Р Е Ш Е Н И Е № 260062
гр. Сливен, 29.01.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XI-ти граждански състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и девети януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВА КОДЖАБАШЕВА
при
секретаря ЖАНИНА БОЯДЖИЕВА, като
разгледа докладваното от съдията гр. д. № 3621
по описа за
Производството е по реда на чл. 7 и сл. ЗЗДН.
Образувано е по
молба на Я.И.Т. ***
против К.В.Д. ***, от който молителката има дете – К. К. Д., род. на *** г., с
която се иска издаване на заповед за защита и заповед за незабавна защита от
домашно насилие за твърдян акт на домашно насилие, извършен на 17.10.2020 г. в
гр. Сливен, пред магазин „Еко Асорти“ в кв. „Колю Фичето“ от ответника спрямо
молителката, изразил се в следното: ответникът спрял автомобила си в
непосредствена близост до автомобила на молителката като преградил пътя й за
излизане и потегляне, тогава започнал да я обижда с думите „Курво“, „Боклук“ и
да я заплашва, като казал, че ще направи всичко възможно, за да съсипе живота й,
че ще я унищожи и ще я смачка. Ответникът проявил физическа агресия като ударил
няколко пъти спътника в колата на молителката - нейния познат и съсед М. Р.
Молителката изпитала страх, че ответникът ще се саморазправи физически и с нея,
изпитала страх и за детето, което се намирало на задната седалка на автомобила
на ответника и видяло цялата ситуация.
Иска се издаване на заповед за защита и заповед за
незабавна защита, с която да се наложат мерките да бъде задължен ответникът да
се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителката, да се определи
местоживеенето на детето при нея и да се забрани на ответника да доближава
молителката, жилището, в което живее с детето, работното й място и местата за
социални контакти и отдих за максимално предвидения в закона срок.
В съдебно заседание, молителката лично, както и чрез
своя пълномощник - адвокат, поддържа депозираната молба.
Ответникът, редовно призован, се явява лично. Оспорва молбата
с твърдения, че не е извършил описания в молбата акт на насилие.
Съдът, след като изслуша становищата на страните и
след преценка на събраните в хода на производството доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявена е претенция с правна квалификация чл. 4 ЗЗДН.
Молбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в
законоустановения преклузивен едномесечен срок, от легитимирано лице, визирано
в чл. 8, т. 1 ЗЗДН - пострадало от домашно насилие лице, извършено от лице, от
което има дете - чл. 3, т. 3 ЗЗДН. Към молбата е приложена и декларация от молителката
по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН.
Разгледана
по същество молбата се явява основателна.
Чл. 2 ЗЗДН дефинира, че домашно насилие е
всеки акт на физическо, психическо, сексуално насилие, емоционално или
икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудително
ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено от и спрямо
определена категория лица, в която попадат ответникът и молителката. Чл. 2, ал.
2 от закона постановява, че психическо и емоционално насилие върху дете се
смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие. От дефиницията,
дадена в чл. 2 от закона, а и от разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗЗДН, следва, че
идеята на закона е не да се изследва поведението на ответника общо и
абстрактно, а конкретният твърдян акт на домашно насилие, индивидуализиран
по време, място, начин и проявна форма. Съобразно него се преценява
основателността на молбата, относимостта на доказателствата и адекватната мярка
за защита.
Безспорно е между страните по делото, че
молителката и ответникът са живели на семейни начала, като от връзката им е
родено малолетното дете К. К. Д.,
род. на *** г.
От приложената по
делото коригирана декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН се установява, че на 17.10.2020
г. в гр. Сливен, пред магазин „Еко Асорти“ в кв. „Колю Фичето“, ответникът е
извършил акт на домашно насилие спрямо молителката, в присъствие на малолетното
дете, който се изразил в упражняване на психическо и емоционално насилие върху
нея чрез обиди с думите „Курво“ „Боклук“ и заплашване, че ще направи всичко
възможно, за да съсипе живота й, че ще я унищожи и ще я смачка.
Съдът намира, че
твърденият акт на домашно насилие спрямо молителката, в присъствие на детето, е
доказан посредством подадената от молителката коригирана декларация по чл. 9,
ал. 3 ЗЗДН.
Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал.
2, т. 3 ЗЗДН като доказателствено средство в процеса е предвидена декларацията
по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. С оглед специфичния характер на отношенията, чиято защита
се търси по ЗЗДН, е предоставен улеснен за молителя ред да представи декларация
по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, на която е придадено доказателствено значение и в случай
на липса на други доказателства съдът да издаде заповед за защита от домашно
насилие само на основание приложената декларация, доколкото в нея се съдържа
конкретно и ясно описание относно датата, мястото, времето и конкретните
действия, с които е извършено насилието по смисъла на чл. 2 ЗЗДН.
В този случай, в доказателствена
тежест на ответника, при направеното оспорване, че е извършил твърдените актове
на домашно насилие, е да проведе успешно насрещно доказване, което да обори
изложените в декларацията твърдения и да разколебае придадената й от закона
доказателствена сила.
Съдът намира, че
подобно успешно насрещно доказване не бе проведено от ответника.
В процесния случай, освен декларацията по чл. 9, ал. 3
от ЗЗДН, която може да служи като единствено основание за издаване на заповед
за защита, твърденията на молителката за осъществения акт на физическо насилие
от ответника спрямо нея на 17.10.2020 г. се потвърждава и от изготвения по
делото социален доклад от ДСП - Сливен, в който социалният работник е отразил
след разговор с майката, че детето е било свидетел на упражнявано от бащата
насилие спрямо майката, но такова никога не е било осъществявано спрямо детето.
Изложените в декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН твърдения на молителката за осъществен от ответника акт на психическо и
емоционално насилие спрямо нея се
потвърждават изцяло и от показанията на разпитаните свидетели - очевидци на
инцидента – М.Р., В. В. и М. Д., чиито показания съдът кредитира изцяло като
логични и последователни, обективни и непротиворечиви помежду си.
Предвид
установеността на извършеното домашно насилие спрямо молителката на процесната дата в присъствие на детето, следва да бъде
преценено какви мерки съдът следва да наложи, за да гарантира
защитата на молителката.
Съдът
намира, че следва да наложи на ответника мярката по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН, с
която да бъде задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо
молителката.
Съдът намира, че не е подходяща мярката по чл. 5, ал. 1,
т. 3 от ЗЗДН да се забрани на ответника да доближава майката на сина си,
жилището в което живее с детето и местата за социални контакти и отдих, макар и
за минималния законов срок, тъй като това би довело до затрудняване на
контактите на бащата с детето, а това безспорно не е в най-добър интерес за детето.
В случай на забрана на бащата да доближава до майката и жилището й, това
неминуемо би довело до излишен стрес за детето, което не е навършило 5-годишна
възраст, предвид необходимостта от участието на едно трето лице, което да
предава детето между родителите за осъществяване на режима на лични контакти на
детето с този родител, на когото не са предоставени родителските права,
съответно предаването и връщането му на място, различно от дома, в който детето
живее. Налице е и висящо дело между страните по повод режима на упражняване на
родителски права спрямо детето, поради което издаването на заповед за защита
спрямо ответника с посочената мярка би довело до лишаването му от право да
участва лично в откритите съдебни заседания по делото.
Съдът намира за
необходимо до уреждане на упражняването на родителските права спрямо детето, да
определи местоживеенето му при неговата майка на адреса в гр. Сливен, където се
установи по делото, че молителката и детето живеят към момента, като мярката по
чл. 5, ал. 1, т. 4 от ЗЗДН следва да бъде наложена за срок от дванадесет месеца,
за който би приключил с окончателен съдебен акт евентуален процес между
страните за уреждане на упражняването на родителските права спрямо детето,
местоживеенето му, режима на лични отношения с другия родител и издръжката на
детето.
Съгласно чл. 5, ал. 4 ЗЗДН
на извършителя следва да бъде наложена и глоба в размер от 200 до 1000 лева.
Съдът намира, че предвид всички обстоятелства, установени по делото, в
настоящия случай глобата следва да бъде определена в минималния размер от 200
лева.
На основание чл. 15, ал. 2 ЗЗДН, с оглед уважаване на
молбата, следва да бъде издадена Заповед за защита, в която извършителят да се
предупреди за последиците от неизпълнението й по чл. 21, ал. 3 ЗЗДН.
На основание чл. 16, ал. 3 ЗЗДН, преписи от решението
и от заповедта следва да се връчат на страните, на РУ МВР - Сливен и на ДСП - Сливен.
На основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН, във връзка с чл. 16
от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса за производството по
делото в размер на 25 лева по сметка на РС - Сливен /т. 22 ТР № 6/2012 г. от
06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС на РБ/.
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да заплати на молителката направените по делото разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 500,00 лева.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че К.В.Д., ЕГН: **********, с адрес ***, е
осъществил на 17.10.2020 г. в гр. Сливен, пред магазин „Еко Асорти“ в кв. „Колю
Фичето“, акт на домашно насилие спрямо Я.И.Т.,
ЕГН: **********, в присъствие на малолетното дете К. К. Д., ЕГН: **********, двамата с адрес гр. С., кв. „**********“
№ *, вх. *, ап. *, изразил се в упражняване на психическо и емоционално насилие
върху нея чрез обиди с думите „Курво“, „Боклук“ и заплашване, че ще й съсипе
живота.
НАЛАГА на К.В.Д., ЕГН: **********, с адрес *** следните
мерки за защита от домашното насилие:
ЗАДЪЛЖАВА извършителя К.В.Д.,
ЕГН: **********, с адрес *** ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от ИЗВЪРШВАНЕ
НА ДОМАШНО НАСИЛИЕ срещу Я.И.Т.,
ЕГН: **********, с адрес ***.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на
малолетното дете К. К. Д., ЕГН: **********
да бъде при майката Я.И.Т., ЕГН: **********,
на адрес ***, за срок от ДВАНАДЕСЕТ
МЕСЕЦА от датата на постановяване на решението.
НАЛАГА, на основание чл. 5, ал. 4 ЗЗДН, на К.В.Д., ЕГН: **********,
с адрес *** ГЛОБА в размер на 200,00 лв. /двеста лева/, платими по
сметка на РС - Сливен.
ДА СЕ ИЗДАДЕ Заповед за защита на Я.И.Т., ЕГН: **********, с адрес *** с цитираните по-горе мерки, която подлежи на незабавно изпълнение.
ПРЕДУПРЕЖДАВА, на основание чл. 21, ал. 3 ЗЗДН извършителя К.В.Д., ЕГН: **********, с адрес ***,
че при неизпълнение на съдебната заповед, полицейският орган, констатирал
нарушението, задържа нарушителя и незабавно уведомява органите на
прокуратурата.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН К.В.Д., ЕГН: **********, с адрес *** да заплати по сметка на
Районен съд - Сливен сумата от 25,00 лв.
/двадесет и пет лева/ - държавна такса за производството по делото, както и
държавна такса от 5,00 лв. /пет лева/, в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК К.В.Д., ЕГН: **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на Я.И.Т., ЕГН: **********, с адрес ***, сумата
от 500,00 лв. /петстотин лева/,
представляваща направени от молителката разноски за адвокатско възнаграждение.
ПРЕПИС от
решението и от заповедта за защита да се връчат на страните, на РУ МВР - Сливен
и на ДСП - гр. Сливен за сведение. При необходимост връчването на заповедта на
причинителя на домашното насилие да стане със съдействието на полицейските
органи или кмета.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд, в
7-дневен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: