Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 19.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-5 състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети
септември през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАНКА БЕНИНА
като разгледа докладваното от
съдията т. д. № 707 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Ищецът „Д.А.А." ЕООД е предявил обективно съединени искове, с
които иска съдът да признае за установено, че ответникът „Л.П." ЕООД (кредитополучател),
в качеството му на длъжник по Договор за кредит № 1291/26.02.2014 г. (ведно с
Анекс № 1/06.03.2015 г., Анекс № 2/06.03.2015 г., Анекс № 3/11.02.2016 г.,
Анекс № 4/28.03.2016 г., Анекс № 5/28.11.2016 год. и Анекс № 6/23.02.2017 г.),
обезпечен с договорна ипотека, учредена с Нотариален акт за учредяване
на договорна ипотека № 52, том I, per. № 2293, дело № 43/2015 г., по
описа на нотариус В.М., с район на действие - Софийски районен съд, вписана под
per. № 074 в
регистъра на Нотариалната камара, вписан в Служба по вписванията - гр. София с
вх. per. № 13709
от 17.03.2015г., акт. № 172, том VI, дело № 9570/15 г. (Нотариалния акт) дължи
на „Д.А.А." ЕООД, сумата от 173 830,55 лв. (сто седемдесет и три хиляди осемстотин и тридесет лева и
петдесет и пет стотинки), включващи непогасени главница,
договорна възнаградителна и договорна санкционна
лихва по Договор за кредит № 1291/26.02.2014 г. и анексите към него, за която е
издадена заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 15882/2018 г. на СРС, 50
състав. Ищецът сочи, че подал въз основа
на Нотариалния акт заявление по чл. 417, т. 6 ГПК за издаване на заповед за
незабавно изпълнение по реда на заповедното производство, в резултат на което
Софийски районен съд (СРС), 50 състав, издал заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ от 11.04.2018 г. и изпълнителен от същата
дата по ч.гр.д. № 15882/2018 г., за следните суми: сумата от 160
000, 00 лв., представляващи незаплатена главница по Договор за кредит №
1291/26.02.2014 г. (ведно с Анекс № 1/06.03.2015 г., Анекс № 2/06.03.2015 г.,
Анекс № 3/11.02.2016 г., Анекс № 4/28.03.2016 г., Анекс № 5/28.11.2016 год. и
Анекс № 6/23.02.2017 г.), ведно със законна лихва от 08.03.2018 г. до изплащане
на вземането; договорна възнаградителна лихва в размер на 4673,38
лв. за периода от 25.04.2017 г. до 22.02.2018 г.; лихва за забава
(санкционираща лихва) в размер на 9157,17 лв. за периода от
01.05.2017 г. до 22.02.2018 г. Въз основа на издадения изпълнителен лист ищецът
образувал изпълнително дело № 20187900400512 по описа на ЧСИ Р.М., per. № 790 при Камарата на частните съдебни изпълнители, а длъжникът възразил
срещу вземанията по заповедта за изпълнение, което породило правният му интерес
от предявяване на исковете – предмет на разглеждане в настоящото производство.
Ответникът „Л.П.“
ЕООД не е депозирал отговори на исковата
молба в установения за това срок.
Предявени са установителни искове при
условията на чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ.
В хода производството по т.д. № 1679/2018г. на СГС, ТО – VІ състав, с
определение на съда от 22.01.2019г. преди отделяне на исковете предмет на
разглеждане в настоящото производство, е било конституирано трето лице помагач
на страната на ищеца „Б.Д.“ ЕАД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление ***, което се явява участник в
настоящото производство.
Съдът, като разгледа
представените по делото релевантни за правния спор доказателства, намира за
установено следното от фактическа страна:
Видно от представения по делото Договор за кредит № 1291 от 26.02.2014г., „Б.Д.“ЕАД – в качеството й на кредитор, се е
задължила да предостави в заем на „А.****“ООД, сумата от 450 000 лв. за
оборотни средства, свързани с основната дейност на дружеството, като кредитът е
предоставен като револвираща кредитна линия. За
обезпечаване погасяването на отпусната в заем сума договорът е подписан и от „Д.П.П.ООД, „А.Д.А.“ООД, „А.****Р.“ЕООД, „Л.П.“ЕООД, „С.Б.“ООД, Р.Г.К.,
А.С.А.– в качеството им на съдлъжници. В раздел ІІ от
Договора е установен срокът за ползване на кредитната линия – 12 месеца от
датата на сключването му, с възможност за продължаването му с допълнителни анекси,
но за не повече от 10 години. В чл. 9 от Договора е предвиден размерът на възнаградителната лихва, който се определя съобразно
месечния СОФИБОР според обявените стойности в БНБ, като годишната лихва е не
по-ниска от 6 %. С допълнителен Анекс № 2 от 06.03.2015г. страните по Договора
са постигнали съгласие за продължаване срока му до 25.08.2015г. С Анекс № 3 от
11.02.2016г. срокът е бил продължен до 10.04.2016г.; с Анекс № 4 от
28.03.2016г. срокът е бил продължен до 30.11.2016г.; с Анекс № 5 от
28.11.2016г. срокът е бил продължен до 30.01.2017г.; с Анекс № 6 от 23.02.2017г. срокът на Договора е бил
продължен до 30.04.2017г., като е било договаряно и промяна в размера на
кредитния лимит.
Представен е Договор за продажба на вземане от 22.08.2017г., по силата на
който са били прехвърлени правата върху Договора за кредит № 1291 от
26.02.2014г., притежавани от „Б.Д.“ЕАД в полза на ищцовото
„Д.А.А.“ЕООД, срещу заплащане на определена цена
посочена в договора. Приложено е писмено потвърждение за прехвърляне на вземане
на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД, изходящо от „Б.Д.“ЕАД по отношение на
вземанията обективирани в Договора от 22.08.2017г.
За установяване уведомяването на длъжниците за
настъпилата цесия по делото са представени нотариални покани, адресирани от „Б.Д.“ЕАД
– цедент по договора, сред които и ответното „Л.П.“ЕООД,
като е удостоверено връчването й чрез представляващия дружеството на 04.10.2017
г. Приложена е и разписка за получаването на поканата, подписана от адресата.
По делото е представен изпълнителен лист от 11.04.2018г., издаден въз
основа на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, издадена по гр.д.№
15 882/2018г. по описа на СРС – 50 състав, за дължимите от „А.****“ООД, „Л.П.“ЕООД
и А.С.А., при солидарна отговорност в полза на „Д.А.А.“ЕООД,
непогасени вземания по процесния Договор за кредит №
1291/26.02.2014г., а именно 160 000 лв. – главница, ведно със законната
лихва, считано от 08.03.2018г. до окончателното й изплащане; 4673.38 лв. –
договорна лихва за периода 25.04.2017г. – 22.02.2018г.; 9157.17 лв. – договорна
лихва за периода 01.05.2017г. – 22.02.2018г., както и разноски за
производството.
С
писмено уведомление от 23.10.2017г. изходящо от длъжниците
„А.****“ООД, „Л.П.“ЕООД и А.С.А.до ищцовото „Д.А.А.“ЕООД, същите са изразили готовност за доброволно
изпълнение и плащане на сумите съобразно получените от тях нотариални покани.
Приложено е и съобщение за връчването й с подпис на получателя от 04.09.2018г.
По
делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза /ССЕ/, заключението по която
не е било оспорено и което съдът кредитира като пълно и компетентно, като от
същото се установява, че първото усвояване по кредита е било в размер на
200 000 лв., в максималния размер на договорения кредитен лимит, и е било
извършено на 12.03.2014г. Според изложеното от вещото лице, към 22.08.2017г.
размерът на задължението по главницата е 160 000 лв., като на тази дата е
бил сключен договорът за цесия, при което вземането е било прехвърлено на ищеца
и което е отразено в счетоводните му книги.
Общият размер на прехвърленото вземане е 165 273.21 лв. – с включен
непогасен остатък на главницата от 160 000 лв., лихви, такси, комисионни и
други разноски. Размерът на вземането за непогасена главница по Договора към
30.04.2017г., определеният срок за погасяване с Анекс № 6 от 23.02.2017г., е
160 000 лв. Според заключението на вещото лице, размерът на договорната възнаградителна лихва за периода 25.04.2017г. – 21.08.2017
г. при годишен лихвен процент определен според стойностите на СОФИБОР за
периода, възлиза на 1 851.11 лв., като за периода 22.08.2017г. –
22.02.2018г. възлиза на 2 877.78 лв., като общия размер на лихвата за
двата периода – възлиза в размер на 4 728.89 лв. Според експертизата,
наказателната /санкционираща/ лихва, определена върху главницата от
160 000 лв. за периода 01.05.2017г. – 21.08.2017г. възлиза на
9 271.11 лв. Размерът на законната лихва, начислен за периода от
08.03.2018г. – 04.12.2018г. /датата на решението за откриване на производство
по несъстоятелност/ възлиза на 12 088.89 лв. В експертизата е изчислен и
размерът на разходите във връзка със събиране на вземането по договора за
кредит, възлизащ на 23 383.06 лв.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
В тежест на ищеца по делото
е да докаже възникване на правоотношение
по договор за кредит с твърдяното
от него съдържание,
предоставянето на сумата, усвояването на кредита от
кредитополучателя, размера на задълженията за главница, договорна
възнаградителна и наказателна
лихва, включително предпоставките, уговорени в договора за промяна на годишния лихвен процент, настъпване падежа на вземането за
главницата и предпоставките за изискуемост на вземанията за договорна лихва.
В тежест на ответника е да докаже, че задълженията
са погасени своевременно.
Исковете предмет на разглеждане в
настоящото производство са предявени при условията на чл. 415, ал. 1 ГПК във вр. чл. 422, ал. 1 ГПК и в законоустановения
едномесечен срок по чл. 415, ал. 1 ГПК, като се явява процесуално допустими.
Иска се да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, за
които е издадена заповед за изпълнение
по чл. 417 ГПК по гр.д.№ 15 882/2018г. по описа на СРС – 50 състав.
От събраните по делото доказателства
в тяхната съвкупност се установи, че между конституираното в хода на
производството трето лице помагач на страната на ищеца – „Б.Д.“ЕАД от една
страна и от друга в качеството му на кредитополучател – „А.****“ЕООД, е бил
сключен договор за револвиращ кредит на 26.02.2014г. и
по силата на който банката се е задължила в периода на действие на договора да
предостави сумата в размер на кредитния лимит от 450 000 лв. срещу
задължението на кредитополучателя да я върне, ведно с дължимото възнаграждение
срещу това в размер на договорната възнаградителна
лихва. Задължението за връщане на дадената в заем сума е било поето и от други
лица, индивидуализирани в договора като съдлъжници,
които са встъпили в дълга на кредитополучателя, като отговарят за задълженията
му като за свои при солидарна отговорност. В качеството си на съдлъжник е подписал договора и ответникът.
В Анекс № 1 към Договора страните по
него са постигнали съгласие за намаляване на първоначално договорения кредитен
лимит на 200 000 лв. От заключението по ССЕ се установи усвояване на
пълния размер на отпусната сума на 12.03.2014г., като при последващи
плащания по погасяването на главницата и повторно отпускане по кредита до
разрешения лимит, е отчетена сума по незаплатения остатък от главницата в
размер на 160 000 лв. Срокът на Договора е бил продължаван неколкократно, съобразно предвидената в него възможност за
това след изтичане на първоначално договорения едногодишен срок на действие,
като крайният срок на погасяване е 30.04.2017г. - Анекс № 6 от 23.03.2017г. На
посочената дата е настъпил падежът по договора, като длъжниците
по него дължат връщане на сумата по главницата.
След падежиране
на вземането по главницата е бил сключен Договор за цесия от 22.08.2017г. и по
силата на който същото е преминало в патримониума на ищцовото „Д.А.А.“ЕООД, ведно с
всичките права и привилегии, като е посочен общ размер на непогасения остатък
от вземането от 165 273.21 лв., като освен главницата, са включени и
лихвата и разходите по обслужване на кредита. Длъжникът – ответник в
производството, е бил надлежно уведомен за цедиране
на вземането и в тази връзка за надлежния кредитор, на който дължи плащането
при погасяване на дълга, което съдът прие за установено от представените по
делото нотариална покана и разписка за връчването. В този смисъл приема, че
договорът за цесия е породил правните си последици и спрямо третите лица,
включително и ответника, поради което същият се явява пасивно легитимиран да
отговаря по предявените искове.
Последното погасяване по кредита се
установи, че е на 28.04.2017 г., следователно, непогасената главница към тази
дата и впоследствие съдът приема за доказано, че е в размер на 160 000
лв., за който предявеният иск за главницата по кредита се явява основателен и
следва да бъде уважен.
По делото не е налице спор относно правопораждащите факти за начисляването на възнаградителна лихва при приложим годишен лихвен процент
от 3,5 %. За този период е останала незаплатена дължимата от кредитополучателя
насрещна престация с оглед възмездния характер на
договора и предвид отпуснатата за ползване в заем сума, като от заключението по
ССЕ се установи, че за периода по претенцията същата възлиза в размер на
4 728.89 лв., а към момента на сключването на договора за цесия - в размер
на 1851.11 лв.
При преценката по основателността на
иска за възнаградителна лихва, настоящият съдебен състав
намира, че такава се дължи за периода на ползване на отпусната в заем сума, с
оглед възмездния характер на договора, като след настъпване на падежа за
връщането й, за обезщетяване на изправната страна по договора следва да бъде
начислена мораторна лихва при забава в издължаването
от страна на кредитополучателя. В този смисъл и предвид периода по претенцията,
чиято начална дата е 25.04.2017г., възнаградителната
лихва следва да бъде начислена до 30.04.2017г. /датата на падежа/, като в
приложение чл. 162 ГПК съдът определи размера й възлизащ на 77.78 лева., за
който предявеният установителен иск за дължимата възнаградителна лихва се явява основателен и следва да бъде
уважен.
С оглед определения срок в договора
за ползване на отпуснатия кредит - до 30.04.2017 г., при неиздължаването му до
тази дата възникват предпоставките за начисляване на предвидената в него
санкционна лихва дължима от неизправната страна, като начисляването й следва да
се счита от 01.05.2017 г., като за периода по претенцията съобразно
заключението на вещото лице размерът му е 9 271.11 лева. С оглед
установеното в гражданския процес диспозитивно
начало, предявеният установителен иск за дължимата по
договора за кредит санкционна лихва следва да бъде уважен за претендирания размер от 9 157.17 лв. и за целия период
по претенцията, до 22.08.2018 г.
Дължи се
и начислената законна лихва върху приетия за дължим размер на главницата,
считано от датата на заявлението – 08.03.2017 г. до окончателното изплащане на
задължението.
По разноските: При този изход от спора, в полза на ищеца се
дължат разноските за производството, съобразно чл. 78, ал. 1 ГПК. Доказан е
размерът на разноските за държавна такса в настоящото производство в размер
3476.61 лева и за вещо лице – 500 лева. По делото са представени доказателства
за платен адвокатски хонорар в размер на 6000 лева. На ищеца следва да бъдат
присъдени разноски съобразно уважената част от исковете в общ размер на 9 713.23 лева.
В заповедното производство са поискани и
доказани разноски в размер на 3 476.61 лева за държавна такса и
10 429.84 лева с ДДС - адвокатско възнаграждение, като с оглед изхода на
спора, на присъждане подлежи част от тях съответно на уважената част от
исковете и възлизаща на 13538.79 лв.
Въпреки изхода на спора, на ответника не се дължат разноски,
доколкото не е поискал присъждането на такива.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по обектикво кумулативно съединените искове на „Д.А.А.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, с
правно основание чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ във вр. с чл. 422, ал.1, вр.
чл. 415, ал. 1 от ГПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, против „Л.П.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***
гръб, че ответникът дължи на Д.А.А.“ ЕООД
по Договор за кредит № 1291/26.02.2014 г., чиито
основни условия са инкорпорирани в Нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека № 52, том I, per. № 2293, дело № 43/2015 г., по описа на
нотариус В.М., вписан в Служба по вписванията - гр. София с вх. per. № 13709 от 17.03.2015г., акт. № 172, том VI, дело №
9570/15 г., и анексите към него, следните
суми: Сумата 160 000 лева–
представляващи дължима главница, ведно със законната лихва върху нея, считано
от 08.03.2017 г. до окончателното й изплащане; Сумата 77.78 лева – възнаградителна лихва
за периода от 25.04.2017 г. до 30.04.2017 г.; Сумата 9 157.17 лева –
санкционна лихва за периода 01.05.2017 г. до 22.02.2018 г., които суми и лихва са включени в издадената
заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 15882/2018 г. на СРС, 50 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за възнаградителна лихва за
разликата над сумата от 77.78 лв. до пълния претендиран
размер от 4 673.38 лева и за периада от
01.05.2017 г. до 22.02.2018 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА „Л.П.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***
гръб, да заплати на „Д.А.А.“ ЕООД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление:***, сумата
9 713.23 лева – разноски в исковото производство, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК и сумата 13538.79 лева - разноски
в заповедното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на ищеца – „Б.Д.“ ЕАД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление ***.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
СЪДИЯ: