№ 656
гр. Пазарджик, 02.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Димитър Чардаков
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
като разгледа докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело №
20235220102334 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е за съдебна
делба във фазата по извършване на делбата.
С решението по чл.344 ГПК съдът е допуснал съдебна делба между
съсобствениците С. А. С. с ЕГН ********** от ** М. Г. Х. с ЕГН **********
от гр. Паза**; Ц. Х. Х. с ЕГН ********** от гр. ** и Е. Х. Х. с ЕГН
********** – малолетна, действаща чрез майка си М. Г. Г. и двете от гр. С**,
на следния недвижим имот: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор
55155.503.1351.1.17 по КККР на гр.Пазарджик, с площ от 40.54 кв.м.,
разположен на 6–ти етаж в многофамилна жилищна сграда с идентификатор
55155.503.1351.1, с предназначение на самостоятелния обект – жилище,
апартамент, с адрес: гр. Паза**, ведно с прилежащо избено помещение №1 с
площ 2.18 кв.м. и 1.0052 % идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж върху дворното място, представляващо поземлен имот с
идентификатор 55155.503.1351, при съседи на самостоятелния обект: на
същия етаж – 55155.503.1351.1.16 и 55155.503.1351.1.18, под обекта –
55155.503.1351.1.14, над обекта – 55155.503.1351.1.20. Дяловете на
съсобствениците са 1/2 ид. част за ищеца С. А. С., 1/4 ид. част за ответника М.
Г. Х. и по 1/8 ид. част за всеки от ответниците Ц. Х. Х. и Е. Х. Х..
Съдът формира следните правни изводи относно начина за извършване
1
на делбата:
От заключението на съдебно-техническата експертиза е видно, че
имотът е реално неподеляем.
В срока по чл.349, ал.4 ГПК ищецът С. А. С. е предявил претенция за
възлагане на имота на основание чл.349, ал.1 ГПК. Ответникът М. Г. Х. е
изразила становище, че възлагателната претенция е неоснователна, тъй като
ищецът има друго жилище. Останалите ответници не са изразили становище.
Ответникът М. Г. Х. е предявила претенция за възлагане на имота на
основание чл.349, ал.2 ГПК. Ищецът С. А. С. счита претенцията за
неоснователна, тъй като ответницата не е живяла в имота към момента на
откриване на наследството. Останалите ответници не са изразили становище.
По делото е представен нот. акт за продажба на недвижим имот №37 от
18.02.2025 г., том І, рег. №323, дело №32/2025 г. на Боряна Огнянова –
нотариус с рег. №721 в НК, от който е видно, че след предявяването на
възлагателните претенции ищецът С. А. С. е прехвърлил на отв. М. Г. Х.
притежаваната от него 1/2 ид. част от процесния имот. Това новонастъпило
обстоятелство следва да бъде съобразено от съда на основание чл.235, ал.3
ГПК. В случая спорното материално право е прехвърлено между
сънаследници, които са страни по делото, поради което не е налице хипотезата
на чл.226 ГПК. Съгласно практиката на ВКС, когато след влизане в сила на
решението по допускане на делбата настъпи факт, водещ до прекратяване на
съсобствеността или до промени в лицата, които притежават това право /с
изключение на хипотезите на чл.226 и 227 ГПК/ съдът е длъжен да отчете
правните последици на този факт и настъпилите промени в персоналния
състав на съсобствеността, а ако между съделителите вече не съществува
съсобственост, да прекрати производството във втората фаза на делбата
/решение №387/29.09.2010г. по гр.д.№439/2009г. на ВКС, ІІ г.о. и решение
№58/27.04.2016г. по гр.д.№6249/2015г. на ВКС, ІІ г.о./.
Правните последици на конкретната прехвърлителна сделка по
отношение на съсобствеността върху имота се изразяват в увеличение дела на
съсобственика М. Г. Х. до размера на 3/4 ид. части за сметка на дела на ищеца
С. А. С., който не притежава дял от допуснатия до делба имот и следва да бъде
изключен от делбата. Освен това, поради отпадането на качеството му на
съсобственик имотът не може да му бъде възложен по реда на чл.349, ал.1
ТПК и предявената от него възлаганелна претенция следва да се отхвърли
като неоснователна.
Относно възлагателната претенция на М. Г. Х. по чл.349, ал.2 ГПК:
Съдът намира тази възлагателната претенция за основателна. Имотът е
неподеляем и има жилищно предназначение.
Ищцата е придобила своята идеална част от него по наследство от майка
си ** Х. Г., а съсобствеността е възникнала единствено въз основа на
наследяване и няма смесен характер.
2
В решение №223/12.10.2012г. по гр.д.№235/2012г. на ВКС, ІІ г.о. е
прието, че хипотезата на смесена съсобственост обхваща случаите, при които
собствеността е разнородна и е възникнала на основание различни
юридически факти, но не и когато съсобствеността е възникнала на основание
придобиване в режим на СИО, прекратена със смъртта на единия съпруг, след
което един от наследниците прехвърля на друг от тях идеалните си части от
наследството. Налице е концентрация на правото на собственост в лицето на
един от наследниците, с което характерът на имота като наследствен не се е
променил. Обстоятелството, че делът на един от наследниците е по-голям
вследствие на разпоредителната сделка с друг наследник, чиито правни
последици са зачетени при допускане на делбата, не променя наследствения
характер на имота, тъй като в съсобствеността не участват трети лица, чужди
на наследството. В този смисъл е и решение №18/27.02.2013г. по гр.д.
№572/2012г. на ВКС, І г.о., както и решение № 148 от 7.04.2010 г. по гр. д. №
437/2009 г. на ВКС, I г. о.
На следващо място следва да се има предвид обстоятелството, че отв. М.
Г. Х. е живяла в процесния имот към момента на откриване на наследството.
Последното се установява от представената по делото справка за адресна
регистрация на ответника, от която е видно, че от 2002 г. е нейният настоящ
адрес е на адреса на имота и не е променян в последствие, а наследството на
общия наследодател ** Х. Г. е открито на 06.08.2019 г. Без значение е
обстоятелството, че съсобствеността е възникнала от откриването на две
наследства – това на общия наследодател и наследодателя на ответниците Ц.
Х. Х. и ** Х. Х.. Съгласно т.9 от ТР №1/2004г. на ВКС, когато съсобствеността
на неподеляем жилищен имот е възникнала в резултат на две или повече
открити наследства, то за възлагането по чл.349, ал.2 ГПК е достатъчно
претендиращият възлагането съделител да е живял в имота при откриване на
наследството, от което черпи права /в случая това е наследството на общия
наследодател ** Х. Г./.
Без значение е и това, че отв. М. Г. Х. периодично е пребивавала и в
чужбина, което е видно от представената справка от МВР, ГД „Гранична
полиция“. Изискването съделителят да е живял в имота към момента на
откриване на наследството не трябва да се тълкува стеснително. В решение
№110/25.05.2016г. по гр.д.№432/2016г. на ВКС, І г.о. е прието, че
пребиваването на съделител в чужбина не изключва извода, че такъв
съделител е живял в жилището, ако е установено че за времето, когато се е
завръщал в страната е живеел в същото жилище. Противното би означавало
неоснователно да се ограничи правото на български гражданин да получи
възлагане на имота на основание чл. 349, ал.2 ГПК.
За да е приложима нормата на чл.439, ал.2 ГПК е необходимо делбения
имот да е единствено жилище в страната за отв. М. Г. Х.. Последното се
установява от представената по делото справка от имотния регистър по
партидата на отв. М. Г. Х.. От същата е видно, че тя притежава поземлени
имоти в земеделска територия, които нямат жилищно предназначение, както и
3
1/4 ид. част от жилищен имот в гр. Самоков. Според дадените в т.7 на ТР
№1/2004г. указания следва да се има предвид дали съделителят притежава в
своя индивидуална собственост самостоятелен жилищен имот, т.е. имот който
да служи за задоволяване на жилищните му нужди и да може да бъде ползван
целогодишно като жилище. Притежаването на идеална част от друг жилищен
имот не е пречка да се извърши възлагането.
Налице са всички предпоставки по чл.439, ал.2 ГПК за поставяне на
жилищния имота в дял на отв. М. Г. Х., която следва да заплати на останалите
съсобственици парично уравнение за техните дялове в 6 – месечен срок от
влизане в сила на решението. Според заключението на ВЛ пазарната стойност
на възложения имот е 49580 лв. За уравнение на дяловете на съсобствениците
Ц. Х. Х. и Е. Х. Х., които са по 1/8 ид. част, всеки от тях следва да получи от
съсобственика М. Г. Х. по 6197.50 лв.
Относно разноските в производството.
На основание чл.355 ГПК и чл.8 от Тарифа за държавните такси, които
се събират от съдилищата по ГПК, всеки от съделителите, които участват във
втората фаза на делбата, следва да заплати по сметка на съда държавна такса
от 4% съобразно стойността на дела му, определена върху установената в
настоящото производство актуална пазарна стойност на поделеното
имущество.
Стойността на дела на ищцата М. Г. Х. е 37185 лв., върху който
държавната такса е в размер на 1487.40 лв. Всеки от съделителите Ц. Х. Х. и
Е. Х. Х., чиито дялове са на стойност 6197.50 лв., дължи държавна такса в
размер на 247.90 лв.
Разноските за адвокатско възнаграждение и за експертизи следва да
останат така, както са сторени, доколкото в делбеното производство всяка
страна е едновременно ищец и ответник.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОСТАВЯ В ДЯЛ на М. Г. Х. с ЕГН ********** от гр. Паза**, на
основание чл.349, ал.2 ГПК, допуснатия до делба недвижим имот,
представляващ: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор
55155.503.1351.1.17 по КККР на гр.Пазарджик, с площ от 40.54 кв.м.,
разположен на 6–ти етаж в многофамилна жилищна сграда с идентификатор
55155.503.1351.1, с предназначение на самостоятелния обект – жилище,
апартамент, с адрес: гр. Паза**, ведно с прилежащо избено помещение №1 с
площ 2.18 кв.м. и 1.0052 % идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж върху дворното място, представляващо поземлен имот с
4
идентификатор 55155.503.1351, при съседи на самостоятелния обект: на
същия етаж – 55155.503.1351.1.16 и 55155.503.1351.1.18, под обекта –
55155.503.1351.1.14, над обекта – 55155.503.1351.1.20 ПРИ УСЛОВИЕ, че в
шестмесечен срок от влизане на настоящето решение в сила заплати на всеки
от останалите съсобственици: Ц. Х. Х. с ЕГН ********** от гр. ** и Е. Х. Х. с
ЕГН ********** – малолетна, действаща чрез майка си М. Г. Г. и двете от
гр.С**, по 6197.50 лв. за уравнение на техните дялове, ведно със законната
лихва за забава от влизане в сила на решението до плащането.
ОСЪЖДА М. Г. Х. с ЕГН ********** от гр. Паза** да заплати в полза на
Районен съд-Пазарджик държавна такса в размер на 1487.40 лева.
ОСЪЖДА Ц. Х. Х. с ЕГН ********** от гр. ** да заплати в полза на
Районен съд-Пазарджик държавна такса в размер на 247.90 лева.
ОСЪЖДА Е. Х. Х. с ЕГН ********** – малолетна, действаща чрез
майка си М. Г. Г. и двете от гр. С** да заплати в полза на Районен съд-
Пазарджик държавна такса в размер на 247.90 лева.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд -
Пазарджик в 2-седмичен срок от неговото връчване на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
5