Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.Варна,
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД гр. ВАРНА, гражданско
отделение, в закрито съдебно заседание на год. в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА
ДОНЧЕВА
РОСИЦА СТАНЧЕВА
като
разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в. ч. гр. д.
№ 428/2020 по описа на Апелативен съд – гр.
Варна, г. о., за да се произнесе, съобрази следното :
Подадена е частна жалба от „Винарна“ ООД, представлявано
от управителя Г.Х.С. чрез адв. Г.Д. срещу решение № 149/01.07.2020 год по
в.гр.д. № 147/2020 год на Окръжен съд Добрич, с което е оставена без уважение
жалба вх.№ 1289/18.02.2020 год по описа на ДОС срещу разпределение от
03.12.2019 год по изп.д. № 20178100300359 на ЧСИ Николай Ников. Изразено е
несъгласие с начина, по който са определени разноските по принудителното
изпълнение и в частност – таксите по чл. 26 от ТТРЗЧСИ. Според частния
жалбоподател съществува неяснота относно размера на сумите, върху които тази
такса е начислена. По изложените мотиви моли за отмяна на обжалваното решение и
постановяване на друго, с което изготвеното от ЧСИ разпределение бъде отменено,
а вместо него – постановено друго съобразно с възраженията му в частната жалба.
Отговор на частната жалба не е постъпил.
Съставът
на Апелативен съд Варна намира, че частната жалба е подадена в срок от
легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана
по същество, тя е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните мотиви:
Производството
е по жалба срещу разпределение, извършено от ЧСИ Николай Ников на 03.12.2019
год по изп.д. № 20178100300359. Изпълнителното производство е образувано по
искане на Община Добрич за събиране на публични вземания, установени с Акт №
107-165/27.11.2012 год по чл. 107 ал.3 от ЗОПК, изменен с Решение №
70-00-535/20.01.2014 год на Директора на Дирекция „Местни данъци и такси“ при
Община Добрич. По делото са присъединени като взискатели „Уникредит Булбанк“
АД, „Канс-Ловеч“ ООД, „Меди Плюс“ ООД, Агенция за публичните предприятия и
контрол „Интереко“ ЕООД и ТД на НАП Варна.
След
проведена публична продан на недвижим имот, собственост на длъжника, за купувач
е обявен взискателят „Интереко“ ЕООД за сумата 93 000 лв с включен ДДС. На
разпределение подлежи сума в размер на 88 716,21 лв.
От нея
като първа по ред привилегия съгласно чл. 136 т.1 от ЗЗД подлежат на
удовлетворяване разноските по принудителното изпълнение.От заключението на
приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза е установено, че разноските по
изпълнителното дело са в размер на 8 552,74 лв, включващи частична такса
по чл. 26 от тарифата върху събраната сума. В този случай таксата се определя
за целия дълг, но се събира част, съответстваща на събраната сума, както е
постъпил и съдебният изпълнител при изготвяне на разпределението.
С
допълнително уточнение към заключението, вещото лице е посочило, че след
удовлетворяване на вземанията за разноски съгласно чл. 136 т.1 от ЗЗД, от общо
събраната сума в размер на 88 716,21 лв са останали за разпределение между
кредиторите 80 163,47 лв От тях за първоначалния взискател – Община Добрич
са разпределени 200 лв – разноски за образуване на изпълнителното дело и
юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл. 136 т.1 от ЗЗД, както и сумата
1936,50 лв, включваща данък върху имота в размер на 1346,67 лв и начислена
лихва върху него в размер на 589,83 лв. Прави впечатление, че в сумата,
разпределена за взискателя Община Добрич съдебният изпълнител правилно не е
включил вземанията за такса смет, защото това вземане въпреки публичния си
характер не представлява данък (а само данъците се ползват с привилегията по
чл. 136 т.2 от ЗЗД), а е такса за услуга, която общината предоставя на
гражданите. Остатъкът след удовлетворяване вземанията на Община Добрич е
78 026,97 лв (80 163,47 – 200 – 1936,47). Следващата поред привилегия
е за вземането на Агенцията за публичните предприятия и контрол, обезпечено с
ипотека, което е частично удовлетворено в размер на 48 695,83 лв.
Останалата след привилегированите вземания сума от 29 331,14 лв подлежи на
разпределение съразмерно между хирографарните взискатели.
При
изготвянето на разпределението е съобразен редът за удовлетворяване на
привилегированите вземания съгласно чл. 136 от ЗЗД, а дължимата такса по чл. 26
от ТТРЗЧСИ е определена при спазване изискванията на чл. 73 ал.3 от ГПК, поради
което разпределението, извършено от частния съдебен изпълнител е
закооносъобразно.
По
изложените мотиви постановеното решение на ДОС е правилно и законосъобразно,
поради което следва да бъде потвърдено.
Водим от
горното съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 149/01.07.2020 год по в.гр.д. № 147/2020 год на
Окръжен съд Добрич
Решението не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1)
2)