№ 335
гр. Смолян, 10.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Росица Н. Кокудева
Членове:Петранка Р. Прахова
Зоя Ст. Шопова
при участието на секретаря Мара Ат. Кермедчиева
като разгледа докладваното от Зоя Ст. Шопова Въззивно гражданско дело №
20255400500440 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258-273 ГПК.
С Решение № 40/23.06.2025 г. по гр.дело № 264/2024 г.
Чепеларският районен съд осъжда „П.“ АД - гр.Ч. да заплати на основание
чл.59, ал.1 от ЗЗД на В. С. К. сумата от 3 500 лева обезщетение за ползване без
основание на собствения й недвижим имот, в съответствие с притежаваната от
нея 1/3 идеална част, представляващ ПИ с идентификатор № ******* по
кадастралната карта на с.С., общ. С., одобрена със заповед № РД-18-
8/16.02.2006 г. на изп.директор на АГКК - гр.С., с площ от 5,314 дка, находящ
се в местност „К.“, с трайно предназначение: земеделска територия, с начин на
трайно ползване: друг вид недървопроизводителна територия, в периода от
18.08.2022 год. до 18.11.2024 год., ведно със законната лихва върху главницата
от датата на завеждане на делото – 18.11.2024 г. до окончателното й
заплащане; както и сумата 1 590 лева разноски по водене на делото.
Срещу решението е подадена допустима въззивна жалба
от „П.“ АД-гр.Ч., чрез пълнмощника адв.Я. Н., с искане да бъде отменено и
искът на В. К. – отхвърлен. Претендира и за разноските пред двете
1
инстанции.
В съдебно заседание за дружеството-жалбоподател,
редовно призовано, пълномощникът адв.Я. Н. поддържа жалбата.
С отговор по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемата В. С. К., чрез
пълномощника адв.Б. М., оспорва жалбата и моли за потвърждаване на
решението, както и за присъждане на разноските за въззивното производство.
В съдебно заседание въззиваемата В. К., редовно призована,
не се явява. За нея пълномощникът адв.Б. М. продължава да оспорва жалбата.
Въззивният съд намира, че решението е правилно и следва
да се потвърди, като се имат предвид изложените от РС-Чепеларе мотиви на
осн.чл.272 ГПК. По оплакванията в жалбата съобразява следното:
Неоснователно е оплакването на дружеството, че то не
държи чуждата вещ, защото ищцата не е доказала нито че „П.“ АД е поставило
въжената линия в имота, нито че ползва същата. Без значение за спора е дали
дружеството е поставило въжената линия, макар това да е установено по СТЕ,
тъй като е категорично доказано, че то я държи в имота на ищцата и я
експлоатира.
Това е така заради обстоятелството, че ответникът е
възложител на изграждането на обект „Л.-к.к.П. - връх С. - село С.“ и обектът
е въведен в експлоатация с Разрешение за ползване, издадено от ДНСК с №
СТ-12-1222/01.12.2008 г. на възложител „П.“ АД. От самото Разрешение за
ползване е видно, че ДНСК разрешава ползването на строеж „Седалкова
пътническа въжена линия „П.“-с.С.-връх С., чийто възложител е „П.“ АД и
ДАГ –Регионална дирекция по горите-С.. В приложения Протокол за
установяване годността за ползване на строежа „Седалкова пътническа
въжена линия „П.“ с.С.-връх С.“ като възложител е посочено „П.“ АД.
В тази връзка следва да се отчете приетото в Определение №
3835/28.07.2025 г. по гр.дело № 1695/2024 г. на ВКС, Четвърто г.о., според
което разрешението за въвеждане на обекта в експлоатация сочи на това кой е
инвеститорът на същия, който го експлоатира, извлича ползи от него, макар и
да не представлява титул за собственост; като в случая по чл.59, ал.1 ЗЗД е от
значение това кое лице извлича ползите от имота, без да е задължително то да
има титул за собственост на имота или за изграденото в него съоръжение.
2
Както е изяснено от СТЕ от 10.03.2025 г. на вещото лице
инж. С., със заповед № 311/14.12.2007 г. на кмета на община С. е одобрен
ПУП-парцеларен план за обект „Л.: к.к.П. - връх С. – с.С.“, като площна на
сервитута на лифта в ищцовия ПИ с идентификатор ******* е 462,87 кв.м.
Настоящото предназначение на ищцовия имот, съгласно одобрения
устройствен план, е земеделска зема с тежест върху имота – сервитут на „Л.
к.к.П.-връх С.-с.С.“, като в него има фундамент на стълб от въжената линия от
6 кв.м., на които е променено предназначението от земеделска в урбанизирана.
В имота е изграден стълб № 10 от Пътническа въжена линия „П.“ с.С.-връх С..
За изграждането на този стълб № 10 е налице нот.акт за учредяване право на
строеж върху недвижим имот с № *, т.ІІІ, рег.І 3189, дело № 547/21.06.2007 г.,
с който В. К., М. М. и Н. К. учредяват на „П.“ АД право на строеж в имот с
идентификатор ******* на стълб за лифт със застроена площ от 6 кв.м.
Съгласно данните в интернет-страницата на самото
дружество, "П." АД е единственият оператор на лифтовите съоръжения в ски
зона "П." и ски зона "М. Ч.". Дружеството е оператор на цялата ски зона /по
см. на чл.153 и т.89 от §1 на Закона за туризма и чл.5, ал.1 от Наредбата за
обезопасяването и информационната обезпеченост на ски пистите в
Република България и за определяне правилата за безопасност върху
територията на ски пистите и ски зоните и за организацията на работата на ски
патрулите/ в курортен комплекс П. и М. Ч.-Ч., т.е., дружеството е лице по
смисъла на чл.157, ал.1 от същия закон. Дружеството осъществява
туристически дейности, като предоставя и допълнителни туристически услуги
по см. на т.70 от §1 на ЗТ в туристически обекти по смисъла на чл.153, ал.1 и
ал.2 ЗТ.
От Годишните доклади за дейността на дружеството за периода 2022 г. –
2024 г. публикувани в Търговския регистър, е видно, че основно значение за
дейността на дружеството продължава да има зимният ски-туризъм.
Основният продукт, който „П.“ АД предоставя на клиентите си, е зимна ски-
ваканция. Отразено е, че на практика дружеството притежава, оперира и
поддържа всички активи, необходими за развитието на един курорт, а именно:
собственик на инфраструктурата от въжени линии в курортен комплекс П.,
състояща се от влекове, лифтове и ски-пътеки; поддържа и обработва ски-
пистите в курорта, които са с различна степен на трудност, както за
3
начинаещи, така и за професионалисти собственик е на бифтове, ски-
гардероби, хотели и т.н. в курорта.
От показанията на свидетеля С. К. М. допълнително се
потвърждава, че ответното дружество експлоатира лифта към ски-пистата
връх С.-село С., като именно експлоатирането им е причина то да прави
профилактиране на лифта – негови служители проверяват ролките, които
държат въжетата. Свидетелят сочи, че, понеже има наклон, въжетата висят,
височината на лифта от земята е от 2 до 5 метра. В имота се намира и стълб от
лифта.Макар там да няма писта, сонубордисти и скиори осъществяват през
имота свободно каране /фрийрайд/. Лятото е като туристическа пътека,
защото на туристите им е по-пряко. Ако има спряла кола на пътя, служители
на „П.“ АД гонят хората от пътя, карат ги да махат колите си от там.
Т.е., ответникът държи в чуждия имот /на ищцата/ част от
свое съоръжение - от самата въжена линия, включително сълб № 10/, оператор
е на ски-пистата, която се обслужва от този лифт, което означава именно
ползване на част от ищцовия имот. Не е необходимо ответникът да извършва
наземни дейности, включително сеч на дървета, за да има неоснователно
разместване на блага. Дружеството експлоатира цялата въжена линия и ски-
пистата, която лифтът обслужва, в изпълнение на основната си дейност-
предоставяне на туристически услуги, основна част от които е ползването на
ски-пистите и лифтовете, от която извлича печалба, и спестява разход от
плащането на наем на ищцата.
Тук отново следва да се има предвид изразеното в
Определение № 3835/28.07.2025 г. по гр.дело № 1695/2024 г. на ВКС,
Четвърто г.о., че фактическата власт върху имота може да бъде осъществявана
по различни начини в зависимост от обстоятелствата по делото – може и чрез
поставянето в имота на обеднялото лице на вещи на обогатилото се такова или
изграждане на съоръжение в имота, което се предоставя на трети лица и от
което това лице извлича ползи, като по този начин се създават пречки
собственикът да използва имота си по предназначение.
Действително ски-пистата и лифтът се ползват от туристите,
служителите на ски-училищата, състезателите, но ски-пистата и въжените
линии се експлоатират от „П.“ АД, което чрез ски-пистите и въжените линии
осъществява дейността си да предоставя на клиентите си зимна-ски-ваканция.
4
Ответното дружество получава печалбата от използването на
ски-пистите, макар и непряко, а чрез приходите от билети и карти за
лифтове/влекове, от обучението, предоставяно от ски-училищата, отдаването
под наем на ски-оборудване, дори от местата за настаняване и хранене, защото
без ски-пистите не би могъл да се предоставя основният продукт на „П.“ АД –
зимната ски-ваканция.
В същото време, ищцата не може да го отдаде под наем
другиму или да го ползва лично по същото предназначение – като оператор на
ски-писта и предоставяща услугата ползване на въжена линия, защото не е и
не може да бъде лице по чл.157, ал.1 ЗТ. Това означава, че е налице
обогатяване на ответника за сметка на ищцата, което сочи на основателност на
предявения иск. Действията на ответника са довели до ограниченията, които
ищцата търпи в собствения си имот.
Експлоатирайки тази част от лифта, която засяга имота на ищцата, без
това да произтича от договор с нея, от водене на чужда работа без
пълномощие или непозволено увреждане, ответникът-жалбоподател получава
блага, включващи и спестяването на средства за възнаграждение на ищцата за
тази част от имота. В същото време тя е лишена от благото да получава
възнаграждение за това, че ответникът ползва тези части като оператор на
ски-пистата и въжената линия.
Това неоснователно разместване на блага следва да се премахне, поради
което правилно ответникът е осъден с обжалваното решение на осн.чл.59, ал.1
ЗЗД да плати на В. К. исковата сума. Между нея и ответника няма друга
обвързаност; по причина на обедняването на К. „П.“ АД се е обогатило,
поради което то трябва да върне на обеднялата ищца онова, с което се е
обогатило, до размера на обедняването.
Несъстоятелно е изразеното в жалбата разбиране, че „П.“ АД
ползва имота на основание – чл.151 във в с чл.157 ЗТ, което изключва
неоснователното обогатяване на ответника. Законът вменява на лицата по
чл.157, ал.1 ЗТ, каквото е ответното дружество, задължения да поддържа
процесните части от имота съобразно изискванията на чл.156 ЗТ и чл.157, ал.1
ЗТ, чл.21 от Наредбата за обезопасяването и информационната обезпеченост
на ски пистите в Република България и за определяне правилата за
безопасност върху територията на ски пистите и ски зоните и за
5
организацията на работата на ски патрулите. Това е с цел да се осигури
безопасността и комфортът на туриста и защото лицата като ответното
дружество получават печалбата от използването на ски-пистите, както се
отбеляза, макар и непряко, а чрез приходите от билети и карти за
лифтове/влекове, от обучението, предоставяно от ски[1]училищата,
отдаването под наем на ски-оборудване, дори от местата за настаняване и
хранене, защото без ски-пистите не би могъл да се предоставя основният
продукт на „П.“ АД – зимната ски-ваканция.
Чл.151, ал.1 ЗТ обявява територията на ски пистите, независимо от
собствеността й, за общодостъпна, което означава, че забранява да се поставят
от оператора и всички други лица ограничения от каквото и да е естество
спрямо туристите, които искат да я ползват като такава, но не прави оператора
неин ползвател спрямо ищцата на валидно правно основание, което да
изключва неоснователното му обогатяване. Изобщо не е въведено по силата
на закона вещноправно ограничение на правото на собственост на ищцата в
полза на неопределен кръг от трети лица, а са въведени задължения за
оператора, който е такъв, защото осъществява експлоатиране на пистите,
извличайки печалба.
По този въпрос в Определение № 3835/28.07.2025 г. по
гр.дело № 1695/2024 г. на ВКС, Четвърто г.о., е изяснено, че чл.157, ал.1 ЗТ и
свързаните разпоредби уреждат задължения за собственика или лицето, на
което са предоставени права за ползване върху прилежащото към ски-писта
съоръжение – влек и/или лифт/кабинков или седалков/, но не свързва тези
задължения с възникването на правото на ползване на имотите, върху които са
изградени тези съоръжения; както и че ако тези имоти са собственост на трети
лица, отношенията между тях и лицата по чл.157, ал.1 ЗТ следва да се уредят
по установените от закона начини за това. Прието е още в определението, че
задълженията на лицата по чл. 157, ал. 1 от ЗТ се отнасят до съответното
съоръжение, като са вторични и произтичат от вече установеното право на
собственост или евентуално ползване на съоръжението. В случай, че такова
съоръжение е изградено в чужд имот, без наличието на правно основание за
това, посочените задължения не могат да обосноват такова основание.
Неоснователно се явява оплакването в жалбата срещу неправилното
установяване на размера на дължимото обезщетение. То не може да бъде
6
определено само за зимните месеци, както иска жалбоподателят. Това е така,
защото лифтът с обслужващия го терен присъства в имота на ищцата
целогодишно, и целогодишно има характеристиките на съоръжение,
прилежащо към ски-пистата, явяваща се туристически обект съгл. чл.3, ал.2,
т.4 и т.51 на §1 от Закона за туризма. Размерът на обезщетението зависи /и
именно така е определен от районния съд/, от цялата площ на сервитута,
определен с ПУП, от 462,87 кв.м., а не само от площта от 37,04 кв.м. на
земната линия, над която преминава лифтът, тъй като цялата площ на
сервитута представлява ограничение за ищцата по предназначението си.
Правилно размерът на обезщетението е определен чрез сравняване
договорите за наем на имотите, посочени в неоспореното от страните и прието
от съда СТЕ от 07.05.2025 г. Съгласно т.V от последното, средномесечната
пазарна цена на площта от имота, попадаща в сервитута на лифта за исковия
период, съответстваща на притежаваната от ищцата 1/3 ид.част, е 3 780 лв.,
колкото са присъдени на ищцата. Тази цена е намерена като резултат от
проучванията на вещото лице инж.Д. С. на посочените в т.ІV договори за наем
на земя, сред които и за неземеделски нужди, като е използван методът на
пазарните сравнения. Вещото лице допълнително открива договор, сключен
през 2023 г. между областния управител на Смолянска област и дружество,
който е за период от десет години, поради което използва данните в него за
обосноваване на извода си за размера на процесното обезщетение.
Няма никакви доказателства по делото, от които да се
обоснове предлаганият в жалбата извод, че присъждането на обезщетението
по чл.59, ал.1 ЗЗД в случая води до неоснователно обогатяване на ищцата.
Не се открива да са допуснати от Чепеларския районен съд
твърдените в жалбата съществени нарушения на съдопроизводствените
правила, изразяващи се в неправилна преценка на доказателствата, която да е
довела до неправилно установяване на фактическата обстановка. Напротив,
изводите в обжалваното решение, които се споделят и от въззивния съд, са
основани на напълно отговарящ на законовите изисквания анализ на
доказателствата, а не на бланкетното им изброяване и липса на обосновка
дали и защо ги кредитира. Обсъдени са от РС-Чепеларе доводите на
дружеството, че не ползва имота, и, дори такова ползване да е налице, същото
не ограничава по никакъв начин възможността ищцата да ползват имота си по
7
предназначение. На тях е даден отговор в мотивите на стр.5-7 от решението,
който настоящият състав намира за правилен.
Въззивният съд намира, че в полза на ответното дружество не е
учредено по силата на административни актове право на преминаване през
процесния имот. Не се сочи от жалбоподателя кои са тези административни
актове. Ако се приеме, че счита за такива заповедта на кмета на община С. с №
311/14.12.2007 г. за одобряване на ПУП-парцеларен план за обекта „Лифт: к.к.
П.-връх С.–с.С.“, разрешенията за строеж, посочени в СТЕ от 28.01.2025 г., и
разрешението за ползване на строежа „Седалкова пътническа въжена линия
„П.“-с.С.-връх С.“, тези административни актове не учредяват право на
преминаване през ищцовия имот в полза на ответника, тъй като ЗУТ, ЗОЗЗ,
ЗОСИ или ЗТ не предвиждат възникването на подобно право по такъв начин.
За да го придобие, ответникът би следвало да сключи договор по чл.192, ал.1
ЗУТ с ищцата, както е сторил на 20.06.2007 г., сключвайки с ищцата /и
сестрите и тогава/ договора на л.16 за учредяване права на
прокарване/поставяне на техническо/и съоръжение/я и на преминаване през
процесния имот в съответните му части на седалков лифт.
На осн.чл.78, ал.1 ГПК жалбоподателят следва да бъде
осъден да заплати на въззиваемата направените от нея разноски от 400 лв. за
въззивното производство за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Смолянският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 40/23.06.2025 г. по гр.дело №
264/2024 г. на Чепеларския районен съд.
ОСЪЖДА „П.“ АД-гр.Ч., ЕИК *******, да заплати на В. С. К.,
ЕГН **********, направените от нея разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 400 лв./четиристотин лева/ за въззивното производство.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
8
2._______________________
9