№ 206
гр. Стара Загора, 12.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IX-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
в публично заседание на единадесети октомври, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Росен Чиликов
при участието на секретаря Нели П. Георгиева
като разгледа докладваното от Росен Чиликов Административно наказателно
дело № 20215530201851 по описа за 2021 година
Обжалвано е наказателно постановление № 21-1228-001852
/30.06.2021 г. на началник група при ОД на МВР град Стара
Загора сектор Пътна Полиция.
Жалбоподателят недоволен от наложеното му
административно наказание моли съда да го отмени.
Мотивира се с обстоятелството, че не е извършил
административно нарушение и оспорва компетентността на
актосъставителя да съставя АУАН.
Жалбоподателят редовно призован съгласно чл. 61, ал. 2
ЗАНН не се явява в с.з. и не взема становище по делото.
1
Въззиваемата страна в с.з. чрез юрисконсулт М взема
становище, че жалбата е неоснователна.
От събраните по делото доказателства установени с
доказателствени средства – писмени, показанията на
свидетеля – преценени по отделно и в тяхната съвкупност и
като извърши цялостна проверка на акта за установяване на
административно нарушение и наказателното
постановление,след обсъждане становищата на страните
съдът приема за установено следното :
Жалбата е подадена в срок и от лице имащо право на
жалба, поради което и на основание чл. 59, ал. 2 ЗАНН съдът
приема, че жалбата е допустима .
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Административно-наказващият орган в
обстоятелствената част на наказателното постановление е
приел за установено, че жалбоподателят Н.Н. на 03.06.2021 г.
около 16.55 часа като водач на МПС – „ Фолксваген Пасат „ с
Рег. № ЕВ 5328 АВ в град Стара Загора по ул. „ Господин
Михайловски ” до № 7 в посока юг нарушава пътен знак В1
2
разположен в северозападната част на кръстовището с ул. „
Граф Н. Игнатиев“ и без включени светлини за движение
през деня.
Описаната фактическа обстановка се установява от
показанията на св. Г.Г. / актосъставител/.
Претенциите в жалбата, че жалбоподателят е излязъл от
паркинг за да направи маневра са неоснователни.
Първо, това обстоятелство не изключва възможността
да се е движил в забранен участък за движение.
Второ, от показанията на св. Г. се установява, че
паркинга е срещу № 3, а не срещу № 7 на ул. „ Господин
Михайловски“ , където е мястото на нарушението.
По изложените съображения въз основа на посочения
доказателствен материал и на основание чл. 189, ал. 5 ЗДП
съдът приема посочената в наказателното постановление и
потвърдена в с.з. фактическа обстановка за доказана по
несъмнен и безспорен начин, от която следва единствено
3
възможния извод относно главния факт в процеса –
жалбоподателят Н. е управлявал МПС и е извършител на
претендираните административни нарушения.
При така посочената фактическа обстановка
административно-наказващият орган правилно и
законосъобразно е приел, че е нарушен чл. 70, ал. 3 ЗДП и на
основание чл. 185 ЗДП е наложил административно
наказание Глоба в размер на 20 лева, както и чл. 6 т. 1 ЗДП и
на основание чл. 183, ал. 3 т. 5 ЗДП е наложил
административно наказание Глоба в размер на 30 лева.
По чл. 70, ал. 3 ЗДП
Установената в с.з. фактическа обстановка и посочена
в наказателното постановление дава основание на съда да
приеме, че жалбоподателят Н. при управление на МПС не е
включил светлините на автомобила през деня, от което
следват изводи в няколко насоки :
Жалбоподателят Н. като водач на МПС чрез бездействие
е осъществил деяние.
Задължението за активно действие произтича от правната
4
норма на чл. 70, ал. 3 ЗДП.
Това деяние е противоправно – в нарушение на чл. 70, ал.
3 ЗДП е нарушен редът на държавно управление относно
безопасността на движение при управление на МПС.
Деянието с нормата на чл. 185 ЗДП е обявено за
наказуемо.
Деянието е извършено виновно с форма на вина умисъл.
Нарушителят е съзнавал обществено опасния характер на
деянието / Знаел е , че управлява МПС, че го управлява
през деня / ,предвиждал е обществено опасните
последици и е искал настъпването им / въпреки, че е
съзнавал обективните признаци от състава на
нарушението не е изпълнил задълженията си за активно
действие, които произтичат от чл. 70, ал. 3 ЗДП /.
Следователно жалбоподателят Н. с деянието си е
извършила формално административно нарушение по
смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗАНН, с което са осъществени всички
обективни и субективни признаци от състава на нарушението
по чл. 70, ал. 3 ЗДП.
Наложената санкция е от категорията на абсолютно
определените и не подлежи на индивидуализация, поради
което същата се явява законосъобразна.
5
По чл. 6 т. 1 ЗДП
Установената в с.з. фактическа обстановка и посочена
в наказателното постановление дава основание на съда да
приеме, че жалбоподателят Н. при управление на МПС е
нарушил заБранитгелен пътен знак, от което следват изводи в
няколко насоки :
Жалбоподателят Н. като водач на МПС чрез действие е
осъществил деяние / управлявал е автомобила в зона
попадаща в действието на забранителен знак/.
Това деяние е противоправно – в нарушение на чл. 6 т. 1
ЗДП е нарушен редът на държавно управление относно
безопасността на движение при управление на МПС.
Деянието с нормата на чл. 183, ал. 3 т. 5 ЗДП е обявено за
наказуемо.
Деянието е извършено виновно с форма на вина умисъл.
Нарушителят е съзнавал обществено опасния характер на
деянието / Знаел е , че управлява МПС, че навлиза в зона
забранена от пътен знак / ,предвиждал е обществено
опасните последици и е искал настъпването им / въпреки,
че е съзнавал обективните признаци от състава на
6
нарушението е продължил да управлява МПС след
забранителен знак.
Следователно жалбоподателят Н. с деянието си е
извършила формално административно нарушение по
смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗАНН, с което са осъществени всички
обективни и субективни признаци от състава на нарушението
по чл. 6 т. 1 ЗДП.
Наложената санкция е от категорията на абсолютно
определените и не подлежи на индивидуализация, поради
което същата се явява законосъобразна.
На основание чл. 18 ЗАНН административно –
наказващият орган правилно и законосъобразно е постановил
да се изтърпят отделно наложените административни
наказания.
Изложеното до тук мотивира съда да приеме, че
административно-наказващият орган правилно и
законосъобразно е приложил материалният закон като е
квалифицирал деянията като административни нарушения.
7
Съдът приема, че наказателното постановление е
издадено от компетентен орган и компетентно длъжностно
лице по смисъла на чл. 189, ал. 4 ЗДП. В наказателното
постановление е посочена заповедта и номера, с която
издателят е упълномощен от Министъра на Вътрешните
работи да издава наказателни постановления и да налага
административни наказания.Същата е приложена и като
доказателство по делото.
При извършената служебна проверка съдът не
констатира допуснати съществени процесуални нарушения
при издаването на атакуваното наказателно постановление.
Същото отговаря из цяло на изискванията на чл. 57 ЗАНН /
посочени са всички факти и обстоятелства релевантни за
състава на административните нарушения, прецизирано е
мястото на извършените нарушения и обстоятелствата при
които са извършени / , правилно е приложен материалният
закон, няма основания за изменение в частта на наложеното
наказание или правна квалификация на деянието, поради
което жалбата се явява неоснователна, а наказателното
постановление следва да се потвърди.
Неоснователни са възраженията, че актосъставителят няма
8
компетенции да съставя АУАН.
Актосъставителят Г. заема длъжността младши
полицейски инспектор в ПЪРВО РУ на МВР град Стара
Загора и попада в обхвата на т. 1.4 от Заповед № 8121 з-
515/14.05.2018 г. на МВР, с която е упълномощен да съставя
АУАН.
Направеното искане от процесуалния представител на
въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение е основателно.
Съгласно 63, ал. 5 ЗАНН във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП
във вр. с чл. 27 е от Наредбата за заплащане на правната
помощ и чл. 143, ал. 3 АПК с оглед фактическата и правна
сложност на делото и проведеното с.з. в полза на
въззиваемата страна следва да се определят и присъдят
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 90
лева, които да се заплатят от жалбоподателя, поради
неоснователност на жалбата.
Водим от горните мотиви съдът
РЕШИ:
9
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-1228-
001852 /30.06.2021 г. на Началник група при ОД на МВР
град Стара Загора сектор Пътна Полиция,с което е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 20 лева и
ГЛОБА в размер 30 лева на Н. Г. Н., от град Стара Загора, ул.
„ Б ” № 2 , Вход Б, етаж 3, ап. 6, ЕГН – **********.
ОСЪЖДА Н. Г. Н. от град Стара Загора, ул. „ Б ” № 2 ,
Вход Б, етаж 3, ап. 6, ЕГН – ********** да заплати на ОД на
МВР град Стара Загора направените по делото разноски в
размер на 90 / деветдесет/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Административен съд град Стара Загора в 14 дневен срок от
съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
10