Р Е Ш Е Н И Е
№ 123/19.7.2017г.
гр. Девня
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД -
Девня, втори състав, в открито публично заседание на 05.07.2017г. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР ВАСИЛЕВ
при секретаря Петя
Симеонова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 823 по описа за 2016
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от
М.Р.О., ЕГН **********, действаща като майка
и законен представител на детето Е.Е.Е., ЕГН **********, срещу Е.Б.Е.,
ЕГН **********.
Предявен е иск с
правно основание чл.150 от Семейния кодекс да бъде изменен размера на
определената с решение №248/07.10.2011г., постановено по гр. дело №868/2011г.
по описа на РС – Девня месечна издръжка дължима от ответника Е.Б.Е. в полза на
детето Е.Е.Е. чрез нейното увеличаване от 120.00лв. на 200.00лв., считано от
датата на завеждане на исковата молба - 28.11.2016г., ведно със законната лихва
върху всяка закъсняла вноска до настъпване на законовото основание за нейното
изменение или прекратяване.
В исковата молба
се твърди, че страните са родители на детето Е.Е.Е., р. на ***г., като с влязло
в сила решение №248/07.10.2011г., постановено по гр. дело №868/2011г. по описа
на РС – Девня ответника е осъден да заплаща издръжка в размер на 120.00лв.
Излага се, че е
изминал значителен период от време от предходно определената издръжка, като
обстоятелствата са се променили и детето има нужда от повече средства за храна,
облекло, други социални придобивки и учебни пособия.
Излага се, че детето
е ученик във втори клас на ОУ “ Св. Св. Кирил и Методий” за учебната
2016/2017г. , което води до допълнителни разходи.
Твърди се, че
разходите за детето са поети изцяло от майката, но доходите на същата са
недостатъчни за задоволяване нуждите на дъщеря й.
Моли, съда да
постанови решение, по силата, на което съдът да измени размера на издръжката.
Представя писмени
доказателства, ангажира гласни такива чрез разпита на двама души свидетели.
В съдебно
заседание поддържа предявения иск и моли същия да бъде уважен.
По делото е
постъпил отговор в срока по чл.131 от ГПК от назначения на ответника особен
представител по реда на чл. 47 ГПК адв. Е. Я.
Оспорва
предявените искове по основание, като счита размера на същите за силно завишен.Излага,
че от определяне на първоначалната издръжка през 2011г. не е изминал значителен
период, през който да са настъпили съществени изменения, обуславящи увеличаване
размера на присъдената издръжка. Не са представени доказателства, обуславящи по
- големи нужди и така определената издръжка е в състояние да задоволи
потребностите на детето в тази възраст.
По изложените
съображения моли съдът да отхвърли предявения иск
В съдебно
заседание ответната страна чрез особения представител поддържа изложеното в
отговора на исковата молба.
Контролиращата страна ДСП – гр. Варна и ДСП – гр.
Шумен не изразяват становище по
съществото на делото
Контролиращата
страна ДСП – Девня изразява становище чрез представен по делото социален
доклад, като излага че от присъждане на първоначалната издръжка са изминали
повече от шест години и детето е повишило разходите си с нарастване възрастта
му.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Съгласно
удостоверения за раждане М.Р.Е. и Е.Б.Е. са родители на детето Е.Е.Е., р. на ***г.
С влязло в сила решение №248/07.10.2011г.,
постановено по гр. дело №868/2011г. по описа на Районен съд – Девня,съдът е
утвърдил постигнатотомежду страните споразумение, по силата на което ответника
е осъден да заплаща месечна издръжка на детето Е.Е.Е. в размер на 120 лв. от
датата на прекратяване на брака, ведно със законната лихва за всяка закъсняла
вноска до настъпване на законово основание за изменението или прекратяването й,
майката е възстановила своето предбрачно име О..Решението е влязло в сила на
07.10.2011г.
Детето Е. е
записано като ученик във втори клас за учебната 2016 /2017г. в ОУ “ Св. Св. Кирил и Методий “ гр. Девня
Майката М.О. е
представила декларация по чл. 313 НК за липса на движими вещи, недвижими
имущества, средства в банкови сметки и каквито и да било доходи
По делото е изготвен
социален доклад от ДСП– гр. Девня, като
социалното проучване е установило, че от развода на родителите детето Е. до
настоящия момент се отглежда от майката, подпомагана от своите родители.
Майката съумява да задоволи базисните му потребности, не работи, тъй като се
възстановява след операция. Бащата рядко се обажда по телефона и не осъществява
срещи с дъщеря си, последната контактува по Скайп със своята баба по бащина
линия, която живее в чужбина. Веднъж или два пъти годишно бабата посещава внучката
си, купувала е дрехи, обувки и й е оставяла финансови средства. Към датата на
доклада няма данни детето да има някакви сериозни заболявания, които да
изискват специални грижи и лечение
ДСП – гр. Варна и
ДСП – гр. Шумен излагат, че ответника не обитава регистрираните постоянен и
настоящ адрес, живущите там лица нямат данни за местоживеенето му.
Във връзка с
предявения иск, съдът е допуснал свидетели на ищцовата страна. От показанията
на свидетелките А.Х.С. и А.Ю.С. се установява, че преките и непосредствени грижи за детето Е. се
полагат от майката и нейните родители, като свидетелките няма наблюдения
ответникът да е подпомагал М.О. финансово за отглеждането на детето от известно
време, около година според свидетелката А.Х.С.. Свидетелките не знаят детето да е
боледувало, твърдят че посещава редовно училище. Излагат, че детето не им е
споделяло за нещо, закупено от баща им.
Съдът кредитира показанията на свидетелите в частта подкрепена от останалите останалите налични данни по
делото- доказателства и доказателствени средства.
При така
установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:
Законодателят е
обусловил изменението размера на присъдената издръжка от установяването наличието
изменение на обстоятелствата, при които тя е била определена, т.е: нуждите на
детето да са нараснали, както и възможностите от страна на родителите да са се
изменили. Промяната в обстоятелствата е налице само, когато има трайно и
съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във
възможностите на задълженото лице.
При определяне на
издръжката съдът се ръководи от обикновените условия на живот, като се вземат
предвид възрастта на детето, образованието и другите обстоятелства, които са от
значение за случая. Съдът не присъжда издръжка в размери, стимулиращи към
обществено неполезен начин на живот, лукс и даващи възможност сумите да се
използват за цели, извън издръжката.
В настоящият
случай от присъждане на първоначалната издръжка, до инициране на настоящото
производство, са изминали повече от пет години, през което време са нараснали
нуждите на всяко едно дете, предвид по-голямата възраст, обстоятелството, че
учи в ОУ, както и от промените в икономическата конюнктура на страната.
Измененията са с траен и продължителен характер по смисъла на ПП на ВС № 5/1970
г , тъй като няма как да се възвърне състоянието отпреди настъпването на
изменилите се обстоятелства.
Водим от
гореизложеното съдът намира, че предявения иск е доказан по основание.
По отношение
размера на претендираната издръжка съдът достигна до следните изводи:
При определяне
размера на издръжката, съдът следва да изхожда, както от нуждите на детето,
така и от материалните възможности на двамата родители. По делото не се твърди,
а и не се установи детето да има особени и специални нужди, налагащи ежемесечни
разходи извън обичайните такива. Ответната страна не е представила
доказателства за доходите и имущественото си състояние, от друга страна бащата Е.Е.
е в трудоспособна възраст, няма данни да страда от заболявания, които да му
пречат да полага труд, поради което следва да се прими, че има възможност да
реализира доходи поне в размер на следната работна заплата за страната. Дори да
се приеме, че ответника реализира доход в по-нисък размер, това не го
освобождава от задължението да положи дължимите и от морална и от правна точка
усилия, за да осигури издръжка на детето си в размер, който да задоволява
неговите нужди. Същевременно по делото не се установява, за ответника да е налице задължение и към други лица от кръга на изчерпателно
посочените в чл.140 от СК.
С оглед изложеното
съдът намира, че общия размер на необходимата месечна издръжка за детето следва
да е 280 лв., които следва да се
разпределят, както следва: 160 лв. месечно да се заплащат от бащата и 120 лв.
месечно от майката.
Увеличеният размер
следва да се дължи, считано от датата на подаване на иска – 28.11.2016г., ведно
със законната лихва за всяка закъсняла вноска,
По изложените
съображения съдът намира, че предявеният иск за изменение на издръжката е
основателен за сумата от 160 лв., като в останалата му част над тази сума до
пълния претендиран размер от 200 лв следва да бъде отхвърлен.
На основание
чл.78, ал. 6 от ГПК и чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ДРС
държавна такса в размер на 230,40 лв., както и сумата от 300 лева възнаграждение за особен
представител , назначен по реда на чл. 47 от ГПК, на основание чл. 78, ал.6 от ГПК вр. чл. 83 , ал.2 от ГПК и такса 5 лв. при служебно издаване на
изпълнителен лист.
Мотивиран от така
изложените съображения, Девненски районен съд
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ размера на
определената с решение №248/07.10.2011г., постановено по гр.дело № 868 по описа
за 2011г. на Районен съд – гр. Девня издръжка, дължима от Е.Б.Е., ЕГН **********,
в полза на детето Е.Е.Е., ЕГН **********, чрез нейната майка и законен
представител М.Р.О., ЕГН **********, я УВЕЛИЧАВА от 120.00 лева /сто и двадесет
лева/ на 160.00 лева /сто и шестдесет лева /, считано от 28.11.2016г., с падеж
на всяко първо число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно със законна
лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на законово основание за
нейното изменяване или прекратяване, на основание чл. 150 СК.
ОТХВЪРЛЯ иска за
сумата над 160 /сто и шестдесет/ лева до
претендираните 200 /двеста/ лева като
неоснователен.
ОСЪЖДА Е.Б.Е., ЕГН
**********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт държавна такса в размер на 230,40 лева /двеста и
тридесет лева и 40 стотинки/, на основание чл.78 ал.6 от ГПК, сумата от 300
лева / триста лева / –
възнаграждение за назначения по реда на чл 47 от ГПК особен представител на
основание чл. 78, ал.6 от ГПК вр. чл. 7, ал.1, т.6 от Наредба №1/09.07.2004г.
на ВАС за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и 5.00 лева / пет лева / държавна такса при
служебно издаване на изпълнителни листи, на основание
чл. 11 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр. Варна в двуседмичен срок от деня, в който съдът е
посочил, че ще обяви решението си – 19.07.2017 г. / чл. 315, ал.2 ГПК /
РЕШЕНИЕТО да се
обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК. На страните да
се връчат преписи от решението.
Районен съдия: