Р Е Ш
Е Н И Е
№………..
гр.
Варна, 30.10.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ТРИДЕСЕТИ състав в публично заседание на трети октомври през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ЕЛЕНА НИКОЛОВА
при секретаря АТАНАСКА ИВАНОВА
като разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 2567 по описа за 2019 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба на „Т.Е.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***
срещу „А.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** с правно
основани чл. 422 от ГПК за признаване за установено между страните, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 5 000 лева /пет хиляди/, представляваща главница по договор
за паричен
заем, сключен на 13.09.2017 година,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване
на заявлението -
30.11.2018 година
до окончателното ѝ изплащане,
за която
сума е издадена Заповед за
изпълнение №9052/03.12.2018 година
по ч.гр.д. № 18137/2018 година на ВРС
- XXVI състав.
В
исковата молба се излага следната фактическа обстановка:
С Платежно нареждане
за извършен
превод на 13.09.2017 година, ищцовото дружество
превело по банкова сметка ***р
за заем
/финансова помощ/ със срок на
погасяване на заема -
20.09.2017 година.
Ответникът в срока за
отговор изразява становище, че е надвнесъл сумата от 55000 лв. по изп. дело
(без посочен номер), образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по
т.д. № 257/2015 г. в качеството си на ипотекарен гарант по договорна ипотека
№149, том ІІ, рег. №4357, дело№315 от 11.04.2014 г., въз основа на изпълнителен
лист, издаден по т.д.№257/2015 г. на Окръжен съд – Русе.
Съдът, като прецени
съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства, доводите и възраженията на страните и по вътрешно убеждение,
приема за установено от фактическа страна следното:
От приложеното към настоящото дело ч.гр.д.№
18137/2018 г. на ВРС се установя, че със Заповед за изпълнение
№9052/03.12.2018 година
по ч.гр.д. №
18137/2018 година
на ВРС - XXVI
състав е разпоредено
длъжникът „А.“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление *** да заплати на кредитора „Т.Е.“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление *** сумата от 5000 лева, представляваща
незаплатена главница по заем /финансова помощ/ от 13.09.2017 г., със срок на
погасяване 20.09.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на предявяване на заявлението – 30.11.2018 г. до
окончателното изплащане, както и сумата от 100 лева,
заплатена държавна такса.
В подадено срещу така
издадената заповед възражение длъжникът навежда твърдения за извършено плащане
в полза на кредитора, като сочи, че в качеството на ипотекарен гарант
дружеството е заплатило на „Т.Е.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление *** следните суми: 22000 лв. на 04.04.2015
г.; 18000 лв. на 09.04.2015 г.; 10000 лв. на 22.04.2015 г. и 5000 лв. на
22.05.2015 г. Приложени са и платежни нареждания за същите суми и от същите
дати в оригинал.
По
делото е представено платежно нареждане от 13.09.2017 г., с което ищцовото
дружество е превело по сметка с посочен титуляр ответното дружество сумата от
5000,00 лв. с посочено основание финансова помощ до 20.09.2017 г.
По
делото са представени и Решение №12/26.01.2017 г., постановено по т.д.№257/2015
г. на ОС – Русе, влязло в законна сила16.02.2017 г., изпълнителен лист № 46/20.02.2017
г., издаден въз основа на горното решение; покана за доброволно изпълнение по
ч.изп.д.№ 20178080400106 на ЧСИ Захари Димитров – ВОС, образувано по издадения
изп. лист; покана за принудително изпълнение по ч.изп.д.№ 20178080400106 на ЧСИ
Захари Димитров – ВОС, отправена до ипотекарния
длъжник „А.“ ЕООД, с която съобщава на ответното дружество, че пристъпва към
принудително изпълнение над недвижим имот, собственост на ответното дружество;
Тристранно споразумение, сключено на 10.04.2017 г. между „Т.Е.“ ООД, ЕИК
*********, „ЕЛИТИС – РАДУЛОВ“ ЕООД, ЕИК ********* и „А.“ ЕООД, ЕИК *********;
Договор по чл. 25а, ал.2 от ЗННД, сключен на между „А.“ ЕООД, ЕИК *********, „Т.Е.“
ООД, ЕИК ********* и„ЕЛИТИС – РАДУЛОВ“ ЕООД, ЕИК *********; Молба №8554 от 18.04.2017 година
по изпълнително дело №21078080400105 по описа на ЧСИ Захари Димитров с
регистрационен №808 с искане от взискателя ‚Т.Е.“
ООД за
прекратяване на изпълнителното дело с резолюция-постановление на
ЧСИ за
прекратяване
на делото; Изпълнителен лист № 46 or 20.02.2017 година, издаден по
т.д.№257/2015 година на РОС, с отбелязване за връщането му на взискателя;
Удостоверение по изпълнителна дело №20178080400106 по описа на ЧСИ Захари
Димитров с регистрационен N808; Извлечение от
разплащателна сметка
на ‚Т.Е.“ ООД в Уникредит БулБанк АД,
от което е видно, че по специалната банкова сметка ***та от 629 777,26 лв.
от Т.Е. ООД с основание цена имот сграда гр. В.
От така изложената фактическа обстановка, в съответствие
с приложимите към спора правни норми, съдът стигна до следните правни изводи:
Предявен е
иск с правно основание чл.422 от ГПК, във
вр. с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД.
Съдът намира така предявения иск за
допустим и основателен, поради следното:
Видно от представеното преводно
нареждане от 13.09.2017 г. на ответника от ищеца е преведена сумата от 5000,00
лв. с посочване на основание финансова помощ и уговорен падеж 20.09.2017 г. От
ответното дружество не е оспорено получаването на сумата. С предаването на
заемната сума договорът за заем се счита сключен съгласно разпоредбата на чл. 240,
ал.1 от ЗЗД.
Направено е
възражение от страна на ответното дружество, че в качеството си на ипотекарен
длъжник за вземането, присъдено с Решение
№12/26.01.2017 г., постановено по т.д.№257/2015 г. на ОС – Русе, влязло в
законна сила на 16.02.2017 г., е надвнесло сумата от 55 000,00 лв. по
изпълнителен лист от 20.02.2017 г., издаден въз основа на решението.
Съдът с доклада по чл. 146 от ГПК е
указал на ответното дружество, че следва да уточни най-късно
до първо по делото съдебно заседание възражението си, направено в отговора на
исковата молба, като посочи на първо място дали прави възражение за прихващане,
като ако прави такова възражение да уточни: по кое изпълнително дело е
надвнесъл сумата от 55000 лв. и на какво основание счита, че тази сума е
надвесена, в това число дали твърди, че му се дължи връщане на тази сума или
др., както и е указал на ответника, че
не сочи доказателства и не навежда твърдения за размера на дълга по
изпълнителното дело, за превеждане на покупната цена за ипотекирания имот по
сметка на ищеца; какви суми са събрани по изпълнителното дело; извършвано ли е
разпределение на събраните суми по изпълнителното дело, ако да какво;
приключило ли е изпълнителното дело, ако да с какъв акт на съдебния изпълнител
и на какво основание.
Тъй
като след като указанията на съда не е направено никакво уточнение от ответното
дружество в предоставения срок, съдът е оставил без разглеждане възражението за
прихващане, като е определил, че ако е възражение за плащане ще се произнесе по
същество.
Така
или иначе от събрания в хода на делото доказателствен материал се установи, че
всички направени от ответното дружество възражения било то за плащане или за
прихващане, касаят периода преди възникване на процесното вземане. Тъй като с
Договора по чл. 25а, ал.2 от ЗННД, подписан между „А.“ ЕООД, ЕИК *********, „Т.Е.“
ООД, ЕИК ********* и„ЕЛИТИС – РАДУЛОВ“ ЕООД, ЕИК ********* страните са
уговорили, че „Продавачът „А.“ ЕООД, ЕИК
*********, чрез управителя Галина Симеонова Димитрова и „Т.Е.“ ООД, ЕИК
*********, чрез управителя Спартак Александров Жаров
се съгласяват, че със заверяването на посочената по-горе сметка на „Т.Е.“ ООД
със сумата от 629 777,26 лв. отношенията помежду им са окончателно и
напълно уредени и никоя от страните няма и не може да има претенции към
другата, основани на предходни
отношения.“
Видно
от приложените доказателства сумата е платена, а изпълнителното дело е
прекратено, с което тристранното споразумение и договорът по чл. 25а, ал.2 от ЗННД са породили действие.
Тъй
като, както беше отбелязано, процесното задължение е възникнало след 21.04.2017
г. – сключването на тристранното споразумение и договорът по чл. 25а, ал.2 от ЗННД, то и ответното дружество е извършило извънсъдебно признание, че към
21.04.2017 г., че няма вземания от
ищеца, предхождащи тази дата, каквито именно са извършените плащания на
стойност от 55 000,00 лв.
Тъй
като в настоящото производство не се ангажираха други доказателства за
извършено плащане по процесния договор за заем, то съдът намира, че ответното
дружество дължи на ищеца сумата от 5000,00 лв., предоставена на основание
договор за заем, считано от падежа – 20.09.2017 г., поради което предявеният
иск следва да бъде изцяло уважен.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, дадените указания в т. 12 на ТР № 4/2013
год. и направеното от ищеца искане, ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца,
направените от него разноски в настоящото производството и в производството по
ч.гр.д.№ 18137/2018 г. на ВРС. По делото са представени доказателства за
направени в настоящото производство съдебно-деловодни разноски в размер на 700,00 лв., от които заплатена държавна
такса в размер на 100,00 лв., и адвокатско възнаграждение в размер на 600,00
лв. В производството по ч.гр.д.№ 18137/2018 г. на ВРС ищецът е направил разходи
в размер на 100,00 лв. - заплатена
държавна такса.
Мотивиран от гореизложените
съображения, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца „Т.Е.“ ООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление *** и ответника „А.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 5 000 лева /пет хиляди/, представляваща главница по договор
за паричен
заем, сключен на 13.09.2017 година,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване
на заявлението -
30.11.2018 година
до окончателното ѝ изплащане,
за която
сума е издадена Заповед за
изпълнение №9052/03.12.2018 година
по ч.гр.д. № 18137/2018 година на ВРС
- XXVI състав, на осн. чл. 422 от ГПК,
във вр. с чл. 240, ал.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА ответника „А.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ
на ищеца „Т.Е.“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление *** сумата
от 700
(седемстотин) лв., представляваща направени в
настоящото производство разноски, както и сумата от 100,00 (сто) лева, направени разноски в производството по ч.гр.д.№ 18137/2018 г. на ВРС, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред Варненския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването
му на страните.
Препис от
решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: