№ 44
гр. Русе, 20.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на четиринадесети април
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Йордан Дамаскинов
Членове:Палма Тараланска
Михаил Драгнев
при участието на секретаря Димана Стоянова
като разгледа докладваното от Михаил Драгнев Въззивно търговско дело №
20224501000090 по описа за 2022 година
Подадена е жалба от „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК: ***, срещу Решение № 1175
от 29.12.2021г. по гр.д. 2461/2021г. по описа на РРС в частта, с която съдът е
отхвърлил иска на жалбоподателя срещу Д. П. Ц., ЕГН: **********, да се
признае за установено, че ответника дължи сумата от 338.09лв.,
представляваща остатъчна възнаградителна лихва по Договор за кредит №
**********/13.02.2017г. за периода от 02.07.2019г. до 11.08.2020г., за която е
издадена заповед № 438/05.02.2021г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК, по гр. д. № 612/2021г. по описа на РРС.
В жалбата са наведени доводи за неправилност на
първоинстанционното решение по подробно изложени съображения. Иска се
от въззивния съд да отмени решението на районния съд в тази му част и да
постанови свое, с което да уважи предявения иск за сумата от 338.09лв.,
представляваща остатъчна възнаградителна лихва по Договор за кредит №
**********/13.02.2017г. Претендират се разноски по делото.
В срока е постъпил отговор на въззивната жалба, в който се сочи, че
постановеното решение е правилно и законосъобразно, непротиворечащо на
материалния и процесуалния закон, по изложени подробни съображения.
Иска се от въззивният съд да остави без уважение жалбата и да потвърди
първоинстанционното решение в обжалваната му част. Претендират се
разноски по делото.
Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на
страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено
1
следното:
На 13.02.2017г. е сключен Договор за потребителски кредит №
********** между „П.К.Б.“ ЕООД - кредитор и Д. П. Ц. - кредитополучател.
Отпуснатият кредит е в размер на 1800 лв. и следва да бъде върнат на 36
месечни вноски в периода 02.04.2017г. – 02.03.2020г. Лихвата по кредита е в
размер на 41,17%, а ГПР е изчислен и посочен в договора в размер от 49,89%.
За пакет закупени допълнителни услуги е уговорено заплащане на сумата от
1786,32 лв., разпределена на месечни вноски към кредита от по 49,62лв. По
кредита са били направени плащания от страна на длъжника по договора в
размер на общо 2823,81лв., което се установява както от извлечение по сметка
на длъжника, така и от изготвената ССч.Е.
На 18.01.2021г. е доставено и прието от М.Ц.- съпруг на Д.Ц.
уведомително писмо за обявяване на предсрочната изискуемост на ДПК №
**********.
Установено е, че по договора са правени неколкократни искания от
длъжника Д.Ц. за отлагане на вноски, които са били уважавани от кредитора.
По делото е изготвена съдебно-счетоводна експертиза, заключението на
която след проверка на счетоводството на кредитора е, че усвоените по
договора суми са: 450лв. за рефинансиране на кредит, преведена на „К.“ ООД
по банков път на 14.02.2017г., 300 лв. за рефинансиране на кредит, преведена
на „К.К.“ ЕАД по банков път на 14.02.2017г.. 1050 лв., преведени с платежно
нареждане реф. № 270PMWP170450015 по банкова сметка на Д.Ц. или общо
1800лв.- главница. Изчислени са общо задълженията по договора и
остатъчната сума след приспадане на плащанията.
При така установената и от първоинстанционния съд фактическа
обстановка, същият е достигнал до правилния извод, че Д.Ц. не дължи
търсените от „П.К.Б.“ ЕООД суми.
Съдът констатира, че ГПР е изчислен неправилно, тъй като към него не
са били включени таксите за пакет допълнителни услуги „Бонус“. Този пакет
услуги съдържа приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския
кредит, възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски,
възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски,
възможност за смяна на датата на падеж, улеснена процедура за получаване
на допълнителни парични средства. Тези услуги, уговорени в допълнително
споразумение и ОУ към договора, се отнасят до усвояване /приоритетно
разглеждане и изплащане на потребителския кредит и улеснена процедура за
получаване на допълнителни парични средства/ и управление /възможност за
отлагане или намаляване на определен брой погасителни вноски и смяна на
падежната дата/ на кредита. В случая договора е сключен в противоречие на
чл. 10а, ал. 2 ЗПК, съгласно който кредиторът не може да изисква заплащане
на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита. Още повече, тези услуги представляват част от общите разходи по
кредита по смисъла на §1, т.1 ДР и следва да се включват при определяне
2
размера на ГПР на осн. чл. 19, ал. 1 ЗПК. Трайно установената практика
приема, че заплащането на услугите, свързани с усвояване и управление на
кредита, е задължително условие за отпускането му. Следователно тези
услуги представляват част от допълнителните разходи по кредита. При
подобно некоректно посочване в договора на ГПР, без да са включени
разходите за допълнителен пакет услуги „Бонус“, се нарушава разпоредбата
на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Последица на нарушението на въпросната
разпоредба е недействителност на договора на осн. чл. 22 ЗПК и дължимост
единствено на чистата сума по кредита на осн. чл. 23 ЗПК. След като се
установи, че главницата по договора е в размер от 1800лв., а платената от
длъжника сума е в размер от 2823,81лв., съдът намира, че задължението по
кредита е било изцяло погасено.
Следва също да се посочи, че при обща сума на таксите за пакет за
услуги „Бонус“ от 1786,32 лв., на практика равна на сумата получена по
кредита, се нарушава правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК за максималния
допустим размер на ГПР. сключването на договора с по- т и степен на
форамлност, о то се отнася за нарушения при сключването на договора с по-
нисък ин
С оглед така приетото, въззивният съд смята решението на районния съд
за правилно и законосъобразно и намира, че следва да бъде потвърдено.
По разноските, направени във въззивната инстанция:
С оглед изхода на делото разноски за платен адвокатски хонорар в
размер на 300лв. /л. 24 от делото/ се следват на въззиваемия.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1175 от 29.12.2021г. по гр.д. 2461/2021г.
по описа на РРС в обжалваната му част.
ОСЪЖДА „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ***, представлявано от С.Н. и Ц.С.- управители ДА
ЗАПЛАТИ на Д. П. Ц., ЕГН: **********, с адрес: гр. Русе, ***, сумата от
300лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3