РЕШЕНИЕ
№ 22988
гр. София, 15.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА
при участието на секретаря ЮЛИЯ К. ГРУДОВА
като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА Гражданско дело
№ 20251110132987 по описа за 2025 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ.
Ищецът ............. твърди, че на 21.06.2021 г. в района на ................, е
реализирано ПТП с участието на МПС ................, собственост на В. Т. С.,
управлявано от същия и паркирано ................., собственост на ................ В
качеството си на застраховател по ГО на виновния за ПТП водач – ответника
В. Т. С., ищецът заплатил по регресна претенция на ................, като
застраховател по имуществена застраховка „Каско“ на увредения автомобил,
сума в размер на 11 631,50 лева, с включени ликвидационни разноски на
................ в размер на 15 лева. Поддържа, че В. Т. С. след реализирането на
ПТП е отказал да бъде изпробван с техническо средство .............., като на
съшия е издаден талон за медицинско изследване № ......... и също отказал,
поради което във връзка с чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ за ищеца – застраховател по ГО
е възникнало регресно право за заплатеното застрахователно обезщетение.
Моли ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 11 656,50 лв. (с
включени 25 лв. ликвидационни разноски), ведно със законната лихва от
депозирането на исковата молба в съда – 20.01.2025 г., до окончателното
погасяване. Претендира разноски.
Ответникът В. Т. С. в срока по чл. 131 ГПК е депозирал писмен отговор
на исковата молба, с който оспорва иска. Не оспорва, че на посочените в
исковата молба дата и място е настъпило ПТП при посочения в исковата
молба механизъм, в резултат на което били нанесени материални щети на
................., както и че ГО на водача на МПС ................, негова собственост, е
била застрахована по застраховка „Гражданска отговорност“ при ищеца,
1
валидна към момента на събитието, а ................. е било застраховано със
застраховка „Каско“ към датата на ПТП, като ищецът заплатил обезщетение
по заведена щета под № ................. по предявената от ................, като
застраховател по имуществена застраховка „Каско“, регресна претенция.
Излага, че Наказателно постановление № ................., в което се посочва, че е
отказал проба, е обжалвано и е отменено от ................. с влязло в сила Решение
164 от 15.11.2021 г., постановено по НАХД 1179/2021 г. по описа на ..................
Твърди, че не е отказал да бъде извършена проверка с техническо средство,
като бил направил няколко опита, за да бъда изпробван с техническото
средство. Счита, че не се установява да е напуснал процесното ПТП, с което
да е възпрепятствал извършването на проверка за наличие на алкохол в
кръвта, поради което не били налице предпоставките на посочената правна
норма и не дължал връщане на платеното от ищеца застрахователно
обезщетение. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
По иска по чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ:
За основателността на иска в тежест на ищеца е да докаже, че в
качеството си на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” е
платил обезщетение в размер на действителните вреди за причинените от
пътнотранспортно произшествие вреди на увреденото лице, като ответникът е
причинил произшествието, след което е отказал да се подложи и виновно се е
отклонил от проверка за алкохол.
С доклада по делото, приет за окончателен без възражения на страните и
на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 вр. чл. 153 ГПК горните обстоятелства, с
изключение на обстоятелството, че ответникът е отказал да се подложи и
виновно се е отклонил от проверка за алкохол, съдът е обявил за безспорни и с
това ненуждаещи се от доказване, като същите се установяват и от събраните
по делото писмени доказателства.
С оглед на гореизложеното, всички факти, включени във фактическия
състав на вземането, с изключение на отказа на ответника да се подложи и да
се е отклонил от проверка за алкохол, са безспорни между страните, поради
което и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването им за
доказано.
Следователно спорни между страните са въпросите дали ответникът е
отказал да се подложи и виновно да се е отклонил от проверка за алкохол.
За установяване на посочените обстоятелства като писмени доказателства
по делото са приети, неоспорени от ответника, протокол за ПТП №
...................., от който се установява, че на ответника е издаден талон за кръвна
проба, като в протокола няма данни на ответника да е извършена проверка с
техническо средство, и талон за изследване № ...... от който се установява, че
ответникът е отказал проверка за алкохол с техническо средство, за което
обстоятелство е положен подпис от ответника в качеството му на проверено
лице, както и че ответникът е поискал да бъде изследван за употреба на
алкохол чрез медицинско и химическо или химико-токсилогично изследване,
2
за което обстоятелство е положен подпис от ответника в качеството му на
проверено лице.
Видно от приетото по делото Наказателно постановление № ................. от
06.07.2021 г. на ответника е наложено административно наказание на
основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП за административно нарушение по чл. 174,
ал. 3 ЗДвП.
Видно от приетото по делото Решение № 164 от 15.11.2021 г.,
постановено по НАХД 1179/2021 г. по описа на .............. с него е отменено
Наказателно постановление № ................. от 06.07.2021 г. в частта, с която за
административно нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП на ответника е наложено
административно наказание на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП.
Доколкото нито наказателното постановление, нито влязлото в сила
решение на Районен съд Благоевград по НАХД, с което наказателното
постановление е отменено, нямат характера на присъда, постановена от
наказателен съд, същите не следва да се ценят по реда на чл. 300 ГПК. Ето
защо възражението на ответника, че тъй като наказателното постановление е
отменено, то не се установявало същият да е отказал да се подложи или
виновно да се е отклонил от проверка за алкохол, е неоснователно. Както
участието на ответника в ПТП, така и отказът му да се подложи на проверка за
алкохол с техническо средство, се установяват от приетите по делото писмени
доказателства – протокол за ПТП № .................... и талон за изследване №
0057216 от 21.06.2021 г., които не са оспорени от ответника. Полагането на
подпис от страна на ответника в талона за изследване под посоченото в него,
че отказва проверка за алкохол с техническо средство представлява
извънсъдебно признание на ответника на неизгоден за него факт. В
постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение по т.д. № 2675/2013 г. на ВКС,
I т.о. е прието, че извънсъдебното признание на факти съставлява
доказателствено средство, когато съдържа неизгодни за страната факти и
следва да бъде взето предвид при решаване на спора. В решението е
съобразена и задължителната практика на ВКС, обективирана в решение №
235 от 04.07.2011 г. по гр.д. № 513/2010 г. на ІV г.о. Становището на
посочените касационни съдебни състави е в съответствие с изричната
разпоредба на чл. 175 ГПК, тъй като доказаното в процеса извънсъдебно
признание на факт има същата стойност както и направеното пред съда
признание на факт. От друга страна, това становище се застъпва не само в
съдебната практика, вкл. и казуална такава, но и в правната доктрина.
Релевантни са извънсъдебните изявления само на страните по конкретния
спор, обективирани в представени по делото документи, или доказани с
допустими доказателствени средства, които по своята същност съставляват
признания на неизгодни за страните факти. В случая обстоятелството, че
ответникът е отказал проверка за алкохол с техническо средство се установява
и от факта, че е попълнен талон за изследване по образец съгласно
приложение № 1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества
или техни аналози (Наредба № 1 от 19.07.2017 г.). Съобразно разпоредбата на
чл. 3, ал. 1 от посочената наредба при извършване на проверка на място от
3
контролните органи концентрацията на алкохол в кръвта се установява с
техническо средство, а употребата на наркотични вещества или техни аналози
– с тест. Съгласно чл. 3а, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г.
установяването на концентрацията на алкохол в кръвта се извършва с
доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез
измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в
горните дихателни пътища (доказателствен анализатор), или с медицинско и
химическо лабораторно изследване, а на употребата на наркотични вещества
или техни аналози – с медицинско и химико-токсикологично лабораторно
изследване, когато лицето откаже извършване на проверка с техническо
средство или тест. Неоснователни са възраженията на ответника, че бил
направил няколко опита, за да бъда изпробван с техническото средство, тъй
като съгласно разпоредбите на чл. 2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. при
извършване на проверка за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози проверяваното
лице е длъжно да изпълнява точно дадените му от контролните органи по
Закона за движението по пътищата разпореждания и указания, като
неизпълнението на това задължение, с което се възпрепятства извършването
на проверката, се приема за отказ на лицето да му бъде извършена такава.
В настоящия случай от съдържанието на приетия като доказателство
протокол за ПТП и талон за изследване се установява, че ответникът е отказал
да се подложи на проверка за употреба на алкохол с техническо средство, като
по делото не се твърди и не установява да е дадена кръвна проба. Тези
документи са съставени от длъжностно лице в рамките на неговата
компетентност, вменена му с нормативен акт и в законоустановената форма.
Съгласно чл. 179 ГПК, същите представляват официален свидетелстващ
документ и обвързват съда да приеме, че фактите, които длъжностното лице е
възприело или извършило са удостоверени от него. Същите са подписани от
ответника, поради което както се посочи по-горе, в частта, удостоверяващи
неизгодни за него факти, какъвто е фактът на отказ да се положи на проверка
за употреба на алкохол с техническо средство, имат материална
доказателствена стойност за този факт. Не са налице доказателства, които да
опровергават отказа на ответника да се подложи на проверка за употреба на
алкохол. В отговор на направеното от ответника възражение, че издаденото
срещу него наказателно постановление за нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП е
отменено от съда, следва да се посочи, че в настоящото производство не могат
да се ценят събраните по друго дело доказателства и изводите, направени въз
основа на тях от други съдебни и правоохранителни органи, освен в частта, с
която страна в гражданското производство е направила неблагоприятни за
себе си изявления. За възникването на регресното право на застрахователя в
хипотезите на чл. 500, ал. 1 КЗ няма изискване съответните форми на
поведение на застрахования да осъществяват състав на административно
нарушение, установено с влязло в сила наказателно постановление.
Обстоятелството, че определено наказателно постановление е отменено
нито обвързва гражданския съд, нито води до извод, че гражданскоправните
последици от деянието отпадат. В този смисъл, макар и едно деяние да не
4
представлява или да не е доказано, че е административно нарушение, то това
не означава, че не може да представлява граждански деликт. Фактическите
състави на двата вида отговорност, съответно изискванията за
осъществяването им са различни. Нещо повече, фактът на влязлото в сила
решение по НАХД, не обвързва настоящия съдебен състав, тъй като
съобразно нормата на чл. 302 ГПК влязлото в сила решение на
административен съд е задължително за гражданския съд относно това дали
административният акт е валиден и законосъобразен. А наказателното
постановление не е административен акт, а правораздавателен такъв. В тази
насока, само за пълнота трябва да се спомене и фактът, че в случая част от
наказателното постановление е отменено на процесуално основание, а не
защото нарушението не е било извършено. Нещо повече, дори да се приеме,
че се касае за административен акт, то съдът решаващ спора по
административното дело не е компетентен да разгледа въпроса по предмета на
гражданскоправния спор – така Решение № 52 от 27.02.2014 г. на ВКС по гр.
д. № 7600/2013 г., I г. о., ГК.
Както се посочи, редът за установяване концентрацията на алкохол в
кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози към
момента на реализиране на процесното ПТП е регламентиран в Наредба № 1
от 19.07.2017 г., която се явява приложим закон. В същата е посочено, че
концентрацията на алкохол в кръвта се установява с техническо средство, като
при отказ на лицето установяването на концентрацията на алкохол в кръвта се
извършва с доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в
кръвта чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на
алкохол в горните дихателни пътища (доказателствен анализатор), или с
медицинско и химическо лабораторно изследване. От това следва изводът, че
право на водача е да прецени дали да извърши или не медицинско изследване,
но той трябва да се яви в лечебно заведение за проба. В случая не се твърди и
не се установява ответникът да се е явил за вземане на кръвна проба, какъвто е
бил неговият избор.
С оглед на гореизложеното, налага се изводът, че след причиняване на
вредите при процесното ПТП ответникът е отказал да се подложи на проверка
за алкохол с техническо средство (видно от протокол за ПТП и талон за
медицинско изследване) и впоследствие виновно се е отклонил от проверка за
алкохол (видно от талон за медицинско изследване и липсата на протокол за
извършено изследване, както и на твърдения на ответника, че такова е било
извършено).
С оглед на така установените по делото обстоятелства се налага извод за
осъществяване на основанието по чл. 500, ал. 1, т. 1, пр. 3 КЗ, за възникване на
регресното вземане на ищеца срещу ответника, поради което предявеният иск
като основателен, следва да бъде уважен изцяло.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на
разноски има ищецът в размер 2066,26 лева, представляващи платена
държавна такса и уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение.
5
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. Т. С., ЕГН ********** да плати на ................, на
основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ сумата от 11 656,50 лева, представляваща
регресно вземане за изплатено по договор за застраховка „Гражданска
отговорност” обезщетение за имуществени вреди от застрахователно събитие
- ПТП, настъпило на 21.06.2021 г. в района на ................, ведно със законната
лихва от депозирането на исковата молба в съда – 20.01.2025 г., до
окончателното погасяване.
ОСЪЖДА В. Т. С., ЕГН ********** да плати на ................ на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 2066,26 лева разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6