№ 757
гр. Бургас, 13.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря Ж.З. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
Административно наказателно дело № 20252120202402 по описа за 2025
година
Производството е образувано по повод жалба на И. М. И., ЕГН ********** чрез адв. З.
Н. от АК Бургас против Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система, серия К № 8471217 на ОД МВР Бургас, с
който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 3 от Закон за движение по
пътищата /ЗДвП/ на И. М. И. ЕГН ********** е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 200 лева за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
В депозираната до съда жалба моли за отмяна на електронния фиш като не било
посочено пред кого се обжалва, не бил ясен издател, дата на издаване, не било ясно дали
техническото средство е преминало технически преглед, протокола по чл. 10, ал. 1 от
Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. не бил изготвен съгласно изискванията, не било ясно и
дали служебният автомобил е бил в движение, била налице неяснота и при приемането на
нарушението като извършено в условията на повторност. Не бил отчетен и километров
толеранс. Моли за отмяна на ЕФ. Претендира разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Депозирано е
писмено становище, с което се поддържа жалбата.
За Административнонаказващия орган, редовно призован, не се явява представител.
Депозирано е писмено становище за неоснователност на жалбата и прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
ЕФ е връчен на 27.06.2025г. и жалбата е депозирана в предвидения четиринадесет
дневен срок, от легитимирана страна.
На жалбоподателя И. М. И. е издаден Електронен фиш за налагане на административно
наказание „глоба” за това, че на 13.06.2023 г. в 11:40 ч. в гр. Бургас, бул. „***“ зад *** на
ж.к. „***“, при максимално разрешена скорост за движение в населено място до 50 км/ч.
при отчетен толеранс от -3 % на измерената скорост с МПС „***“ лек автомобил с рег. №
*** е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство № АТСС ARH CAM S1 № 120сс68 - разрешена скорост 50 км./ч, установена
1
скорост 74км./ч и превишена скорост 24км./ч. Посочено е, че ЕФ се издава в условията на
повторност в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ К/5371356, който влязъл в сила на
19.05.2023г.
На жалбоподателя с обжалвания ЕФ е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 200 лева на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 3 ЗДвП за
нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Първоначално ЕФ бил издаден на собственика на МПС М. И. М., който съгласно
декларация от 11.12.2023г. посочил, че на 13.06.2023г. в 11:40 часа МПС се е управлявало от
И. М. И. като е представено копие от СУМПС.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото доказателства, които не си противоречат.
Съдът при служебната проверка констатира, че обжалваният електронен фиш съдържа
реквизитите по чл.189, ал.5 от ЗДвП – електронният фиш по ал. 4 съдържа данни
за: 1. териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението; 2. мястото, датата и точния час на извършване на
нарушението; 3. регистрационния номер на превозното средство; 4. собственика, на когото е
регистрирано превозното средство, а когато в свидетелството за регистрация на превозното
средство е посочен ползвател - ползвателя на превозното средство или отговорното за
извършеното нарушение лице съгласно чл. 188; 5. описание на нарушението; 6. нарушените
и санкционните разпоредби; 7. размера на глобата или имуществената санкция; 8. броя на
отнеманите контролни точки; 9. срока, сметката, начините за доброволното заплащане на
глобата или имуществената санкция. Сред посочените реквизити няма изискване фишът да е
датиран, да съдържа имена, адрес и подпис на издателя, нито се изисква посочване пред кого
и в какъв срок може да се обжалва. С изпълване на съдържанието на електронния фиш,
съгласно предвидените изисквания за неговата форма, същият вече е административен акт,
годен да породи съответните правни последици. Ето защо са неоснователни възраженията на
жалбоподателя за незаконосъобразност на ЕФ.
В случая е налице административно нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство, като в електронния фиш са описани всички негови съставомерни
признаци, приложен е снимков материал като се вижда вида на автомобила, неговият
регистрационен номер, посоката на движение. Съгласно чл. 189, ал. 15 ЗДвП изготвените с
технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки,
видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в
административнонаказателния процес.
Техническото средство е от одобрен тип, съгласно удостоверение за одобрен тип
средство за измерване № 17.09.5126 и е преминало проверка съгласно представен протокол
от проверка. За разположението на АТСС е съставен протокол съгласно приложение № 1 към
чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2025г., ведно със снимка за разположението на
уреда като е видно и неговото разположение. В представения протокол ясно е посочено
мястото на разположение на АТСС, номера, датата, участъка от пътя и ограниченията,
режима на измерване, посока на задействане, служителят, който е изготвил протокола,
начало и край на работа. Протоколът по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.
е доказателството, посредством което се установява вида на АТСС, с което е заснето
нарушението, посоката на движение, в която се осъществява контрола, въведените
ограничения и мястото, на което е поставено мобилното АТСС, както и началото и края на
работа с устройството. В случая са попълнени всички реквизити, ясно е посочено, че се
касае за населено място, за което важат ограниченията по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, а GPS
координатите на заснемане на процесния автомобил са видни на приложената снимка. АТСС
не се е намирало в движение, а е било временно разположено на участък от пътя. По време
2
на работния процес на АТСС не се изисква непосредствена манипулация от страна на
контролен орган по време на неговата работа и в настоящия казус установяването на
управление на МПС е било напълно автоматизирано.
Съгласно чл. 188, ал. 1 от ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено
моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се
наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е
предоставил моторното превозно средство. Разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП предвижда,
че в 14-дневен срок от получаването му лицето, на което е издаден електронният фиш,
заплаща глобата или имуществената санкция или предоставя в съответната териториална
структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето,
извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно
средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш за
извършеното нарушение, като първоначално издаденият се анулира. Законът дава
възможност на собственика на МПС да се освободи от отговорност, ако посочи лицето,
управлявало МПС, в случая собственика е посочил лицето, което е управлявало МПС и
затова правилно е издаден обжалвания ЕФ именно на И. М. И..
Видно от приложения ЕФ АНО е посочил приложимия състав на нарушението. Ясно е
посочено време, място, установената скорост, отчетеното превишение и приложимата
разпоредба.
Съгласно чл. 21, ал. 2 ЗДвП когато стойността на скоростта, която не трябва да се
превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. В случая
липсват данни за поставен пътен знак, поради което важи общото ограничение за движение в
населено място и скоростта не трябва да превишава 50 км/ч. съгласно чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
Съгласно § 6, т. 33 от ДР на ЗДвП – „повторно“ е нарушението, извършено в
едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 – в двегодишен срок, от влизането в сила на
наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по
вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било наложено като нов
водач. Следва да се посочи, че е без значение за съставомерността по чл.182
ал.1 и ал.2 от ЗДвП дали ограничението на скоростта е въведено с пътен знак или следва да
се спазват ограниченията на чл.21 ал.1 от закона, защото според състава на чл.182 ал.1
деянието се състои в превишаване на установената за населено място скорост, а размера на
наказанието е диференциран според стойността на превишението. Аналогична е техниката
на законодателя при формиране на състава на чл.182, ал.2 от ЗДвП, предвиден за
превишение на ограниченията за скорост извън населено място. Главното фактическо
обстоятелство, което определя извършеното в условията на повторност, не е дали
предходното представлява превишение на скоростта в населено или извън населено място, а
дали представлява неспазване на правилата на чл.21 от ЗДвП. Вида на нарушението, както и
при престъплението се определя от защитения обект и това в случая са обществените
отношения, регламентиращи управление на МПС при спазване на правилата за скорост и
свързани със задължението за спазване на чл.21 ал.1 и ал. 2 от ЗДвП.
В случая наказващият орган е посочил ЕФ, с оглед на който настоящото се твърди да се
явява в условията на повторност - ЕФ К 5371356, който съгласно събраните доказателства е
връчен на 15.11.2021г., но не са ангажирани доказателства за датата на влизане в сила, която
се сочи да е 19.05.2023г., с което не може да се направи единствения възможен извод, че
нарушението е извършено в едногодишен срок от влизане в сила на предходен ЕФ за същото
по вид нарушение. Отделно разпоредбата на чл. 182, ал. 4 ЗДвП към момента предвижда, че
при повторно нарушение по ал. 1, т. 5 и 6, ал. 2, т. 6, ал. 3, т. 6 наказанието е предвидената за
съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да се управлява моторно
превозно средство за срок три месеца, т.е. за ал. 1, т. 3 ЗДвП законодателят не е предвидил
повторност. С оглед изложеното ЕФ следва да се измени като деянието се квалифицира като
3
такова по чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП, регламентиращ наказание при превишаване на максимална
скорост в населено място за превишаване от 21 до 30 km/h- глоба 100 лв., както е в случая,
респективно размерът на наложената „Глоба“ да се измени от 200 лева на 100 лева.
Съдът дължи произнасяне по разноските. В случая, предвид изменението на НП, в
полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноски като възнаграждението е
договорено и платено в минимума по чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
за възнаграждения за адвокатска работа, поради което възражението за прекомерност не е
основателно. С оглед потвърдената част от ЕФ в полза на жалбоподателя следва да се
присъдят разноски в размер на 200 лева.
Така мотивиран, Бургаският районен съд,
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система, серия К № 8471217 на ОД МВР Бургас, с
който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 3 от Закон за движение по
пътищата /ЗДвП/ на И. М. И. ЕГН ********** е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 200 лева за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, като
ПРЕКФАЛИФИЦИРА приложимата санкционна норма от чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 3 ЗДвП
в чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП и НАМАЛЯВА размера на наложената „Глоба“ от 200 (двеста)
лева на 100 (сто) лева.
ОСЪЖДА ОД МВР Бургас да заплати на И. М. И. ЕГН ********** сумата в размер на
200 (двеста) лева за възнаграждение за адвокат.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд –
гр.Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4