№ 86
гр. Плевен, 29.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на петнадесети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ
при участието на секретаря ЖЕНИ Н. СТОЙЧЕВА
като разгледа докладваното от СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ Търговско дело №
20244400900181 по описа за 2024 година
1. Твърдения от исковата молба :
В ИСКОВАТА МОЛБА ОТ Т. Н. Л.,ЕГН ********** от гр.Червен бряг,
ул.*** чрез Пълномощника му и съдебен адрес адвокат И. К. К. от Адвокатска
колегия Гр.Ловеч ,тел:***, с адрес: гр.Ловеч Ул.*** ПРОТИВ „БУЛСТРАД
ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕАД Ул.“Света София“ № 6 София 1301 се
твърди ,че Ищецът Т. Н. Л. с ЕГН ********** от гр.Червен бряг, ул.*** е
пострадал при ПТП ,настъпило на 03.04.2024г, около 18 25 часа в гр.Червен
бряг, на ул.*** пред ЖП Гарата. Твърди се ,че А. Е. Д. с ЕГН********** от
с.***, обл Плевен ул *** е управлявал лек автомобил марка *** с рег.№ *** с
валидно свидетелство за правоуправление. № *** категория В , свидетелство
за регистрация *** ,както и че Автомобилът е собственост на Д. М. Л. с ЕГН
********** от гр.Червен бряг, ул.***.
Твърди се ,че А. Д., посочен в констативния протокол за ПТП като участник
№1 в ПТП-то, предприемайки маневра обратен завой е станал причина да
се реализира ПТП с материални щети с Участник № 2. който е и
пострадало лице.Твърди се ,че Участник 1 в ПТП има застраховка именно в
ЗАД „Булстрад“ АД .Твърди се ,че за това ПТП му е съставен АУАН № gt
1272615.Сочи се също така ,че освен виновният водач в ПТП-то Участник №
1 - А. Е. Д., пострадал е и водачът на другото МПС - Т. Н. Л., Участник 2 в
ПТП ,който е управлявал лек автомобил *** с рег.№ ***, със свидетелство за
регистрация № *** и притежавал СУМПС *** ,категория В,Пояснява се ,че
Автомобилът е собственост на Т. Д. Т. от гр.Червен бряг ул.*** с ЕГН
**********,както и че Участник 2 в ПТП също има застраховка в ЗАД
„Булстрад“ АД.
По-нататък в исковата молба се сочи ,че Пострадалият Т. Н. Л. е посетил
личен лекар на 04.04.2024г. Обяснил, че претърпял ПТП, че му се вие свят,
1
има гадене, главоболие и силни болки в двете уши . Констатирани били
следните увреждания: Мозъчно сътресение и повърхностна травма на ухото.
Поради продължаващите болки в двете уши е бил насочен за преглед при
специалист УНГ. Настанен бил в болнично заведение „Д-р Параскев
Стоянов“ гр.Ловеч, където е престоял от 12.04. до 14.04.2024г Направени
са му били изследвания, от които се установява, че вследствие на ПТП-то
има лабиринтна дисфункция и „високотехнологична диагностика при ушно
носно-гърлени болести“/явно се има предвид,че такава е била извършена , а не
че това е проявна форма на причинената вреда/. От направените
измервания се установило намаление на слуха - 50% на двете уши.
Твърди се , че Т. Л. и към момента търпи много болки и страдания
вследствие на констатираното ПТП,които ищецът Оценява в размер на 50
000 /петдесет хиляди/ лева.-неимуществени вреди .
Пояснява се също така ,че съгласно изпратена молба до ответника през
м.юни 2024г са били изпълнени изискванията на чл.380 от КЗ с искане
Застрахователят да заплати обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди от описаното в молбата ПТП,но в законния тримесечен
срок, с ответника не са успели да се споразумеят .
Поради това се иска съдът да постанови решение с което да ОСЪДИ ЗАД
„Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД гр.София да заплати на ищеца 50
000 /петдесет хиляди/лева обезщетение за претърпените неимуществени вреди
- болки и страдания вследствие претърпяното ПТП на 03.04.2024г, а именно:
лабиринтна дисфункция и високотехнологична диагностика при ушно носно-
гърлени болести, намаление на слуха - 50% на двете уши, ведно със законната
лихва, считано от 01.06.2024 година до окончателното изплащане на
главницата ведно с направените съдебно- деловодни разноски.
2. Твърдения и възражения от писмения отговор :
Постъпил е писмен отговор от ЗЕАД “БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС
ГРУП“АД, гр. София, пл. “Позитано” № 5, ЕИК:***, представлявано от
изпълнителните директори Н. Ч. и И. Г., чрез Н. Н. – юрисконсулт.
С него е заявено ,че се Оспорва иска срещу Дружеството изцяло - както по
основание, така и по размер.
Посочени са изрично Обстоятелства, които ответникът не оспорва:
- Не оспорва наличието на валидно сключен договор за застраховка
BG/03/123002260417 „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по
отношение на отговорността на водачите и ползвателите на лек автомобил
„***, модел „***" с регистрационен номер ***.
- Не оспорва обстоятелството, че пред ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс
Груп” е заявена претенция за изплащане на застрахователно обезщетение от
страна на ищеца Т. Н. Л. с ЕГН **********,като и че на основание чл. 106
ал.З от КЗ Застрахователят и ответник е изискал доказателства, както от
адвоката на ищеца, така и служебно, но същите не са били представени пред
Дружеството.
Изразено е становище ,че Искът не е доказан по основание.
2
Сочи се ,че Към исковата молба е приложен единствено като свидетелстващ
документ копие от заверен препис от Констативен протокол за ПТП №2/2024г.
с пострадали лица 374р - 4349 /090424 от РУ на МВР Червен бряг за събитие,
което е настъпило на 03.04.2024г., съставен от лице, което вероятно не е било
на мястото на ПТП и не е имало възможност лично да възприеме
обстоятелствата, пряко свързани с причините за настъпване на ПТП,
механизма и мястото на самото ПТП, поведението на участниците в ПТП, а
оттук и наличие на вина за настъпването на ПТП от всеки един от
участниците.
Във връзка с изложеното се оспорва приложения в копие като
доказателство Констативен протокол за ПТП, същият е съставен въз основа на
заявителски материал от частно лице, вероятно участник в ПТП, имащ
интерес от заявеното, т.е. съдържанието на Констативния протокол
формално се явява частен документ, който се оспорва.
Отделно от това, Съгласно Наредба за условията и реда за взаимодействие
между контролните органи на Министерство на вътрешните работи при
настъпване на застрахователни събития, свързани с моторните превозни
средства при ПТП с убит или ранен човек се съставя констативен протокол за
ПТП от органите на полицията, посетили местопроизшествието. В него се
отразяват формални обстоятелства, като имената на участниците в ПТП,
обстоятелствата, при които е настъпило ПТП, резултатите от задължителната
проверка за алкохол на водача ; данни за пострадалите лица. Този констативен
протокол е административен акт, с който се удостоверява факт с правно
значение и по никакъв начин не се доказва вина или виновно поведение или
нарушение на правилата за движение по пътищата, а още по-малко и доказано
нарушение на правилата за движение по пътищата.
В тази връзка изцяло се оспорва твърдението и еднозначния извод
направен от процесуалния представител на Ищеца в исковата молба, че
вина за ПТП има водачът А. Е. Д. ЕГН **********. Отделно от това се сочи
,че като пострадало лице Констативен протокол за ПТП 2/2024г. с пострадали
лица 374Р - 4349 /090424 от РУ на МВР Червен бряг за събитие, което е
настъпило на 03.04.2024г. в протокола е записан единствено сочения за
виновен водач А. Е. Д. с ЕГН **********/.
Оспорва се наличието на предпоставки за ангажиране на отговорността на
застрахователя в лицето на ЗЕАД "Булстрад Виена Иншурънс Груп”. Твърди
се , че в случая липсват данни за наличие на виновно и противоправно
поведение на застрахования водач на автомобил „***, модел „***" с
регистрационен номер ***. В исковата молба се съдържа твърдението, че на
03.04.2024г. около 18:25 часа в гр. Червен бряг на ул. *** пред ЖП Гарата
водачът на лек автомобил А. Е. Д. ЕГН ********** предприемайки маневра
обратен завой е станал причина да се реализира ПТП с материални щети с
Ищеца Т. Н. Л. ЕГН **********.
Поддържа се , че доказването на противоправността на действията на
водача Д. е от съществено значение за установяване на обстоятелството дали
едно събитие има характеристиката на деликт, като се твърди, че към момента
3
липсват доказателства поведението на водача на застрахования автомобил да
може да се определи като противоправно.
Оспорва се заявения в исковата молба механизъм на настъпване на
ПТП, в това число и твърдението, че застрахованият автомобил „***,
модел „***“ с регистрационен номер *** е причинил ПТП-то. Счита се ,че
Към исковата молба няма приложени доказателства, къде са се намирали
двете МПС-ата на пътното платно, кое МПС в кое платно се е намирало, каква
е била пътната маркировка, има ли наличие на светофар, наличие на пътни
знаци и какви са те, каква е била скоростта на движение на МПС- тата,
навлизали ли са водачите в насрещното за тях платно за движение. Липсата на
противоправност в действията на застрахованото лице обуславя невъзможност
за ангажиране на неговата отговорност, което от своя страна води до
неоснователност и на иска за ангажиране на отговорността на застрахователя.
Сочи се също така ,че След предявяване на доброволната претенция от
страна Т. Н. Л., от страна на застрахователя с оглед изясняване на
обстоятелствата, свързани с настъпилото произшествие са били изискани ,но
непредставени от процесуалния представител на Ищеца служебна бележка за
влязло в сила Наказателно постановление ,издадено на водача на „***, модел
„***“ с регистрационен номер ***, като виновен за пътно-транспортно
произшествие.Акцентира се върху това ,че тези документи не са представени
и пред съда, като се иска допускането на експертиза, която да работи само по
данни от Констативен протокол за ПТП, изразяващ се в съдържание от една
страница без да са посочени увреждания по МПС и механизъм на ПТП.
Счита се , че от представените писмени доказателства с исковата молба не се
разкриват в достатъчна степен обстоятелствата, при които е настъпило пътно-
транспортното произшествие и действията на участниците в него. Оспорва се
изобщо настъпването на ПТП, както и механизма на евентуалното му
настъпване.
Оспорва се вида и характера на уврежданията във връзка с ПТП, както
и причинно - следствената връзка между деликта и претърпените вреди.
В обстоятелствената част на исковата молба не става ясно какви са
реалните увреждания на Ищеца, как е протекло лечението му и дали
същите са в пряка и непосредствена връзка с процесното ПТП. След
предявяване на доброволната претенция от страна Т. Н. Л. ответникът сочи ,че
е изискал информация от РЗОК- Ловеч,с техен изх. No. 709/ 02.08.2024 г. по
образуваната претенция №471023242405093 за предоставяне на информация
кога и за какви заболявания и/или дейности заплатени от РЗОК е провеждано
лечение на Т. Н. Л. ЕГН ********** за периода от 01.01.2020 г. до датата на
писмото 02.08.2024 г. ,както и че от отговора, изпратен от РЗОК Ловеч с вх.
№. 2244/13.08.2024 г. съдържащ справки за извършените прегледи на Т. Н. Л.
ЕГН **********, справка за извършените МДД и справка за пролежаванията в
болница за периода е видно, че Ищеца на дата 10.07.2023 г. е бил на вид
преглед - консултация с МКБ и име на диагноза R 55 „Припадък (синкоп) и
колапс в АИПСМП по нервни болести д-р И. П. на 17.08.2023 г. , на
консултация при личен лекар с МКБ и име на диагноза R55 / Припадък
(синкоп) и колапс. В периода 18.08.2023 - 22.08.2023 г. е имал пролежаване в
4
УМБАЛ Д-р Георги Странски ЕАД гр. Плевен с име на клинична пътека
Диагностика и лечение на епилепсия и епилептични пристъпи при лица
над 18 г. и диагноза ***.
Оспорва се наличието на причинно-следствена връзка между твърдението и
посоченото в исковата молба от страна на Ищеца за „лабиринтна
ДИСФУНКЦИЯ“ и „намаление на слуха -50 % и на двете уши“ увреждания да
са вследствие от настъпилото пътнотранспортно произшествие на 03.04.2024
г.
Оспорва се вида и характера на уврежданията във връзка с ПТП, както и
причинно - следствената връзка между деликта и претърпените
неимуществени вреди, тъй като с исковата молба не са представени
доказателства в тази насока. Нещо повече, за първи път е посетен лекар във
връзка със заявените травми на 04.04.2024 г. - на следващия ден след датата, за
която се твърди, че е настъпило ПТП, като Ищеца се е самонасочил, като сам е
посочил, че е вследствие на ПТП.
Оспорват се също така твърденията, че в следствие на процесното
пътнотранспортно произшествие са нанесени на ищеца твърдените
увреждания, както и че същите са настъпили именно на 03.04.2024 г. Твърди
се , че получените уреждания „лабиринтна дисфункция“ и намаляване на
слуха и на двете уши с 50 % не е в резултат на травма от настъпилото ПТП на
дата 03.04.2024 г., а са в резултат от предхождащи и развиващи се във времето
заболявания и състояния на Т. Л..
Алтернативно се счита ,че съществува реална и обективна
възможност Ищецът Т. Н. Л. сам да е създал предпоставки и да се е
поставил в опасност с поведението си, като в значителна степен да е
допринесъл и за случилото се. Счита се , че същият не е бил с поставен
предпазен обезопасителен колан в разрез със задълженията, установени в
ЗДВП. Твърди се , че при настъпване на ПТП е получил травматични
увреждания в резултат на свободното придвижване в салона на купето на
автомобила и сблъсъка с части от него. Предпоставките за носене на деликтна
отговорност по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД трябва да бъдат доказани пред гражданския
съд с доказателства и доказателствени средства, събрани в хода на делото по
иска на увреденото лице , съобразно принципите на непосредственост и
равенство на страните.Поради това се счита ,че Съгласно чл. 51 . ал. 2 от ЗЗД
за задълженията и договорите, ако увреденият е допринесъл за настъпването
на вредите, обезщетението следва да се намали.
Прави се възражение за прекомерност на претендираното обезщетение
за причинени неимуществени вреди, тъй като същото не съобразено с
критерия за „справедливост". Твърди се ,че Към исковата молба не са
предоставени, каквито и да е доказателства за търпени болки и страдания в
причинно следствена връзка с твърдените увреждания, за техния интензитет и
продължителност, а само са оценени.
Оспорва се също така съдържащото се в исковата претенция искане за
присъждане на законна лихва от посочената в исковата молба дата, като
следва да се има предвид разпоредбата на чл. 497 от Кодекс за застраховането.
5
Оспорва се също така исковата претенция за заплащане на законна лихва като
същата е акцесорна спрямо главния иск и поради неоснователността й следва
да бъде отхвърлен иска и в тази му част.
3. Не е постъпила допълнителна искова молба ,респ. не е подаден и
допълнителен писмен отговор .
4. Процесуални действия на съда,насочени към изясняване на спора :
Съдът е счел ,че всички представени с исковата молба документи,така и
представените от ответника документи следва да бъдат приети като писмени
доказателства по делото ,тъй като имат отношение към спорните въпроси
.Приел ,също така ,че следва също така да бъдат уважени и всички заявени от
двете страни по делото доказателствени искания ,които са допустими и
относими към предмета на делото. Приел ,че има основание да бъде назначена
КОМПЛЕКСНА автотехническа и съдебно медицинска експертиза
,доколкото част от въпросите , поставени от ответника действително изискват
съвместна работа на двете вещи лица и общи изводи по поставените въпроси.
Що се отнася до възражението на ответника ,че искането за разпит на
свидетели ,направено от ищеца не отговоряло на изискванията на чл. 156, ал.2
от ГПК ,съдът е счел ,че това възражение е неоснователно ,тъй като ищецът
изрично е посочил за кои факти и обстоятелства иска разпита на свидетелите /
фактите от исковата молба ,които безспорно подлежат на доказване именно от
ищеца и върху него е доказателствената тежест за тях /, а освен това
свидетелите се искат при довеждане от ищеца ,в какъвто случай не е
необходимо предварително да се сочат нито техните имена ,нито адресите им
,което е необходимо само в случай ,че се иска тяхното допускане чрез
ПРИЗОВАВАНЕ ,какъвто не е настоящият случай.
Съдът също така е изискал по настоящето производство от РУ на МВР гр.
Червен бряг изготвените материали във връзка с Констативен протокол за
ПТП с пострадали лица от посетеното на ПТП на дата 03.04.2024 г. в гр.
Червен бряг, бул. *** пред ЖП гара, в цялост - документи - опис, и снимки,
фотоалбум ,както и информация има ли влязло в сила наказателно
постановление издадено на водача на МПС „***“ с per.No.*** А. Е. Д., като
виновен за пътно-транспортно нарушение на дата 03.04.2024 г.
Постановил ДА СЕ ИЗДАДЕ съдебно удостоверение на ответника въз
основа на което да се снабди с информация от НЗОК - РЗОК Плевен, РЗОК -
Ловеч, относно заплатените прегледи, хоспитализации, извършените
медицински дейности, изписаните лекарствени средства за периода от
01.01.2015 г. до настоящият момент, касаещи Ищеца на Т. Н. Л. с ЕГН
**********,както и да ДА СЕ ИЗДАДЕ на ответника съдебно удостоверение
въз основа на което да се снабди с информация от УМБАЛ „Д-р Георги
Странски“ ЕАД за водещата диагноза, проведеното лечение, изследвания и
епикриза на лицето на Т. Н. Л. с ЕГН ********** във връзка с пролежаването
му в болницата за периода 18.08.2023 - 22.08.2023 г. с по клинична пътека
„***, „***“.
С доклада си по делото съдът е посочил Обстоятелствата по чл. 146,
ал.1 т. 3 и т. 4 от ГПК- тези ,които Ответникът признава и не се нуждаят от
6
друго доказване :
-наличието на валидно сключен договор за застраховка BG/03/123002260417
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите по отношение на
отговорността на водачите и ползвателите на лек автомобил „***, модел „***"
с регистрационен номер *** ,който е действал за процесния период .
-Не се оспорва обстоятелството, че пред ЗЕАД „Булстрад Виена
ИншурънсГруп” е била заявена претенция за изплащане на застрахователно
обезщетение от страна на ищеца Т. Н. Л. с ЕГН **********,като и че на
основание чл. 106 ал.З от КЗ Застрахователят и ответник е изисквал както от
адвоката на ищеца, така и служебно доказателства за претърпяната вреда.
Съдът е извършил и разпределение на доказателствената тежест между
страните по делото съгласно нормата на чл. 146, ал.1 т. 5 от ГПК :
Върху ищеца е доказателствената тежест да установи и докаже пред съда
Обстоятелствата ,които обосновават ангажирането отговорността на
застрахователя, а именно :
1.за механизма на осъществяване на процесното ПТП и за противоправното
поведение на водача на лек автомобил *** с рег.№ *** -А. Е. Д. , което да е
причинило неговото настъпване.
2. че има причинно - следствена връзка между описаното в исковата молба
ПТП и претърпените от ищеца телесни увреждания и свързаните с тях болки
и страдания .
3. за вида ,обема ,продължителността и интензитета на търпените от ищeца
болки и страдания.
Ответникът пък е следвало да докаже възраженията си за наличието на
обстоятелства ,които изключват или намаляват отговорността на водача на
лек автомобил *** с рег.№ *** -А. Е. Д. , които твърди в писмения си отговор
, в т.ч. и възраженията си за съпричиняването на вредите от самия
пострадал при ПТП - Т. Л. , който да е бил без обезопасителен колан, което
да е допринесло за настъпване на вредите от процесното ПТП,както и да
докаже твърдението си ,че са били налице предшестващи заболявания на Т.
Л.,които да са свързани с получените от него телесни увреждания,посочени в
ИМ.
5.Съображения на съда по съществото на спора :
В случая няма спор между страните ,че не е било образувано досъдебно
производство ,както и че не се е развило съдебно производство по наказателно
общ характер дело,присъдата по което да бъде съобразявана от настоящия
граждански съд на осн. чл. 300 от ГПК.При това положение настоящият съд
следва напълно самостоятелно да направи извод за това дали е извършено
деянието от което се твърди ,че са произтекли вредите , относно неговата
противоправност и за виновността на дееца .
За да направи извод по тези въпроси ,Плевенски окръжен съд съобрази
следните доказателства в тяхната съвкупност :
На първо място ,съдът взе предвид съставения Констативен протокол за
ПТП с пострадали лица № 2 / 2024г./ на л. 77 от делото / в който са отразени
7
участниците в процесното ПТП на 03.04.2024г. ,посочено е пострадало лице-
А. Е. Д. и в раздел „ обстоятелства и причини за ПТП „ е посочено – участник
№ 1 / лек автомобил „*** „/предприемайки маневра обратен завой реализира
ПТП с участник № 2 /лек автомобил ***,който е управляван от Т. Н. Л. /. Този
протокол е съставен на осн. чл. 125а ,ал.1 във вр. с чл. 125 ,т.1 от ЗДП във вр.
с чл. 2,ал.1 т.1 от Наредба № Із-41 от 12.01.2009г. за документите и реда за
съставянето им при ПТП и реда за информиране между МВР ,комисията за
финансов надзор и Гаранционния фонд и поради това представлява
официален документ по смисъла на чл. 179, ал.1 от ГПК ,тъй като е съставен
от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред и
съставлява доказателство за извършените от него и пред него действия.
Същият ,действително сам по себе си няма обвързваща съда и страните
материална доказателствена сила относно точния механизъм на възникване и
развитие на самото ПТП,доколкото Съставителят на въпросния констативен
протокол не е бил пряк очевидец на механизма на причиняване на ПТП , а е
посетил мястото на произшествието след това и е възприел пряко
фактическата обстановка на местопроизшествието след приключване на
ПТП. Затова ,въпросният констативен протокол следва да се обсъжда само
заедно с другите събрани по делото доказателства ,тъй като няма
самостоятелна доказателствена сила по отношение протичането на самото
ПТП.
Той следва да се интерпретира заедно с другите писмени доказателства по
делото :акт № 1272615 за установяване на административно нарушение ,
както и с издаденото въз основа на него наказателно постановление № 24-
0374-000258/ 23.04.2024г.на ОДМВР,РУ-Червен бряг , заедно с приложените
снимки от местопроизшествието ,които бяха изискани от ПлОС от РУ-Червен
бряг , а така също и с комплексната САТЕ и СМЕ ,която е взела предвид
тези писмени доказателства , както и заедно със свидетелските показания на
разпитаните по делото свидетели- водача на л.а. „***“ с per.No.*** -А. Е. Д.,и
свидетелят Л. В. ,който е посетил местопроизшествието .
Според съда въпросните доказателства подкрепят изложения в
исковата молба и отразен , и в констативния протокол механизъм на
ПТП и извода в него за нарушаване правилата за движение от страна на
водача на лекия автомобил марка „***“ с per.No *** -А. Е. Д. ,т.е. те дават
основание да се направи извод за наличие на виновно и противоправно
поведение на водача на този лек автомобил.
Самият А. Д. не е оспорвал нито акта за установяване на административно
нарушение и го е подписал без възражения , нито е оспорвал издаденото въз
основа на него наказателно постановление с което му е наложено наказание
глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл. 179, ал.2 вр. с чл 179, ал.1 т. 5 от
ЗДвП за това ,че предприемайки маневра ,създава опасност за участниците в
движението ,без да се съобразява с тях и причинява ПТП с което виновно е
нарушил чл. 25, ал.1 от ЗДвП и това Постановление е влязло в сила .
В същия смисъл съдът възприема и извода на САТЕ / на л. 160 от делото –
стр. 21 от експертизата ,където се сочи ,че „ от друга страна водача на лекия
8
автомобил марка „***“ с per.No *** -А. Е. Д. ,е реализирал ускорително
движение в дъга на ляв завой от състояние на покой / завиване в обратна
посока / към момента в който челната част на л.а „*** „ се е намирала на
разстояние 74,67 м. от мястото на удара ,както и че водачът на този
автомобил е имал техническа възможност ,чрез огледалата за обратно
виждане да възприеме местонахождението ,посоката и направлението на
„*** „ ,да го пропусне , а след това да реализира ускорително движение в
избраната посока ,с което да предотврати ПТП.“Така ,че за съда от
съвкупната преценка на посочените дотук доказателства се налага
категоричен извод за наличие на виновно и противоправно поведение на
водача на лекия автомобил марка „***“ с per.No *** -А. Е. Д.,който е
започнал и извършил маневрата обратен завой без да се убеди преди това
,че по този начин не създава опасност за другите участници в движението
и че е могъл да пропусне движещият са направо л.а „*** „ и едва след
това да предприеме планираната маневра.
Заедно с това , обаче , от преценката на същите доказателства в т.ч. и САТЕ
се изяснява ,че е налице и съпричинаващо ПТП поведение и на ищеца - Т.
Н. Л., Участник 2 в ПТП ,който е управлявал лекия автомобил *** с рег.№
***. Експертизата сочи ,че „водача на автомобил *** с per. № *** към
момента, в който водача на *** с per. № *** осъществява постъпателно
ротационно движение в дъга на ляв завой от състояние на покой при
своевременно спиране при реалната скорост на движение с максимална
ефективност е имал възможността да спре до мястото на удара, за да
предотвроти ПТП.Съобразно приложената справка за налична вертикална
маркировка на ул. "*** " на разстояние 50 м преди и 50 м след ж.п. гара Ч.
бряг съществува наличие на знак В 26, регулиращ скоростта на движение на
МПС до 20 км/час. Предвид тези обстоятелства от техническа гледна точка,
водача на процесния автомобил *** с per. № *** се е движил със скорост
59,49 км./ч., която е по- висока от максимално разрешената за движение
в населено место,а от друга страна е значително по-висока от наличната
вертикална маркировка пред ж.п. гара Ч. Бряг, ограничаваща скоростта
на движение на МПС до 20 км/час.
В т.см. очевидно е налице виновно и противоправно поведение и на
ищеца Т. Л.,което намира израз в движението му със скорост ,която
надвишава значително максимално разрешената в този участък на пътя ,
което пък го е поставило в невъзможност да реагира адекватно и да спре
навреме преди да настъпи ПТП , с оглед на възникналата опасност на
пътя поради предприетата от водача на л.а. „***“ с per.No.***
неосигурена маневра обратен завой.
В т.см. причините за възникване на процесното ПТП са комплексни , както
се сочи в експертизата и се намират в причинна връзка с поведението и
на двамата водачи ,като според съда те двамата в еднаква степен са могли
да предотвратят настъпването на ПТП, на и двамата в еднаква степен са
станали причина за неговото настъпване.
В т.см. според съда има основание за намаляване размера на
обезщетението за неимуществени вреди ,дължима на ищеца ,поради
9
негово съпричиняващо процесното ПТП поведение ,което съдът
оценява на 50 % ,т.е. в равна степен с виновното поведение на
административно наказания водач А. Д..
Друга форма на съпричиняване на вредите от страна на пострадалия
водач Т. Л. намира израз в обстоятелството ,че същият е управлявал лекия
автомобил *** без поставен обезопасителен колан ,което е допринесло за
причиняване на получените от него телесни увреждания. Извода ,че това е
било така се налага при обсъждане заключението на комплексната САТЕ И
СМЕ,която сочи ,че „ в процеса на движение на тялото напред е технически
възможно части от тялото да достигнат елементи от купето / крайници / , а
при ,непоставен колан е технически възможно горна част от торса и
главата да достигне до волана…“ Като се има предвид че удара в областта
на главата се съпровожда и с получено натъртване на гръдния кош с
кръвонасядане и болезненост в областта на 7-мо и 8-мо десни ребра ,то се
налага извод ,че е по –вероятно Т. Л. да е пътувал без поставен
обезопасителен колан и че тези травми са получени от него поради удар
върху кормилния кръг на волана ,който не би се осъществил ако
пострадалият беше с поставен обезопасителен колан. Поради тези
съображения ,съдът намира , че има основание да се приеме допълнително
съпричиняване на претърпените от пострадалия Т. Л. вреди ,което съдът
оценява в размер на още 30 процента или общо съпричиняването на
вредите от страна на пострадалия е в размер на 80 % .Поради това съдът
приема ,че следва размерът на обезщетението ,което ще бъде определено за
претърпените от пострадалия в резултата на това ПТП вреди следва да бъде
намален с 80 % .
Що се отнася до това дали действително са причинени на Т. Л. посочените в
исковата молба увреждания и дали те се намират в причинна връзка с
процесното ПТП,съдът намира,че тази доказателствена тежест е изнесена
успешно от ищеца чрез представената от него в хода на делото медицинска
документация , която в достатъчна степен потвърждава получената от
пострадалия лабиринтна дисфункция ,както и намаление на слуха на
двете уши с до 50 % ,която съдът прецени заедно със събраните
свидетелски показания на разпитания свидетел К. Б. .
Този свидетел установява ,че пострадалият му се обадил на следващия ден ,
че е претърпял катастрофа и че като го е посетил в дома му , пострадалият се е
оплакал от болки в главата ,поради това че си е ударил главата във волан на
автомобила ,както и впоследствие пострадалият е споделил със свидетеля ,че е
лежал в болницата в гр.Ловеч и че има някакъв проблем със слуха ,както и че
е повръщал и имал болки в ушите. Свидетелят твърди ,че тези проблеми със
слуха продължават и до ден –днешен.
Относно лабиринтната дисфункция ,съдът взе предвид, че тя е посочена /
установена / е от ОПЛ/ общопрактикуващ лекар / на 09.04.24 г.,и че макар да
не е потвърдена от консултацията на специалист по УНГ на същата дата/както
сочи В.л. от СМЕ/, то тя е посочена като окончателна диагноза на
хоспитализацията на Т. Л. в УНГ отделение от 12 до 14.04.24 г. в МБАЛ
„Проф. д-р Параскев Стоянов“ гр. Ловеч. Макар да липсват данни за
10
консултации от специалист по УНГ (проследяване, амбулаторно лечение) след
дехоспитализацията на 14.04.2024г.,тя фигурира като сходна диагноза (Н81.8
Други нарушения на вестибуларната функция) в два други консултативни
прегледа от ОПЛ след дехоспитализацията (извършени съответно на 24.06.24
г. и 08.07.24 г . , което потвърждава свидетелските показания на Б. ,че
състоянието на Т. Л. е било влошено и той е имал подобни оплаквания месеци
след ПТП.
Относно твърдяното в исковата молба намаление на слуха 50% на двете
уши ,то намалението на слуха е установено при консултативен преглед от
УНГ специалист,извършен на 09.04.24 г.,при което е поставена диагноза
„Н90.0 Двустранна кондуктивна (проводна) загуба на слуха“.В периода на
хоспитализация в УНГ отделение (12-14.04.24 г.) също така е установено
двустранно, невросензорно намаление на слуха. В медицинските документи
няма точно посочен процент на намаление на слуха,но от приложения фиш за
тонална аудиометрия (на 12.04.24 г.) е видно невросензорно намаление на
слуха на двете уши за високите честоти (8 kHz) до 55%.И в т.сл.
липсват данни за консултации от специалист по УНГ и от ОПЛ (проследяване,
амбулаторно лечение) след дехоспитализацията по повод установеното
намаление на слуха .Същото е описано в документите от престоя на ищеца в
МБАЛ „Проф. д-р Параскев Стоянов“ гр. Ловеч.
Според СМЕ „ в конкретния случай, по наличните данни следва да се
приеме, че клиничните прояви на двустранното увреждането на вътрешното
ухо са се свеждали до:
■ по отношение на вестибуларната функция - повишена чувствителност
на лабиринта;
■ по отношение на слуха - намалена чувствителност на слуховия
рецептор (Кортиевия орган)
Вярно е в т.вр. ,че вещото лице сочи , че по наличните данни не е
възможно да се конкретизират причината и същността на увреждането, тъй
като Поставената диагноза се базирала само на установени клинични прояви
— субективни оплаквания, положителни координационни проби, данни от
аудиометрията),но така или иначе е налице медицинска документация от
извършените прегледи и изследвания на пострадалия Т. Л. ,които
обосновават именно посочената в тях диагноза ,която не се опровергава
от други медицински документи и от други клинични изследвания на
пострадалия . Поради това съдът приема ,че е установено ,че пострадалият е
претърпял лабиринтната дисфункция , представляваща повишена
чувствителност на лабиринта, а по отношение на слуха - намалена
чувствителност на слуховия рецептор (Кортиевия орган),което се проявава и
за двете уши като невросензорно намаление на слуха на двете уши за
високите честоти (8 kHz) до 55%.
По отношение продължителността на тези страдания ,съдът като съобрази
свидетелските показания на К. Б. ,който сочи ,че пострадалият и до ден
днешен-13.05.2025г./ когато са депозирани показанията на свидетеля / иска да
му се говори с по-висок тон ,тъй като не чува добре ,намира ,че тези страдания
11
продължават повече от година –от датата на ПТП- 03.04.2024г. и до
13.05.2025г. ,което е значително време .
Заедно с това , обаче ,по делото не са представени нови и актуални
медицински документи от които да може да се направи извод ,че тези
увреждания продължават да са налице в същата степен и към момента на
приключване на съдебното дирене. СМЕ също така сочи ,че по наличните
данни не е възможно да се конкретизира продължителността на клиничните
прояви ,както и актуалното състояние на вътрешното ухо ,както и че липсват
данни за провеждано лечение и за специализирани консултации за уточняване
същността и причината на увреждането на вътрешното ухо след
дехоспитализацията.В експертизата няма направена и прогноза относно
развитието на горните увреждания и дали техният ход е обратим . При това
положение ,съдът намира, че към момента на приключване на съдебното
дирене тези оплаквания на пострадалия вече не са налице.
Заедно с това съдът намира ,че не се събраха доказателства в подкрепа на
възражението ,направено от ответника по делото ,че лабиринтната
дисфункция и двустранното намаляване на слуха на пострадалия Т. Л. се
дължат на други негови предхождащи ПТП заболявания. Макар да са
констатирани други , предходни заболявания на ищеца ,то посочената в
медицинските документи диагноза лабиринтната дисфункция и двустранното
намаляване на слуха с до 50% се появява за пръв път едва и непосредствено
след процесното ПТП, а не е била констатирана преди него.
Като взе предвид констатираните увреждания , тяхната интензивност и
продължителността им/ около година / , съдът намира ,че обезщетение в
размер на 15 000 лв. е адекватно на претърпените болки и страдания поради
посочените по-горе увреждания.
Като се съобрази ,обаче , изложеното по-горе относно високата степен на
съпричиняване на вредите от самия пострадал/ 80 % / , то се налага
редуциране на горния размер на обезщетението с тези 80% ,което се равнява
на 12 000 лв. ,които следва да бъдат приспаднати , в резултат на което се
получава дължимо обезщетение в размер на 3 000 лв. Именно до този размер
следва да бъде уважен предявения иск ,като за разликата до претендираните
50 000лв. искът следва да бъде отхвърлен като недоказан и неоснователен.
Върху тази сума , ответното дружество дължи и законната лихва за забавено
плащане на застрахователното обезщетение ,считано от 02.08.2024г.,когато
има писмени доказателства ,че е постъпила в ответното дружество
извънсъдебната претенция на пострадалия по смисъла на чл. 380 от КЗ-
посочена като вх.№ 2154/ 02.08.2024г. и се дължи до окончателното
изплащане на обезщетението. Именно в т.см. е уточнена и претенцията за
законната лихва с допълнителна писмена молба от пълномощника на ищеца
,вложена на л 23 от делото на ПлОС.
С оглед този изход на делото ,следва ответното дружество да бъде осъдено
да заплати в полза на Плевенски окръжен съд д.т. върху уважения размер на
иска – 120 лв. ,както и да заплати сумата 36 лв.,представляващи част от
направените от ПлОС разноски за КСМАТЕ,съразмерно с уважената част на
12
иска.
Ответникът също така следва на осн. чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата
да бъде осъден да заплати в полза на адв. И. К. К. от Адвокатска колегия
Гр.Ловеч ,тел:***, с адрес: гр.Ловеч Ул.*** адвокатско възнаграждение в
размер на 600лв. за оказаната на ищеца безплатна правна помощ,което съдът
определи съгласно чл. 7, ал. 2 т. 2 от Наредбата за възнаграждения за
адвокатска работа .
Ищецът пък ,на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК следва да заплати на ответника
част от направените от последния деловодни разноски, съразмерно с
отхвърлената част на иска му . Общият размер на тези разноски според
представения списък по чл. 80 от ГПК / в т.ч. и юрк. възнаграждение в размер
на 150 лв. / е 1820лв. , а съответната им част съобразно отхвърлената част на
иска ,се равнява на 1710,80лв.
Поради изложеното , Плевенски окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на осн. чл. 432,ал.1 от КЗ „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС
ГРУП“ ЕАД ,гр.София ,пл. „Позитано“ №5 , ЕИК-*** да заплати на Т. Н. Л. с
ЕГН ********** от гр.Червен бряг, ул.*** сумата 3000/три хиляди лева / лв.
,представляваща обезщетение за причинените му болки и страдания
,изпитвани поради причинената му лабиринтна дисфункция ,както и
намаление на слуха на двете уши с до 50 % в резултат на ПТП от 03.04.2024г.,
причинено по вина на А. Е. Д. с ЕГН********** от с.***, обл Плевен ул *** –
водач на лекия автомобил марка *** с рег.№ *** , чиято „гражданска
отговорност“ е била застрахована при ответното дружество, ведно със
законната лихва върху тази сума ,считано от 02.08.2024г. до окончателното
изплащане на обезщетението,като ЗА РАЗЛИКАТА до претендираните
50 000лв./петдесет хиляди лева /, ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН .
ОСЪЖДА „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕАД гр.София
,пл.“Позитано“ №5 , ЕИК-*** да заплати по сметка на Плевенски окръжен
съд д.т. върху уважения размер на иска – 120 лв. ,както и да заплати сумата
36 лв.,представляващи част от направените от ПлОС разноски за
КСМАТЕ,съразмерно с уважената част на иска.
ОСЪЖДА „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕАД гр.София
,пл.“Позитано“ №5 , ЕИК-*** да заплати на осн. чл. 38, ал.2 от Закона за
адвокатурата в полза на адв. И. К. К. от Адвокатска колегия Гр.Ловеч
,тел:***, с адрес: гр.Ловеч Ул.*** , адвокатско възнаграждение в размер на
600лв. за оказаната на ищеца безплатна правна помощ,което съдът определи
съгласно чл. 7, ал. 2 т. 2 от Наредбата за възнаграждения за адвокатска работа .
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд-Велико Търново в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Плевен: _______________________
13
14