С решение № 28 /31.01.2007 г.,пост. по гр.д. № 369/06 г., Момчилградският районен съд е признал за установено по отношение на Общинска служба по земеделие и гори,гр. Джебел,обл. Кърджали, че наследниците на Осман Шакиров,б.ж. на с. Ахмед Спахи,околия Мастанлийска или с. Софийци,общ. Джебел,обл. Кърджали,имат право да възстановят собствеността си върху притежаваните от него гори в размер на 132 дка,находящи се в землището на с. Софийци,общ. Джебел,обл. Кърджали, на основание чл.13,ал.2 от ЗВСГЗГФ. Настоящото производство е образувано по повод депозирана от недоволния от решението ответник, Общинска служба по земеделие и гори,гр. Джебел,обл. Кърджали. Във възивната жалба се твърди,че атакуваното решение е незаконосъобразно и необосновано. Изтъква се ,че неправилно в разрез с разпоредбата на чл.13,ал.3 от Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд,съдът е кредитирал свидетелските показания на св. Мустафа. Жалбодателят твърди,че неправилно решаващият съд не е дал вяра на представеното от него писмено доказателство- Емлячен регистър от 1949 г.Твърди се,че представеното от ищцовата страна удостоверение № 2493 / 20.07.1925 г. е издадено по силата на чл. 19 от действащия тогава Закон за уреждане на недвижимата собственост, за вписване на означените гори в ипотечните книги, видно и от самото удостоверение. Жалбодателят счита,че описаните в удостоверението гори не са декларирани през 1949 г., защото с тях е било извършено разпореждане. Твърди също,че съдът не е обърнал внимание, че по делата по чл. 13, ал. 2, 6 и 11 от ЗВСГЗГФ,се призовава регионалното управление на горите, както и държавното лесничейство или държавната дивечовъдна станция по местонахождението на имота, съгласно разпоредбата на чл.15, ал.2 от ЗВСГЗГФ. С оглед изложеното жалбодателят моли настоящата съдебна инстанция на основание чл.208, ал.1 от ГПК да отмените изцяло атакуваното първоинстанционно решение,постановено по гр.д. № 369 / 2006 г. по описа на Момчилградския районен съд, като незаконосъобразно и необосновано, и реши делото по същество. В съдебно заседание,жалбодателят,представляван от началника си Ердун Али,поддържа депозираната въззивна жалба по изложените в нея съображения. Прилага писмени доказателства. В съдебно заседание,ответникът по жалбата,Исмегюл Осман Али,чрез процесуалния си представител ,оспорва жалбата. Излага съображения в писмена защита. В съдебно заседание, Регионално управление на горите,гр. Кърджали,редовно призовано,не изпраща представител и не взема становище по жалбата. В съдебно заседание,Държавно лесничейство,гр. Момчилград,редовно призовано,не изпраща представител. Депозира писмено становище. Окръжният съд,действуващ в качеството си на въззивна инстанция,констатира следното : Жалбата като подадена в срок и от лице,имащо правен интерес от обжалването,е допустима,поради което следва да бъде разгледана по същество. Пред надлежния първоинстанционен съд, Момчилградския районен съд е предявена искова претенция с правно основание чл.13,ал.2 от ЗВСГЗГФ. Ищцата Исмегюл Али твърди в исковата си молба ,че като наследник на Осман Шакиров ,починал на 03.07.1932 г.,е една от собственичките на гори в общ размер 132 дка,находящи се в землището на с.Софийци,общ.Джебел. Твърди в молбата си,че никой от наследниците не е подавал заявление за възстановяването им в срока по чл.13,ал.1 от ЗВСГЗГФ. Поради това, че наследниците пропуснали срока за подаване на заявление за възстановяване на собствеността на описаните по- горе гори, моли на основание чл. 13, ал. 2 от ЗВСГЗГФ, да бъде постановено решение, с което да им бъде признато правото на възстановяване на собствеността върху описаните гори. От удостоверение № 303/ 25.10.2006 г. на ОС „ЗГ”- гр. Джебел, се установява, че наследниците на Осман Шакиров,роден на 28.03.1805 г., не са подавали заявление за възстановяване правото на собственост върху гори в срока ,предвиден от ЗВСГЗГФ. Представени са по делото от ищцовата страна, три броя удостоверения за наследници №№ 198/23.10.2006 г.,199/23.10.2006 г. и 190 /09.10.2006 г. на кметство Плазище,общ.Джебел,от проверката на които се установява,че Осман Ïакиров ,б.ж. на с. Софийци,роден на 28.03.1805 г. и починал на 03.07.1932 г. е оставил за свой наследник Шакир Османов ,роден на 18.12.1881 г. и починал 18.04.1923 г.,той от своя страна е оставил като законни наследници Орлин Щерев Орлинов /Осман Шакир –удостоверение за идентичност на имената №191/09.10.2006 г. на същото кметство/ -роден на 18.09.1921 г. и починал на 12.01.1991 г. и Кериме Шакир Исмаил ,родена 28.12.1925 г. От своя страна Орлин Щерев Орлинов /Осман Шакир е оставил за свои наследници съпруга и две дъщери,едната от които е ищцата Исмегюл Осман Али. Представено по делото и приобщено към доказателствата е и Удостоверение № 2493/20.07.1925 г., от което се установява,че същото е издадено от Кошу-Кавашкият мирови съдия на Осман Шакиров от с.Ахмед Спахи,Мастанлийска околия, в уверение на това ,че с решение №608/20.03.1925 г. по гр.ч.пр. № 2466/22 г.,е признат за собственик на недвижими имоти,от които гора в землището на с.Ахмед Спахи,м.”Гьолер Карлин” в размер на 30 дка,гора в същото землище,м.”Бектешлеръ” в размер на 100 дка и гора в същото землище,м.”Кьоклакъ” в размер на 2 дка. В удостоверението е изписано,че същото се издава за да послужи за вписване на означените имоти в ипотечните книги. Представена е по делото и служебна бележка от 11.10.2006 г. на кметство Плазище,от която се установява,че с. Софийци и с.Ахмед-Спахи,записано в цитираното удостоверение са едно и също село, и едно и също землище. От ответната страна по делото е приложено и прието като доказателство декларация за притежавани непокрити земеделски имоти от 30.06.1949 г. на Джебелска община, л.44,от прочита на която се установява ,че Осман Шакиров Османов на навършени 27 години,от с. Софийци,е декларирал собственост върху ниви в размер на 44 дка. В този смисъл е представено и заверено извлечение от същия емлячен регистър. По делото съдът е допуснал и гласни доказателства –свидетелските показания на св. Х. Мустафа,от прочита на които се установява,че същият е роден по времето ,когато се създавали държавните структури върху горите и земеделските земи,но той помнел,че по това време бащата на ищцата имал гори около 100 дка ,като това той знаел,защото му било забранено да сече дърва от техните гори. Съгласно чл. 13,ал. 1 от ЗВСГЗГФ,правоимащите по този закон подават заявление за възстановяване правото си на собственост върху горите и земите от горския фонд в общинските служби по земеделие и гори по местонахождението им ,в срок до 30 юни 1999 г.,при условия и ред ,определени в правилника за прилагане на закона. Когато тези лица се пропуснали да подадат заявление за това в срока по чл. 13,ал. 1 от ЗВСГЗГФ, същите установяват правото си на собственост по реда на чл. 13,ал. 2 от ЗВСГЗГФ. С § 33 от ЗИДЗСПЗЗ / ДВ бр. 13 от 09.02.2007 година / се дава възможност исковете по чл. 13,ал. 2 от ЗВСГЗГФ да се предявят в тримесечен срок от влизането в сила на този закон /ЗИДЗСПЗЗ- ДВ. бр. 13 от 09.02.2007 г./, като висящите производства по чл. 13,ал.2 от ЗВСГЗГФ се приключват при условията и по реда на този закон. С цитирания § 33,т.1 от ЗИДЗСПЗЗ е изменена и допълнена разпоредбата на чл.13,ал.3 от ЗВСГЗГФ. Цитираното изменение изрично изключва възможността да бъде възстановявана собственост върху гори и земи от горски фонд по силата на свидетелски показания. Всъщност това изменение не е принципно,а е по-скоро уточняващо,доколкото в текста на разпоредбата и преди изменението изрично беше посочено ,че основание за възстановяване право на собственост върху гори и земи от горски фонд,освен изрично изброените писмени доказателства са и други писмени доказателства,допустими по ГПК. В този аспект свидетелските показания можеха да бъдат само допълващи или доуточняващи някой ,установени от писмените доказателства,обстоятелства. По делото,съгласно новоприетата разпоредба на ал.2 на чл.15от ЗВСГЗГФ, са конституирани като страни РУГ,гр. Кърджали и ДЛ,гр. Момчилград,т.е. структурите по местонахождение на имотите. В хода на тези констатации,съдът изгради своето становище. В настоящо производство безспорно се установява,че ищцата Исмегюл Али е наследник по наследство на Орлин Щерев Орлинов /Осман Шакир, роден на 18.09.1921 г. и починал на 12.01.1991 г.,б.ж. на с.Софийци,общ.Джебел. Безспорно е и обстоятелството,че към 30.06.1949 г.,същият,тогава на 27 навършени години,е декларирал в емлячните регистри на населеното място,че е собственик на непокрити недвижими имоти - ниви в землището на с.Софийци,в общ размер от 44 дка. Не се спори по делото,че тези земеделски земи-ниви са възстановени на наследниците му с решение ,издадено по силата на ЗСПЗЗ. Настоящата инстанция намира,че всъщност безспорността в това производство се разпростира само върху тези обстоятелства . Що се касае до другите обсъдени в предходни абзаци писмени доказателства,то те установяват само,че Осман Шакиров ,б.ж. на с.Софийци,роден на 28.03.1805 г. и починал на 127 г. ,на 03.07.1932 г., е оставил към момента на своята смърт ,по силата на заместване за свои преки наследници внук- Орлин Щерев Орлинов /Осман Шакир -роден на 18.09.1921 г. и починал на 12.01.1991 г., и внучка - Кериме Шакир Исмаил,родена 28.12.1925 г. За последната няма данни по делото починала ли е, кога и дали е оставила наследници. Или казано с други думи притежавалият към 1925 г. по силата на обсъденото удостоверение № 2493/20.07.1925 г.,Осман Шакиров от с.Ахмед Спахи,Мастанлийска околия,идентично със сега съществуващото с. Софийци,община Джебел, 132 дка гори в три местности на това землище,за когото цитираното удостоверение е издадено да послужи същият да впише имотите си в ипотечните книги , е оставил двама наследника по закон. Доколкото за единият наследник – Кериме Шакир Исмаил няма никакви данни по делото ,съдът нито може ,нито следва да прави някакви изводи. За втория наследник обаче,който се явява пряк наследодател на ищцата,по силата на което наследяване същата претендира права по смисъла на чл.3 от ЗВСГЗГФ, определено не се установява към 1949 г.,когато последният сам е декларирал притежаваните от него недвижими непокрити имоти в емлячните книги на населеното място, а още повече към момента на формиране на държания горски фонд по смисъла на чл.2 от същия закон,да е притежавал гори в размер на 132 дка в землището на с.Софийци, общ.Джебел. Настоящата инстанция не кредитира свидетелските показния ,събрани от първоинстанционния съд преди цитираното в предходен абзац, изменение на законовата разпоредба на чл.13,ал.3 от ЗВСГЗГФ ,защото не само ,че като такива не са допълващи ,установено от писмен документ, обстоятелство в аспект на това,притежавал ли е прекия наследодател на ищцата 132 дка гори,но и защото същите са вътрешно противоречиви,с оглед възрастта на свидетелствуващия и неговите спомени. Първоинстанционният съд като е направил изводи,различни от формираните и е уважил предявения иск, е постановил неправилно решение, което следва да се отмени. Водим от изложеното и на основание чл. 208, ал. 1 от ГПК въззивният съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решение № 28/31.01.2007 г., постановено по гр. д. № 369/2006 година по описа на Момчилградския районен съд, вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявеният от Исмегюл Осман Али,с ЕГН **********,със съдебен адрес :гр. Кърджали,ул.”Булаир” ,бл.”Булаир” ,вх.”А”,ап.1,адв. Р.Райчев,против Общинска служба по земеделие и гори,гр. Джебел, Регионално управление на горите, гр. Кърджали и Държавно лесничейство, гр. Момчилград,иск с правно основание чл. 13,ал.2 от Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд. Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1.
2. |