Определение по дело №402/2019 на Апелативен съд - Бургас

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 10 декември 2019 г.
Съдия: Събина Ненкова Христова
Дело: 20192000500402
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 18 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е    № 653

10.12.2019г.

             Бургаският Апелативен съд, гражданско отделение, в закрито заседание,   в състав :                                                                                  

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: Събина Христова           

                                                                     ЧЛЕНОВЕ: Росица Стоева            

                                                                                         Калина Пенева   

 

Като разгледа докладваното от съдия  Христова   ч.гр.дело №402  по описа за 2019 г., за да се произнесе , взе предвид следното :

С определение №481/13.11.2019 г. по ч.гр.дело № 4202/2019 г. по описа на Четвърто гражданско отделение на ВКС е изпратено на настоящата инстанция за разглеждане гр.дело № 443/2019 г. по описа на Варненския апелативен съд.

Производството пред Апелативен съд - В. е по частна жалба на „Ф“ А. , ЕИК *, чрез пълномощника адв. Д. , против определение №379/13.06.2019 г. по в.гр.дело №225/2019 г. по описа на Ш. окръжен съд, с което е постановено на основание чл.438 ГПК спиране на изпълнително дело № 706/2018 г. по описа на ЧСИ И. С. с рег. № 712 с район на действие Окръжен съд - В. до приключване на производството по .гр.дело №225/2019 г. по описа на ШОС.

Твърди се, че обжалваното определение е на първо място недопустимо, тъй като е постановено от местно некомпетентен съд и се иска обезсилването му.

При условията на евентуалност моли за отмяна на определението като неправилно, немотивирано и незаконосъобразно. Твърди липса на предпоставки за спиране на изпълнителното дело като сочи, че жалбите на З. Т. , длъжник по изпълнителното дело и на Д. Т. , негова съпруга, основание за образуване на в.гр.дело № 225/2019 г. по описа на ШОС са недопустими. Това е така, тъй като оплакванията, изложени в тях, за насочване на изпълнението към имущество, считано от тях за несеквестируемо, са неоснователни.становено е по изпълнителното дело, че З. Т. освен жилището, към което е насочено изпълнението, е собственик и на друго в гр. Б., придобито по наследство. Фактическото обединяване на трите имота в гр. В. не е установено да е извършено по съответния ред, тъй като липсват такива документи. Неоснователни са и твърденията в жалбата на Д. Т. , че заключенията на вещите лица досежно несеквестируемостта на имота по преждеобразуваното изпълнително дело № 744/2016 г. по описа на ЧСИ Н. Д. не са оспорени. Взискателят не само е възразил против тях, но е отправил до ЧСИ множество искания да бъде назначено ново вещо лице.

На следващо място, насроченият по настоящото изпълнително дело опис на имота на 19.04.2019 г. е осуетен от длъжниците. Обжалваните в производството действия на съдебния изпълнител според взискателя са законосъобразни, а жалбите имат за цел осуетяване реализиране на вземането на взискателя. Оплакванията за действия на съдебния изпълнител, надхвърлящи правомощията му, изложени в жалбата на З. Т. страната намира за неоснователни, а твърденията, че несеквестируемостта е установена и прогласена в предходното изпълнително дело и поради това задължителна за неправилни.

Отговор на частната жалба е подаден от Д. Д. Т. . В него се твърди, че жалбата е недопустима, тъй като определението, против което е насочена, не подлежи на самостоятелно обжалване. Счита, че едва след разрешаване по същество на исканията по чл.435, ал.2, т.2 ГПК съдът дължи отговор по законосъобразността на определението, постановено по реда на чл.438 ГПК.

Отговор на частната жалба е подаден и от З. Ж. Т. , чрез адв. Я. . Също намира частната жалба за недопустима като насочена против акт, който не подлежи на обжалване по аналогия с разпоредбата на чл.437, ал.4, изр. 2 ГПК. Молбата за спиране на изпълнителното дело следва да бъде разгледана в крайния акт, с който да бъде разрешен спора, повдигнат по в.гр.дело № 225/2019 г. по описа на ШОС, в който смисъл е и практиката на ВАпС.

Твърди, че жалбата не съдържа основания за отмяна на определението . Доводите за нарушаване на правилата на местната подсъдност са неоснователни, тъй като делото е изпратено на ШОС от Варненския апелативен съд на основание чл.23, ал.3 ГПК поради отвод на съдииите от Окръжен съд - В. , пред който е първоначално образувано.

Доводите в частната жалба относно несеквестируемостта на имуществото, предмет на изпълнение, не следва да бъдат разглеждани в това производство, тъй като по този въпрос съдът следва да се произнесе по същество по образуваното в.гр.225/2019 г. по описа на ШОС. Въпреки това, страната излага аргументи за тяхната несъстоятелност . Сочи, че защитата против насоченото изпълнение върху несеквестируемо имущество на длъжника е в обсега на чл.4§ 3 от ДЕС и съдът следва да се съобрази със задължителната практика на Съда на ЕС, с правата, предоставени му с чл.6, ал.1 ЕКЗПЧОС, Протокол 1 към нея и чл.17, чл.47 и чл.52 от Хартата на основните права на ЕС. Искането за спиране е сред дължимите мерки, предвидени в чл.4§ 3 от ДЕС, който Ш. окръжен съд е съобразил с обжалваното определение.

Бургаският апелативен съд, след като разгледа частната жалба, становищата по нея и съобрази закона, за да се произнесе, приема за установено следното :

Частната жалба е подадена от надлежна страна , в законоустановения срок, против акт, неподлежащ на инстанционен контрол, недопустима е и следва да бъде оставена без разглеждане .

Производството по в.гр.дело № 225/2019 г. по описа на Ш. окръжен съд е образувано въз основа на определение №372/06.06.2019 г. по в.ч.гр.дело № 280/2019 г. по описа на Апелативен съд - В. , с което е констатирано, че образуваното пред Варненския окръжен съд в.гр.дело № 861/2019 г. по жалби на Д. Д. Т. и на З. Ж. Т. против действия на ЧСИ И. С. по ЧИД №706/2018 г. не може да бъде разгледано от този съд поради отвод на всички съдии от неговия състав и делото е изпратено по реда на чл.23, ал.3 ГПК на Окръжен съд - Ш.

По образуваното пред ШОС в.гр.дело № 225/2019 г. съдът е констатирал, че в жалбите се съдържа искане с правно основание чл.438 ГПК за спиране на изпълнителното дело № 706/2018 г. по описа на ЧСИ И. С. до окончателно произнасяне на съда по жалбите. С обжалваното в настоящото производство определение Ш. окръжен съд е разгледал самостоятелно искането по чл.438 ГПК и е постановил спиране на изпълнителните действия до приключване на висящото пред него вгд№ 225/2019г с влязъл в сила съдебен акт.

Според чл. 274, ал. 1 от ГПК срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби когато определението прегражда по-нататъшното развитие на делото и. в случаите, изрично предвидени в закона. Обжалваното определение нито прегражда хода на производството, нито е от изрично предвидените като обжалваеми в закона. Съгласно разпоредбата на чл. 438 ГПК подаването на жалба срещу действията на съдебния изпълнител не спира изпълнението, поради което е предвидена възможност изпълнението да бъде спряно до произнасянето по законосъобразността на атакуваното изпълнително действие по преценка на решаващия съд, която се отбелязва в съобразителната част на определението за спиране. Производството по молбата по чл. 438 ГПК за спиране на действията по изпълнението е част от предвидената в закона защита срещу изпълнението чрез жалба срещу действията на съдебния изпълнител – чл. 435 – 438 ГПК и следва съдопроизводствения ред на производството по обжалване на действията на съдебния изпълнител, което се развива пред окръжния съд по мястото на изпълнението /чл. 436, ал. 1 ГПК/. Подадените жалби срещу действия на съдебния изпълнител нямат суспензивен ефект, поради което законодателят е предвидил възможност по изключение съдът по мястото на изпълнение да спре изпълнителното производство до произнасяне по законосъобразността на действията на изпълнението. В този смисъл, определенията по чл. 248 ГПК имат характер на привременна мярка, която съдът може да постанови само докато има висящо производство по жалба срещу действия на съдебния изпълнител, което в случая е налице. В тази насока е многобройната и трайна съдебна практика (определения на ВКС по ч. гр. д. № 2745/2018 г., IV г. о.; ч. т. д. № 46/2019 г., I т. о.; ч. т. д. № 1582/2018 г., I т. о.). .

При горните констатации частната жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.

Мотивиран от изложеното, Апелативен съд – Б.

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на „Ф“ А. , ЕИК *, чрез пълномощника адв. Д. , против определение №379/13.06.2019 г. по в.гр.дело №225/2019 г. по описа на Ш. окръжен съд.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му ч частна жалба пред ВКС.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: