№ 2148
гр. София, 08.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА
като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно
наказателно дело № 20241110203021 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Й. И. Т., ЕГН ********** против наказателно
постановление № III - 68 от 28.12.2023 г., издадено от Началника на 08 РУ-СДВР, с
което за нарушение на чл.64, ал.4 от Закона за Министерството на вътрешните работи
(ЗМВР) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
100 лева на основание чл.257, ал.1 от ЗМВР.
С жалбата се иска, съдът да постанови решение, с което да отмени атакуваното
наказателно постановление като незаконосъобразно. Жалбоподателят твърди, че
нямало ясно описание на нарушението, което било и недоказано. Сочи се прекомерност
на наложеното наказание и маловажност на деянието по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Претендират се разноски.
В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа
изцяло депозираната жалба и изложените в нея аргументи за отмяна на издаденото НП.
Претендира разноски.
За административнонаказващия орган, редовно призован, представител не се
явява в откритото съдебно заседание.
Съдът намира жалбата за процесуално допустима, тъй като атакуваното
наказателно постановление подлежи на обжалване по реда на ЗАНН, жалбата е
подадена в срок, от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити и
производството е редовно образувано пред РС-София.
1
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
На 28.11.2023 г., около 02:00 часа, полицейски служители при 08 РУ-СДВР, сред
които и свидетелят К. Л., били изпратени на адрес в гр. София, ******* по подаден
сигнал за нарушаване на нощната тишина. На живущите на адреса, сред които и на
жалбоподателя Й. Т. били издадени писмени полицейски разпореждания да не се
саморазправят и да не говорят на висок глас, но въпреки това жалбоподателят и
неговите роднини продължили разправията помежду си и пред полицейските
служители.
Предвид на това срещу жалбоподателя Й. И. Т. бил съставен АУАН № III – 68 от
28.11.2023 г. за това, че осуетявал полицейската проверка и пречел на полицейските
органи да изпълняват служебните си задължения. Актът бил подписан от
актосъставителя и един свидетел, след което бил предявен за подпис на нарушителя,
който го подписал без възражения.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено обжалваното понастоящем
наказателно постановление № III - 68 от 28.12.2023 г., с което за нарушение на чл.64,
ал.4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) на жалбоподателя е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева на основание
чл.257, ал.1 от ЗМВР.
Така изложената фактическа обстановка се установява по категоричен начин от
показанията на свидетеля К. Л. и приложените по делото писмени доказателства. След
предявяване на съставения АУАН свидетелят Л. си спомни за случая, като подробно
разказа как процесната вечер били изпращани няколко пъти на адреса заради скандал
между братя. Първия път ги предупредили да не се разправят и си тръгнали, но по-
късно пак били изпратени на същия адрес и тогава полицаите съставили писмени
полицейски разпореждания на братята да прекратят скандалите. Те обаче не го
сторили, поради което бил съставен АУАН на жалбоподателя Й. Т.. Съдът изцяло
кредитира показанията на свидетеля, тъй като той депозира показания за факти и
обстоятелства, които лично и непосредствено е възприел. Показанията му са
последователни, логични, непротиворечиви и изцяло се подкрепят от писмения
доказателствен материал, сред който е и издаденото полицейско разпореждане.
Въз основа на това, съдът прие за категорично установена описаната по-горе
фактология.
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно
възраженията и доводите в жалбата, както и като съобрази задължението си в
качеството на въззивна инстанция да проверява изцяло правилността на
наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните,
съгласно разпоредбата на чл.84, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.314, ал.1 от НПК, намира
2
следното:
Издаденото наказателно постановление не съдържа пълно и ясно описание на
извършеното нарушение, поради което се явява незаконосъобразно и следва да бъде
отменено.
Съгласно разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН наказателното постановление
трябва да съдържа описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено,
обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го
потвърждават. В настоящия случай липсва основен реквизит на обжалвания акт,
посочен в цитираната по-горе разпоредба, а именно пълно и ясно описание на
извършеното административно нарушение. В атакувания акт като описание на
нарушението е посочено, че: „след издадено ясно и надлежно полицейско
разпореждане, направено на основание чл.64, ал.4 от ЗМВР, да преустанови действията
си, с което горепосоченото лице съзнателно осуетява полицейската проверка и пречи
на полицейските органи да изпълняват служебните си задължения“. От така
направеното описание първо не става ясно, какво е било издаденото полицейско
разпореждане и какви действия е следвало да преустанови лицето Й. Т.. От там нататък
не става ясно по какъв начин, тоест с какви действия или бездействия лицето Й. Т. е
осуетило полицейската проверка и е попречило на полицейските органи да изпълнят
служебните си задължения. Посочването за издадено полицейско разпореждане на
лицето да преустанови действията си, без да е описано дали то ги е преустановило или
съответно е продължило да ги извършва, и какви точно са били тези действия, които е
извършвало, за да се стигне до извода, че осуетява полицейската проверка и пречи на
полицейските органи да изпълняват служебните си задължения, не изпълва
изискването на закона за надлежно описано съставомерно деяние. Реално наказващият
оран прави един правен извод, който обаче не почива на никакви изложени факти и
обстоятелства, а без такива и съдът не може да прецени, дали действията, които е
извършвало лицето след разпореждането и които не са описани в НП, действително са
довели до осуетяване на полицейската проверка и пречене на полицейските органи да
изпълняват служебните си задължения. Липсата на изложени факти и обстоятелства
във връзка с твърдяното нарушение, първо води до това, че в издаденото НП въобще не
е описано съставомерно деяние по чл.64, ал.4 от ЗМВР, понеже не е ясно какво е било
полицейското разпореждане и какви действията лицето Й. Т. е трябвало да
преустанови. Цитирана е единствено правната норма, без обаче същата да бъде
попълнена с конкретни факти и обстоятелства. На следващо място, липсата на ясно
описание води и до нарушаване правото на защита на наказаното лице, което не може
да разбере какво точно полицейско разпореждане се твърди да не е изпълнило и с
какви свои действия или бездействия не го е изпълнило, а от там лицето няма как да
организира адекватно защитата си срещу административното обвинение. На трето
място, тази неяснота в описанието води и съда до невъзможност да извърши дължимия
3
съдебен контрол за съставомерност на деянието от обективна и субективна страна, тъй
като липсата на факти и обстоятелства пречи на съда да разбере как наказващият орган
е стигнал до правния извод, че Й. Т. съзнателно осуетява полицейската проверка и
пречи на полицейските органи да изпълняват служебните си задължения.
Констатираният пропуск няма как да бъде отстранен от настоящата инстанция, макар
от свидетелските показания и писмените доказателства да се установи точното
съдържание на даденото полицейско разпореждане и в какво се изразява неговото
неизпълнение, тъй като се касае за порок на НП, допуснат при неговото изготвяне. В
съставения АУАН се съдържа пълно и ясно описание на нарушението, но по непонятна
за съда причина, АНО не е пренесъл цялостната фактическа обстановка в издаденото
НП, поради което е пропуснал да опише съществени елементи от състава на
административното нарушение. Касае се за съществено процесуално нарушение, което
води до ограничаване правото на защита на жалбоподателя, тъй като същият не може
да разбере всички значими факти от състава на административното обвинение и да
организира правилно своята защита. Неприложима е и разпоредбата на чл.53, ал.2 от
ЗАНН, защото тя се отнася само до нередовности в акта, но не и до нередовности на
издаденото НП.
Въз основа на изложеното, съдът намира издаденото наказателно постановление
за незаконосъобразно, поради което същото следва да бъде отменено.
Предвид изхода на делото, то основателно е искането на процесуалния
представител на жалбоподателя за присъждане на сторените разноски. Съгласно
чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както
и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по
реда на Административнопроцесуалния кодекс. Въз основа на представения договор за
правна защита и съдействие става ясно, че правната помощ е била предоставена на
жалбоподателя Т. на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата. Съгласно
чл.38, ал.1 от Закона за адвокатурата, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз
може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на: лица, които имат право
на издръжка; материално затруднени лица; роднини, близки или на друг юрист. В
случая за жалбоподателя Т. се твърди да е материално затруднено лице и съгласно
представения договор за правна защита и съдействие адв. Г. представлява
жалбоподателя безплатно. Според чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, в случаите по
ал.1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски,
адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско
възнаграждение, като съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от
предвидения в наредбата по чл.36, ал.2 и осъжда другата страна да го заплати. Член 36,
ал.2 от Закона за адвокатурата казва, че размерът на възнаграждението се определя в
договор между адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента, като този
размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от
4
предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа.
Според цитираната нормативна уредба - чл.36 от Закона за адвокатурата, вр. чл.18,
ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от НАРЕДБА № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, то възнаграждението на адвоката в случая не може да е
по-малко от 400 лева. С оглед цитираната нормативна уредба следва да се приеме, че
адв. Г. осъществява безплатна адвокатска помощ по делото и има право на адвокатско
възнаграждение в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, който в случая е 400 лева, тоест размерът на
адвокатското възнаграждение не може да бъде по-нисък от посочената сума и в случая
СДВР следва да заплати адвокатско възнаграждение на адв. Г. именно в размер на 400
лева, каквото е посочено и в списъка на разноските.
Мотивиран от горното, на основание чл.63, ал.2, т.1 и чл.63д, ал.1 от ЗАНН,
Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № III - 68 от 28.12.2023 г., издадено от
Началника на 08 РУ-СДВР, с което за нарушение на чл.64, ал.4 от Закона за
Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) на Й. И. Т., ЕГН ********** е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 /сто/ лева на основание
чл.257, ал.1 от ЗМВР.
ОСЪЖДА на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 от АПК Столична
дирекция на вътрешните работи (СДВР) да заплати на адв. С. Д. Г. от САК сумата от
400 /четиристотин/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение съгласно чл.38
ал.2 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен
съд - София-град в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5