Решение по КНАХД №257/2024 на Административен съд - Силистра

С Решение №28/13.05.2024г., постановено по АНД №138/2023г., Тутраканският районен съд е потвърдил Наказателно постановление №18-11/12.06.2023г. на началник отдел „Рибарство и контрол-Централен Дунав“ гр.Русе към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА), със седалище в гр.Бургас, с което на А. А. К. от гр.Тутракан, на основание чл.70 ал.1 от Закона за рибарството и аквакултурите (ЗРА), е наложена глоба в размер на 1500 лева за нарушение на чл.32 ал.1 ЗРА във връзка с Приложение №1 към същия член от ЗРА.

Производството е образувано по касационна жалба на А. А. К. от гр.Тутракан, подадена от представител по пълномощие адв.В.С. от АК-Варна, обективираща искане за отмяна на обжалваното решение на ТРС и, след решаване на делото по същество от настоящата инстанция, за отмяна и на първоначално оспореното НП. Релевиран е довод за необоснованост на оспорения съдебен акт, поради несъответствието му с действителните факти, която обаче (необоснованост) не е и не може да бъде касационно основание по аргумент от чл.348 ал.1 НПК във вр.с чл.63в ЗАНН. Счита се,че съдебното решение е постановено в нарушение на материалния закон,вкл. и поради неправилен извод на въззивната инстанция за отсъствие на предпоставките за преценка на случая като маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Доминират оплакванията за ограничаване на процесуалните права на касатора, тъй като липсвало точно и ясно описание на нарушението, с всичките му обективни и субективни признаци, както и посочване на обстоятелствата, при които било извършено, което в съвкупност било осуетило възможността му да разбере в извършването на какво точно нарушение е обвинен. В тази част жалбата има характер на въззивна такава, тъй като предмет на касационния контрол е решението на ТРС, а не НП, срещу чиято законосъобразност са развитите доводи. С оглед на тези оплаквания се настоява за отмяна на обжалвания съдебен акт и, съответно на процесното пред районния съд наказателно постановление, като се претендира и присъждане на съдебни разноски.

Ответникът по касация - Началник отдел „Рибарство и контрол - Централен Дунав“ при ГД“Рибарство и контрол“ в ИАРА гр.Бургас, не ангажира становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура гр.Силистра счита, че оспореното решение е законосъобразно. Дава заключение за неговото потвърждаване.

Производството е по реда на Глава ХІІ (чл.208 и сл.) АПК,вр.с чл.63в ЗАНН. Силистренският административен съд, след обсъждане на жалбата, доказателствата по делото и становищата на страните, прие следното: Касационното основание, което е заявено и поддържано пред настоящата инстанция се свежда до твърдение за неправилно приложение на материалния закон (чл.348 ал.1 т.1 НПК,вр. с чл.63в ЗАНН). Оплакването за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила не е конкретизирано и, по аргумент от чл.218 ал.1 АПК,не подлежи на обсъждане. Доводите за процесуална опороченост на НП са намерили своето решение в обжалвания съдебен акт. Проверката на същия следва да се извърши съобразно касационните оплаквания и в параметрите от чл.218 ал.2 АПК.

Установяването на правнозначимите факти е станало на базата на събраните по реда на ЗАНН,респ.НПК, писмени и гласни доказателства, в резултат на което, изведените от съда фактически изводи са верни и се свеждат до следното: На 26.04.2023г. свидетелите В. В. (акто-съставител) и Р. К. - двамата служители в отдел „Рибарство и контрол-Централен Дунав“ гр.Русе, извършвали проверка във водите на река Дунав с патрулна лодка в близост до брега на гр.Тутракан. В хода на същата установили, че от борда на риболовен кораб с рег.№Тн 2012, две лице, едното от които е бил касаторът, извършват стопански риболов посредством найлонов мрежен риболовен уред, поставяйки го във водата. Виждайки патрулната лодка и служителите на ИАРА, пуснали мрежата във водата, а впоследствие отричали да са извършвали риболов. Контролните органи поканили двете лица с лодката да се движат успоредно на патрулната до лодкостоянката, като извадили мрежата от водата и я взели в служебната лодка. Установили параметрите на риболовната мрежа и съставили АУАН №В0031870, с който предявили административно обвинение на касатора затова, че извършва стопански риболов посредством мрежов найлонов уред с дължина 80 м. и размер на окото 30 мм., който (улов) не бил разрешен съгласно Заповед №РД 09-439/12.04.23г. на министъра на земеделието и т.Б от Приложение №1 към чл.32 ал.1 ЗРА. Видно от приложената Заповед (л.12 -л.15) е, че е забранен улова (т.I.4) на пролетно-лятно размножаващите се риби от 15.04.2023г. до 31.05.2023г. включително, в рибностопански обекти намиращи се до 500м. надморска височина (какъвто е участъкът на р.Дунав до гр.Тутракан). Съдът е обсъдил задълбочено доказателствата по делото, вкл. свидетелските показания, мотивирайки се защо кредитира едни от тях и игнорира, като несъответни/некореспондиращи с останалите доказателства, тези на св.А. Х., който не е бил и очевидец на събитията.

При така формираните фактически установявания, съотнесени към релевантната разпоредба на чл.32 ал.1 ЗРА,препращаща към Приложение №1 (срокът за забрана за улов на пролетно-лятно размножаващи се шаранови, сомови и други топлолюбиви риби, съгласно надморската височина - в случая до 500м., е нормативно фиксиран от 15 април до 31 май),съдът е приел за безспорно осъществено процесното нарушение от касатора. Установил е и, че не са били допуснати съществени нарушения на административно-наказателните производствени правила. Позовал се е на легалната дефиниция за „риболов“ от §1 т.26 ДР ЗРА,вкл. на „любителски“ и „стопански“ такъв от същия §1 т.27 и т.28 ДР ЗРА, при формиране на окончателните си правни изводи за съставомерност на установените по делото факти. В този контекст е преценил, че не са налице многобройни и изключителни смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства, нито случаят да се различава от типичните такива на нарушение на чл.32 ал.1 ЗРА, поради което е отклонил искането за прилагане на чл.28, във връзка с §1 т.4 ДР ЗАНН. Приел е, че касаторът е ловил риба в период на забраната по чл.32 ал.1, с което е осъществил състава на чл.70 ал.1 ЗРА, за което правилно е била ангажирана административнонаказателната му отговорност в минималния нормативно определен размер на глобата. Така формираният краен извод на ТРС е правилен и следва да бъде оставен в сила.

Настоящият състав споделя заключението на ТРС, че случаят не е маловажен. Напротив, фактите по делото сочат друго. Случаят не само е типичен за вида си, но и разкрива известно завишение на степента на обществена опасност, предвид пълното съзнание на касатора, че извършва нещо забранено от закона и въпреки това, подготвяйки се със специален найлонов мрежов уред и, с известно упорство в поведението (косвено доказателство за умисъла - осъществяване на риболов по време на забрана, е изхвърлянето на мрежата във водата при вида на служителите от ИАРА, както правилно е отбелязал и ТРС), е извършвал улов в забранен период, съвпадащ с размножителния такъв на топлолюбивите риби.

Определеното административно наказание, което по хипотеза е свързано с приложението на материалния закон, за което настоящата инстанция следи служебно (арг.чл.218 ал.2 АПК), по вид „глоба“ в размер на 1500 лева, е в нормативния минимум и при изричната забрана от чл.27 ал.5 ЗАНН за неговото редуциране, правилно е потвърдено от районния съд, при съобразяване с чистото административнонаказателно минало на дееца. Същото не може да бъде обсъждано като явно несправедливо от съда, щом законодателят е предвидил, за процесния вид нарушения, санкциите да са в размер от 1 500 до 3 000 лева и е наложен минимума. Справедливостта на наказанието е заложена в закона и не подлежи на друго обсъждане. При този изход на касационния процес, неоснователно се явява искането на касатора за присъждане на съдебни разноски.

Обобщавайки изложеното, настоящият състав намира, че обжалваното решение на ТРС е валидно, допустимо и правилно, като постановено в съответствие с установените по делото факти и материалния закон,вкл. с нормативната цел, изведена от чл.1 ал.2 т.1 ЗРА. Поради липса на касационно основание за неговата отмяна, същото следва да бъде оставено в сила, воден от което и на основание чл.221 ал.2 пр.1 АПК, във връзка с чл.63в ЗАНН, Административният съд гр.Силистра

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №28/13.05.2024г., постановено по АНД № 138 по описа за 2023 година на Тутраканския районен съд.

Решението е окончателно.