Р
Е Ш Е Н И Е
№ 1088/13.6.2023г.
гр. Пловдив, 13.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Пловдив, ХХVІ състав, в публично съдебно заседание на петнадесети май,
две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:МИЛЕНА НЕСТОРОВА-ДИЧЕВА
ДАРИНА МАТЕЕВА
при
секретаря Станка Журналова и с участието
на прокурора Данаила Станкова, като разгледа докладваното от съдия Матеева КАНД
№ 952 по описа на съда за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство
по чл.208 и следв. от АПК във връзка с чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба на ТД на НАП гр. Пловдив, против Решение № 282/15.02.2023г.,
постановено по АНД № 20225330204121/2022 г. по описа на Пловдивски районен съд,
4-ти н. с., с което е отменено Наказателно постановление № 634452-F646259/09.05.2022г
на Директора на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП – Пловдив, с което на Д.Н.Д.
с ЕГН ********** е наложена „имуществена санкция“ в размер на 500,00 лв. за
нарушение на чл. 125, ал. 5 във вр. с чл. 125, ал. 1 от Закон за данък върху
добавена стойност.
В
протокола от проведеното съдебно
заседание на 15.05.2023г. неправилно е посочено,че предмет на обжалване
е Решение № 2373/19.12.2022г. постановено по АНД 20225330205507/2022г. по описа
на ПРС,17-ти н.с.Предмет на обжалване е казаното Решение № 282/15.02.2023г.,
постановено по АНД № 20225330204121/2022 г. по описа на Пловдивски районен съд,
4-ти н. с.Грешката идва от заглавната част на касационната жалба.
Касаторът
счита, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Претендира се
отмяна на обжалваното съдебно решение, като по същество се иска постановяване
на решение, с което да се потвърди наказателното постановление. Претендират се
съдебни разноски за двете инстанции.
Ответникът
Д.Н.Д., редовно призован, взима становище ,че касационната жалба е
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Пловдив счита касационната жалба за неоснователна.
Съдът,
като обсъди наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и
становищата на страните и, като извърши, на основание чл.218 ал.2 от АПК служебна проверка на валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния
закон, намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която
съдебният акт е неблагоприятен, поради което и е процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
Пред
районен съд е обжалвано Наказателно постановление № 639013-F645797/02.06.2022
г. на Директора на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП – Пловдив, с което на Д.Н.Д.
е наложена „имуществена санкция“ в размер на 500,00 лв. за нарушение на чл.
125, ал. 5 във вр. с чл. 125, ал. 1 от Закон за данък върху добавена стойност.
От
фактическа страна е установено, че при извършена служебна проверка в ТД на НАП
Пловдив на 15.12.2021г. се установява,че Д.Н.Д., регистрирано по ЗДДС лице, не
е спазило установения от Закона срок за подаване на справка декларация по
смисъла на чл. 124 от ЗДДС в ТД на НАП Пловдив за данъчен период 01.01.2022г.-30.01.2022г.
до 14.02.2022 г. включително. Справка декларация по смисъла на чл.125 отЗДДС не
е подадена в ТД на НАП – Пловдив и към момента на съставяне на АУАН.
За
да отмени НП, районният съд е приел, че от събраните доказателства не се
установява по несъмнен начин, че жалбоподателят е осъществил административно
нарушение по смисъла на чл.125 ал.5 ЗДДС, защото законодателят е посочил, че
справка – декларация се подава заедно с отчетни регистри, поради което не може
при условията на чл.18 ЗАНН да се приеме, че неподаването на справка-декларация
е самостоятелно административно нарушение. Допълнително се е обосновал, че
санкционирането поотделно на две самостоятелни административни нарушения -
неподаване на справка–декларация и, отделно, на отчетни регистри води до
непропорционалност на наложената санкция и тя се явява като такава в двоен
размер, което неоснователно влошава материалното състояние на нарушителя.
Изхождайки от анализа на посочената правна норма и отнасяйки ги към
разпоредбата на чл.125 ал.1 от ЗДДС, районният съд е формирал извод за
липса на основания за прилагане на чл.18 ЗАНН и за наличие на основание да отпадне
административнонаказателната отговорност поради това, че за едно и също
административно нарушение са определени и наложени две самостоятелни
административни наказания. Затова съдът е направил извод, че обжалваното
наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Решението
е правилно.
При
постановяване на решението си въззивният съд подробно е изследвал спорните
въпроси. В мотивите на оспореното решение е даден отговор на всеки един от
доводите на касатора и тези правни изводи на РС се споделят от настоящата
инстанция.
Районният
съд е постановил един правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да
бъде оставен в сила,като с оглед нормата
на чл.221 ал.2 пр.2 от АПК настоящият касационен състав препраща към мотивите на първоинстанционния
съд.
При
този изход на спора и предвид претенциите на касатора за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, съдът намира, че такива не се следват.
Воден от горното, Административен
съд – Пловдив, XXVI
състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 282/15.02.2023г.,
постановено по АНД № 20225330204121/2022 г. по описа на Пловдивски районен съд,
4-ти н. с
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.