РЕШЕНИЕ
№ 249
гр. Гоце Делчев, 07.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на
седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Магдалена Ат. Жбантова
Стефанова
при участието на секретаря Магдалена В. Агова
като разгледа докладваното от Магдалена Ат. Жбантова Стефанова
Гражданско дело № 20231220101106 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по предявен иск от „Е.........“ ЕООД, гр. С. против
М. С. Ш. от гр. Г. Д., обл. Благоевград. Иска се да бъде признато за
установено, че ответника дължи на ищеца сума в размер на *****лв.,
представляващи главница, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда до
окончателно изплащане на сумата. Иска се също така ответника да бъде
осъден да заплати на ищеца сторените разноски по заповедното производство
и по настоящото производство.
Твърди се от ищеца, че на 05.08.2021 г. в гр. С. е сключен договор за
потребителски кредит тип кредитна линия - К...... № ******** между „К.“
ЕАД, в качеството му на кредитор и М. С. Ш., в качеството на
кредитополучател. По силата на договора кредиторът предоставил на
кредитополучателя паричен кредит в размер на ***** лв., която сума се
олихвява с лихвен процент, определен в чл. 1 от договора. Съгласно
погасителния план към договора ответникът следвало да погасява
задължението си по кредита на 24 месечни вноски в размер на 309.14 лв. всяка
1
с краен падеж 20.08.2023 г., като последната вноска по кредита е изравнителна
и е в размер на ***** лв. Ш. не изпълнила поетите по договора задължения,
като останало непогасено задължение по кредита в размер на ******* лв. от
които: ****** лв. - главница и договорна лихва ******лв. До длъжника било
изпратено уведомление за предсрочна изискуемост с изх. №
*******/02.08.2023 г., получено лично oт нея на 14.08.2023 г.
На 07.04.2023 г. бил сключен договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) между „К.........“ ЕАД и „Е........” ЕООД, с който
задължението на М., произтичащо от договор за потребителски кредит тип
кредитна линия - К......... № ******** от 05.08.2021 г. било изкупено от
ищцовото дружество. На длъжника било изпратено уведомление за
извършената цесия, получено лично от нея. Ищцовото дружество подало
заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, по
което е образуваното ч.гр.д. № ******/2023 г. по описа на Районен съд - Гоце
Делчев. Съдът е уважил претенцията и издал заповед за изпълнение за
претендираните суми. Срещу заповедта е подадено възражение, поради което
е подадена настоящата искова молба.с ч. гр. д. №********2023 г. по описа на
Районен съд - Гоце Делчев. Срещу заповедта е подадено възражение, поради
което и въз основа на съответно разпореждане на съда, е подадена настоящата
искова молба.
Правната квалификация на предявения иск е по по чл.124, ал.1 от ГПК
във вр. чл. 6 и чл.8 от ЗПФУР във вр. с чл. 9 и чл.11, т.7 и т.11 от Закона за
потребителския кредит и чл.33 от ЗПК, във вр. с чл. 79, ал.1, чл.86, ал.1 от ЗЗД
и чл.99 от ЗЗД, във вр. с чл. 422 и чл. 415 от ГПК.
В установения от закона едномесечен срок от страна на ответника е
постъпил отговор, в който се застъпва становище за неоснователност на
предявените искове. Оспорва твърденията, че е страна по посочения от ищеца
договор за потребителски кредит тип кредитна линия - К....... № *******от
05.08.2021 г. с кредитор „К........“ ЕАД. Не е искала кредит от това дружество,
не е сключвала процесния договор и не е получавала парична сума от
кредитора. Договор за потребителски кредит тип кредитна линия К........№
******** от 05.08.2021 г. няма обвързваща сила спрямо нея, нито СЕФ, ОУ и
други документи, за които се твърди от ищеца да имат отношение към
цитирания договор. Поради това не е длъжник и на дружеството – ищец.
2
Оспорва легитимацията на ищеца като кредитор на соченото в исковата молба
основание за процесното вземане, като такава легитимация не е съществувала
и при издаване на заповедта за изпълнение по ч.гр.д. № ******/2023 г. на РС
Гоце Делчев. Оспорва твърдението на ищеца, че с цитирания договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ е прехвърлено именно вземането
по процесния договор за кредит. Оспорва да е уведомена за цесията, поради
което тя няма действие спрямо нея. Оспорва и твърдението на ищеца, че е
настъпила предсрочна изискуемост на вземанията по процесния договор и че
е уведомена за обявената предсрочна изискуемост. Отделно от това прави
възражение за нищожност на договора, алтернативно на отделни негови
клаузи.
Правната квалификация на възраженията на ответника е по чл.130 от
ГПК, чл.20 - чл.24 от ЗПК и чл.146 - чл.148 от ЗЗП, чл.99, ал.4 от ЗЗД.
От събраните доказателства, съдът прие за установено във фактическо
отношение следното:
На 05.08.2021 г. М. С. Ш. подала до „К.............“ ЕАД, гр.София искане
за отпускане на кредит в размер на ********лева. Бил й изпратен стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските
кредити, в който било отразено, че за заем от ******** лв. ще се дължи сума
от ******** лв. Сумата ще подлежи на връщане на 24 месечни вноски всяка
от******лв. В Част II, т. 7 на СЕФ е отразено, че част от кредита в размер на
12% се предоставя под формата на финансиране на таксата за оценка на риска,
дължима от потребителя и която такса е в размер на ****** лв. Същия размер
такса е посочен и в Част III, т.4 на СЕФ. Лихвения процент е фиксиран и е
28.62%, а годишния процент на разходите (ГПР) е 49.97%. Посочените са
допусканията, при които е изчислен ГПР.
На същата дата – 05.08.2021 г. по реда на Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, между М. С. Ш. и „К............“ ЕАД, гр.С....
бил сключен Договор за потребителски кредит тип кредитна линия К.№
*******. С договора „К.......“ ЕАД се задължило да отпусне на ответника
потребителски кредит в размер на *****лв., като се дължи и такса за оценка на
риска в размер на ******лв. От своя страна Ш. поела задължение да погаси
кредита на 24 месечни вноски, всяка в размер на ******* лв., съгласно
погасителен план. Договорен е лихвен процент по кредита от 28.62% и ГПР
3
49.97%. Съгласно приложения погасителен план първата вноска по кредита се
дължи на 20.09.2021 г., всяка следваща се дължи на 20-то число на следващия
месец и последната вноска е дължима на 20.08.2023 г. Вноските
представлявали заплащане на главница, ведно с договорна лихва. В
погасителния плана е посочено, че одобрената сума за усвояване е
********лв. и еднократна такса за оценка на риска, обща сума на кредита
******* лв., обща сума дължима от потребителя – ****лв. и срок за връщане
на кредита – 24 месеца.
На 07.04.2023 г. бил сключен договор на прехвърляне на парични
вземания, с който „К.........“ ЕАД продало на ищцовото дружество вземания
към свои длъжници. Между прехвърлените вземания е и вземането към
ответника по процесния договор за кредит, както се установява от
представеното приложение № 1 към договора за цесия. По силата на договора
за цесия „Е............“ ЕООД се е суброгирало в правата на кредитора по
договора за кредит след прехвърляне на вземането. С изрично пълномощно
цедента упълномощил цесионера по този договор за цесия да уведоми
длъжниците за извършеното прехвърляне на вземания. От своя страна
ищцовото дружество упълномощило със същите права адвокатско дружество
„В..........“. От последните до М. Ш. било изпратено уведомление №
****/02.08.2023 г. за извършената цесия, както и за обявена предсрочна
изискуемост на кредита. С посмото е даден 15-дневен срок за изплащане на
вземанията по кредита, преди да се пристъпи към принудителното им
събиране. Било изпратено и писмо № ******/02.08.2023 г. за обявяване на
вземанията по договора за предсрочно изискуеми с даден 7-дневен срок за
изплащане на вземанията. Двете писма са изпратени с обратна разписка и
получено лично от М. Ш. на 14.08.2023 г., както се установява от
представеното известие за доставяне.
Тъй като не последвало изпълнение на задължението по договора за
кредит от страна на ответника, ищеца е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, по което е образувано ч.гр.д. №
******/2023 г. по описа на Районен съд - Гоце Делчев. Съда е уважил
заявлението и е издал заповед за изпълнение за исканите суми – главница в
размер на ******* лв., договорна лихва в размер на ******лв. за периода от
05.08.2021 г. до датата на която кредита е станал изискуем, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
4
заявлението – 20.09.2023 г. до окончателното заплащане, както и сторените
разноски от *******лв. държавна такса. Срещу издадената заповед ответника
е депозирал възражение по реда на чл.414 от ГПК, поради което ищеца е
предявил настоящия иск за установяване съществуването на претендираното
парично вземане по исков ред.
По делото е назначена съдебно - счетоводна експертиза, в заключението
на която се сочи, че Договор за потребителски кредит тип кредитна линия -
К............... №******** между М. С. Ш., като кредитополучател и „К..............“
ЕАД, като кредитодател е сключен на 05.08.2021 г. с кредитен лимит:********
лв., лихвен процент по кредита – 28.62 %, такса за оценка на риска – ******
лв., дължима еднократно, в деня на подписване на договора за кредит.
Финансира се от кредитора и се възстановява от кредитополучателя
разсрочено с дължимите месечни вноски, съгласно погасителния план, като се
включва в общия размер на усвоената главница по кредита. Начин на
усвояване - усвояването на суми по кредита може да бъде направено само чрез
превод, извършен по банков път по сметката на кредитополучателя: IBAN №
***************. Условия за издължаване - 24 бр. анюитетни вноски, в
размер на*******лв всяка, съгласно погасителен план. Падежна дата на
издължаване на месечните вноски - 20-то число на месеца. Годишен % на
разходите – 49.97%. Общ размер на кредита - ******лв., обща дължима сума
от кредитополучателя -****** лв.
На 06.08.2021 г. по разплащателна сметка IBAN № ***********на М.
С. Ш. са преведени ********* лв., с което кредита е изцяло усвоен.
Кредитополучателят М. С. Ш. е погасила 7 пълни вноски от общо 24.
Нито една от тези 7 вноски не е погасена преди или на датата на падеж. В
вещото лице е посочило в таблица датите на падеж на вноските по
погасителен план и датите на внасяне на сумите, дните забава и сумите, които
са прихванати за главница и за лихва. След датата на цесията - 07.04.2023 г., в
счетоводната система на „Е.............“ ЕООД не са постъпвали плащания за
погасяване на кредита.
Въз основа на изложеното, вещото лице заключава, че
кредитополучателят М. С. Ш. е усвоила ******* лв (.............) по Договор за
потребителски кредит тип кредитна линия - К...... № ********* от 05.08.2021
г. на 06.08.2021 г. по собствената си разплащателна сметка с IBAN №
5
*********
Към датата на цесията - 07.04.2023 г., задължението на М. С. Ш. е в
размер на ******** лв. (................) в т.ч.: Главница - ********лв. (................); -
Договорна лихва – ********* лв. ............).
След датата на цесията - 07.04.2023 г., в счетоводната система на
„Е..........“ ЕООД не са постъпвали плащания за погасяване на кредита.
Следователно размерът на задължението на М. С. Ш. към датата на подаване
на заявлението по чл.410 ГПК - 20.09.2023 г. е идентичен на размера на
задължението към датата на цесията, а именно: Общ размер на задължението
********* лв. (...........), от което ********** лв. (.............) - главница и
*********в. (.............) - договорна лихва.
В съдебно заседание вещото лице уточнява, че въпреки закъснелите
плащания на вноските по кредита, от страна на дружеството – кредитодател
не са прихващани суми за лихва за забава. В ГПР от 49.97 % е включена и
таксата в размер на*****лв. за оценка на риска. Вещото лице е извършило
справка в „Банка ДСК“ АД и е установила, че сумата от *******лв. е
постъпила по сметка на ответника М. С. Ш..
Съдът намира, че заключението по съдебно-счетоводната експертиза е
пълно и обосновано и го кредитира изцяло, като взема предвид и
разясненията и допълненията, направени от вещото лице в съдебно заседание.
При така установеното във фактическо отношение, предявения иск по
чл.422 от ГПК е процесуално допустим, същия е депозиран с оглед
възражението на длъжника срещу претендираното от ищеца вземане и в
предвидения от закона едномесечен срок по чл.414 ал.2 от ГПК, от
легитимиран ищец - заявителя в заповедното производство и срещу
легитимиран да отговаря ответник - длъжника по заповедта за изпълнение по
чл.410 от ГПК, който е възразил срещу вземането.
Разгледан по същество иска е неоснователен, поради следното:
Предпоставките за уважаването на иск за установяване на подлежащо
на изпълнение договорно задължение са най-общо две - на първо място да е
налице облигационна връзка между страните и възникнало по силата на тази
връзка задължение на съответната страна да престира парична сума, и на
следващо - да е налице неизпълнение на поетото от страната задължение, при
изправност на насрещната страна.
6
От приетите по делото писмени доказателства – искане, преддоговорна
информация, договор за кредит и информация за ел.подпис на ответника,
безспорно се установява, че между „К.........“ ЕАД и ответника М. С. Ш. има
възникнало облигационно отношение въз основа на сключения между тях
Договор за потребителски кредит тип кредитна линия - К....№ ******* от
05.08.2021 г. Според договора страните се съгласили на ответника да бъде
предоставен потребителски кредит в размер на******* лева, от които
*****лева са такса за оценка на риска, а**** лв. са предоставени по банкова
сметка на Ш. на 06.08.2021 г. От своя страна М. Ш. поела задължение да върне
сума в общ размер от *********** лв., която следвало да върне на 24 месечни
вноски, всяка с размер ********лв. Така определената сума включвала
главницата по кредита от *********** лв., ведно с договорна лихва от 28.62%.
Установява се на следващо място, от представените справки и
заключението на вещото лице по назначената по делото съдебно-счетоводна
експертиза, че „К............“ ЕАД е изпълнило задължението си по договора,
като от негова страна е предоставена на ответника договорената кредитна
сума от ******* лв. по нейна банкова сметка на 06.08.2021 г. Ответника М. Ш.
от своя страна е заплатила със закъснение само 7 вноски по кредита и е
преустановила плащанията по договора.
На 07.04.2023 г. „К..............“ ЕАД сключила договор за прехвърляне на
вземанията към Ш. с ищцовото дружество. Според заключението на съдебно -
счетоводната експертиза, към датата на цесията - 07.04.2023 г., задължението
на М. С. Ш. е в размер на********* лв. (..................) в т.ч.: Главница -
*********лв. (................); Договорна лихва – ******** лв. (...............). По
силата на така осъществената цесия, ищовото дружество е встъпило в правата
на кредитора по договора за кредит досежно вземането към длъжника М. Ш.
след неговото прехвърляне, което прави „Е.“ ЕООД активно легитимирана
страна, както в производството по чл.410 от ГПК, така и по предявения иск по
чл.422 от ГПК за установяване съществуването на същото вземане по исков
ред. След като ответника не е погасил изцяло и в срок дължимите суми, същия
дължи заплащане на неиздължената към датата на постъпване на заявлението
по чл.410 от ГПК част от кредита, каквото плащане в случая няма данни (и не
се твърди) да е извършено. Не се установиха данни също така за наличието на
правоотлагащи или правоизключващи обстоятелства по делото, по отношение
на дължимите суми - главница и лихви.
7
Ответника твърди, че между страните не е сключен процесния договор
за кредит, че не е доказано от страна на ищеца чрез какво средство за
комуникация, по какъв начин е подписан и че е получено съгласие за
сключване на договора.
С оглед изложеното по – горе относно представените по делото
доказателства, съдът намира възраженията за неоснователни. От
представените на електронен носител документи, вкл. данни за електронен
подпис на ответника, съдът намира, че между страните е сключен описаният в
исковата молба договор за кредит, след като на ответницата е представена
предварителна информация за параметрите на договора (приложен е СЕФ).
представените по
Оспорва да е уведомена за цесията, поради което тя няма действие
спрямо нея. Оспорва и твърдението на ищеца, че е настъпила предсрочна
изискуемост на вземанията по процесния договор и че е уведомена за
обявената предсрочна изискуемост. Отделно от това прави възражение за
нищожност на договора, алтернативно на отделни негови клаузи – чл.3 и чл.4
от договора. Счита, че не е ясно как е разпределен лихвеният процент и как се
изчислява във времето, дали върху цялата главница или съобразно по етапното
намаляване. Не са посочени разходите които формиран ГПР, а последния е
посочен единствено като цифрово изражение.
Съдът намира възраженията относно съобщението за цесия за
неоснователно. Договора за прехвърляне на вземания е сключен в писмена
форма, подписан е от страните по него, в същия е посочен начина, по който са
определени прехвърляните вземания. Вземанията са описани в приложения
към договора, като от представеното по делото приложение № 1 се
установява, че е прехвърлено и вземането към ответника по процесния
договор за потребителски кредит. Съобщението за извършена цесия е
връчено на ответника с обратна разписка през 2023 г., но също така е
приложено и към исковата молба, поради което е достигнало до нея и с
исковата молба. Тъй като „Е...........“ ЕООД е упълномощено от цедента да
съобщава на длъжниците за извършената цесия, а адвокатско дружество
„В................“ е преупълномощено от ищеца със същите права, съдът намира за
доказано, че на Ш. е надлежно съобщено за прехвърляне на вземанията от
процесния договор за кредит.
8
Относно възражението за уведомяване за обявената предсрочна
изискуемост, съдът взе предвид следното: Предсрочната изискуемост
представлява изменение на договора, което настъпва с волеизявление на една
от страните по договора - кредиторът посочва, че ще счита целия кредит или
непогасения остатък от него за предсрочно изискуеми, включително и
вноските с непогасен падеж, които към момента на посочването не са били
изискуеми. Уредена е в чл. 60, ал.2 от Закон за кредитните институции (ЗКИ) и
представлява фактически състав от два елемента. Първият е обективен - факта
на неплащане. Вторият е субективен, предполагащ възможност на банката да
обяви кредита за предсрочно изискуем, т.е. да упражни правото си да обяви
кредита за предсрочно изискуем. Действието на предсрочната изискуемост
започва от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на
кредитора, ако към този момент са налице обективните факти, обуславящи
настъпването и. В настоящия случай ищеца представя писмо с уведомление за
предсрочна изискуемост на кредита и уведомление за извършената цесия,
изпратено от „Е............“ ЕООД, което съгласно приложеното известие за
доставяне е получено от ответника на 14.08.2023 г. След известието е
достигнало до длъжника, следва да се приеме, че връчването е редовно и е
породило своето действие.
Съдът намира за основателно възражението за нищожност на договора
за кредита, като счита, че той е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК,
във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
Съгласно чл. 22 от ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за
потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен
процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя.
При тълкуване обхвата на закрилата, предоставяна от закона с
разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК следва да се
съобрази и нормата на § 2 от ДР на ЗПК, съгласно която този закон въвежда
разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за
отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета. От изложеното следва, че при
съмнение в действителния смисъл на законовите разпоредби същите следва да
бъдат тълкувани с оглед постигане целите на цитираната Директива
2008/48/ЕО.
9
Съгласно съображение 19 от Директивата, за да се даде възможност на
потребителите да взимат своите решения при пълно знание за фактите, те
следва да получават адекватна информация относно условията и стойността
на кредита и относно техните задължения, преди да бъде сключен договорът
за кредит, която те могат да вземат със себе си и да обмислят. С оглед
осигуряване на възможно най-пълна прозрачност и сравнимост на
предложенията за сключване на договор, тази информация следва да включва
по-специално годишния процент на разходите, приложим за кредита и
определян по еднакъв начин навсякъде в Общността.
В съображение 24 от същата директива пък е посочено, че е необходимо
на потребителя да се предостави изчерпателна информация, преди да сключи
договора за кредит, независимо от това, дали в маркетинга на кредита участва
кредитен посредник, или не. Според съображение 31 от Директивата, за да се
даде възможност на потребителя да познава своите права и задължения по
договор за кредит, този договор следва да съдържа цялата необходима
информация по ясен и кратък начин.
С оглед горецитираните цели на Директивата следва да се приеме, че
нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, водещо до недействителност по
смисъла на чл. 22 от ЗПК ще е налице не само, когато в договора изобщо не е
посочен ГПР, но и когато формално е налице такова посочване, но това е
направено по начин, който не е достатъчно пълен, точен и ясен и не позволява
на потребителя да разбере реалното значение на посочените цифрови
величини, както и когато формално е налице такова посочване, но посочения в
Договора размер на ГПР не съответства на действително прилагания между
страните. И в трите хипотези е налице еднотипно нарушение на чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК, доколкото потребителят се явява реално лишен от информация за
действителния размер на приложимия ГПР, което право Директивата и ЗПК
му признават и гарантират.
В конкретния случай нито в предварително изпратената на ответника
информация, нито в договора за кредит е посочено как е формиран размера на
ГПР, какви разходи се включват в него, той е посочен само като цифрово
изражение. В приложения СЕФ и договора са посочени допусканията при
изчисляване на ГПР, но не и включените в него разходи. Поставянето на
кредитополучателя в положение да тълкува всяка една клауза и да преценява
10
дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в
ГПР, противоречи на изискването за яснота, въведено с чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК.
Именно затова процесният договор не отговоря на изискванията на чл.
11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като липсата на част от задължителните реквизити по т.
10 от нея води до неговата недействителност съобразно разпоредбата на чл. 22
от ЗПК. Тази норма от една страна е насочена към осигуряване защита на
потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на
потребителски кредит, а от друга - към стимулиране на добросъвестност и
отговорност в действията на кредиторите при предоставяне на потребителски
кредити така, че да бъде осигурен баланс между интересите на двете страни. В
случая липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора
не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от
сключването на договора предвид предоставените му от законодателя
съответни стандарти за защита. Този пропуск сам по себе си е достатъчен, за
да се приеме, че договорът е недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК.
Съгласно нормата на чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски
кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Според заключението на съдебно-счетоводната експертиза ответницата
дължи по процесния договор за кредит сума в общ размер на ******* лв., от
които главница в размер на ****** лв. и договорна лихва в размер на******лв.
Тъй като ищецът претендира единствено главница в размер на******
лева, то следва да се уважи предявения иск да бъде установено, че ответника
дължи на ищеца главница в размер на ****лева, ведно със законната лихва от
деня на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Съдът по настоящото производство следва да се произнесе относно
разноските, както по исковото, така и по заповедното производство, като
разгледа и възраженията по чл.78, ал.5 от ГПК (т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. на
ВКС по т.д.№ 4/2013 г. ОСГТК).
Ищцовото дружество е сторило разноски по заповедното производство
за заплащане на държавна такса, от които съобразно размера на предявения по
настоящото производство иск се дължат******лева.
По настоящото исково производство от страна на ищеца са представени
11
доказателства за направата на разноски за държавна такса в размер на*****
лева, ****** лева за възнаграждение на вещо лице и******лева за обжалване
на определение за прекратяване на производството. На основание чл.78, ал.1
от ГПК така сторените разноски в общ размер на ***** лева ще се присъдят в
тежест на ответника. Претендират се от ищеца и ******лева за
възнаграждение на юрисконсулт. Тъй като в настоящото производство
ищцовото дружество е представлявано от адвокат, а не от юрисконсулт, не се
дължи възнаграждение за юрисконсулт. От друга страна не са представени
доказателства за договорено и заплатено възнаграждение на адвокат, поради
което и такива разноски не му се дължат, доколкото се присъждат само
разноските, чиято направа е доказана в производството.
В исковото производство се претендира и присъждане в полза на
заявителя по заповедното производство на юрисконсултско възнаграждение в
размер на *****лева (молба на л.85 по делото).
Съдът намира това искане за неоснователно. В заповедното
производство заявителят е претендирал разноски само за държавна такса и
такива са му присъдени. Отделно от това по заповедното производство той не
е представляван от юрисконсулт, а от адвокат и не са представени
доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение, поради което разноски
за такова не му се дължат.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
Признава за установено по отношение на М. С. Ш., ЕГН ********** от
гр. Г. Д., обл. Благоевград, че дължи на „Е.....“ ЕООД, с ЕИК *********, гр.С.
сумата в размер на ****** (хиляда) лева, представляваща главница, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на издаване на
заявлението по чл.410 от ГПК – 20.09.2023 г. до окончателното изплащане на
сумата.
Осъжда М. С. Ш., ЕГН ********** от гр. Г. Д., обл. Благоевград да
заплати на „Е..... ЕООД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление
гр.С., сторените по заповедното производство съдебни и деловодни разноски в
размер на***** (.........) лева, както и сторените по настоящото дело съдебни и
деловодни разноски в размер на******* лева (..............) лева и оставя без
12
уважение като неоснователно искането за присъждане на разноски в
останалата част.
Решението на съда може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен
съд - Благоевград в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Гоце Делчев: _______________________
13