челюст в
дясно и на десния й клон; хоризонтална фрактурна линия,преминаваща през лицевите
кости на ниво орбити; слабо изразен дифузен субдурален кръвоизлив; дифузен
субарахноидален кръвоизлизв; кръв във вентрикулната система на мозъка;
околосъдови кръвоизливи в мозъка; кръвонасядания,отоци и дребни охлузвания на
лицето двустранно, по-силно
изразени в дясно; малка
разкъсно-контузна рана на главата; кръвонасядания и отоци на главата;
кръвонасядания на шията в дясно; разкъсно-контузна рана на лигавицата на
горната устна; кръвонасядания и повърхностни наранявания на лигавицата на горна
и долна устна; разкъсно-контузна рана и кръвонасядане на езика; кръвонасядания
на гръдния кош; охлузване в кръстната област; охлузване на ляво рамо;
охлузвания на лява лакетна става; кръвонасядане на лява предмишница; охлузване
на лява предктка; кръвонасядания и охлузвания на пръсти на лява ръка;
охлузвания на дясна предкитка; охлузване на втори пръст на дясна ръка;
счупвания на нокътните плочки на двете ръце; кръвонасядане с одрас**ане в лява
хълбочна област; охлузвания по двете колена, по-силно изразени в ляво; радиерни пукнатини и
кръвонасядания на лигавицата на ануса; точковати кръвоизливи по лигавицата на
влагалището; аспирация на кръв в дихателните пътища; остър емфизем на белите
дробове; точковати и дребнопетнисти кръвоизливи по лигавицата на долния клепач
на лявото око; единични субепикардни кръвоизливи; единични дребнопетнисти
кръвоизливи на легенчетата на бъбреците; слабо изразен оток на белите дробове;
оток на мозъка и вклиняване на малкомозъчните тонзили в големия тилен
отвор.
Съгласно
експертизата
тези травматични увреждания са резултат на
действието на твърди тъпи и тъпоръбести
предмети и са получени преди настъпването на смъртта. Установените охлузвания и кръвонасядания на
двете ръце и счупвания на нокти на пръстите на ръцете могат да се **алифицират
като защитни увреждания.
Установените травматични увреждания по лицето
и главата са резултат на не по-малко от седем тежки травматични въздействия в
областта на лицето и на главата - не по-малко от три удара в областта на главата - челно,ляво тилно и дясно тилно-слепоочно; не по-малко от четири
удара в лицето - в
областта на носа, в
дясна слепоочна област, в дясна долночелюстна област и в лява скула и
притискане в областта на устата.
Така описаните удари са били със значителен
интензитет, достатъчен да доведе до счупвания на лицеви кости и вътречерепни
кръвоизливи,като най-вероятно един от първите удари е
бил в областта на носа.
Установените радиерни пукнатини и
кръвонасядания на лигавицата на ануса са резултат на преразтягане на
аналната лигавица и добре отговарят да са получени при анален полов акт,като
тези увреждания са получени приживе. Точковатите кръвоизливи по лигавиците и серозите на
вътрешни органи,ка**ито са установени при
починалата,са характерни за получаване при асфиксия, като установените такива по лигавицата на
влагалището не са доказателство за вагинален полов акт, но не може да се изключи участието и на такъв
в генезата на получаването им, още повече, че състоянието на половия орган на М. позволява
осъществяването му и без да останат видими следи от травматични увреждания.
Като се имат предвид прижизнеността на уврежданията
в областта на ануса,зацапванията с фекални маси по
седалището, перинеума
и половата област на починалата и зацапванията с фекални маси по предната част
на дънките на обвиняемия, може да се направи извод, че
половият акт е започнат прижизнено, като е продължил и по време на процеса на
асфиксия,която е предизвикала изпускане на фекалии.
Установените одрас**ания по лява мишница, охлузване
на ляво бедро и одрас**ания и охлузване на дясно бедро, добре отговарят да са получени от действия на
предмети с остър връх или ръбести предмети, ка**ито могат да са бодли или клонки от
буйната растителност на местопроизшествието.
Като причина
за настъпването на смъртта експертизата механична асфиксия от затискане на дихателните
отвори и аспирация на кръв при тежка
лицева и черепно-мозъчна травма, довела до обилно кръвотечение в носоглътката.
Получаването на установените
увреждания по В. М. е свързано със значителни болки и страдания,които същата е усещала до настъпването на смъртта или до
евентуалната загуба на съзнание.
Установената черепно-мозъчна травма може да доведе
до травматична кома/пълна загуба на съзнание/ или до по-лека степен на
разстройство на съзнанието,като при тези данни не може обосновано да се прецени към кой
момент е настъпила загубата на съзнание.
След получаване на уврежданията в областта на
носа, които
са предизвикали обилно кръвотечение, М. е била в съзнание и си е пипала лицето и
избърсвала кръвта от него. Като се имат предвид данните от трупната находка,от огледа на местопроизшествието и съобразяване обясненията
на подсъдимия, може да се приеме,че
смъртта на В. М. е настъпила в рамките на минути-не
по-малко от 7-8 минути след нанасяне на първоначалния удар,
най-вероятно в период от около 10-20 минути.
Следва да се отчете, че при асфиксия от аспирация на кръв и/или
затискане на дихателните отвори смъртта настъпва за не по-малко от 4-6 минути
след пълно прекъсване на притока на въздух към белите дробове. Към края на втората и началото на третата минута
обикновено настъпва загуба на съзнание и изпразване на тазовите резервоари, с
отделяне на фекалии и урина, но при непълно спиране на притока на въздух този
период може да се удължи.
От заключението на
съдебномедицинската експертиза на живо лице и на допълнителната такава се
установява, че
при извършените освидетелствания на подсъдимия Г. след задържането му и в
България след екстрадицията му са
констатирани увреждания - охлузвания и одрас**ания в областта на деколтето
вдясно, по
ръцете, предмишниците, лявата
плешка, гривнените
стави, коленете, глезенните
стави, лявата
подбедрица, седалищна
област в дясно, повечето
от които са резултата от въздействието на предмети с остър връх и/или добре
изразен ръб и могат да бъдат получени при инцидента на 06.10.2018 г.
Същите добре отговарят да са получени от бодли
и/или клонки от буйната растителност на местопроизшествието.
По тялото на обвиняемия не са констатирани следи от
травматични увреждания,които да отговарят или да са характерни за получаване
при оказана съпротива или самозащита от страна на пострадалата при конкретната
обстановка. Установеното охлузване по гръбната повърхност на
дясна предкитка, в
областта на предкитково-фалангеалната става на четвърти пръст, е
характерно за получаване при удар с юмрук в областта на зъбите на ударения. В
областта на устата на починалата има данни за травматични въздействия, като
уврежданията добре отговарят да са получени от притискане на устата, но
не може с категоричност да се изключи и удар с юмрук, при който да се е получило установеното
охлузване при К..
Експертите приемат, че установените травматични увреждания по
пострадалата могат да бъдат нанесени с ръце и евентуално с крака и без да
останат видими следи от травматични увреждания по извършителя.
Установените охлузвания по двете колена на подсъдимия добре отговарят да се получат при коленичене
на терена, установен
при огледа на местопроизшествие, което се потвърждава и от вида на зацапванията от
пръст и почва по неговите дънки.
По половия орган на подсъдимия не са установени увреждания, но
при осъществяването както на вагинален, така и на анален полов акт при конкретната
фактическа обстановка не се оча**а получаването на такива по мъжкия полов
орган.
От неоспореното заключение на надлежно изготвената и
приета
съдебномедицинска експертиза на веществени доказателства №
35/10.10.2018 г.
по делото установява наличие на кръв по тениската, сутиена, клина, бикините, чифт
накитници, чифт
маратонки на починалата, както и в натривката от червеникавото петно от
бетонната пътека, като
груповата принадлежност на тази кръв съответства на кръвногруповата
принадлежност на В. М..
От заключението
съдебномедицинска експертиза на веществени доказателства № 32/07.10.2018г. се
установява наличие на човешка семенна течност в обтривките от влагалището на
починалата, но
не се наблюдават сперматозоиди и/или части от тях. Вероятна причина за това могат да бъдат
малкото количество на семенната течност, принципната липса на сперматозоиди у субекта, от
когото произхожда течността или тяхното разрушаване под влиянието на външни
фактори.
От заключението на
изготвената съдебномедицинска експертиза на веществени доказателства
№39/01.11.2018г. се установява, че
по дънковия панталон, с който обвиняемият е бил облечен в момента на
извършване на деянията, са констатирани следи от кръв, от
семенна течност и части от сперматозоиди, акто и зацапвания от фекални и земни маси.
От заключенията на
дактилоскопните експертизи се установява, че
по дистанционното управление с ключа за автомобила на М. и по нейния телефон не
са били открити годни за изследване дактилоскопни следи.
От заключението на изготвената
ДНК-експертиза №18/ДНК-472 се установява, че
по иззетата обтривка от
лявата гърда на починалата е установена слюнка, от която
е определен ДНК-профил на лице от мъжки пол. От същото лице е установен клетъчен материал и по
клина на М., като по изследваните обекти не е установен клетъчен
материал от трето лице,р азлично от М. и от горепосоченото лице от мъжки пол.
От заключението на изготвената ДНК-експертиза № 18/ДНК-475
се установява,че
по дънките, с които е бил облечен подсъдимият при извършване на инкриминираните деяния е била открита човешка кръв, която напълно съвпада с ДНК-профила на В. М..
По тези
дънки е открита и сперма,която произхожда от същото
лице от мъжки пол, оставило слюнката по лявата
гърда на починалата и клетъчен материал по нейния клин.
По изследваните слипове на обвиняемия е открит клетъчен материал, който произхожда от М. и от споменатото вече лице от мъжки пол.
От заключението на изготвената ДНК-експертиза
№18/ДНК-488 се установява, че
по якето на св.Ц., носено от подсъдимия в момента на убийството, е открита
човешка кръв,която напълно съвпада с ДНК-профила на М.. Установено е също така, че
изследваната слюнка от обтривката на
лявата гърда на починалата и спермата по дънките на обвиняемия, произхождат от него - С.Н.К., както и че част от открития клетъчен материал по крачола от клина на М.
и по слиповете на подсъдимия също произхожда от К., а останалата част - от пострадалата.
От заключението на извършената ДНК-експертиза
№18/ДНК-478 се установява, че по откритите при извършения първоначален оглед на
местопроизшествие 3бр.фасове в част от локусите се наблюдават едни-два алела с
много нисък интензитет,които не могат да бъдат
интерпретирани.
От заключението на извършената
токсикохимична експертиза № 18/ТКХ-167 се установява, че в кръвта и урината,взети
от подсъдимияа
при извършеното му освидетелстване от съдебен лекар на 18.10.2018 г. в
гр. Р., не е доказано наличието на упойващи лекарствени
средства и наркотични вещества, респ. на техни метаболити.
От заключението на изготвената съдебна
химико-токсикологична експертиза изх. № 9973/28.11.2018г. на ВМА-С. се установява, че
наркотичното вещество метамфетамин при еднократна употреба от лице без
зависимост, респ. без
толеранс към наркотичното вещество, може да бъде установено в кръвта чрез прилагане на
методите и аналитичните процедури, използвани при изготвяне на токсикохимичната
експертиза, средно
до 24-36ч., а
в урината - средно
до 3-4 дни след употребата. При използване на методи с по-висока
чувствителност и протокол с концентриране, наркотичното вещество може да се установи в
урината средно до 5-7 дни след употребата, след което на практика веществото е
елиминирано изцяло от човешкия организъм. С оглед изминалия период от 12 дни след
употребата, аналитично
е невъзможно да се докаже употребата на метамфетамин от обвиняемия на
06.10.2018 г.
чрез изследване на проби кръв и урина, взети на 18.10.2018 г.
Видно от
заключението на назначената комплексна съдебна психологична и психиатрична експертиза,
към момента на деянието - 06.10.2018г. и към момента на изследването подсъдимият К. е бил вменяем, като е разбирал свойството и значението на извършеното и е можел да
ръководи постъпките си, да възприема правилно
ставащото в реалността ,да го фиксира и в
значително дълъг времеви интервал да възпроизвежда подредеността и съдържанието
на събития и факти преди, по време и след
инкриминираните деяния в тяхната последователност. Установено
е, че
подсъдимият е с лека у**твена
изостаналост и с личностово разстройство-емоционално нестабилна личност, които са кодирани като психични разстройства в приетата понастоящем
класификация МКБ-10 в Р България.
Непълното развитие на интелекта при обвиняемия е на нивото на горна
граница на лека у**твена изостаналост, т.е. по-близо е до нормата
за интелектуалното функциониране на личността.
Експертизата приема, че
от медицинска гледна точка
няма основание да се приеме, че по време на деянията
обвиняемият е бил в състояние на психична дезорганизация, която може да бъде приравнена към „краткотрайно или продължително
разстройство на съзнанието“по смисъла на чл.33 от НК.
Към настоящия момент обвиняемият е без фундаментални разстройства в
базисни сфери на психичната дейност, които да нарушават
основните му психични годности.
При обвиняемия е изразена агресивната раздразнителност в смисъл на
свръхмерна реактивност на стимулите на обкръжаващата го среда и предхождащи
агресивни модели. Висока е
склонността към употреба на физическа, вербална/отрицателна, разрушителна форма на комуникация, която
може да включва обиди, ругатни, използване на заплахи, ултиматуми, негодувание, негативни оценки, независимо от пола на
другите участници в ситуацията. Поведението
на обвиняемия се влияе от повишена възбудимост и неуравновесеност, непостоянство, повишена чувствителност и
обидчивост когато среща противодействие или търпи неуспех. Реакциите му обикновено са продукт на егоистични причини и стимули, забелязва се склонност към действия, мотивирани
от моментни чувства, интрапсихичният контрол е занижен, обвиняемият
е податлив на импулсивни отреагирания.
Специализираното изследване не е установило разстройство в сексуалното
влечение или такива, свързани със сексуалното развитие и насоченост при обвиняемия.
Външните
условия, т.е. насочената срещу обвиняемия реакция, включително
и заплахата, че пострадалата може да въвлече правоохранителните органи в конфликта, на фона на посочените личностови особености, вероятно
е подбудила мотив за включване в увреждащи поведения и този агресивен подтик е
довел до извършване на нападение срещу М.. Вероятно е афективно детерминираният умисъл за въвличане във физическа
агресия да е възникнал спонтанно у лице с много нисък праг на дразнимост, слаб самоконтрол и непредсказуемост. Изнасилването е по-скоро продължаващ акт на насилие и агресия с афективно
разреждане на кумулирана враждебност на фона на слаба взаимовръзка между
интелектуалната сфера и емоциите, като при обвиняемият
контролът над нагонните влечения е недостатъчен.
При ази фактическа установеност съдът прие следното
ОТ МАТЕРИАЛНОПРАВНА СТРАНА.
Подсъдимият е пълнолетно и вменяемо, следователно
наказателноотговорно лице.
1/ По описания начин, на
06.10.2018 г., в гр. Р. подсъдимият К. се съвкупил с лице от
женски пол - В.Г.М.,***, като я принудил към това със сила
и изнасилването представлява особено тежък случай. За да осъществи полов акт с пострадалата и за да сломи нейната
съпротива,
подсъдимият е използвал физическа сила, като нанесъл множество
силни удари по главата и лицето на М., чрез които я поставил в
невъзможност да се съпротивлява по какъвто и да било начин.
Деянието
е извършено виновно, при пряк умисъл, като, съобразно гореизложеното,
подсъдимият е съзнавал, че е осъществил полово сношение с
пострадалата, без да е налице съгласие от нейна страна за това, както и че чрез нанесения й побой е сломил нейната съпротива и я е лишил
от възможността да се защитава или съпротивлява.
Интензивността и продължителността на
упражнената принуда спрямо пострадалата, както жестокостта и бруталността на
насилническите действия на подсъдимия - да продължи да нанася множество силни удари по
главата и лицето на жена, която по физическа сила той многократно превъзхожда и която се намира в
такова състояние, което
й пречи да се съпротивлява по какъвто и да било начин, характеризират извършените изнасилване и
блудство като „особено тежък случай“ по смисъла на
чл.93 т.8 от НК. Налице
са и двете кумулативно предвидени предпоставки за това-както деянията,така и деецът разкриват значително по-висока степен на
обществена опасност от обичайните случаи на подобни престъпления.
В тази насока чистото съдебно минало на
обвиняемия не би могло да изключи неговата по-висока степен на обществена
опасност, тъй като, както се посочи, по делото са установени за проявяваната от негова страна в миналото физическа агресия по отношение на други лица - случайни хора и по отношение на близки - жената,с която
живее на семейни начала и леля му, която
му е дала подслон в собствената си къща.
Упражнената принуда под формата на сила е
елемент едновременно от състава на това и другото идзвършено от
подсъдимия престъпление, за чието осъществяване се изис**а насилие-по
чл.150. като блудствените действия са извършени от
обвиняемия след приключване на насилственото съвкупление. Не е налице **алифициращото обстоятелство
„привеждане в безпомощно състояние“, тъй като съгласно трайната съдебна практика,същото не следва да е
резултат от употребената от извършителя физическа сила, а следва да се дължи на други обективни
причини или да е резултат от други действия на извършителя,различни от
употребената принуда-напр.опиване на пострадалия чрез алкохол или наркотични
вещества.
Ето защо съдът прие за доказано по несъмнен начин и
призна подсъдимия за виновен по обвинението в престъпление по чл.152 ал.4 т.4 вр.ал.1 т.2 от НК.
При определяне на наказанието за това престъпление
в съответствие с разпоредбата по чл. 58а ал. 1 от НК съдът отчете като
смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства чистото му съдебно минало,
изложеното за специфичната среда и нелеко детство, при които са се формирали
характера и личността, очевидно ограничаващо щансовете му в живота, както и
горепосочените невисока степен на развитие на интелекта му и негативни
характерови особености. Като отегчаващи
отговорността обстоятелства съдът прие проявените от подсъдимия изключително
висок интензитет на агресия и упоритост при осъществяването на деянието,
употребата на алкохол като една от предпоставките за извършването на
престъплението, сочещи на подчертана асоциалност на личността му и склонност
към извършване на престъпления, извършването на престъплението на публично
място и силно посещавано място на града за отдих и социални контатии, сочещо на
изключителна безскрупулност и неаде**атност на обичайните правила и норми на
поведение и пълно игнориране на основни ценности като чуждите права, достойнство и дори живот, комбинирането на
това престъпление с други две, вкл. убийство, съчетаването на спецификата на
престъплението с горепосочените данни за системна проява на безпричинна и
брутална агресия и то към жени.
Както правилно се поддържа от държавното и частното
обвинение самопризнанието на подсъдимия в случая няма относителна тежест като
смекчаващо отговорността му обстоятелства, тъй като в съответствие с дейстнвуващата
наказателноправна уредба в случая, подобна на съставомерните материалноправни
признаци при леко**алицираните състави, в процесния случай е предпоставка за
задължителната корекция на дължимата от дееца санкция с 1/3 съгл. чл. 58а вр.
чл. 373 ал. 2 от НПК.
При отчитане на тези обстоятелства в комплекса им
съдът прие, че така установаната изключително висока степен на обществена
опастност на извършеното деяние и личността на дееца,
аде**атния на целите по чл. 36 от НК размер на предвидената в закона санкция по
правилата на 54 и сл. от НК е
максималният предвиден в законовата разпоредба, а именно двадесет години
лишаване от свобода. На основание чл. 58а ал. 1
вр. чл. 373 ал. 2 от НК това наказание в процесния случай следва да бъде
намалено с 1/3, до размера 13 години и четири месеца лишаване от свобода.
2/ По описания начин на 06.10.2018 г., в гр. Р. подсъдимият извършил действия с цел да възбуди и
удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице,навършило 14-годишна възраст - В.Г.М.,*** на 30 години, чрез
употреба на сила, като деянието представлява особено тежък случай. За
да осъществи блудствените действия с пострадалата,
подсъдимият й нанесъл тежък побой и така преодолял
съпротивата й, като я лишил от всяка**а възможност да се
защитава.
Деянието е извършено виновно, при
пряк умисъл, като съобразно
гореизложеното подсъдимият е съзнавал, че е осъществил блудствени
действия спрямо пострадалата, без да е налице съгласие от
нейна страна за това, както и че чрез нанесения й
побой е сломил нейната съпротива и я е лишил от възможността да се защитава или
съпротивлява.
Интензивността и продължителността на
упражнената принуда спрямо пострадалата, както жестокостта и бруталността на насилническите
действия на подсъдимия - да продължи да нанася множество силни удари по
главата и лицето на жена, която по физическа сила той многократно превъзхожда и която се намира в
такова състояние, което
й пречи да се съпротивлява по какъвто и да било начин, характеризират извършеното
блудство, също както и другото престъпление изнасилване, като
„особено тежък случай“ по смисъла на чл. 93 т. 8 от НК. Налице са и двете кумулативно предвидени предпоставки за това - както деянията,така и деецът разкриват значително
по-висока степен на обществена опасност от обичайните случаи на подобни
престъпления.
В тази насока чистото съдебно минало на
обвиняемия не би могло да изключи неговата по-висока степен на обществена
опасност,тъй като по делото са събрани доказателства
за проявявана от негова страна в миналото физическа агресия по отношение на
други лица - случайни хора и по отношение на близки- жената,с която живее на семейни
начала и леля му,която му е дала подслон в собствената си къща.
Упражнената
принуда под формата на сила е елемент от състава и на това престъпление деновременно с това по чл.152 от НК.
Извършеното блудство не се поглъща от изнасилването, тъй като блудствените действия са извършени от
обвиняемия след приключване на насилственото съвкупление.
Не е налице **алифициращото обстоятелство
„привеждане в безпомощно състояние“,тъй като съгласно трайната съдебна
практика,същото не следва да е резултат от употребената от извършителя
физическа сила, а
следва да се дължи на други обективни причини или да е резултат от други
действия на извършителя, различни от употребената принуда-напр. опиване на пострадалия чрез алкохол или наркотични вещества.
Ето защо съдът прие за доказано
по несъмнен и категоричен начин и призна подсъдимия за виновен по обвинението в
престъпление по чл. 150
ал. 3
пр.последно вр. ал. 1
пр. 1 от
НК.
При
индивидуализацията на наказанието на подсъдимия за това престъпление в
хипотезата по чл. 58а л. 1 от НК съдът прие като смекчаващи отговорността на подсъдимия
обстоятелства чистото му съдебно минало, изложеното относно специфичната среда
и нелеко детство, при които са се формирали характера и личността, очевидно
ограничаващо щансовете му в живота, както и горепосочените невисока степен на
развитие на интелекта му и негативни характерови особености. Като отегчаващи
отговорността обстоятелства съдът прие проявените от подсъдимия изключително
висок интензитет на агресия и упоритост при осъществяването на деянието,
употребата на алкохол като една от предпоставките за извършването на престъплението,
сочещи на подчертана асоциалност на личността му и склонност към извършване на
престъпления, извършването на престъплението на публично място и силно
посещавано място на града за отдих и социални контати, сочещо на изключителна
безскрупулност и неаде**атност на обичайните правила и норми на поведение и
пълно игнориране на основни ценности като чуждите права, достойнство и дори живот, комбинирането на
това престъпление с други две, вкл. убийство, съчетаването на спецификата на
престъплението с горепосочените данни за системна проява на безпричинна и
брутална агресия и то към жени. Както правилно се поддържа от държавното и
частното обвинение самопризнанието на подсъдимия в случая няма относителна
тежест като смекчаващо отговорността му обстоятелства, тъй като в съответствие
с дейстнвуващата наказателноправна уредба в случая, паодобна на съставомерните
материалноправни признаци при леко**алицираните състави, в процесния случай е
предпоставка за задължителната корекция на дължимата от дееца санкция с 1/3
съгл. чл. 58а вр. чл. 373 ал. 2 от НПК.
При отчитане на тези обстоятелства в комплекса им
съдът прие, че така установаната изключително висока степен на обществена
опастност на извършеното деяние и личността на дееца,
аде**атния на целите по чл. 36 от НК размер на предвидената в закона санкция по
правилата на 54 и сл. от НК е
максималният предвиден в законовата разпоредба, а именно десет години
лишаване от свобода. На основание чл. 58а ал. 1
вр. чл. 373 ал. 2 от НК това наказание в процесния случай следва да бъде
намалено с 1/3, до размера шест години и седем месеца лишаване от свобода.
3/ По описания начин на
06.10.2018 г., в гр.Р., подсъдимият умишлено
умъртвил другиго - В.Г.М.,***, като убийството е извършено по особено мъчителен начин за убитата и с
особена жестокост.
Деянието
е извършено „по
особено мъчителен начин за убития”, тъй като М. в един продължителен период от време- не
по-малко от 7-8 минути след нанасяне на първоначалния удар, най-вероятно
в период от около 10-20минути, е можела да възприема обстановката, в която е
поставена и да усеща болки до момента, в който е настъпила загуба на съзнание поради
хипоксия на мозъка поради механична асфиксия или поради силното травматично
въздействие в областта на главата. В резултат на това и на
нанесените й множество удари по лицето и по главата, на починалата са били
причинени изключителни физически болки и морални страдания, които значително превишават болките и страданията, преживени от пострадалия при едно обикновено убийство.
В този
смисъл е и Постановление № 2 от 16.XII.1957 г., Пленум
на ВС, изм. и доп. с
Тълкувателно постановление № 7 от 6.VII.1987 г.
Убийството
е извършено също така и „с особена жестокост”,тъй като при извършването му подсъдимият е проявил изключителна ярост, ожесточение и садизъм, характеризиращи го като жесток човек, проявил е
коравосърдечие и безчовечност към жертвата. Тази
особена жестокост се разкрива чрез начина на осъществяване на престъплението, като в тази насока следва да се отчете многобройността на нанесените
удари и тяхната изключителна сила, причинените тежки телесни
увреждания на починалата, поведението на обвиняемия след деянието, когато се е прибрал в дома си,за да организира
укриването си в Г., както и характеристичните данни за личността му, отразени
в съдебнопсихиатричната и психологична експертиза.
В този
смисъл е и Постановление № 2 от 16.XII.1957 г., Пленум
на ВС, изм. и доп. с
Тълкувателно постановление № 7 от 6.VII.1987 г.
От субективна страна деянието е
извършено от подсъдимия
при пряк умисъл, като същият съзнавал, че деянието му е
общественоопасно, предвиждал е, че в резултат на насените
множество силни удари с юмруци по уязвими места като лицето и главата на
жертвата и в следствие на задушаването й чрез затискане от негова страна на
устата и носа й ще настъпи нейната смърт и е целял постигането именно на този
резултат.
Ето защо съдът прие за доказано по несъмнен и
категоричен начин и призна подсъдимия за виновен по обвинението в престъпление
по чл. 116 ал.1 т.6 пр.2 и пр.3 вр.чл.115 от НК.
При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия
за това престъпление, в съответствие с
разпоредбата по чл. 58а ал. 3 вр. ал. 2 от НК и задължителните указания
дадени с ТР № 2/2015 г. на ВКС, съдът отчете като смекчаващи отговорността на
подсъдимия обстоятелства чистото му съдебно минало, горепосочената специфична
среда и нелеко детство, очевидно повлияли негативно на личностното му и
характерово формиране, както и невисоката степен на развитие на интелекта му и
установени по експертен път негативни характерови особености. Като отегчаващи отговорността обстоятелства
съдът прие проявените от подсъдимия изключително висок интензитет на агресия и
упоритост при осъществяването на деянието, пълното и по нечовешки проявено
незачитане на чуждите права на телесна непррикосновеност, достойнство и чест,
здраве и живот, сочещо на изключително висока степен на обществена опастност на
личността му, извършването на това и другите две престъпления на публично и силно посещавано място за отдих и социални
контати, употребата на алкохол като една от предпоставките за извършването на
престъплението, също сочещи на подчертана асоциалност на личността му и
склонност към извършване на престъпления, проявените изключителна
безскрупулност и неаде**атност на обичайните правила и норми на, комбинирането
на това престъпление с други две, също необичайно до безчовечност жестоки и
безмилостни, съчетаването на спецификата на престъплението с горепосочените
данни за системна проява на безпричинна и брутална агресия към жени.
Както правилно се поддържа от държавното и частното
обвинение самопризнанието на подсъдимия в случая няма относителна тежест като
смекчаващо отговорността му обстоятелства, тъй като в съответствие с дейстнвуващата
наказателноправна уредба в случая, подобна на съставомерните материалноправни
признаци при леко**алицираните състави, в процесния случай е предпоставка за
задължителната корекция на дължимата от дееца санкция с 1/3 съгл. чл. 58а вр.
чл. 373 ал. 2 от НПК.
При отчитане на тези обстоятелства в комплекса им
съдът прие, че така установаната изключително висока степен на обществена
опастност на извършеното деяние и личността на дееца,
аде**атния на целите по чл. 36 от НК размер на предвидената в закона санкция по
правилата на 54 и сл. от НК е
максималният предвиден в законовата разпоредба, а именно тридесет години
лишаване от свобода. Този размер сам по себе си представлява корекция като
законоустановена с разпоредбата по чл. 58а ал. 2 алтернатива на предвиденото за
това пресхтъпление най-тежко наказание доживотен затвор, поради което не
подлежи на допълнително намаляване при условията по чл. 58а ал. 1 от НК.
На основание чл. 23 ал. 1 от НК на подсъдимия
следва да бъде наложено като общо наказание за осъествената престъпна дейност
най-тежкото измежду горните, а именно тридесет години лишаване от свобода, при
първоначален строг режим на изтърпяване и зачитане на предварителното задържане
на осъдения.
Причини за извършването на престъпленията са лошата
социална среда в която е израсъл подсъдимия, довела да описаните ограничения в
социализацията и интелектуалното му развитие и на тази основа ниското му
правосъзнание и проявеното незачитането на личността и живота на останалите
членове на обществото.
Следва да се присъдят деловодните разноски на
държавата.
Веществените доказателства по
делото след влизане в сила на присъдата следва да се върнат на собствениците
им, а тези без стойност да се унищожат, както следва: 1 бр. пакет със стикер с надпис „PKG 038734“ към рег. № 4286; 1 бр. пакет със стикер с
надпис „PKG 038929“ към рег. № 4414; 1 бр. пакет със стикер с надпис „PKG 038735“, 1 бр. обтривка, 1 бр. хартиен плик, съдържащ нокти от дясна ръка на А.С.Т.; 1 бр. хартиен плик, съдържащ нокти от лява ръка на А.С.Т.; 1 бр. хартиен плик със слепка, съдържащ 1 бр. салфетка;
1 бр. хартиен плик без слепка, съдържащ обтривка от
устна кухина на А.С.Т., 1 бр. хартиен плик със слепка съдържащ 1 бр. косъм; 1 бр. ПЕП с шлиц със слепка,
съдържащ косми от глава на труп от женски пол; 1 бр. хартиен
плик със слепка с № PKG 038**9
като вещи без стойност след
влизане в сила на присъдата да се унищожат,
а, веществените доказателства,
иззети като собственост на пострадалата В. М.:
червена тениска; тениска, 1 бр. сутиен, 1 бр. клин, 1 бр. бикини, 1 чифт накитници, 1 чифт чорапи, 1 чифт
спортни обувки; 2 бр. секретни ключове поставени на бял пластмасов ключодържател;
блутут слушалки черни на цвят; 1 бр. ластик за коса; 1бр. мобилен
телефон марка Са**унг, черен на цвят; 1
бр. портфейл, с надпис Furla, съдържащ 1 бр. банкнота с номинал 5 лева, 1 бр. ваучер
за храна на стойност 10 лв, 2 бр. дебитни карти, 1 бр.
СУМПС на името на В.Г.М., 1 бр. талон
за технически преглед, 1 бр. контролен талон, 1 бр. Свидетелство за регистрация на МПС част 2 и монети с обща стойност
1 лев и 84 стотинки; 1 бр. мобилен телефон Huawey Mate 10 pro, 1 бр. черен на цвят калъф с ластична лента на гърба; 1 бр. хартиен плик със слепка, съдържащ 1 бр. яка;
1 бр. черна кутия с надпис Huawey Mate 10 pro;
както и тези иззети като
соственост на подсъдимия:
1 бр. хартиен пакет,
съдържащ 1 бр. тъмно сив дънков панталон; 1 бр. черен найлонов пакет със
стикер „PKG 038765“, съдържащ 1 бр. черна
рокля; 1 бр. хартиен пакет със слепка, съдържащ 3 бр. дънкови панталони, 1 бр. сиви
боксерки; 1 бр. хартиен пакет със слепка, съдържащ 2
чифта мъжки обувки;, 1 бр. червена кесия със
слепка, съдържаща документи формат А4 с текс на не**ки език; 2 бр. СИМ карти, 3 бр. държачи за СИМ
карти; 1 бр. СИМ карта Теленор, 2 бр. държачи за СИМ карти; 1 бр. мобилен
телефон „Айфон S“,
а също и иззетите от трети лица
1 бр. СД Verbatim; 1 бр. прозрачен пакет, съдържащ хартиен пликове с поставени в тях
5 бр. DVD R Sony; черен найлонов плик, съдържащ 1 бр. шпиндел без капак
съдържащ 8 бр. DVR R. и 1 бр. мобилен
телефон Ксиоми,
да се върнат на собствениците им
след влизане в сила на присъдата.
По гражданските искове:
Искът на С.М., чрез нейния баща и
законен представител С.Р.М. е доказан по основанието и размера си. Съобразно
гореизложеното по делото са установени по несъмнен и категоричен начин
елементите от хипотезата по чл. 45 ал. 1 от ЗЗД - противоправно и виновно
деяние на подсъдимия, довело като пряка и непосредствена последица до смъртта
на пострадалата - майка - на ищцата. Безвъзвратната загуба на най-близкия за
всяко живо същество човек - нейната майка, при това по процесния необичайно
жесток и безскрупулен начин, с отзвук който ще оте**а в съзнананието и съдбата
й през целия й живот, представляват противозаконно посегателство върху
неимуществените права на ищцата, които съгласно разпоредбата по чл. 52 от ЗЗД
подлежат на обезвреда в паричен е**ивалент по справедливост, който съдът
определи на претендирания размер от 150000 лв. В този размер, със законните
последици следва да се уважи иска.
Искът на Г.Д.М. е доказан по
основанието и размера си. Съобразно гореизложеното по делото са установени по
несъмнен и категоричен начин елементите от хипотезата по чл. 45 ал. 1 от ЗЗД -
противоправно и виновно деяние на подсъдимия, довело като пряка и
непосредствена последица до смъртта на пострадалата - дъщеря на - на ищцата.
Безвъзвратната загуба на детето й, млада, красива, успяваща и пълнокръвно
живееща и реализираща се в живота жена, при това по процесния необичайно жесток
и безскрупулен начин, с отзвук който ще оте**а в съзнананието и съдбата й до
края на живота й, представляват противозаконно посегателство върху
неимуществените права на ищцата, които съгласно разпоредбата по чл. 52 от ЗЗД
подлежат на обезвреда в паричен е**ивалент по справедливост, който съдът
определи на претендирания размер от 150000 лв. В този размер, със законните
последици следва да се уважи иска.
Искът на Г.Й.М. е доказан по основанието и размера си.
Съобразно гореизложеното по делото са установени по несъмнен и категоричен
начин елементите от хипотезата по чл. 45 ал. 1 от ЗЗД - противоправно и виновно
деяние на подсъдимия, довело като пряка и непосредствена последица до смъртта
на пострадалата - дъщеря на - на ищеца. Безвъзвратната и трагична загуба на В.,
млада, красива, успяваща и пълнокръвно живееща и реализираща се в живота жена,
при това по процесния необичайно жесток и безскрупулен начин, с отзвук който ще
оте**а в съзнананието и съдбата й до края на живота й, представляват
противозаконно посегателство върху неимуществените права на ищеца, които
съгласно разпоредбата по чл. 52 от ЗЗД подлежат на обезвреда в паричен е**ивалент
по справедливост, който съдът определи на претендирания размер от 150000 лв. В
този размер, със законните последици следва да се уважи иска.
По
тези съображения съдътк се произнесе с присъда си.
Председател:
Член съдия: