РЕШЕНИЕ
№ 5643
гр. София, 10.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20221110120915 по описа за 2022 година
Производството по настоящото дело е образувано по подадена от „Т.С.“ ЕАД,
искова молба насочена против Л. С. Б., ЕГН ********** / в качеството й на наследник
на К. М. С., ЕГН **********/, с която са предявени обективно кумулативно съединени
искови претенции с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86
ЗЗД за заплащане на сумите както следва: 1539.32лв. – доставена, но незаплатена
топлинна енергия за периода м.05.2018г. – м.04.2020г., до топлоснабден имот с
абонатен № 361253, представляващ ап. № 32, находящ се в гр. София, /АДРЕС/, ведно
със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане
на сумата, 290.70лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2018г. – 06.04.2022г., 29.67лв.
– цена на услуга дялово разпределение за периода м.03.2019г. – м.02.2020г., ведно със
законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на
сумата и 7.13лв. – мораторна лихва за периода 01.05.2019г. – 06.04.2022г.
Ищецът „Т.С.” ЕАД твърди, че наследодателят на ответника, като собственик на
процесния апартамент, имал качеството потребител на топлинна енергия за битови
нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Сочи се, че продажбата на топлинна енергия за
битови нужди се осъществява при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Твърди, че
съгласно общите условия /влезли в сила на 11.07.2016г./ купувачът на топлинна
енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на
публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на ищцовото
дружество. Поддържа, че е доставил за процесния период топлинна енергия, като
купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни
вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди се,
че след като не е заплатил дължимите се суми за доставена топлинна енергия и дялово
разпределение ответникът е изпаднал в забава, като в тази връзка е формулирана
акцесорна претенция за лихва в индивидуализираните в исковата молба размери. Сочи,
че топлоснабденият имот се намирал в сграда-етажна собственост, в която
1
разпределението на топлинна енергия било извършвано от “Т. С.“ Е., в изпълнение на
разпоредбата на чл. 138б ЗЕ.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор.
Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искови претенции с правно
основание чл. 150 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ.
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ в тежест
на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за
продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в
твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в
сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата
дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало
задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираните вземания.
Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от комисията за енергийно и водно
регулиране. В ал. 2 на цитираната законова разпоредба е прието, че Общите условия
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от клиентите. В чл. 153, ал. 1 ЗЕ е законоустановено, че всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат
цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба
по чл. 36, ал. 3. По аргумент от цитираните разпоредби следва да се приеме, че клиенти
(потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение
по договор за продажба на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците
или вещните ползватели на топлоснабдените имоти. Разпоредбата императивно урежда
кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като
меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или
вещно право на ползване.
Съгласно чл. 153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.
Предмет на настоящото производство са задължения за доставена топлинна
енергия и услуга дялово разпределение за недвижим имот, представляващ ап. 32,
находящ се в гр. София, /АДРЕС/, за който е отреден абонатен № 361253.
От приложеното на л. 89 копие на заповед № РД-41-395/10.04.1986г. се
установява, че процесният апартамент е определен за обезщетение на наследодателят
на ответника К. М. С., ЕГН **********.
От приложената справка от НБД „Население“ /л. 33/ се установява, че К. С.
е починала на 28.09.2020г., като нейни наследници са ответникът Л. С. Б., ЕГН
********** / дъщеря / като същата е имала и син – В.С.Б., ЕГН **********. От
справката на л. 79 е видно, че В.Б. е починал преди своя наследодател К. С.,
2
респективно по аргумент от чл. 10, ал. 1 и ал. 2 ЗН следва, че К. С. е наследена от
дъщеря си Л. С. и внуците си Я.В.Б. и С.В.Б. /последните двама като синове на
починалия син на К. /, като Л. С. е получила 2/4 от наследството, а всеки един от
внуците по 1/4 .
В обобщение следва извода, че през исковия период наследодателят на
ответника е имала качеството потребител на топлинна енергия, като с оглед
наследената част Л. С. Б. отговаря за ½ от задълженията на процесния
апартамент.
За установяване на факта на предоставяне на топлинна енергия в обема,
съответстващ на претендираната цена, по делото е прието заключение на вещото лице
по съдебно-техническата експертиза. От заключението на вещото лице, което съдът
кредитира изцяло, като пълно, ясно и изготвено от лице притежаващо нужния опит и
професионална квалификация, се установява, че за процесния период абонатната
станция е топлозахранвала два входа „Б“ и „В“, общият топломер е отчитан по
електронен път в началото на всеки месец, като от отчетеното количество ТЕ са
приспаднати технологичните разходи в абонатната станция за сметка на
топлоразпределителното дружество. Вещото лице е посочило, че в имота е имало 4
броя радиатори с монтирани ИРРО в помещения хол, стая, кухня и баня, като
показанията са отчетени на 12.05.2019г. и 30.05.2020г.
От заключението става ясно, че през процесния период ТЕ за отопление на сградната
инсталация е изчислена по формула, приложена в Наредба № 16-334/06.04.2007г. на
база пълна отопляема кубатура. Експертът е посочил, че технологичните разходи в
абонатната станция са приспаднати от топлопреносното предприятие.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се
разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2
ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти. Дължимите се годишни такси за извършваната услуга за дялово
разпределение съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1
Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на
договорите между „Т.С.” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна
собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото
дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата
за дялово разпределение.
От приложеното на л. 10 копие на Договор № 1930/15.01.2002г., се установява,
че между процесната етажна собственост и фирма „Т. С.“ Е., е сключен договор за
дялово разпределение, въз основа на взето решение на ЕС /протокол л. 12/.
От заключението на вещото лице по изготвената съдебно-счетоводна
експертиза, което съдът кредитира като пълно, мотивирано и изготвено от лице,
притежаващо нужния опит и професионална квалификация, се установява, че размерът
на дължимата се стойност за доставена топлинна енергия за исковия период е
1435.92лв.
По гореизложената аргументация ответникът отговаря за ½ от тази сума,
респективно претенцията се явява частично основателна за 717.96лв., като над тази
сума до максимално предявения размер от 1539.32лв. или за разликата от 821.36лв.
искът се явява неоснователен.
Съгласно заключението на вещото лице дължимата се сума за дялово
3
разпределение е в размер на 29.67лв., респективно искът се явява основателен за ½ от
тази сума или за 14.84лв., като над тази сума до максимално предявения размер от
29.67лв. – претенцията се явява неоснователна.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Претенцията за мораторна лихва върху главницата за доставена, но незаплатена
топлинна енергия се явява частично основателна, поради следните съображения:
По отношение режима на забавата за дължими се суми за топлинна енергия ,
приложение намират Общите условия от 2016г. одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33 от същите клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия по в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Видно от заключението на вещото лице по изготвената
ССчЕ дължимата се лихва за забава върху претенцията за доставена, но незаплатена
топлинна енергия за периода 15.09.2018г. – 06.04.2022г. е в размер на 302.64лв., като
ответникът отговаря за ½ от тази сума, респективно претенцията се явява частично
основателна за сумата от 151.32лв., като над тази сума до максимално предявения
размер от 290.79лв. или за разликата от 139.38лв. акцесорната претенция се явява
неоснователна.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден
срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение, поради което акцесорната претенция за лихва върху дяловото
разпределение се явява неоснователна.
По разноските:
При този изход на спора, с оглед уважената и отхвърлена част на заявените
претенции, следва да бъдат разпределени и разноските по делото.
Предявени са искови претенции за суми в общ размер на 1866.82лв., уважената
част е в размер на 884.12лв., респективно отхвърлената част е в размер на 982.70лв.,
при каквото съотношение следва да бъдат разпределени разноските по делото.
На ищеца следва да се признаят разноски както следва: 100.00лв. –
юрисконсултско възнаграждение, 700.00лв. – депозит вещи лица и 211.57лв. – внесена
държава такса или общо разноски в размер на 1011.57лв.
С оглед уважената част на претенциите, на основание чл. 78, ал.1 вр. ал. 8 ГПК,
ответникът следва да заплати на ищеца разноски в размер на 479.08лв.
Ответникът е сторил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
350.00лв. / договор л. 85 по делото/. Доколкото в договора е посочено, че
възнаграждението е изплатено в брой, по аргумент от т. 1 на Тълкувателно решение №
6/2013г., в тази част договорът има характер на разписка, удостоверяваща заплащане
на сумата.
С оглед отхвърлената част на исковете, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът
следва да заплати на ответника разноски в размер на 184.24лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Л. С. Б., ЕГН **********, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК
********, със седалище и адрес на управление: гр. София, /АДРЕС/, на основание чл.
4
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумите както следва: 717.96лв.
– стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2018г. –
м.04.2020г., до обект с абонатен № 361253, представляващ ап. 32, находящ се в гр.
София, /АДРЕС/, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба -
19.04.2022г. до окончателно изплащане на сумата, 151.32лв. – мораторна лихва за
периода 15.09.2018г. – 06.04.2022г. и 14.84лв. – стойността на услуга дялово
разпределение за периода м.03.2019г. – м.02.2020г., ведно със законна лихва от датата
на подаване на исковата молба - 19.04.2022г. до окончателно изплащане на сумата,
КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за доставена топлинна енергия, в частта, за сумата от
821.36лв., иска за дялово разпределение, в частта, за сумата от 14.83лв., иска за
мораторна лихва върху стойността на топлинната енергия, в частта, за сумата от
139.38лв. и иска за мораторна лихва върху дяловото разпределение за сумата от
7.13лв. за периода 01.05.2019г. – 06.04.2022г., като неоснователни.
ОСЪЖДА Л. С. Б., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК,
да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, сумата от 479.08лв. – разноски с оглед
уважената част на исковете.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да
заплати на Л. С. Б., ЕГН **********, сумата от 184.24лв. – разноски с оглед
отхвърлената част на исковете.
Решението е постановено при участие на трето лице помагач на страната на
ищеца – „Т. С.“ ООД.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5