Р Е Ш Е Н И Е
№ 260424
Гр.Пловдив, 20.11.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Окръжен съд, четиринадесети граждански
състав на 17.09. две хиляди и двадесета година
в публично заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Анна Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Радослав Радев
Иван Анастасов
При секретаря: В.Василева, като рагледа гр.д.№1235/
2020 г. по описа на ПОС, за се произнесе, съобрази:
Производство по реда на
чл.258 ГПК.
Подадена е
въззивна жалба от В.Т.М., ЕГН ********** ***; К.Г.А.,ЕГН ********** ***;
С.Й.К., ЕГН ********** и Н.Н.К., ЕГН ********** *** против решение
№202/14.05.2020 г. по гр.д.№668/2019 г. на Асеновградския районен съд, 2 гр.с.,
с което са осъдени да преустановят използването на премиващата през имота
на ищците канализация и са осъдени да
им заплати 1350 лв.- разноски
по делото. Излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на
решението, иска се неговата отмяна и постановяване на друго, с което искът да
се отхвърли. Претендират за разноски.
Ответниците по
жалбата – К.А.Г., ЕГН ********** и Г.Д.Г., ЕГН ********** *** чрез
пълн. им адв.Г.Т.– моли жалбата да се отхвърли като неоснователна. Претендира
разноски.
Съдът, след преценка на събраните в хода на
производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено следното:
Предявен е иск с пр.осн.чл. 109 от
ЗС.
Ищците твърдят, че през 70-те години в имотите на ответниците
е изградена канализация, която започва от имот 00702.519.295, която отвежда обратните води от
построените в него две ЖС, преминава през имот 00702.519.296, където в нея се включват отпадните води на
построените две къщи, след което от там преминава през целия имот на ищците и
се зауства в уличната канализация на ул.“****.“. Твърди също, че през 70 години
в имот 00702.519.295 е имало изградена само 1 едноетажна къща, а
след 2000г. в този имот има изградени 2 къщи, едната от които двуетажна
многофамилна, а в имот 00702.519.296
също имало изградени две къщи, които били надстрени след 2000 г. Вследствие на
увеличаването броя на ползвателите на канализацията в помещенията на ищците се
появила лоша миризма, влага по стените и пода, падане на мазилка, мухъл и
напукване на пода, наложило се да правят многократни ремонти; ответникът С.К.
бетонирал намираща се в имота му шахта, където се събирали водите от 4-те ЖС на
ответниците и се отправяли към имота на ищците, защото миришело на обратни
води.Ищците твърдят, че канализация е незаконно изградена без
строителни книжа, а с времето се била амортизирала, тръбите се били разрушили и
разместили, в резултат на което имота на ищците се престанно се увреждал и те
били принудени да не използват помещенията в имота си като по този начин
ответниците им пречели да ползват имота си.
Във въззивната жалба са
изложени доводите, че предявеният иск е недопустим, алтернативно –
неоснователен; че още през 1970 г.
продавачите/праводателите на всички ответници са изградили
канализационната система за обратни
води в трите имота; че обратинте води от
сградите, построени в имотите на ответиците са включени в канализационнита
система, в която преминават и обратните води и на ищците; че от 1970 г. до
настоящия имот не е имало никави спорове и всичко е правено със съгласието на
всички съсобственици; считат иска за недоказат, тъй като канализацията еправена
пез 1970 г., когато те не са били собственици на нимотите и следователно те не
са създали пречки на ищците да ползват правото си на собственост; че при огледа
на вещото лице тръбите са били заровени и не са открити, за да се прави
констатация , че има повреди по тях, нито
е било констатирано от вещото лице наличие на мухъл, намокрена, паднала
мазилка и миризми, а в заключението си в.л. е казало, че тези увреждания
категорично не са причинени само и единствено от каналното отклонение, а могат
да бъдат причинени и от подпочвена и
капилярна влага.
В отговора на
ВЖ са изложени съображенията, че решението на РС е правилно: че некоректно
въззивниците твърдят, че обратните води от имотите на ответниците са включени в
канализационната система на ищците, въпреки, че пред РС безспорно се
установило,че ищците имат законно изградена собствена канализационна система
/л.28 от заключението на СТЕ/; че съгл.т.3 от ТР №4/6.11.2017 г. по т.д.№4/2015
г. на ВКС, ОСГК – правото на собственост е абсолютно и неограничено право,
което задължава всички трети лица да се въздържат от каквито и да било
въздействия върху собствения на ищеца имот, а собственикът не е длъжен да търпи
в имота си каквото и да било действие, което се извършва без негово съгласие и
от лице, което няма право да осъществява такова въздействие като горното
представлява пречка за собственика да упражнява правото си.
Считат, че
действията, с които ответниците пречат на ищците да упражняват правото си на
собственост, се изразяват в използването на незаконно изградената и
компрометирана канализация от настоящите собственици на съседните имоти. Считат
че от заключението на в.л. – стр.17 и на стр.33-34, от огледа на 9.1.2020 г. е
видно, че почти навсякъде на пода било мокро, а на 30.01.2020 г. – че имало
теч.
След като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за
установено следното:
За успешното провеждане на негаторния иск
следва да се установи, че
ищците са собственици на процесния имот; че е налице действие, респективно бездействие, което пречи
на ищеца да упражнява своето право на собственост, както и че същото е
противоправно, т.е. че канализацията на ответниците преминава през имота
на ищците без тяхно съгласие и е изградена без строителни книжа и че с тези си
действия ответниците пречат на ищците да упражняват правото си на собственост
върху имота.
Не се спори по делото, а и от
представените документи за собственост е видно, че ищците са собственици на
имот с идентификатор 00702.519.290 по КК на гр.****, с адм.адрес –ул.“****, а
ответниците на съседните два имота, както следва: – В.Т.М. на имот с идентификатор
00702.519.295 по КК на гр. ****, а К.Г.А. – на имот с идентификатор
00702.519.296.1 по КК на гр. ****, с адм.адрес - ул.“****; С.Й.К. и Н.Н.К.– на имот с идентификатор
00702.519.296.2 по КК на гр. ****, с адм.адрес -ул.“****.
Не се спори по делото, че ВиК
системата, обслужваща имотите на ответниците е строена през 70-те години,
когато е в сила ЗПИНМ. Ответниците не оспорват, че обратните ВиК тръби от
техните имоти преминават през имота на ищците, но считат, че канализацията е
съобразена с чл.62 от ПП ЗПИНМ и че част от постройките в имота на ищците също
са включени в тази ВиК.
По делото е приета СТЕ,
изпълнена от вещото лице С. К.– заключение от 04,02.2020 г. – неоспорено от
страните и според съда компетентно изготвено, от което се установява, че
отвеждащият канал за битово отпадъчни и атмосферни води от имот 00702.519.295,в
който е построена триетажна с таван ЖС, въпреки, че трябва да бъдат отведени
към улица „****“, без налична РШ, която да може да се ревизира и почиства, се
отправя към двора на съседната двуетажна къща в имот 00702.519.296, откъдето
отпадните води от по-горните имоти на ответниците преминават през
чуждия имот 00702.519.290
– този на ищците без да има главна дворна канализационна
шахта – задължителна и служеща за ревизия. Тоест, въпреки,
че на ул.“****“ има изградена улична канализация, която да обслужва прилежищите й
имоти, канализицията от имотите и сградите на ответниците е включена към
канализация на ул.“****.“ без никакво разрешение и строителни книжа и преминава под имота и сградите
собственост на ищците.
В.л. е констатирало, че няма данни за съгласие за преминаване и за прокарване
на канализацонно отклонение през имота на ищците, нито данни за разрешение за
включване на обратните води на ответниците към уличната канализация по ул.“****.“,
т.е. строителството на процесната канализация на ответниците е
незаконосъобразно, тъй като не е съобразено с тогавашните изискания на ЗПИНМ и
ПП му и строителните правила и норми. От огледа на 30.01.2020 г. в.л. е
устонавило,
че след кратък валеж през нощта, на сутринта е видна водна струя под долната
част на тръбата в избата на ищците; незаконната канализация на ответниците
уврежда ищците с присъствието си, а собено при задръстване,спукване и предвид
бъдещите инвестициони намерения на ищците.
По делото са разпитани свидетелите, доведени от ответниците:
Н. Н.-б.р. и М. М. – съпруга на ответника М..
Св.Н. установи, че чула от
ищеца, че къщата му се е напукала от фурната, от топлината, не е видяла да има
пукнатини – било чисто и хубаво; че
къщите на ответниците се водят на ул.“****“, а обратните им води са включени в
канализацията на ул.“****.“.
Св.М. установи, че в имот
00702.519.295 живеели със съпруга си от 1982 г., нямали документи за
канализацита; когато ищците правили пристройката, те извикали съпруга й/М./и
комшията, за да „преместят една от тръбите на обратните ни води“; от година и
половина ищеца имал претенции, че му мирише и когато съпругът й отишъл, й казал,
че видял, че ищецът се е включил към тяхната канализация.
Съдът не кредитира
показанията на св.М. като заинтерисовани по смисъла на чл.172 ГПК и поради
противоречие с писмените доказателства- от строително разрешение – на л.92 д.РС
е видно, че строителното разрешене за пристройката е издадено на 03.02.1974 г.
на името на праводателя на ищцата, т.е. преди М. да се нанесат в имота си през
1982 г.
От показанията на разпитаните по делото свидетели и от
заключението на в.л., се установява, че в имота, ползван от ответниците са изградени без разрешение и строителни книжа
канал.тръби за обратни отведени води, които преминават през имота на ищеца и се
вливат в канализацията на ул.“****.“ вместо в канализацията на ул.“****“.
След като тръбите за обратни
отведени води минават през имот –частна собственост на въззиваемите без за това
да е учредена надлежно суперфиция от тях или от техните праводатели в полза на
въззивниците или техните праводатели, без строително разрешение и в разрез със
строителните правила и норми, от това следва, че използването на тази
канализация от ответниците е противоправно и с това си действие те пречат на
ищците да упражняват правото си на собственост. Без значение е дали е доказано,
че обратните и фекални води от постройките на ответниците текат в сутерена на
ищците и издават миризми, които последните са принудени да търпят, тъй
като никой не може да бъде принуден да търпи чужди съоръжения да преминават през
собствения му имот без надлежно учредено право за това.
При така установеното от фактическа
страна се налага извода, че са налице неправомерни действия на
ответниците и пречене от
тяхна страна– негаторният иск е основателен и доказан и следва да се уважи.
Като е осъдил ответниците да преустановят използването на
премиващата през имота на ищците канализация е постановил
правилно и законосъобразно решение, което следва да се потвърди.
С оглед неуважаване на
въззивната жалба, на въззиваемите следва да се присъдят направените разноски за
въззивното производство, съгласно представения списък на разноските – 800лв. -платен адв.хонорар.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №202/14.05.2020 г. по
гр.д.№668/2019 г. на Асеновградския районен съд, 2 гр.с.
ОСЪЖДА В.Т.М.,
ЕГН ********** ***; К.Г.А.,ЕГН ********** ***; С.Й.К., ЕГН ********** и Н.Н.К.,
ЕГН ********** ***, да заплатят на К.А.Г., ЕГН ********** и Г.Д.Г., ЕГН **********
***, сумата от 800 лв.- разноски по делото пред ПОС за адвокатско
възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред ВКС в 1-месечен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: