РЕШЕНИЕ
№ 699
гр. гр. Хасково, 16.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Диана Д. Пашова
при участието на секретаря Цветелина Хр. Станчева
като разгледа докладваното от Диана Д. Пашова Гражданско дело №
20245640102178 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от М. А. И., чрез
пълномощника адв. А.Д, против „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД и „Кредит
Гаранция“ ЕООД, с която са предявени субективно пасивно съединени искове
с правно основание чл. 55 ЗЗД, както следва:
срещу „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД за сумата от 512,95 лв.,
представляваща недължимо платена сума по недействителен Договор
******** за потребителски кредит тип „Кредитна линия“ от ********, ведно
със законната лихва от ********. до окончателното плащане;
срещу „Кредит Гаранция“ ЕООД за сумата от 1567,05 лв.,
представляваща недължимо платена сума по недействителен Договор за
възлагане на поръчителство от ********, ведно със законната лихва от
********.до окончателното плащане;
срещу „Кеш Кредит“ ЕАД, предявен при условия, че бъдат отхвърлени
първите два иска, за сумата от 2080 лв., представляваща сума, преведена на
„Кеш Кредит“ ЕАД като кредитен посредник по недействителен Договор
******** за потребителски кредит тип „Кредитна линия“ от ******** и
недействителен Договор за възлагане на поръчителство от ********, ведно
със законната лихва от ********. до окончателното плащане.
Ищецът твърди да е страна по облигационно правоотношение с
ответника „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, възникнало на основание Договор
1
******** за потребителски кредит тип „Кредитна линия“ от ********,
придружен от Погасителен план към Договора, Договор за възлагане на
поръчителство, сключен между ищеца и „Кредит Гаранция“ ЕООД, заедно с
погасителен план към Договора за поръчителство и Общи условия на „Кеш
Кредит Мобайл“ ЕАД към Договор за потребителски кредит тип „кредитна
линия“. С клаузата на чл. 1 ал.2 от договора за кредит, кредитополучателят да
се е задължил да предостави в 5-дневен срок от одобрено искане за усвояване
на всяка сума в рамките на кредитния лимит по този Договор да осигури като
обезпечение по кредита си поръчителство от страна на две физически лица,
наети на безсрочен трудов договор с минимално брутно месечно
възнаграждение за всеки в размер на 1500 лв., одобрено от кредитодател
дружество – поръчител или неотменима и безусловна банкова гаранция от
одобрен от „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД банка съгласно списък с одобрени от
кредитодателя банки, достъпен на посочена в договора уеб-страница.
Съгласно чл. 1, ал. 3 от Договора кредитополучателят да се е задължил при
условията и сроковете на Договора са върне предоставения кредит, както и да
заплати договорената лихва и други разходи, съгласно Договора, Общите
условия и приложения погасителен план. Кредитен посредник по Договора за
потребителски кредит да е „Кеш Кредит“ АД и в Договора за потребителски
кредит да е посочена банкова сметка за плащане на задълженията, която да е
на кредитния посредник. Съгласно погасителния план към Договора за
потребителски кредит ищецът да е трябвало да внася по 167,53 лв. като в тази
сума се включва главницата и лихвата по кредита, броят на вноските да е 15,
като първата вноска по договора да е с падеж 12.03.2020г., а последната –
12.05.2021г. Общата стойност на всички вноски (без да се включва
възнаграждението за поръчител) да е 2512,95 лв. Твърди да е усвоил сумата от
2000 лв. На датата, на която е сключил договора за кредит - ******** да е
сключил Договор за възлагане на поръчителство към Договор ******** с
ответника „Кредит Гаранция“ ЕООД, което да е поело задължение да отговаря
за всички задължения на ищеца по Договора за потребителски кредит тип
„Кредитна линия“, а съгласно чл. 2, ал. 1 ищецът да се е задължил да плати
възнаграждение в размер, зависещ от размера на кредита, размера на всяка
усвоена сума, срок за изпълнение на задълженията по кредита, редовността на
клиента и други показатели, свързани с кредитоспособността и лоялността на
клиента, чиито конкретни размери при съответните условия са посочени в
погасителен план, неразделна част от договора. Възнаграждението по
договора да е сбора от месечните вноски за възнаграждение за поръчителство
по Погасителен план. В договора за поръчителство да е посочена банкова
сметка за плащане, която е банкова сметка на „Кеш Кредит“ АД – кредитния
посредник по Договора за потребителски кредит. Твърди, че съгласно
Погасителния план към Договора за поръчителство е следвало да внася
месечна вноска на стойност 104,47 лв. Общият брой на погасителните вноски
2
по Договора за поръчителство, които покриват възнаграждението на
поръчителя са 15 на брой, като първата е с падеж 12.03.2020г., а последната – с
падеж 12.05.2021г. В Договора за потребителски кредит, Погасителния план
към него, Договора за поръчителство, Погасителния план към него да не е
посочено какво точно се включва в ГПР, например – дали в ГПР се включва
възнаграждението за дружеството – гарант. Предвид предвижданията на
Погасителния план към Договора за потребителски кредит и на Погасителния
план към Договора за поръчителство, ищецът да е следвало да заплати общо
сумата от 4080 лв. (при изтеглен кредит в размер на 2000 лв. с краен срок за
връщане от 15 месеца).
Ищецът развива съображения Договорът за потребителски кредит да е
недействителен поради това, че не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл.
11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9, да липсва точно и ясно посочване на
ГПР и неговите компоненти и потребителят да е въведен в заблуждение с
колко ще се оскъпи кредита. Навежда доводи, че с клаузите, предвиждащи
плащане на възнаграждение за поръчителство да се осигурявала допълнителна
печалба за кредитора към договорената възнаградителна лихва и така да се
заобиколи законовото изискване по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Развива съображения, че
възнаграждението за поръчителство е следвало да бъде включено като
елемент на договорната лихва и тъй като представлявало скрита лихва,
кредиторът да е нарушил на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК. Твърди
кредиторът да е поставил към заемателя неизпълними изисквания, за да
обоснове получаването на допълнителна печалба в нарушение на
ограниченията по чл. 19, ал. 4 ЗПК, като поставянето на изисквания за
осигуряването на лично, реално обезпечение противоречало и на Директива
2008/48, транспонирана в ЗПК. Счита, че така се прехвърлял риска от
неизпълнение на задълженията на кредитора за предварителна оценка на
платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и водело до
допълнително увеличение на размера на задължението му. Сочи, че лихвеният
процент по заема и ГПР са посочени само като абсолютни стойности, без ясно
разписана методика на формиране на ГПР по кредита с посочване на
включените в него компоненти и начин на формиране, без да е посочено как
годишния лихвен процент се съотнася към ГПР по договора. Твърди
непосочването в договора на реално прилагания размер на ГПР да е
„заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на чл. 68д ал. 1 и ал. 2 т.1 ЗЗП
и да води до неравноправен характер на договорните клаузи по смисъла на чл.
143 и сл. ЗЗП. Твърди също неравноправната клауза в договора, сочеща
неверен ГПР да е нищожна и защото противоречи и заобикаля клаузите на чл.
11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, както и чл. 19, ал.4 ЗПК (чл. 21 от ЗПК).
Ищецът твърди да е заплатил сумата от 4080 лв. като от тях 1567,05 лв.
са постъпили в дружеството –поръчител, а в полза на кредитодателя – „Кеш
Кредит Мобайл“ ЕАД са постъпили 2512,95 лв. В тази връзка, счита, че е
3
надплатил 512,95 лв. на кредитодателя (формирана от 2512,95 лв. минус
главницата в размер на 2000 лв., разлика от 512,95 лв.). Претендира сумата от
512,95 лв. от кредитодателя като платена без правно основание и подлежаща
на връщане.
Ищецът развива съображения за нищожност на клаузата или договор,
предвиждащ възнаграждение за осигуряване на поръчител. Друго
съображение за нищожност на Договора за поръчителство е, че е акцесорен на
Договора за потребителски кредит, който според ищецът е недействителен. В
тази връзка, иска „Кредит Гаранция“ ЕООД да върне неоснователно
получената сума в размер на 1567,05 лв. Иска, в случай, че съдът отхвърли
исковете срещу „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД и „Кредит Гаранция“ ЕООД
претендира срещу „Кеш Кредит“ ЕАД сумата от 2080 лв., формирана като
разлика от сумата от 4080 лв., която ищецът е платил по процесните два
договора и сумата от 2000 лв., представляваща главница. Претендира
разноски срещу ответниците, включително адвокатско възнаграждение.
Ответникът „Кредит Гаранция“ ЕООД признава исковете. На
основание чл.78 ал.2 ГПК моли в негова тежест да не бъдат възлагани
разноски, твърдейки да не е станал причина за завеждане на делото. Прави
възражение за прекомерност на разноските на ищеца.
Ответникът „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД признава исковете. Моли на
основание чл.78 ал.2 ГПК в тежест на ищеца да бъдат възложени разноски,
доколкото счита, че не е станал причина за завеждане на делото.
Ответникът „Кеш Кредит“ ЕАД оспорва исковете по допустимост,
основание и размер. Твърди, че не е страна по процесните договори, а е
действал като кредитен посредник. Твърди да не е получил процесните суми, а
дори и да ги е получил, то е било не като страна по договор, а като посредник
по процесните договори. Претендира разноски.
Ищецът не е направил искане за произнасяне с решение при признание
на исковете по чл. 237 ГПК. Поради това, въпреки направените признания на
главните искове от ответниците по тях, съдът дължи произнасяне съобразно
установените обстоятелства предвид направените оспорвания и събраните
доказателства (арг. чл. 235, ал. 2 ГПК).
Съдът, като съобрази доводите и възраженията на страните и като
прецени представените по делото доказателства поотделно и в съвкупност,
намира за установено следното:
От приложените писмени доказателства се установява, че ответникът
„Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, като кредитодател, и ищецът, като
кредитополучател, са сключили договор *************** от ******** за
потребителски кредит тип кредитна линия. Съгласно чл. 1, ал. 1, изр. първо от
договора за потребителски кредит ответникът „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД се е
задължил да предостави на ищеца описания в Договора потребителски кредит
4
под формата на кредит тип „Кредитна линия“ – на момента, а
кредитополучателят - да го усвои при предвидените в договора срок и
условия, в съответствие с Общите условия на „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД към
договор за потребителски кредит тип „Кредитна линия“, в актуалната им
редакция към всеки момент от действието на договора. Съгласно чл. 1, ал. 1,
изр. второ кредитополучателят има право да усвоява и погасява многократно
изцяло или частично възстановени суми до размера на предоставения
кредитен лимит, като преди всяко ново искане за усвояване се извършва
оценка на кредитоспособността на кредитополучателя.
Установява се, че в чл. 1, ал. 4 от договора за потребителски кредит
кредитодателят и кредитополучателят са се договорили, че кредитът се
предоставя при следните параметри: минимална сума, която може да бъде
усвоена по кредита – 200 лв., кредитен лимит – 2000 лв., лихвен процент по
кредита – 36,00%, обезпечение - поръчителство от две физически лица, наети
на безсрочен трудов договор с минимално месечно брутно възнаграждение за
всеки в размер на 1500 лв. или неотменима и безусловна банкова гаранция от
одобрена от кредитодателя банка или поръчителство от одобрено от
кредитодателя дружество; начин на усвояване – по банков път, в брой или
съгласно други налични способи; условия за издължаване – анюитетни вноски
съгласно погасителен план за всяка усвоена сума; ГПР - размерът на
Годишния процент на разходите за всички комбинации, в зависимост от сумата
за усвояване и срока за погасяване, е отразен в Приложение №1
представляващо неразделна част от договора; обща сума, дължима от
потребителя - съгласно погасителния план за всяка усвоена сума. Посочено е,
че Годишния процент на разходите е изчислен в съответствие с Приложение
№1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК при отчитане на цитираните по-горе общи параметри
при следните допълнителни допускания: приема се, че кредитът се предоставя
за срок една година, считано от датата на първоначалното му усвояване и, че
окончателното плащане, направено от кредитополучателя, погасява остатъка
от главницата, лихвата и други разходи, ако има такива; главницата се
погасява от кредитополучателя на равни месечни вноски и погасяването
започва един месец след датата на първоначалното му усвояване; в случаите,
когато главницата трябва да бъде погасена изцяло с еднократно плащане в
рамките на всеки погасителен период, се приема, че следващите усвоявания и
погасявания на пълния размер на главницата, направени от
кредитополучателя настъпват в рамките на период една година; лихвата и
другите разходи се начисляват в съответствие с тези усвоявания и погасявания
на главницата и съгласно клаузите, предвидени в договора за кредит; в случай,
че за ограничен период от време или за ограничена сума се предлагат
различни лихвени проценти и различни разходи, се приема, че лихвеният
процент и разходите, приложими за целия срок на договора, за тези с най-
високи стойности. По делото не е приложено посоченото Приложение №1,
5
неразделна част от договора. Конкретен размер на ГПР не е посочен и в
приложения погасителен план към кредит № ******** към договора за
потребителски кредит тип кредитна линия.
Установява се, че с процесната клауза на чл. 1, ал. 2 от договора за
потребителски кредит кредитополучателят се съгласява в петдневен срок от
одобрено искане за усвояване на всяка сума в рамките на кредитния лимит по
този договор да осигури като обезпечение по кредита си поръчителство от
страна на две физически лица, наети на безсрочен трудов договор с
минимално брутно месечно възнаграждение за всеки в размер на 1500 лв.,
одобрено от кредитодател дружество – поръчител или неотменима и
безусловна банкова гаранция от одобрена от „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД
банка съгласно списък с одобрени от кредитодателя банки, достъп на уеб-
страницата https://cashcredit.bg/
Не е спорно по делото и се установява от писмените доказателства, че
на датата, на която кредитополучателят е сключил договора за потребителски
кредит тип „Кредитна линия“- ******** е сключил Договор за възлагане на
поръчителство към Договор № *************** с ответника „Кредит
Гаранция“ ЕООД. Съгласно чл. 1, ал. 1 от договора за поръчителство
дружеството „Кредит Гаранция“ ЕООД е поело задължение да отговаря
солидарно за всички задължения на кредитополучателя по договор за
потребителски кредит тип „Кредитна линия“ ******** от ********
Установява се, че с процесната клауза на чл. 2, ал. 1 от договора страните са
уговорили, че кредитополучателя заплаща на поръчителя възнаграждение в
размер, зависещ от размера на кредита, размера на всяка усвоена сума, срока
за изпълнение на задълженията по кредита, редовност на Клиента при
получаване на кредити и други показатели, свързани с кредитоспособността и
лоялността на клиента, чиито конкретни размери при съответните условия са
посочени в Погасителен план, неразделна част от договора. Възнаграждението
по смисъла на настоящия договор, представлява сбора от вноските по
Погасителен план.
По делото не е спорно, че кредитополучателят е усвоил сумата от 2000
лв. Освен това, от приложения по делото погасителен план към кредит
№******** към договора за кредитна линия с включено възнаграждение за
обезпечение се установява, че страните са се договорили дължимата сума да
бъде върната на 15 месечни вноски с падеж 12-то число на месеца като в
погасителния план от една страна е посочено, че размерът на вноската по
кредита е 167,53 лв., от друга е посочен размер на възнаграждението за
поръчителство в размер на 104,47 лв. като е посочена и общата сума за
месечна вноска да е 272 лв. (сбор на размера на вноската по кредита и размера
на възнаграждението за поръчителство).
При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
6
Договорът за потребителски кредит е с предмет предоставяне на
заемна сума, заемодателят е юридическо лице, което е небанкова финансова
институция по см. на чл. 3, ал. 1, т. 3 ЗПК, предоставяща кредита в рамките на
своята търговска дейност, ищецът е физическо лице, което е действало извън
рамките на своята професионална дейност. Следователно, процесният заем
има характер на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от
ЗПК и в отношенията между страните са приложими специалните разпоредби
на ЗПК и процесният договор за заем следва да съответства както на общите
изисквания за валидност на правните сделки, така и на специалните
изисквания, предвидени в императивните разпоредби на чл. 10, ал. 1 ЗПК, чл.
11, ал. 1, т. 7 -12 и т. 20 и ал. 2 ЗПК и чл. 12, ал. 1, т. 7 -9 ЗПК. Освен това,
длъжникът има качеството потребител по см. на § 13, т.1. ДП на ЗЗП, а
кредитодателят - качеството търговец по см. на § 13, т.2. ДП на ЗЗП.
Следователно, в отношенията между страните по договора се прилагат и
защитните разпоредби на ЗЗП спрямо потребителите.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.
7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Посочените
разпоредби уреждат императивни законови изисквания към формата и
съдържанието на договора за потребителски кредит, установени в защита на
потребителите. Императивната норма на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК предвижда, че
договорът за кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин. Целта на разпоредбата на чл. 11, ал.
1, т. 10 ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално
ясна информация за разходите във връзка с кредита, за да може да направи
информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи.
Според чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв
вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени
като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно чл.
19, ал. 4 от ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по- висок от
пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във
валута, определени с постановление на Министерския съвет на Република
България. В ГПР следва да са включени всички разходи, които ще извърши
потребителят и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.
Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
7
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва
нотариалните такси.
В процесния случай, от съдържанието на Договора за потребителски
кредит се установява, че същият не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК, доколкото в него не е посочен ГПР и обща сума, дължима от
потребителя. Дори да се приеме, че същите са посочени в Приложение № 1
към Договора за потребителски кредит, така посочените техни размери не
съответстват на действителните, съобразно поетите от потребителя
задължения, поради това, че уговореното задължение за потребителя да
учреди да заплаща възнаграждение на вноски заради непредоставено
обезпечение, дължими на падежа на лихвено плащане по Договора за
потребителски кредит, неправилно не е калкулирано в ГПР. Последното
обстоятелство не само, че не се оспорва от „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, но и
се признава с оглед изявленията в отговора на искова молба.
Действително, задължението за заплащане на възнаграждението за
предоставяне на поръчителство не възниква от Договора за потребителски
кредит, но разходите за неговото заплащане са пряко свързани с Договора за
кредит, тъй като се заплащат за услуга в полза на заемодателя, за да бъде
гарантиран неговият интерес от обезпечение на кредита. Съдържанието на
клаузите за предоставяне на поръчителство и съпоставянето им с естеството
на сключения Договор за кредит, налагат извод, че по своето същество те
представляват неотменимо изискване към потребителя и не му предоставят
избор дали да предостави обезпечение и какво да бъде то. Изискванията,
които въвежда към потребителя клаузата на чл. 1, ал. 2 от Договора за кредит,
уреждащ задължението за предоставяне на обезпечение, са практически
непосилни за него, с оглед на обстоятелството, че последният търси паричен
кредит в сравнително нисък размер. Така, поставяйки изисквания, за които е
ясно, че са неизпълними от длъжника, кредиторът цели да го „насочи“ към
единствената форма на обезпечение, която длъжникът обективно би могъл да
си позволи да предостави - поръчителство от одобрено от ответника „Кеш
Кредит Мобайл“ ЕАД дружество. Това дружество е вторият ответник -
„Кредит Гаранция“ ЕООД. Поради това независимо, че възнаграждението по
Договора за предоставяне на поръчителство се дължи на друго лице, различно
от кредитодателя, доколкото разходите за същото са пряко свързани с
предмета на Договора за кредит, съобразно императивните разпоредби на чл.
19, ал. 1 от ЗПК и §1, т.1 от ДР на ЗПК, следва да бъдат включени при
8
изчисляване на ГПР. С невключването в ГПР на възнаграждението в полза на
поръчителя, представляващо разход, свързан с предмета на договора за
потребителски кредит, се постига заобикаляне на императивните разпоредби
на ЗПК за максималния размер на дължимите от кредитополучателите разходи
по кредита. В конкретния случай договорът за поръчителство има за цел да
обезщети кредитора за вредите от възможна фактическа неплатежоспособност
на длъжника, което влиза в противоречие и с предвиденото в чл. 16 ЗПК
изискване към доставчика на финансова услуга да оцени сам
платежоспособността на потребителя и да предложи цена за ползването на
заетите средства, съответна на получените гаранции.
Като не е оповестил действителен ГПР в Договора за потребителски
кредит заемодателят е нарушил изискванията на закона и не може да се ползва
от уговорената сделка. Умишленото невключване на възнаграждението на
поръчителя в ГПР по Договора за потребителски кредит обуславя санкцията
по чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, а именно недействителност на целия
Договор за потребителски кредит (в този смисъл Определение № 50685 от
30.09.2022 г. по гр.д. № 578/2022 г. на ВКС, III г.о.).
Последиците от недействителността на Договора за потребителски
кредит рефлектират и върху Договора за възлагане на поръчителство, поради
естеството на правоотношенията. Въпреки, че всеки един от представените
договори - този за потребителски кредит и този за възлагане на
поръчителство, формално представляват самостоятелни договори, двата
договора следва да се разглеждат като едно цяло. Тази обвързаност се
установява от уговорката за необходимост от предоставяне на обезпечение
чрез сключване на договор за поръчителство на кредитополучателя с одобрено
от кредитодателя юридическо лице поръчител, както и от сключването на
договора за поръчителство в деня, в който е сключен самият договор за
кредит. Съгласно клаузата на чл. 1 от процесния Договор за възлагане на
поръчителство от 22.02.2021 г. поръчителят „Кредит Гаранция“ ЕООД е поел
задължение да отговоря солидарно за всички задължения на ищеца съгласно
сключения Договор за потребителски кредит тип „Кредитна линия“.
Следователно, Договорът за възлагане на поръчителство е акцесорен и
единствено основание за сключването му е Договорът за потребителски
кредит, съответно предвиденото в него задължение за предоставяне на
поръчителство. Договорът за възлагане на поръчителство е нищожен съгласно
чл. 26, ал. 2, предл. 4 ЗЗД, тъй като се явява лишен от основание, предвид
недействителността на Договора за потребителски кредит, който той
обезпечава и във връзка, с който е възникнало правоотношението по
предоставянето на гаранция. Договорът за възлагане на поръчителство е
недействителен и поради установяването му в противоречие с добрите нрави,
доколкото единствената цел, поради която е сключен е установяване на
допълнително задължение за длъжника, респ. допълнително възнаграждение
9
за заемодателя, а не гарантиране изпълнението на задълженията по Договора
за кредит.
Недействителността по двата договора е изначална и всеки от
ответниците следва да върне неоснователно получената сума. Съгласно
разпоредбата на чл. 23 ЗПК, последица от недействителността на договора за
потребителски кредит е връщане само на чистата стойност по кредита от
потребителя, без лихви или други разходи. Не е спорно, че ищецът е
надплатил на „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД сумата от 512,95 лв.,
представляваща разлика между платената сума от 2512,95 лв. и платената
главница в размер на 2000 лв. Не е спорно, че ищецът е надплатил на „Кредит
Гаранция“ ЕООД сумата от 1567,05 лв. Следователно, осъдителните искове
срещу двамата ответници - „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД и „Кредит Гаранция“
ЕООД следва да бъдат уважение. Доколкото същите са основателни, следва да
се присъди и законна лихва от датата на исковата молба – ********.
Поради уважаване на главните искове, съдът не дължи произнасяне по
третия иск срещу „Кеш Кредит“ ЕАД, предявен при условия, че бъдат
отхвърлени първите два иска.
По разноските:
Ответниците „Кредит Гаранция“ ЕООД и „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД
са признали исковете. Доколкото се претендира връщане на суми по
недействителни договори, дадената сума подлежи на връщане от
получаването. До момента не се твърди ответниците да са платили процесната
сума на ищеца. Предвид поведението, неоснователно е твърдението, че не са
дали повод за завеждане на делото.
На ищеца следва да се присъдят платените дължими разноски за
държавна такса. Ответникът „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД следва да плати на
ищеца сумата от 50 лв. за държавна такса, а ответникът „Кредит Гаранция“
ЕООД – 62,68 лв.
На ответника по третия иск, предявен в условията на евентуалност,
съдът не дължи разноски предвид, че той не е бил разгледан.
По претенцията за адвокатско възнаграждение:
От представените доказателства /сключен договор за правна защита и
съдействие/, се установява, че между ищеца и процесуалния му представител
– адв. Димитров е постигната уговорка за оказана правна помощ и съдействие
при условията на чл. 38, ал.1, т. 2, предл. второ ЗАдв. за оказване на помощ на
материално затруднено лице.
Предвид решение на СЕС от 25.01.2024 г., постановено по дело C438/22
г., при определяне размера на подлежащите на възстановяване разноски за
адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, и
при приложение на разпоредбата на чл. 38 ЗАдв., съдът не е обвързан от
посочените в Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа
10
(загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г., преди изменението - Наредба № 1/2004 г. за
минималния размер на адвокатските възнаграждения). Възнаграждението на
адвоката следва да бъде определено при съобразяване фактическата и правна
сложност на делото, както и съобразно действително извършената работа.
Съгласно съществуващата съдебна практика на ВКС съдът не е
обвързан от размера на адвокатските възнаграждения, предвиден в Наредба №
1/2004 г., приета от Висшия адвокатски съвет. Задължителни остават
разясненията в т. 3 от Тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2013 г. на
ОСГТК на ВКС за процесуалните правомощия на съда и критерия за
упражняването им, израз на основното начало в гражданския процес за
социална справедливост и достъп до правосъдие. Следва да се съобразяват
принципа за достъпност до адвокатска защита като гаранция за достъп до
правосъдие, възмездният характер на тази защита със зачитане на разумно и
пропорционално възнаграждение /чл. 38, ал. 2 ЗА, чл. 36, ал. 2 ЗА/ и правилата
за възлагане отговорността за разноски съобразно изхода на делото в
гражданския процес /чл. 78 ГПК/. Следва да се отчита разумната връзка на
пропорционалност между използваните средства и целите, които трябва да
бъдат постигнати-за справедливо възмездяване на положения от адвоката
труд, при съобразяване на фактическата и правна сложност на делото и
действително извършената работа, без за съда да са обвързващи посочените
размери от Висшия адвокатски съвет в Наредба № 1/2004 г. /в този смисъл –
определение № 1640/04.04.2024 г. по ч. гр. д. № 3549/2023 г. на ВКС, ІІІ г. о.;
решение № 409/26.06.2024 г. по гр. д. № 1857/2023 г. на ВКС, ІІІ г. о.,
определение от 15.02.2024 г. по т. д. 1990/2023 г. на ВКС, определение от
16.02.2024 г. по т. д. 1908/2022 г. на ВКС и др./
В конкретния случай, делото не се отличава с фактическа сложност,
произнасянето на съда е на база представени писмени доказателства и
признати обстоятелства, приключило е в две съдебни заседания, в което не са
се явили страните и техните процесуални представители като делото е било
отложено за второ съдебно заседание заради поведение на ищеца (представени
неподписани от негова страна договори като съдът е дал указания да се
приложат подписани екземпляри). По въпросите за неравноправни клаузи в
договори за потребителски кредит с кредитополучател „Кеш Кредит Мобайл“
ЕАД, при разгледаната в настоящия случай конструкция с поръчител от
дружество и уговорено възнаграждение, има постановени влезли в сила
съдебни решения, които са непротиворечиви. Това прави делото без
затруднения при доказването, с ясен отговор, който съдът ще даде по правни
въпроси. Следователно, делото не се отличава с правна сложност.
Като съобрази горното, както и реално извършения от адвоката труд и
отчете критериите за справедливост, разумност и пропорционалност на
възнаграждението, съдът намира, че на процесуалния представител на ищеца
следва да се присъди възнаграждение от 200 лв. без ДДС (240 лв. с ДДС) по
11
всеки от двата уважени иска, общо 480 лв. с ДДС
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, с ЕИК *********, с адрес на
управление: гр. София, ж.к. „Св. Троица“, ул. „Зографски манастир“ №15, вх.
Г, ет. 6, ДА ПЛАТИ на М. А. И., с ЕГН **********, адрес: гр. Хасково, ул.
********, на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 23 ЗПК,
СУМАТА ОТ 512,95 ЛВ., представляваща неоснователно получена сума по
недействителен договор Договор ******** за потребителски кредит тип
„Кредитна линия“ от ********, ВЕДНО СЪС ЗАКОННАТА ЛИХВА, считано
от ********. до окончателното плащане на задължението.
ОСЪЖДА „Кредит Гаранция“ ЕООД, с ЕИК *********, с адрес на
управление: гр. София, р-н Възраждане, бул. „Ал. Стамболийски“ №24, ет. 3,
ап. 7, ДА ПЛАТИ на М. А. И., с ЕГН **********, адрес: гр. Хасково, ул.
********, на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, СУМАТА ОТ 1567,05
ЛВ., представляваща неоснователно получена сума по недействителен
Договор за възлагане на поръчителство от ********, ВЕДНО СЪС
ЗАКОННАТА ЛИХВА, считано от ********. до окончателното плащане на
задължението.
ОСЪЖДА „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, с ЕИК *********, с адрес на
управление: гр. София, ж.к. „Св. Троица“, ул. „Зографски манастир“ №15, вх.
Г, ет. 6, ДА ПЛАТИ на М. А. И., с ЕГН **********, адрес: гр. Хасково, ул.
********, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, – сумата от 50 лв. – сторени разноски за
държавна такса по уважения срещу ответника иск.
ОСЪЖДА „Кредит Гаранция“ ЕООД, с ЕИК *********, с адрес на
управление: гр. София, р-н Възраждане, бул. „Ал. Стамболийски“ №24, ет. 3,
ап. 7, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, ДА ПЛАТИ на М. А. И., с ЕГН **********,
адрес: гр. Хасково, ул. ********, сумата от 62,68 лв. – сторени разноски за
държавна такса по уважения срещу ответника иск.
ОСЪЖДА „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, с ЕИК *********, с адрес на
управление: гр. София, ж.к. „Св. Троица“, ул. „Зографски манастир“ №15, вх.
Г, ет. 6, на осн. чл. 38, ал. 2 ЗАдв., ДА ПЛАТИ на адв.А.Д, член на САК, личен
********, сумата от 240 лв. с ДДС, представляваща възнаграждение за
оказана безплатна адвокатска защита на М. А. И..
ОСЪЖДА „Кредит Гаранция“ ЕООД, с ЕИК *********, с адрес на
управление: гр. София, р-н Възраждане, бул. „Ал. Стамболийски“ №24, ет. 3,
ап. 7, на осн. чл. 38, ал. 2 ЗАдв., ДА ПЛАТИ на адв.А.Д, член на САК, личен
********, сумата от 240 лв. с ДДС, представляваща възнаграждение за
оказана безплатна адвокатска защита на М. А. И..
12
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково:/п/ не се чете.
Вярно с оригинала!
Секретар:П.М
13