№ 4582
гр. София, 12.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-12 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Кирил Ст. Петров
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от Кирил Ст. Петров Гражданско дело №
20241100110657 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от Т. В. Е. срещу ЗАД „БУЛСТРАД
ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД.
В исковата молба са изложени твърдения, че на 15.04.2024 г. в гр. София около 8:10
ч., по ул. „Без име‘‘ в ж. к. „Овча купел” с посока на движение от изхода на паркинга на бл.
25 към бул. „Президент Линкълн“ се движил лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „
Е280“ с peг. № *********, управляван от Н. Е. Е.. Същият в района на кръстовището с бул.
„Президент Линкълн“ поради неспазване на достатъчна дистанция реализира ПТП със
спрелия преди кръстовището мотоциклет марка „Хонда“, модел „ЦБР650РА“ с peг. №
*********, управляван от ищеца. Местопроизшествието било посетено от СДВР и бил
съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № К-219 от 15.04.2024 г.
Образувано било ДП № 11114/24 г. по описа на СДВР и пр. пр. № 22642/24 г. по описа на
СРП. Ищецът твърди, че вина за ПТП има водачът на л. а. с peг. № *********, който
нарушил чл. 5, ал. 1, т. 1, чл. 5, ал. 2, т. 1, чл. 20, ал. 1 и ал. 2 и чл. 23, ал. 1 на ЗДвП.
Вследствие на инцидента ищецът претърпял счупване на 5-та метатарзална кост, закрито.
Поставена била гипсова имобилизация. Предвижвал се с помощни средства.
Възстановителният период бил около 45 дни с интензивни болки в началото. Първите дни
прекарал в легнало положение. Т. В. Е. изпитал интензивни негативни преживявания,
свързани със силна уплаха и стрес, както и с цялостно емоционално и физиологично
сътресение и смущение. Наред с това ищецът претърпял и имуществени вреди – разходи по
лечение и възстановяване в общ размер на 255 лв. за ботуш за крак и болничен лист
съгласно Фактура № **********/18.04.2024 г. и касов бон № 96263 0021 от 30.04.2024 г.
Отговорността на виновния водач се покривала от застраховка „Гражданска отговорност“,
сключена с ответника. Претенцията за имуществени и неимуществени вреди била заведена
при ответника с писмена претенция с вх. № от 05.06.2024 г., но липсвало плащане.
Предвид изложеното моли за осъждането на ответника да му заплати застрахователно
обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 26 000 лв., ведно с лихва за
забава върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди от датата на завеждане на
1
доброволната претенция на пострадалия пред ответника – 05.06.2024 г., до окончателното
изплащане, както и обезщетение за претърпените имуществени вреди в размер на 255 лв.,
ведно с лихва за забава върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди от датата
на завеждане на доброволната претенция на пострадалия пред ответника – 05.06.2024 г., до
окончателното изплащане. Претендира разноски.
Ответникът ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД признава
съществуването на валидно застрахователно правоотношение между него и собственика на
процесното МПС лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „ Е280“ с peг. № ********* към
датата на ПТП. Не оспорва и постъпилата претенция за обезщетение с вх. № от 05.06.2024 г.
Оспорва исковете по основание и размер. Оспорва механизма на ПТП. Оспорва вината на
водача на л. а .Мерцедес. Оспорва настъпването на ПТП по посочения от ищеца начин.
Оспорва причинно-следственото връзка, че травматичните увреждания са резултат от ПТП.
Оспорва, че застраховано при него МПС е участвало в инцидента и, че Н. Е. Е. е управлявал
автомобила. Оспорва наличието на вреди, причинени от ПТП. Не установявало твърдяната
фрактура. Размерът на вредите бил прекомерно завишен. Имуществените разходи не се
установявало да са във връзка с ПТП и, че именно ищецът е техният платец. Това били
доброволно направени разноски и не представлявали вреди. Оспорва наличието на вина и
противоправност на действията на Н. Е. Е.. Моли за отхвърляне на претенциите изцяло като
неоснователни и недоказани. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ:
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, съдът е отделил като безспорно и признато
между страните, че към датата на ПТП за процесния автомобил е била налице валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, както и, че ищецът е предявил
застрахователна претенция пред ответника, заведена с вх. № при ответника на 05.06.2024 г.
От представения по делото Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № K-219
от 15.04.2024 г., гр. София, съставен от служител на О“ПП“, СДВР, се установява, че на
15.04.2024 г. около 08:10 ч. в гр. София, по ул. „Без име‘‘ в ж. к . „Овча купел” с посока на
движение от изхода на паркинга на бл. 25 към бул. „Президент Линкълн“ се движи МПС е
рег. № *********, което участва в ПТП със спрелия мотоциклет с рег. № ********* на
кръстовището с бул. „Президент Линкълн“.
От фиш за спешна медицинска помощ, лист за преглед на пациент и рентгенова
изследване се установява, че Т. В. Е. на 15.04.2024 г. е претърпял счупване на метатарзална
кост, закрито.
Представена е по делото фактура № от 18.04.2024 г. за закупен ботуш за крак на
стойност 205 лв. от Ортопрайм ООД, към която е представен и фискален бон за заплащането
на сумата. Представен е и фискален бон за заплащане на сумата от 50 лв. за издаване на
болничен лист за специализирана ЛКК от 30.04.2024 г.
Представени са доказателства за отправена застрахователна претенция до ответника,
получена от застрахователя на 05.06.2024 г.
От приетата по делото и кредитирана от съда СМЕ се установява, че вследствие на
процесното ПТП ищецът е получил травматично увреждане на дясното стъпало. довело до
непълна фрактура /фисура, пукване/ в основата на 5-та метатарзална кост. Механизма на
получаване е индиректен — силен натиск върху външния ръб на подгънатото стъпало.
Здравата връзка свързваща външния глезен и основата на 5-тата метатарзална кост
обикновено издържа на кинетичната енергия, но отчупва изцяло или частично парче от
метатарзалната кост в този участък. При ищеца, кинетичната енергия на притискането е
2
стигнала само до разпукване на костта на две нива, без разместване и без рентгенови данни
за пълна фрактура. Като степен, това е по-ниското ниво на пълноценната фрактура. На
ищеца е била оказана своевременна и адекватна медицинска помощ, изразяваща се в
транспортиране с екип на бърза помощ до спешен травматологичен кабинет на ВМА-София.
Последвала е имобилизация с гипсов ботуш за 1 седмица, сменен после със специална
ортеза за глезен за още 20 дни. Имобилизацията е свалена на 35 ден, като следващите 10 дни
е трябвало да носи патерици за придвижване. След 44-ия ден ищецът се е върнал на работа.
До имобилизацията на десния крак в спешния кабинет на ВМА ищецът е търпял болки с
висока интензивност, след което същите постепенно са намалявали до стихване към края на
първия месец. По медицински критерии, полученото травматично увреждане на дясното
стъпало, описано и в констативния протокол за ПТП, механизмът на травмата и
навременното лечение, дават основание да се приеме причинна връзка между процесното
ПTII и увреждането. Травматичното увреждане на основата на 5-та метатарзална кост при
ищеца е от ниската степен, означавана като фисура, която е с благоприятна прогноза и при
своевременно адекватно лечение и липса на усложнения се възстановява напълно за около
45 дни. В делото има приложена фактура с касов бон за 205 лв. разход за пластмасова
глезенна ортеза, която е заменила гипсовия ботуш и касов бон за 50 лв. за издаване на
болничен лист от специализирана ЛKK. Няма данни ищецът да е имал евентуални травми
и/или заболявания в миналото, които да са във връзка с търпените болки и страдания по
процесната травма. Докато първият разход бил медицински оправдан и е бил необходим за
лечението на травмата, то вторият разход за 50 лв. бил нерационално платен, доколкото
ищецът е бил здравноосигурен и не е трябвало да плаща никакви такси за JIKK. На
проведения преглед бил разгледан диск на дясно стъпало от ВМА от 2 дати — 15.04 и
21.05.2025 г. На снимката от първата дата се виждала двойна фисура /пукване/ в основата на
пета метатарзалната кост, а на втората същите увреди не личали поради зарастване. Ищецът
се бил възстановил за 44 дни по данни от болничните листи и от анамнестичните данни от
прегледа, което кореспондира с медицинските критерии за обичайния период на
възстановяване относно конкретното травматично увреждане. В с. з. вещото лице
конкретизира 45 дни до пълно възстановяване. Липсвали данни за анатомични размествания,
които да налагат удължаване или усложнения. Възможно е при разваляне на времето да
почувства дискомфорт.
От приетата САТЕ се установява следният механизъм на ПТП: Мястото на удара
между л.а. Мерцедес и мотоциклет Хонда по широчина на платното за движение на ул. „Без
име“ е на около 1-2 м. вляво от десния бордюр по посока на движението на автомобила и по
дължина на платното за движение, е на около 2 м. преди кръстовището с бул. Президент
Линкълн по посоката на движение на същия автомобил. Ударът е настъпил по средата на
улицата без име, идваща от паркинга на бл. № 25. Скоростта на движение на л. а. Мерцедес
преди настъпилото ПТП и към момента на удара с мотоциклет Хонда е била около 35 км/ч.
Скоростта на движение на мотоциклет Хонда преди настъпилото ПТП и към момента на
удара с л. а. Мерцедес е била 0 км/ч., т. е. той е бил спрял. Процесният лек автомобил
„Мерцедес” се е движил по ул. „Без име” , по средата на платното за движение с посока от
паркинга на бл. № 25 към бул. „Президент Линкълн“, със скорост 35 км/ч. Приближавайки
към кръстовището с бул. „Президент Линкълн” върху платното на ул. Без име, се е движил
мотоциклет Хонда, който преди да навлезе в кръстовището е спрял пред него. Водачът на л.
а. Мерцедес е продължил движението си в първоначалната му посока и скорост, като се е
доближавал към спрелия мотоциклет от задната му страна. Реализирало се е ПТП.
Автомобилът с предната си средна част челно е ударил мотоциклета в задната му част.
Вследствие на удара, мотоциклетът и мотоциклетистът са били отхвърлени от автомобила
напред, при което са паднали върху терена. Водачът на л. а. Мерцедес е имал възможност да
наблюдава спиращия пред него мотоциклет Хонда и като предприеме намаляване на
скоростта си и спиране отзад мотоциклета, е имал възможност да предотврати настъпването
3
на удара и настъпването на ПТП. Преди настъпването на ПТП, водачът на мотоциклета е бил
спрял. Той не е имал техническа възможност да напусне мястото на динамичния коридор на
л. а. Мерцедес, при което за него ударът е бил непредотвратим. Преди настъпването на ПТП,
водачът на л. а. Мерцедес е имал възможност да наблюдава движението на мотоциклет
Хонда и пътния знак пред кръстовището „Стоп“. Той е имал възможност да предотврати
настъпването на ПТП, като намали скоростта си със служебно спиране и да спре зад
мотоциклета.
По делото са разпитани свидетелите Н. Е. Е. и Ц.С. Т.а.
От разпита на свидетеля Ц.С. Т.а /майка на ищеца/ се установява, че пътният
инцидент се случил миналата година, нямало още една година, на 15.04.2024 г. Живеели на
близо и като тръгнала за работа видяла инцидент с моторист блъснат отзад от кола.
Разпознала сина си. Паднал бил на дясната страна, моторът бил върху десния му крак. Казал
й, че много го боли крака. Момчето излязло от колата, помогнало му. Линейката го закарала
във ВМА. Направили му снимка, установило се счупване на кост, гипсирали го и го пуснали
да се прибере. Бил в гипс до коляното. Казали му да лежи даже на възглавница, за да няма
подуване на крака и главно в хола си седял. Обгрижвали го с мъжа й като му носили храна,
слагали му найлон, за да влиза в банята. На десетия ден ходил на преглед, купили ботуш. С
ботуша и с патерици подскачайки се движил. Около 30-40 дни бил с този ботуш. Оплаквал
се от болки. Оплаквал се, когато стане по-студено времето. Доста време куцукал. След
ботуша носил патерици сигурно още към 30 дни. Куцукал към 30 дни и след това бил в
състоянието, в което е в момента. Не натискал крака свободно, сигурно усещал някаква
болка.
От разпита на свидетеля Н. Е. Е. /участник в ПТП-то и водач на процесния
автомобил/ се установява, че е участвала в ПТП. Момчето Т. било пред него с мотор, разсеял
се и го ударил. Дата не си спомня, било рано сутринта, моторът бил пред него. Момчето
паднало и моторът паднал върху него. Момчето с мотора било пострадало, то било пред него
с мотора, свидетелят бил зад него с колата, разсеял се, отместил поглед, колата му била
автоматик, махнал си крака от спирачката, колата потеглила и го ударила. Мисли, че
травмата на момчето била около глезена.
От правна страна съдът приема следното:
Фактическият състав на вземането по чл. 432 КЗ включва осъществяването на
следните юридически факти: ответникът да е застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобил, като в срока на действие на договора, вследствие на
противоправното и виновно поведение на водача на застрахования при ответника
автомобил, да е настъпило застрахователно събитие, което е покрит риск, в причинна връзка
с което ищецът да е претърпял болки и страдания, причинени от настъпилите от събитието
телесни увреждания.
В тежест на ответната страна по иска, предявен на деликтно основание, а при иска по
чл. 432, ал. 1 КЗ – в тежест на ответника застраховател е да установи отсъствието на
презумираното от закона виновно поведение, довело до причинените вреди, а именно че в
резултат на определени обстоятелства е налице безвиновно деяние, включително че деецът
не е бил длъжен или не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните
последици – случайно деяние по чл. 15 НК.
В чл. 380 от КЗ е предвидено, че лицето, което желае да получи застрахователно
обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция.
Съответно в чл. 496, ал. 1 от КЗ е установено, че срокът за окончателно произнасяне по
претенция по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не
може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380 КЗ пред
застрахователя, сключил застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, или
пред неговия представител за уреждане на претенции. В чл. 498, ал. 3 от КЗ се предвижда, че
4
увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако
застрахователят не е платил в срока по чл. 496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако
увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.
Не се спори по делото, че от ищеца е отправена застрахователна претенция, получена
от ответника на 05.06.2024 г. /л. 14-16/, поради което и към датата на подаване на исковата
молба тримесечният срок е изтекъл.
От съвкупния доказателствен анализ – писмените доказателства /вкл. констативния
протокол/, неоспорената САТЕ и свидетелските показания на водача на автомобила, се
установява че се установява противоправното поведение на Н. Е. Е.. Водачът на лекия
автомобил е нарушил разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП, която установява задължение за
водачите да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне
опасност за движението. Предотвратяване на удара е било възможно при своевременно
предприемане на маневра спиране. Съгласно чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП водачът с поведението си
не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност
живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди. Мотоциклетът е бил спрял
на кръстовището е не имал възможност да напусне мястото и да избегне ПТП-то. Ударът за
него е бил непредотвратим. Съгласно чл. 23, ал. 1 ЗДвП водачът на пътно превозно средство
е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно
средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко.
Незадействането своевременно на спирачната система на автомобила е довело до удара с
мотоциклета. Водачът на л. а. е имал възможност да наблюдава спиращия пред него
мотоциклет и да предприеме намаляване на скоростта и спиране, като по този начин
предотврати ПТП.
Противоправното поведение на водача на л. а. има за пряка и непосредствена
последица настъпилия удар с мотоциклета. В хода на производството по разглеждане на
иска не са събрани доказателства, годни да оборят презумпцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД за вина
в действията на водача по време на произшествието. Действията на водача са в пряка
причинно-следствена връзка с настъпилите за пострадалия увреждания. Уврежданията от
инцидента са причинили болки и страдания за ищеца. Неминуемо следва и причинно-
следствената връзка между претърпените болки и страдания на ищеца и инцидентът,
настъпил на 15.04.2024 г. Възраженията в отговора на исковата молба са неоснователни.
Свидетелят Е. сам заявява, че се е разсеял и е ударил моторът, момчето паднало и моторът
паднал върху него. В тази насока и е съвкупния доказателствен материал.
По делото е установено наличието на застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност“ между ответното дружество и водача на лекия
автомобил Ситроен, към датата на инцидента, което обстоятелство е и отделено като
безспорно между страните. След като ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД е
застраховател по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” за процесния
период на водача на автомобила, заради който е причинено ПТП, то искът с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ е доказан по основание.
Относно размера на неимуществените вреди:
Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл. 432, ал. 1 КЗ се определя
от съда в съответствие с установения в чл. 52 ЗЗД принцип за справедливост. Съгласно
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно. То е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението /т. 2 от ППВС
№ 4 от 23.12.1968 г./. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да
бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които
е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
5
страдания, загрозявания и пр. Справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение означава
да бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент на всички понесени от
конкретното увредено лице болки, страдания и неудобства – емоционални, физически и
психически сътресения, които намират не само отражение върху психиката му, но му
създават и социален дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална
възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното му състояние и които в
своята цялост представляват конкретните неимуществени вреди. Същевременно
обезщетението за неимуществени вреди има паричен израз, поради което всякога се явява
детерминирано и от икономическа конюнктура в страната, една от проявните форми на
която са и нормативно определените лимити за отговорността на застрахователя, независимо
че те сами по себе си не са пряк израз на принципа за справедливост по смисъла на чл. 52
ЗЗД.
При преценка на чл. 52 ЗЗД съдът съобрази следните обстоятелства: към дата ПТП
ищецът е на 34 г., в резултат на ПТП е получил получил травматично увреждане на дясното
стъпало, довело до непълна фрактура /фисура, пукване/ в основата на 5-та метатарзална кост.
Последвала е имобилизация с гипсов ботуш за 1 седмица, сменен после със специална
ортеза за глезен за още 20 дни. Имобилизацията е свалена на 35 ден, като следващите 10 дни
е трябвало да носи патерици за придвижване. След 44-ия ден ищецът се е върнал на работа.
Възстановителният период е продължил около 45-50 дни. В тази насока не се кредитират
показанията на свидетеля Т.а, че и към момента ищецът не ходил, както преди и се
притеснявал да натиска крака, както и, че носил патерици около 30 дни. При личния преглед
на ищеца при вещото лице, а и в исковата молба, се съдържат данни, че след 36 ден ползвал
патерици още 10 дни при ходене, При прегледът не е установен функционален дефицит,
осъществява пълен клек, изправяне на пръсти, на пета. Походка самостоятелна, без помощни
средства. Данни от проведения преглед показват пълно възстановяване. Вещото лице сочи
също, че травматичното увреждане на основата на 5-та метатарзална кост при ищеца е от
ниската степен, означавана като фисура, както и,че при втората снимка на 21.05.2025 г.
увредите не личат поради зарастване. Единствено е възможно при разваляне на времето да
почувства дискомфорт, характерно за всички травми.
Съдът взе предвид лимитите на застрахователните покрития и обществено-
икономическите отношения и отражението им към размера на неимуществените вреди към
м. 04.2024 г. Налице е връзка между стандарта на живот в страната и претърпените вреди,
респективно размера на обезщетението. Тя е израз именно на критерия на справедливостта,
който не може да съществува извън конкретните условия, включващи и време и място на
възникване на увреждането, етап на обществено-икономическо развитие, конкретна
икономическа конюнктура, стандарт на живот, средно статистически размер на доходите
/виж решение № 215 от 03.02.2017 г. по т. д. № 2908/2015 г. на I ТО на ВКС/. Обществено-
икономическите условия се отразят на размера на обезщетението доколкото са израз на
икономическата конюнктура и са зависими пряко от претърпените болки и страдания и
техния интензитет. Отчетоха са тенденциите в периода 2022 г. – 2024 г. относно увеличаване
средногодишния доход и разход на лице от домакинството, както и тенденцията за
увеличаване на минималната работна заплата и същевременно спадане на покупателната
стойност – все критерии, които следва да бъдат съобразени от съда, като израз на
конкретните обществено-икономически отношения при определянето на обезщетението по
чл. 52 ЗЗД. При определянето размера на обезщетението съдът съобрази и съдебна практика
при сходни увреждания – напр. определение № 2661 от 16.10.2024 г. на ВКС по т. д. №
530/2024 г., II т. о. /с което не е допуснато до касационно обжалване решение № 702 от
7.02.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 2849/2023 г./, което касае ПТП настъпило 2020 г.
При всичко изложено, особено наличието на счупване без разместване и пълното
възстановяване в обичайния срок за това, то обезщетението за неимуществени вреди на
ищеца следва да се определи в размер на 11 500 лева. Подобен размер на обезщетението,
6
съдът намира, че е съобразен с изискванията на справедливостта, съобразно всички факти и
обстоятелства по делото. За разликата над този размер до пълния предявен размер искът
следва да се отхвърли.
Относно имуществените вреди:
Установява се по делото, че във връзка с инцидента ищецът е направил имуществени
разходи /претърпени загуби/ за сумата от 205 лв. – разходи за ботуш за крак по фактура от
18.04.2024 г., издадена от Ортопрайм ООД и сумата от 50 лв. – за издаване на болничен лист
за специализирана ЛКК от 30.04.2024 г. Представени са фискални бонове и за двете суми,
които установяват заплащането на сумите. Относно обстоятелството, че имуществените
вреди са във връзка с инцидента, съдът съобрази и заключението на вещото лице по СМЕ.
Според вещото лице по неоспорената СМЕ докато първият разход бил медицински оправдан
и е бил необходим за лечението на травмата, то вторият разход за 50 лв. бил нерационално
платен, доколкото ищецът е бил здравноосигурен и не е трябвало да плаща никакви такси за
JIKK.
Следователно направеният разход са сумата от 50 лв. не се намира в пряка причинно-
следствена връзка с процесното увреждане. Между вредите, направени поради ползването
на избрано от ищеца лечебно заведение за издаване на болничен лист с цел удобство и без
преминаването през личния лекар, и поведението на ответника липсва причинно-следствена
връзка. При възползване от възможностите, които покрива НЗОК, ищецът не би направил
разходи в претендирания размер – виж решение № 177 от 31.12.2020 г. по гр. д. № 293/2020
г. на IV г. о. на ВКС. Платената сума в размер на общо 50 лв. е резултат на негово решение, с
което се е възползвал от облекчени условия, поради което и не следва да се поставя в тежест
на ответника.
Обстоятелството, че заплатената сума за ботуш е именно във връзка с инцидента, се
установява по производството. Оттук и съдът намира искът за имуществени вреди за
доказан за сумата от 205 лв., а за разликата до пълния претендиран размер от 255 лв. искът
следва да се отхвърли.
Относно лихвата за забава:
В хипотеза на предявен пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, застрахователят, покривайки
отговорността на застрахования, е задължен и за лихвите за забавата на делинквента,
които се включват в застрахователното обезщетение, съгл. чл. 493, ал.1, т.5 вр. чл. 429 ал. 2 т.
2 вр. ал. 3 КЗ, но не от датата на увреждането, а в съответствие с възприетото от
законодателя с разпоредбата на чл. 429, ал. 3 изр. 2 КЗ разрешение – от по-ранната от двете
възможни дати – уведомяването на застрахователя за настъпването на застрахователното
събитие или предявяването на претенцията на увреденото лице пред застрахователя.
Застрахователят, от своя страна дължи на увредения и обезщетение в размер на законната
лихва по реда на чл. 497 ал. 1 КЗ, което обезщетение обаче е за собствената му забава от
датата, на която е следвало да определи и да изплати обезщетението за вредите, ведно с
изтеклата законна лихва - решение № 46 от 04.04.2024 г. по т. д. № 2274/2022 г. на I т. о. на
ВКС, решение № 50086 от 07.11.2023 г. по т. д. № 1859/2022 г. на II т. о., решение № 15 от
15.08.2023 г. по т. д. № 2389/2022 г. на I т. о., решение № 50073 от 20.07.2023 г. по т. д. №
587/2022 г. на I т. о., решение № 50043 от 06.06.2023 г. по т. д. № 53/2022 г. на I т. о.,
решение № 50040 от 30.05.2023 г. по т. д. № 790/2022 г. на II т. о. и др. В обобщение, на
основание чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ застрахователят покрива спрямо увреденото лице
отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава за плащане на обезщетение за
вреди от датата на уведомяване на застрахователя за настъпилото застрахователно събитие,
респ. предявяване на претенцията от увреденото лице пред застрахователя, а след изтичане
на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ и при липса на произнасяне или плащане на обезщетение дължи
законната лихва върху обезщетението за собствената си забава.
7
Доколкото се касае за обезщетение спрямо отговорността на делинквента, а
отговорността на застрахователя е функционално обусловена, то същият дължи лихва за
забава върху всички претенции от датата на уведомява за настъпилото застрахователно
събитие, като липсва законово изискване за съдържанието на това уведомление.
Застрахователят е уведомен на 05.06.2024 г., поради което следва да се присъди законна
лихва върху присъдените обезщетения за неимуществени и имуществени вреди от
05.06.2024 г. до окончателното изплащане.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора разноски се дължат по съразмерност.
Ищецът е освободен от такси и разноски.
Претендира се адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА. За адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА пред съответната инстанция, е достатъчно по
делото да е представен договор за правна защита и съдействие, в който да е посочено, че
упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на някое от основанията по т. 1-3
на чл. 38, ал. 1 ЗА. Представен е договор за правна защита и съдействие, с който е уговорено
правната помощ да бъде по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. Адвокатското възнаграждение по
чл. 38, ал. 2 ЗА следва да се определи на сумата от 2750.40 лв., от която сума по
съразмерност ще се присъди на адв. Я. Д. за адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ на Т. Е. сумата от 1 226.18 лв.
Ответникът претендира разноски. Представен е списък и доказателства за направата
на разноски. Общият размер на разноските на ищеца е размер на 715 лв. /вкл. и
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с
НЗПП/. От сумата в общ размер на 715 лв. по съразмерност на ответника се следва сумата от
396.24 лв.
Ответникът следва да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК /ищецът е освободен от
внасянето на такси и разноски/, по сметка за държавни такси на СГС, сумата от 468.20 лв. за
заплащането на дължимата държавна такса по делото съобразно уважената част от иска,
както и по съразмерност относно депозитите от бюджета на съда за СМЕ и за САТЕ сума в
размер на 156.04 лв. или общо дължимата сума в полза на СГС е 624.24 лв.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ЕДНОЛИЧНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
„БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, пл. „Позитано“ № 5, да заплати на Т. В. Е., ЕГН: **********, с адрес
гр. София, ж. к. *********, който е претърпял пътнотранспортно произшествие на
15.04.2024 г. в гр. София около 08:10 ч. в района на кръстовището с бул. „Президент
Линкълн“ в ж. к. Овча Купел, по вина на водача на лек автомобил „Мерцедес“, модел „
Е280“ с peг. № *********, управляван от Н. Е. Е., ЕГН ********** за който автомобил към
датата на ПТП имал валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност със ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ЕДНОЛИЧНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
„БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕАД, следните суми:
- на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, сумата от 11 500 лв. – представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от травматично
увреждане на дясното стъпало, довело до непълна фрактура /фисура, пукване/ в основата на
5-та метатарзална кост в резултат на пътнотранспортното произшествие, ведно със законната
лихва от 05.06.2024 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
8
11 500 лв. до пълния предявен размер от 26 000 лв.;
- на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, сумата в общ размер на 205 лв. – обезщетение за
претърпени имуществени вреди, представляващи претърпени загуби за закупен ботуш за
крак по фактура от 18.04.2024 г., издадена от Ортопрайм ООД, ведно със законната лихва,
считано от 05.06.2024 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата
над 205 лв. до пълния предявен размер от 255 лв. /за сумата от 50 лв. за издаване на
болничен лист за специализирана ЛКК по фискален бон от 30.04.2024 г./.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ЕДНОЛИЧНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
„БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, пл. „Позитано“ № 5, да заплати на адвокат Я. Д. Д. от САК, ЕГН
**********, със служебен адрес гр. София, ул. *********, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА,
сумата от 1 226.18 лв. – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на Т.
В. Е. по съразмерност.
ОСЪЖДА Т. В. Е., ЕГН: **********, с адрес гр. София, ж. к. *********, да заплати
на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ЕДНОЛИЧНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „БУЛСТРАД
ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, пл. „Позитано“ № 5, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 396.24 лв. –
разноски по производството по съразмерност.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ЕДНОЛИЧНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
„БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, пл. „Позитано“ № 5, да заплати по сметка за държавни такси на
Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата от общо 624.24 лв. за дължима
държавна такса и депозити за експертизи по съразмерност по производството.
Ищецът Т. В. Е. е посочил банкова сметка по чл. 127, ал. 4 ГПК с IBAN: BG83
*********.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
9