Р Е
Ш Е Н
И Е № .......
гр.К., ……..2022
год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Казанлъшки районен съд, гражданско
отделение в публично заседание на двадесет и девети ноември, две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Й.П.
при
секретаря...................Х.К.………................като разгледа докладваното
от съдията........................гр.дело №114
по описа за 2021 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявеният
иск е с правно основание чл. 422 вр. с
чл. 415 от ГПК вр. с чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът заявява, че на 18.11.2020г. по
подадено заявление по чл.410 ГПК е образувано ч.гр.д.№2816/2020г. по описа на
РС-К. и издадена заповед за изпълнение, връчена на длъжникът Б.В.К. по реда на
чл.47, ал.5 от ГПК, поради което подава искова молба за установяване на
вземането в срока по чл.415 ал.2 от ГПК. Твърди, че в качеството си на краен
снабдител, съгласно чл.98а от Закона за енергетиката, продава електрическа
енергия на клиентите си при публично известни общи условия. Действащите общи
условия през процесния период били Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на Е.Б.Е. ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР
№ОУ013/10.05.2008г. и влезли в сила на 27.06.2008г. Съгласно чл.35, ал.1 от
общите условия, същите влизали в сила 30 дни след първото им публикуване, без
да било необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. Общите
условия били публикувани на сайта на дружеството. По силата на чл.7, т.1 от
общите условия дружеството поело задължението да снабдява с електрическа
енергия следния обект на потребление на ответника, находящ се в с.С. , обл.С. ,
ул.“С.п. “ №9, индивидуализиращ се с ИТН-******. За ответника Б.В.К. бил открит
клиентски номер ******. Имотът се водел на името на Ю.М.К., а впоследствие бил
прехвърлен на нов собственик- С.А.Е.с подадено заявление за смяна на партида,
ведно с постановление за възлагане на недвижим имот и постановление за въвод
във владение. Твърди, че имотът бил владян от Б.В.К. до датата на въвода във
владение, поради което и искът бил насочен срещу нея като лицето ползвало имота
и отговорно за задълженията за електрическа енергия. Изпратили писмо до
ответницата за извършената смяна и наличие на задължения. Твърди, че съгласно
чл.11, т.1 от Общите условия, ответникът се задължил да заплаща всички свои
задължения свързани със снабдяването с електрическа енергия, в сроковете и по
начините определени в същите – чл.18, ал.1 и ал.2. В изпълнение на задълженията
си по общите условия Е.Б.Е. ЕАД доставило на обекта на Б.В.К. за периода
18.01.2018г. до 08.03.2018г. електроенергия на обща стойност ***лв., която до
този момент не била заплатена от ответника. Поради забава в заплащане на
консумираната ел.енергия, ответникът дължала законна лихва за забава за периода
от 07.03.2018г. до 17.11.2020г. в общ размер от ***лв., както следва: ***лв.
лихва за периода 18.01.2018г.-17.02.2018г., падеж- 06.03.2018г. върху главница
от ***лв. по фактура **********; ***лв. лихва за периода 24.03.2018г.-17.11.2020г.
върху главница от ***лв. по фактура №**********. Моли съда да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение на Б.В.К., че съществува
вземане на „Е.Б.Е.“ ЕАД, за сумите: ***лв., представляващи стойността на консумираната в обекта
на потребителя електрическа енергия за периода 18.01.2018г. до 08.03.2018г., ***лв. обезщетение за забава от
07.03.2018 г. до 17.11.2020 г. и законна лихва върху главница от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда
–18.11.2020 г. до окончателно изплащане на задължението. Претендира съдебни
разноски.
В
отговор на исковата молба, подаден в срока по чл.131 от ГПК назначеният особен
представител на ответника Б.В.К., оспорва предявения иск, като недопустим и
неоснователен.Ищецът сочел, че имотът се водел на Ю.М.К., но не било неясно
кога и как е възникнала облигационната връзка с ответницата. Самите фактури
били издавани на Ю.М.К.. Титулярът на партидата следвало да отговаря като
длъжник по материално-правния спор. Счита, че през процесния период ответницата
няма качеството на клиент и потребител на доставените услуги, поради което
производството следвало да бъде прекратено. В случай, че съдът не възприеме доводът
за недопустимост на иска, то поради това, че няма връзка с ответницата заявява,
че искът е вероятно основателен. Не оспорва размера на претенцията предвид
установения в ОУ на ЕВН начин на отчитане на потребената ел.енергия.
От събраните по делото доказателства
съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
От приложеното ч.гр.д.№2816/2020г. по описа на РС-К. се установява, че по подадено от ищеца
заявление е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника Б.В.К.
с ЕГН-********** ***, за
сумите: ***лв. главница, ***лв. обезщетение за забавено плащане за периода от
07.03.18г. до 17.11.2020г. и законна лихва върху главницата от 18.11.2020г.
до окончателното изплащане на вземането,
както и***лв. разноски, от които 25 лв.държавна такса и 50лв. юрисконсултско
възнаграждение. Заповедта е връчена на длъжника при условията на
чл.47, ал.5 от ГПК на постоянния и настоящия адрес по справка в НБДН. С оглед
разпоредбата на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК и указанията на съда ищецът е предявил
иска за установяване съществуването на вземането по издадената заповед за
изпълнение.
Безспорно
е, а и от справка в Търговския регистър се установи, че “Е.Б.Е.” ЕАД е
търговско дружество с предмет на дейност: обществено снабдяване с електрическа
енергия на потребителите и предоставяне на други услуги, свързани с ел.енергия.
От представените заверени копия на Общи условия за продажба на електрическа
енергия на “Е.Б.Е.” ЕАД и вестник „Дневник“ от 27.05.2008 г. се установява, че
е спазена процедурата по обявяване на
общите условия за продажба и цените на ел.енергия на “Е.Б.Е.” ЕАД.
Не е оспорено, че в периода от 18.01.2018г. до 08.03.2018г. ищецът е доставил ел.енергия до имот,
находящ се в с.С. , общ.П., ул.“С.п. “ №9, с ИТН:******. По делото са
представени заверени копия на фактура №**********/23.02.2018
г., за
отчетен период 18.01.2018 г. – 17.02.2018 г., на стойност ***лв. за потребени
2199 кВтч ел.енергия и фактура №**********/13.03.2018 г., за отчетен период
18.02.2018 г. – 08.03.2018 г., на стойност ***лв. за потребени 785 кВтч
ел.енергия, и двете с място на потребление- с.С. , ул.“С.п. “№9 за обект- магазин за пакетирани стоки.
Представено е писмо изх.№1088/02.09.2020
г., с което „Е.Б.Е.“ ЕАД, уведомява Б.В.К., че като клиент на електрическа
енергия с ИТН:****** има непогасени задължения за периода 18.01.2018г. –
08.03.2018г., възлизащи на сумата от ***лв.
Видно от заверено копие на
заявление-декларация за започване на продажба на електрическа енергия с
вх.№7568914/12.03.2018г., С.А.Е.е поискал да получава електрическа енергия за
обект- жилищна сграда и магазин за пакетирани стоки, находящ се в с.С. , ул.“С.п.
“ №9.
По делото е представено заверено копие
на постановление за възлагане на недвижим имот с изх.№39989/31.07.2017., влязло
в законна сила на 06.11.2017г. на ЧСИ Г.И.с рег.№*** на КЧСИ, вписано в Служба вписвания с
вх.рег.№8940/21.12.2017г. по н.д. №6514, от което е видно, че недвижимият имот,
находящ се в с.С. , на ул.“С.п. “ №9, собственост на Б.В.К., с ЕГН-**********,
а именно: дворно място с площ от 448 кв.м., ведно с построените в него
двуетажна жилищна сграда; сграда, пристроена на север от жилищната сграда,
представляваща „магазин за пакетирани хранителни стоки“ и гараж, пристроен на
юг от жилищната сграда, е възложен на обявения за купувач С.А.Е., с ЕГН-**********. От заверено копие на протокол за принудително
отнемане на недвижим имот – въвод във владение по изп.д.№2014***0401837 по
описа на ЧСИ Г.И.с рег.№*** на КЧСИ, се установява, че на 09.03.2018г. в 11:00
часа, Б.В.К.,
с ЕГН-********** е отстранена от владението на недвижимия имот: дворно място с
площ от 448 кв.м., ведно с построените в него двуетажна жилищна сграда; сграда,
пристроена на север от жилищната сграда, представляваща „магазин за пакетирани
хранителни стоки“ и гараж, пристроен на юг от жилищната сграда, находящ се в с.С.
, общ.П., на ул.“С.п. “ №9 и собственика С.А.Е., с ЕГН-**********
е въведен във владението му.
Съгласно заверено копие на
удостоверение за наследници изх.№136/25.11.2021г., Ю.М.К., с ЕГН-********** е
починал на 16.10.2013 г. и оставил наследници по закон: Б.В.К. – съпруга и З.Ю.И.
– дъщеря.
От така установеното съдът прави
следните правни изводи:
Искът за установяване съществуването на
вземане с правно основание чл.422 вр. с чл.415 от ГПК е предявен в
законоустановения месечен срок и е допустим. За
ищеца-кредитор е налице правен интерес от установяване съществуването на
вземането му, тъй като заповед
№260349/19.11.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.
Ищецът “Е.Б.Е.” ЕАД е краен снабдител
по смисъла на §1, т.28а от ДР
на ЗЕ
и съгласно чл.98а от ЗЕ продава електрическа енергия на клиентите си при
публично известни Общи условия. Действащите за процесния период ОУ са одобрени
с решение на ДКЕВР №ОУ-13/10.05.2008 г. Съгласно чл.7, т.1 от ОУ, ищецът е поел
задължение да снабдява с ел.енергия обект, находящ се в с.С. , обл.С. , ул.“С.п.
“ №9, с ИТН:****** с открита партида на партидата Ю.М.К., което задължение няма
спор по делото, че е изпълнено. Не е оспорено, а и от доказателствата се
установява, че след смъртта на титуляра на партидата Ю.М.К., настъпила на 16.10.2013
г. ответницата като съпруга и собственик е продължила да упражнява правата си
на собственик до 09.03.2018 г., когато владението фактически е предадено на
новия собственик.
Съгласно §1, т.27б, т.27в и т.27г от ДР на
ЗЕ,
“клиент“ е клиент на едро или краен клиент на енергия или природен газ,
включително предприятие за природен газ, което купува природен газ; „клиент на
едро“ е физическо или юридическо лице, което купува електрическа енергия с цел
препродажба, както и физическо или юридическо лице, различно от оператор на
газопреносна и газоразпределителна мрежа, което купува природен газ с цел
препродажба, а „краен клиент“ е клиент, който купува електрическа енергия или
природен газ за собствено ползване. В случая е налице хипотезата на „краен
клиент“. Съгласно чл.1, т.4 от Общите условия на договорите за продажба на
електирческа енергия на “Е.Б.Е.“ EАД одобрени с решение на ДКЕВР №ОУ-013 от
10.05.2008 г. клиент/потребител на електрическа енергия за битови нужди е
физическо лице, собственик или ползвател на имот, присъединен към
електроразпределителната мрежа на “ЕВН Б.Е.“ АД съгласно действащото
законодателство, което ползва електрическа енергия за домакинството си, като в
чл.6, ал.2 от Общите условия е посочено, че правата и задълженията на
клиента/потребителя може да се упражняват и от друго лице при условие, че
собственикът или титулярът на вещното право на ползване на имота е заявил
своето изрично писмено съгласие пред ЕВН ЕС или пред нотариус с нотариална
заверка на подписа, това лице да бъде потребител на електрическа енергия в неговия
имот за определен срок. В случая през процесния период ответницата се явява
„клиент“ респ. потребител на доставената до имота ѝ ел.енергия, поради
което следва да заплати нейната цена. Не е оспорено, че количество ел.енергия,
консумирано в имота на ответника от 18.01.2018г. до
08.03.2018г.
е на обща стойност ***лв. Тъй като основанието
за плащане е доставеното количество ел.енергия, то ответницата като потребител
е следвало да заплати цената ѝ. Ответникът, не ангажира доказателства,
удостоверяващи плащане. В чл.18 от Общите условия за продажба на ел.енергия е
регламентирано задължението на потребителя да заплаща стойността на доставената
и потребена ел.енергия веднъж месечно, като при неизпълнение на задължението,
клиентът заплаща обезщетение в размер на законната лихва за всеки просрочен
ден-чл.27, ал.1 от ОУ. В хода на производството не се доказа ответницата да е
заплатила стойността на доставената и потребената в периода 18.01.2018г.- 08.03.2018г. електроенергия в имота, находящ се в с.С. , общ.П.,
ул.“С.п. “ №9, с ИТН:****** поради което тя дължи заплащане на цената й в общ
размер ***лв., както и лихва за забава за периода от 07.03.2018 г. до 17.11.2020 г. на основание чл.86 от ЗЗД, чийто общ
размер възлиза на ***лв., определен от съда на основание чл.162 от ГПК при
използване на онлайн калкулатор.
Предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен в претендираните размери.
По претенцията за разноски:
Съгласно т.12 от Тълкувателно
решение №4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен
по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 от ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени както в
исковото, така и в заповедното производство. В случая с оглед изхода на спора и
на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи и следва да заплати на ищеца
направените по ч.гр.д.№2816/2020 г. по описа на РС-К.*** лв. разноски, както и разноските,
направени по настоящото дело, а именно:*** лв. държавна такса, *** лв. възнаграждение за особен представител
и *** лв. юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на основание чл.78,
ал.8 от ГПК във вр. с чл.37 от ЗПП вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане
на правната помощ.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено
по отношение Б.В.К., с ЕГН-**********, с настоящ и постоянен адрес ***, че съществува вземане на “Е.Б.Е.” ЕАД, с
ЕИК:******, със седалище и адрес на управление ***, на основание чл.422 вр. с
чл.415 от ГПК вр. с чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД за сумите: ***лв. главница,
представляваща стойност на доставена в периода 18.01.2018 г. до 08.03.2018 г.
електроенергия в недвижим имот, находящ се в с.С. , общ.П., ул.“С.п. “ №9, с
ИТН-******, ***лв. лихва за забава от 07.03.2018 г. до 17.11.2020 г. и законна
лихва върху главницата от 18.11.2020 г. до изплащане на вземането, за които е
издадена заповед №260349/19.11.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№2816/2020г. по описа на РС-К..
ОСЪЖДА
Б.В.К., с ЕГН-**********, с настоящ и постоянен адрес ***, да заплати на “Е.Б.Е.” ЕАД, с ЕИК:******, със седалище
и адрес на управление ***, на основание
чл.78, ал.1 от ГПК, направените по делото разноски
в размер на *** лв., както и*** лв. разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№2816/2020г. по описа на РС-К..
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд-С. в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
След влизане в сила на решението, препис
от него да се приложи по ч.гр.д.№2816/2020г. по описа на РС-К..
Районен съдия: