О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер №1335/ 12.08.2020 Година Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пловдивски Окръжен съд, Гражданско отделение,
VІ състав
На 12.08.2020 г.
В закрито заседание в следния състав:
Председател:
НАДЕЖДА ДЗИВКОВА
Членове: ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА
ТАНЯ Б. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията ГЕОРГИЕВА в.ч.гр.д.№ 1508
по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по чл.278, ал.1, вр.чл.413 ГПК.
Образувано
е по частна жалба от „Профи Кредит България“ ЕООД – гр.София, чрез пълномощника
си юрк.И. против Разпореждане № 398/ 11.06.2020г. постановено по ч.гр.д.№ 6553/
2020г. по описа на ПРС – ХІІІ гр.с., с което e оставено
без уважение искането
на жалбоподателя срещу М.Н.И. и А.А.И. *** за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК, за 7975,53 лева, от които 4134,38 лева
главница, 1811,65 лева неплатено договорно възнаграждение за периода 25.05.2018
г. до 03.09.2019 г., 2029,50 лева неплатено възнаграждение за закупен пакет
допълнителни услуги, 550,37 лева лихва за забава от 26.05.2017 г. до 03.09.2019
г., законна лихва от подаване на заявлението до изплащането и разноски. По изложени съображения в
частната жалба се иска отмяна на обжалваното разпореждане, претендира се
присъждане на разноски в размер на 15 лева държавна такса и 50 лева –
юриск.възнаграждение.
Пловдивски окръжен съд като взе
предвид представените доказателства, намери следното:
Производството
пред РС е образуван опо заявление от „Профи Кредит България“ ЕООД за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу
солидарните длъжници М.Н.И. и А.А.И.. С
обжалваното разпореждане съдът се е произнесъл по искането само по отношение на
един от тях- А.И.. Липсва произнасяне по искането относно длъжника М.И., поради
което частната жалба в тази част се явява без предмет и следва да се остави без
разглеждане като недопустима.
В останалата
си част частната жалба, като изходяща от надлежна страна и е в законния по
чл.275, ал.1 ГПК срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, е процесуално
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
При отхвърляне на искането за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжника А.А.И. районният
съд е изходил от приетата и действащата към момента на подаване на заявлението
разпоредба на чл.411, ал.2, т.3 ГПК / нова, ДВ, бр.100/2019г./ за наличие на
евентуална неравноправност на клауза в Договора за паричен заем, представен към
заявлението относно ГПР като надвишаващ многократно размера на законната лихва,
като е уговорено и заплащане на възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги, които не са изчерпателно изброени в ДПК в съответствие с императивни
разпоредби на закона, както и не е формирана цена за всяка от услугите
поотделно. Мотивирано е, че всяка от тези уговорки противоречи на добрите нрави, не
само с оглед установената съдебна практика, преди приемането на измененията в
ЗПК, но и с оглед изискванията за справедливост. Добрите нрави са такива
критерии за норми на поведение, които не позволяват по никакъв начин
неравноправното третиране на икономически по-слабите страни участници в оборота
и използването на недостиг на материални средства на един субект за
облагодетелстването на друг (в този смисъл Решение №1270/09.01.2009 г.,
постановено по гр.д. № 5093 по описа за 2007 г. на ВКС, IV г.о. и др.). Въз основа
на тези съображения е прието наличието на обоснована вероятност за
неравноправна клауза в договора, сключен с потребител.
Тези изводи на РС Пловдив са правилни. Съобразно чл.411 ал.2 т.3 от ГПК
заповед за изпълнение не се издава ако съдът прецени, че искането се иосновава
на неравноправна кауза в договора с потребител или е налице налице обоснована
вероятност за това. Точно такъв е извода на РС Пловдив, за да откаже издаването
на исканата заповед. В случая за отказ на съда е достатъчно да се констатира обоснована
вероятност за наличие на такава неравноправна клауза, без да е необходимо това да е доказано по категоричен начин. Съдът е
обосновал преценката си и изводите му намират опора в тълкуването на закона и
на част от съдебната практика. Ето защо приложението на чл.411 ал.2 т.3 от ГПК е законосъобразно. Ако заявителят намира,
че изводите на съда са неправилни, то за него остава възможността да си докаже
правата по потребителския договор по исков ред, като в този случай спорът ще
бъде решен със сила на пресъдено нещо. В казуса това не се изисква от закона.
По така
изложените съображения и неоснователност на частната жалба обжалваното
разпореждане ще се потвърди като правилно.
Водим от
горното и на основание чл.271, ал.1, пр.І във връзка с чл.278, ал.4 ГПК,
въззивния съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на „Профи Кредит България“ ЕООД – гр.София в частта, с
която се иска отмяна на Разпореждане № 39820/ 11.06.2020г. постановено по
ч.гр.д.№ 6553/ 2020г. по описа на ПРС – ХІІІ гр.с. за отхвърляне на заявлението
по чл.410 ГПК относно длъжника М.Н.И.
Определението
в тази част подлежи на обжалване пред ПАС в едноседмичен срок от връчването му
на жалбоподателя.
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане
№ 39820/ 11.06.2020г. постановено по ч.гр.д.№ 6553/ 2020г. по описа на ПРС –
ХІІІ гр.с., с което e оставено без уважение искането на „Профи
Кредит България“ ЕООД – гр.София срещу А.А.И. *** за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, за 7975,53 лева, от
които 4134,38 лева главница, 1811,65 лева неплатено договорно възнаграждение за
периода 25.05.2018 г. до 03.09.2019 г., 2029,50 лева неплатено възнаграждение
за закупен пакет допълнителни услуги, 550,37 лева лихва за забава от 26.05.2017
г. до 03.09.2019 г., законна лихва от подаване на заявлението до
изплащането и разноски.
Определението
в тази част е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: